Весела история с историята. Стоян Македонски и Бети от Македония

Весела история с историята. Стоян Македонски и Бети от Македония

01 юли 2011  |   0 коментара

Източник: Е-вестник

Публикуваме от "Е-вестник" почти филмовата история за веселите проблеми на двама млади. Как поделят Македония в ежедневието си Стоян Македонски от Пазарджик и приятелката му Бети от Македония.

23-годишният Стоян Македонски си намери във “Фейсбук” приятелка от Македония - Елизабета Малчевска, също на 23 години. Той е от рода на изселник от Македония и е член на младежката организация на ВМРО. Работи към движението като фотограф и охранител. Тя е завършила журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В момента работи в магазин и “засега” иска да остане в България.

Като активист на движение, обявяващо се за “българска идентичност в етническите територии, намиращи се извън сегашните политически граници на страната” (официална позиция на ВМРО) и момиче с македонско самосъзнание, те често водят спорове, но като че ли и двамата се примиряват донякъде с мнението на другия. Въпреки това различията остават.

- Как се запознахте двамата?

Бети: - Аз си търсех материали за дипломната работа и открих една статия на Божидар Димитров. Стана ми интересно какво съдържа, а след това видях, че някой Стоян Македонски е писал коментари отдолу. И си казах: Защо му е такава фамилията? Сигурно е македонец. И го добавих във „Фейсбук”, той също ме добави, след това ми хареса една снимка и започнахме да си пишем… И така се получиха нещата.

- Откъде идва фамилията Македонски?

Стоян: - Аз съм потомък на изселник от Македония. Семейството му е било подложено на репресии и връщайки се един ден в родното си село от странство с четата си, заварва избито цялото си семейство от турците. Жена и деца. Това е 1903 година, след Илинденско-Преображенското въстание. Не знам какво го е накарало да се откаже от четата, след като е бил разкрит от турците, но се премества в България, Пазарджишко. Установява се в село в Пазарджишко и започва нов живот, създава ново семейство, на което аз съм потомък.

- Разказваха ли ти това, когато беше малък?

- Много е интересно, че като малък не знаех нищо, но като тийнейджър започнах да се интересувам от Македония. Разпитвах дядо ми, той знаеше тези неща. Така станах член на ВМРО, на 16 години. Намерих сам координатите на местната структура в Пазарджик. Бях много топло приет от членовете. И с времето започнах да се изграждам като личност. Разбрах какво е национализмът, още много неща научих за историята, за начина, по който може да се гради бъдещето. Не съжалявам, седем години вече съм член на ВМРО и се гордея с това. Реших, че това е моят път занапред – свързан с тази борба, която навремето моят прадядо е изоставил. И съм благодарен, че вече мога да предавам това знание напред.

- Какви са възгледите на младия човек във ВМРО в момента?

- Повечето наши членове много са прочели, имат огромен интерес спрямо Македония и  винаги са подхождали с разбиране към тези проблеми. Най-основното, което е мисъл на Тодор Александров, един от основните водачи на македонското движение, е че българският характер на Македония е неоспорим факт. Тогава от движението приемат борбата за независимост, защото тогава на дневен ред е борбата за автономия на Македония. След извоюването на автономията е можело да се случи ново Съединение по примера с Източна Румелия.  Така е щяло да се извърши духовно и политическо обединение на българите в една държава.

- А реално ли е това днес? Не е ли една утопия?

- Сега нещата стоят по различен начин. В рамките на европейското семейство можем да бъдем заедно след време. Но Македония трябва да изпълни някои условия, които да я направят пълноценен член на ЕС, като основно това е езикът на омразата. Аз редовно следя македонските медии и девет от десет статии са с езика на омразата. Трудно може да се намери “добра” статия. Наскоро четох, че остро се критикува изказването на Георги Първанов, че България трябва да има позиция за спора за името между Гърция и Македония.

Бети: - Но и тук има случаи, в които се говори против Македония. Например статията на Божидар Димитров. А за спора между Гърция и Македония… Вече имаме посредник, България няма нужда да се намесва. Затова е сложен спорът - защото всички се намесват.

- Бети, какво според теб е отношението на повечето българи към Македония?

- Не е както е било, вече отношенията са по-нормални. Повечето българи казват, че сме българи или че сме “братя”. Езика не го признават, казват, че няма македонски език. Досега не съм срещнала българин, който да каже, че има македонски език.

- Как реагираш на това?

- Ами казвам – ако няма, аз 13-14 години на какъв език съм учила. При нас в моя град няма български език в нито едно училище.

- Раздвояваш ли се дали да останеш тук или в Македония?

- Дойдох тук да уча, просто така се случи. Харесва ми тук, България е в ЕС. Аз съм си македонка, която живее в България. Имам само карта за постоянно пребиваване. Това е.

- Имаш ли българско гражданство?

- Не.

- А мислиш ли да си вземеш?

- Бъдещето ще покаже.

- Ти казваш, че не обичаш историята, но си чела българска история.

- Да, чела съм, и като кандидатствах тук също - с български език и българска история. Всяка страна си има различна история. Има разлика. Всеки си пише историята,  както му  е изгодно.

- Чувала си тезата, че македонската история е пренаписана в интерес на изграждане на идентичност. Какво мислиш за това?

- Аз казах, че всеки си пише историята така, както е изгодно. Всяка страна си има истина. Кое е истина? Никой досега не е казал.

- Какво ще стане ако на един македонец се падне темата за управлението на Самуил, където има огромно различие в двете “истории”?

Бети: - Ами може някой да напише българската история на изпита, защото кандидатства в тази страна и това пише в тези учебници.

Стоян: - Историята се гради на документи и извори и точно в град Битоля, ако й е интересно, може да посети музей, където има плоча с надпис: “Аз, Самуил, самодържец български”. Тя е дори изложена в музея и тамошните историци не се сещат, че това е доказателство за българската идентичност на Самуил…

Бети: - Ама няма какво да се връщаме на историята. Не е важно какво пише, важното е какво е сега.

Стоян: - В момента се изтриват надписи, които показват, че църквите са били свързани с Българската екзархия…Това е другият въпрос за историята, който преиначават. Историята трябва да се напише от екип български и македонски историци въз основа на фактите, които са неоспорими…

- Сърбия също присъства в историята на Македония, която е била част от Югославия. Какво е отношението на Македония към държава, която очевидно е имала по-агресивна намеса спрямо България?

Бети: - Аз не съм казала, че македонците смятат България за агресивна държава. Каквото е отношението към българите, това е и към сърбите.

- Младите хора опитват ли да се отърсят от разделенията “българи-македонци”?

- Да, всяка година броят на македонците, идващи да учат в България, се увеличава. Преди да дойда да уча тук, моите роднини ми казваха да внимавам какво ще се случи, казваха че тук има много кражби. Има си все пак нещо, което е останало, но не е както преди.

- Какво се говори в македонските медии за България?

- Отношенията ни са нормални. Има повече предразсъдъци например към албанците. Към българите не чак толкова. Нормално е да има все пак – ние сме две различни страни.

- Помежду си карате ли се? Има ли моменти, в които настъпва спор?

Бети: - Ами говорим си, но аз оставам с моето мнение. А Стоян ми казва да си науча историята. А моето мнение е, че Македония от 1991 година е независима страна и няма какво да се връщаме към историята…

Стоян: - Аз в крайна сметка такава си я приех (Бети), пък и гледам по-глобално на нещата – по-малко неща ни разделят, отколкото ни събират. Вече само с ирония гледам на тези неща. Аз няма как да споря с нея, след като отказва да се запознае с някои факти.

- Шегуват ли се от ВМРО с теб, че излизаш с македонка с македонско самосъзнание?

- Не сме приказвали много по темата, пък и тя започна да гравитира така или иначе покрай нас…И мисля, че няма нищо лошо. Тя не е някаква македонска “екстремистка”, каквито съм виждал.

- Ставали ли са спорове между нея и твои приятели?

- Тя отскоро се вижда с тях, не е имало време за такива разговори…

- Ти как би реагирал, ако започне един такъв спор? Би ли я защитил?

- Е, разбира се. Стига и тя да не прекалява с изказванията си, има една пресечна точка, която не трябва да се преминава – това е уважението към другия. Всичко друго е нормално, в кръга на дискусията. Това е най-важното - в реда на тези европейски ценности, които се опитваме да изграждаме, да скъсаме с балканското, да бъдем по-толерантни един към друг.

- Има ли нещо общо между България и Македония?

Бети: - Според мен е нормално да имаме обща история, общи неща, защото сме на една територия.

- Стояне, прапрадядо ти, който е дошъл от Македония, е естествено да има в съзнанието си идеята за “общото” с Македония. Обаче представи си, че си израснал в Македония. Израснал си с учебниците, медиите. И изведнъж някой ти обяснява, че си свързан със съседна държава. Как гледате на това в движението?

- Абсолютно разбирам колко е трудно на хората да променят възгледите си. Много е важно в каква среда израстваш. Например при един човек, живеещ затворен в някое село в Македония, никога не е идвал в България да се запознае с нашата култура…Те много малко знаят за Вътрешната македоно-одринска организация. Избирателно се редактира историята, много неща не са учили. Учат и че сме с дръпнати очи (смях). Тук в учебника може да проверите - пише, че сме с монголски произход. Те ни имат за “фашисти-окупатори”, а не знаят как е бил посрещнат цар Борис III в Македония по време на Втората световна война.

- А промяна на възгледите възможна ли е?

- Това със сигурност е болезнен процес. Но според мен с времето ще се изгладят различията. Това е пътят, ако Македония влезе в ЕС - на това се основават европейските ценности, не на омразата.

Бети: - Ама няма омраза, ние никого не отричаме! Българите изпитват много гордост по отношение на историята. При нас няма нещо такова.

- Да, но ЕС не искат “връщане на българската идентичност”. Не се ли изгубва тази мечта? Ето, при приятелката ти няма и следа от тази българска идентичност.

- Да, обаче ставаме свидетели на много хора с българско самосъзнание в Македония, които са репресирани, и много от тях са принудени да се изселят в България, защото там нямат шанс за семейно, за професионално развитие. Те минават през нас и организацията. Ние помагаме да си намерят работа, квартира, със сдобиване с българско гражданство и т.н. Българското самосъзнание е “тема табу” там. Можеш да бъдеш албанец, да бъдеш турчин, обаче българин не можеш да бъдеш.

Бети: - При нас всеки може да се определя, както иска. А хората искат български паспорти, защото искат да заминат в чужбина, защото това им помага – не защото се чувстват българи. Може би преди е било така, вече не е.

- Мислиш ли, че има репресии?

Бети: - Примерно тази Спаска Митрова беше си изкарала български паспорт и казва, че няма права в Македония. Според мен това е монтаж, платено е, не е вярно. Чувала съм, че има такива случаи, но при нас не се чувства, не съм го видяла при нас, където живея. Ако съществува, не е добре. Всеки се определя, както иска. На мен не ми пречи, човек има това право.

- А какво е мнението на родителите ти за споровете?

- Моите родители са учили на македонски и сръбски. Те работят в Благоевград, определят се като македонци.  Идвали сме тук на почивка, имаме приятели от България, те идват у нас на гости, ние у тях. На шега са се коментирали тези неща с езика. Ако имаше някакви проблеми, нашите нямаше да ме пуснат тук.

- Кога ще се присъедини Македония към ЕС?

- Когато се реши спорът с Гърция, тогава ще се присъедини. Но според мен ще стане трудно. Според мен спорът е абсурден. Или Македония, или Гърция – някой трябва да направи отстъпки. Не трябва САЩ, Европа да се намесват в спора, той трябва да се разреши от двете страни. Но нито една страна няма право да казва на друга страна какво да направи. Аз казвам и че Македония трябва да направи отстъпки, ние вече сменихме знамето си. Ние може би ще сменим името си с някаква наставка.

Стоян: - Сърбия точно това иска – този спор, който вътрешно подхранва. Почти всички медии са създадени с бивши югославски капитали. Сърбия има интерес Македония да остане под лоното им. И сега се подхранва общественото мнение.

Бети: - Македония е независима, не е под влиянието на Сърбия. Няма нищо общо с нея сега. Македония има други проблеми, икономически. То имаме и гръцки компании, въпреки спора с Гърция. Ние сме една малка страна, която още не се е развила, нормално е да има такива инвестиции и влияния.

- Има партии с агресивен национализъм, които привличат избиратели. Какъв   е вашият национализъм, как би го описал?

Стоян: - Нашият национализъм е градивен, като предпочитаме нещата да се осъществяват на основата на разума.

- След като не упражнявате агресия, защо тогава се случи побоят над йеховистите в Бургас?

- Протестът, който тогава беше организиран, беше граждански. Само една част от протестиращите бяха хора от ВМРО, друга част са хора от квартала и фенове на футболни отбори. Срещу председателя на местната структура на ВМРО в Бургас Георги Дракалиев беше заведено дело за подбудителство за хулигански прояви, а според мен няма как да е подбудител. С позицията си на общински съветник не се предполага, че ще прави подобни действия. И предстои това да се докаже. В много градове сме провеждали само мирни събития. С насилие няма как да се реши проблема. Ужасно беше, че ни принизиха до нивото на “Атака”, до този страхлив популизъм.

- Движението поиска ли все пак обяснение от присъствалите на побоя за случилото се?

- Ние пуснахме специална декларация, че не сме подстрекатели на случилото се.

- Добре, ти казваш, че в Македония има реч на омразата, Бети казва, че няма. Ти – че има сръбско влияние, а тя отрича. Как си обяснявате огромната разлика в мненията?

Стоян: - Според мен те много се доверяват на тамошните медии, което не е правилно. Техните медии определено не създават правилно обществено мнение и информираност…. Последният случай, с който се сблъсках, е на човек, който е лежал в затвор. Сега в момента е в Бургас, тече процес по издаване на българското гражданство, има работа вече, започва нов живот. Братът на неговата съпруга е бил убит заради това, че има българско самосъзнание.

Бети: - Не вярвам така да са се отнасяли с него, да му е било забранено да говори. Понякога и България преувеличава нещата. Как пък нито една македонска медия не се е обадила за тези случаи?

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *