В памет на Доста Димовска

В памет на Доста Димовска

12 април 2011  |   0 коментара

Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки

Отиде си един от символите на българщината в Македония. Един от стълбовете на българската кауза край Вардар. Един от последните политици на „прехода” в Република Македония, който не се отрече от българския си произход и не кри българското си съзнание.

Доста Димовска премина през бурния разпад на Югославия, беше вътрешен министър, беше фактор в могъщата някога ВМРО-ДПМНЕ, беше опора на пробългарското крило в нея. Докато Доста беше в активната политика, партията, наречена ВМРО-ДПМНЕ, все още имаше „пробългарско” крило. Впоследствие тази партия престана да носи символиката, историята и духа на историческата ВМРО. Понастоящем тя е само ДПМНЕ – Демократическа партия на македонското национално единство. Просто една партия с една проста цел – да бъде във властта. С всичко, което произтича от това по нашите географски ширини.

С кончината на Доста изчезва една историческа връзка. Умира една идея. В обществения живот край Вардар почти не останаха личности, като нея, които да знаят, помнят и заявяват ясно своя български произход и съзнание. Днешните общественици и политици там са родени и израснаха в държавата Република Македония. Не в Югославия под сърбокомунистическо робство, а в нова държава.

Държавата Македония. Тази държава естествено ще се стреми да формира своята – макар и политическа – нация. Със своя национална принадлежност. Днешните политици и днешното младо поколение в Македония все повече и все повече ще се самоопределят като „македонци”. Друг е въпросът, че те ще стават все по-малко, в сравнение с настъплението на агресивния албански демографски валяк, който усилено вършее през Македония на път за Кюстендил…

Защото българската власт не се интересува от тези процеси. Тя е неграмотна, безидейна и политически импотентна по темата „българи и българщина в Македония”. От десетки години. Властта в София не подкрепя братята ни българи в Македония. Тя се срамува и страхува от това да заяви ясно и гласно твърдо решение да защити тези българи. Да ги защити от „античен” сърбокомунистически политически произвол и репресии или от албанското нашествие.

Всъщност властта ни е също толкова безидейна и безсилна и по отношение на изчезването на българската нация в днешните ни граници. Изчезване, причинено от много фактори, основният сред които е демографското надмощие на неграмотното и несоциализирано, но за сметка на това гладно и агресивно, циганско население…

Смайващ паралел. От Охридското езеро към Кюстендил настъпват албанците през Македония. Същевременно от всяко селце към София настъпват циганите.

Преди месец идиотизмът и безумието на шепа болни мозъци в Скопие роди идеята в скопската крепост да бъде „открита” – и разбира се бързо и с размах построена – църква. Измислиха наличието на такава църква и решиха да я строят. Но не от християнски подбуди, а като част от мегаломанския напън за построяване на нов, с антични и средновековни елементи, център на Скопие. Знак за изгражданата нова идентичност – „македонска” от античността и средновековието. Току върху главите на албанците в подножието на крепостта. Това провокира очакваните реакции на същите тези албанци, които очаквано бързо разгониха „строителите” на църквата. С ритници.

В резултат – обикновените хора, обикновените християни, обикновените българи в Македония отново бяха унизени. Отново бяха притиснати до стената. Отново им беше показано, че държавната им власт не може да се справи с албанската агресия. И с албанската наглост. Отново видяха, че албанците, които са нашественици и окупатори на тази територия, могат да строят море от джамии, но няма да допуснат строежа на православна църква.

В телевизионните предавания на Васко Ефтов, популярен водещ в Скопие, вече открито се говори за това, че в Македония живеят българи. Че основателите на ВМРО са се самоопределяли като българи. Европейският парламент пък за пръв път прие резолюция, в която обвързва опазването на българското културно-историческо наследство в Република Македония с надеждите на републиката за еврочленство. Това говорене, това присъствие в националния ефир в Македония само по себе си е революция. Тази революция трябва да се използва от властта в София. За защита и подкрепа на българите и българщината в Македония. Защото обратното броене отдавна върви. В наша вреда.

За да не станем свидетели на албанизацията и разпада на държавата Македония. И изчезването на българщината от тази изконно българска земя. Съпроводено с циганизацията и разпада на държавата България. И изчезването на българщината изобщо.

Вечна памет на Доста Димовска. Мир на праха й. Дано доживеем времето, когато на гроба й в Скопие ще се поднасят венци и цветя от представители на българската община там. Под звуците на гвардейски духов оркестър.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *