Турция се губи по пътя към ЕС. А ние?

Турция се губи по пътя към ЕС. А ние?

15 февруари 2013  |   0 коментара

Властта в Анкара явно не може да вземе крайна позиция по отношение на членството на Турция в Европейския съюз. Тоест, каква политика на преговори ще води. От една страна министър-председателят Ердоган поставя ултиматум на Съюза - до 10 години Турция да бъде приета за пълноправен член. В противен случай самата държава щяла да се откаже. Това беше официалната позиция на Турция.

Няколко месеца по-късно ново искане излиза на дневен ред. Турция трябва да получи пълноправно членство, но в същото време да не бъде обвързана с Брюксел. Предложението идва от бившия министър на икономиката Кемал Дервиш.

Ако Европа излезе обновена от кризата, тогава въпросът за нашето членство може да бъде преразгледан. За двете страни може би ще бъде по-лесно ако Турция в новия ЕС бъде като Великобритания, Дания или Швеция. С по-малко поделен суверенитет, отколкото Германия, Франция и Австрия.

Ако следваме политическата логика, трябва да разбираме ситуацията по следния начин – Европейският съюз подкрепя пълноправното членство на Турция, но пък самата държава не е убедена в ползата от присъединяването си. Дори изказва съмнения за икономическия потенциал на Съюза. Важно е да се припомни, че немският канцлер Ангела Меркел традиционно говори за форми на „привилегировано партньорство“, а не пълноправно членство.

Но нещата не стоят така. ЕС има резерви към политиката, която се провежда в съседната ни държава. Един от най-обезпокоителните симптоми за неподготвеността на Турция е неспазването на човешките права. От друга страна Турция, колкото и силна икономически да е, преувеличава потенциала си. Осезаем е тонът на превъзходство над обединените сили на Стария континент.

Има и друг интересен момент - нарастващият брой на турците, които живеят в Европа. Ердоган ги определя като 5-милионен фактор. Дали това е форма на предупреждение за „вътрешен бунт“ в ЕС, можем само да гадаем.

Едно обаче е сигурно: ролята на Турция в съвременния свят е нова и май единствените, които продължават да не схващат това, сме ние. България продължава да разглежда Турция като безобиден съсед и съюзник, а не като нова регионална свръхсила, кандидатстваща за световна роля. В това време страната ни дори си позволява да ползва турска намеса във вътрешнополитическия си живот – което пък предизвика ревнивия коментар на... Доган.

Защо е важно да проумеем, че югоизточният ни съсед е в съвсем нова, важна, а и опасна фаза. Защото сме заплашени от това да стане просто провинция на един нов център на световната карта.

Чия провинция предпочитаме да сме – на Брюксел или на Анкара?

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:

Не на Турция в ЕС

Рубрика „Турция разбулена“

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *