No image

Турция разбулена-архив

15 април 2010  |   1 коментар

Какво още не знаем за Турция (публикации в медии)

Турция премахва паметник, посветен на арменците, защото не бил в „ислямски стил”

Източник: "Дойче Веле"

Турция премахва един паметник, замислен като жест на помирение към арменците. Премиерът Ердоган аргументира това решение с думите, че двете статуи били "истинска грозотия", а и не били в "ислямски стил".

Трудно е да се повярва, че това би могло да бъде случайно: паметникът на човечността в турския град Карс бе предназначен да символизира добронамереността на Турция към съседна Армения. В понеделник при паметника пристигнаха работници със специални каменарски триони, които започнаха разрязването на паметника - само един ден след 24 април – деня, в който арменците отбелязват годишнината от арменския геноцид през Първата световна война. До ден-днешен турците оспорват изтреблението на 1,5 милиона арменци в някогашна османска Турция.

Един министър се опари...

Двете 24-метрови статуи бяха издигнати близо до границата с Армения. При посещението си в Карс през февруари премиерът Ердоган заяви, че статуите били истинска "грозотия"; усилията за запазването им продължиха до последния момент, но се оказаха безплодни.

Министърът на културата Гюнай се опари, като заяви, че под "грозотия" Ердоган имал предвид не статуите, а теренът около тях. Малко след това премиерът коригира своя министър: естествено, че имал предвид именно паметника. Явно сега Гюнай не си спомня повече своята защита на паметника: според в. "Милиет" той окачествил разразилата се дискусия около защитата на статуите като "много несимпатична". Той твърди, че когато през 2008 видял проекта, бил ужасен. Освен това под паметника имало една стара траншея и мястото се водело за "защитен културен обект".

Ердоган и външният министър Давутоглу изтъкват специално, че статуите не подхождали на ислямския характер на града. Те нарушавали и гледката към една светиня - която обаче е доста отдалечена и освен това значително надвишава паметника.

Препратка към взривените статуи на Буда

Някои турски коментатори сравниха разрушаването на двете статуи с взривяването от талибаните на статуите на Буда в Бамян. За разлика от Афганистан обаче паметникът в Карс няма да бъде напълно унищожен, а разрязан на 18 части и запазен. Така че не е невъзможно авторът на статуите, скулптурът Мехмет Аксьой, да издейства по съдебен път възстановяването на паметника - както стана вече с една друга негова творба в Анкара.


В Турция вече няма свобода на словото

Източник: „Дойче веле”

Присъдата срещу Орхан Памук, арестът на журналисти и гонитбата на един неудобен ръкопис поставят Турция в лоша светлина. Старите рефлекси на страха отново се въззимат - пише Сузане Ландвер във в. "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Първият и единствен Нобелов лауреат на Турция, Орхан Памук, бе осъден този месец на парична глоба, защото наранил чувствата и гордостта на шестима турци. В началото на март полицията арестува двама журналисти и упорито преследва един непубликуван ръкопис, който според прокуратурата бил възложен от едно престъпно сдружение. В рамките на кампанията за издирване на всички възможни копия на ръкописа - който се нарича "Армията на имама" и тематизира растящото влияние на ислямисткото движение Фетулах-Гюлен върху правосъдния и полицейския апарат - бе претърсена и редакцията на ляволибералния вестник "Радикал".

Премиерът Ердоган е подгонил и един карикатурист, защото го бе изрисувал в един вестник като свиня. А един професор теолог заяви, че жените, станали жертва на изнасилване, сами си били виновни, защото се обличали много предизвикателно; Върховният академичен съвет допусна това изявление, позовавайки се на свободата на мненията. Какво става с Турция, която до скоро минаваше за модел за демокрация в ислямския свят? Наистина ли Турция е така демократична, както често я описват, или просто ставаме свидетели на голямо отстъпление що се отнася до свободата на словото?

Натиск и манипулации

Етиен Махчупян, бивш главен редактор на арменско-турския вестник "Агос", се оплаква от манталитета на държавния апарат и от закони, които по принцип са насочени против свободата на словото. Правосъдната система по традиция упражнявала натиск върху журналистите. Военните поддържали контакти с медиите и ги манипулирали, а политиката имала склонността да създава благоприятно настроени към нея медийни организации. Освен това има журналисти, които по идеологически причини не се стремят към независимо мнение, казва Махчупян.

В последния индекс на организацията "Репортери без граници" Турция заема 138 място - от общо 178 страни. "68 журналисти са понастоящем в затвора, стотици биват преследвани заради журналистическата им работа", пише Серкан Демирташ в умерено критичния вестник "Хюриет". Най-голямата заплаха произлизала от оспорвания закон за борба срещу тероризма. Срещу Ахмет Сик, автора на споменатия по-горе критичен ръкопис, който се издирва от полицията, също се отправят обвинения в терористична пропаганда.

Впрочем става дума не само за свободата на словото, но също за национализъм и за състоянието на турското правосъдие. През 2005 година Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник: "Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци." Мнозина турци изобщо не искат да си спомнят за изтреблението на арменците. Ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита, и с помощта на Върховния касационен съд, докара нещата до съд.

Междувременно Керинчиз е в предварителния арест - той е един от голямата група обвиняеми по делото за подготовка на държавен преврат. Присъдата срещу Орхан Памук е важен прецедент. Това означава, че всеки турчин - а те са близо 78 милиона - може да реши, че е обиден и да търси по съдебен ред парична компенсация от Памук.

Въпрос на манталитет

Известният писател не е единственият, който изпитва натиска на правосъдието. През октомври пред един истанбулски съдия застана германско-турският писател Доган Акханли, а през февруари започна процесът срещу писателката и социоложка Пинар Селек. И двамата са обвинени в участие в терористични акции, въпреки че доказателствата са много тънки.

"Крайно време е нашите закони и нашата правна култура да се реформират съгласно принципите на свободата на словото", пише публицистът Мустафа Акьол. Той казва, че хората трябва да имат възможност да критикуват правителството и военните, но главното препятствие бил "всеобщият нелиберален манталитет".


Папата: Европа не трябва да забравя християнските си корени

Източник: „Дневник”

Папа Бенедикт XVI предупреди за опасността от "колективна амнезия", отричаща християнските корени на Европа, съобщи агенция "Франс прес". По думите му, да твърдиш, че Европа няма християнски корени, е все едно да кажеш, че хората могат да живеят без кислород и храна.

Някои хора оспорват с учудващо постоянство действителността на религиозните корени на Европа, каза папата при приемането на новия посланик на Хърватия във Ватикана Филип Вучак.

Влизането на западнобалканската страна в Европейския съюз не означава само присъединяване към една икономическа и юридическа система, имаща своите предимства и ограничения, а също и задължение за собствен принос, допълни папата. Той призова Загреб да не се страхува да отстоява своята история, както и религиозната и културната си идентичност.

Хърватия ще може да защитава собствената идентичност гордо и убедително, като избягва нови препятствия, каза Бенедикт ХVІ, предаде радио "Ватикана".


Мюсюлманските бурки във Франция – вече извън закона

Източник: Днес.бг

Във Франция влезе в сила закон, който забранява на хората да скриват лицето си, когато са на публично място. Това се отнася по-специално за мюсюлманките, които носят бурка.

Съгласно новите нормативни правила всяка жена, независимо дали е французойка или чужденка, намираща се на улицата или в парка и е облечена с дреха, закриваща лицето й, може да бъде глобена със 150 евро.

Хората пък, които принуждават жените да носят дреха, закриваща лицето й, ще бъдат наказвани още по-строго – с до две години затвор.

Позицията на правителството е, че скриването на лицето на публично място е в противоречие със самото устройство на Франция. Освен това тази практика принизява статута на жените, което е несъвместимо с френското разбиране за равенство, пише ВВС.

Жители на страната като цяло, включително и мнозинството мюсюлмани, са съгласни с тези аргументи. Онези, които се обявяват против – малък брой ислямисти и такива, които са за свобода за всекиго, едва ли са в състояние сериозно да повлияят върху общественото мнение.

Със съкращения.

11 април 2011


Турция и ЕС втвърдяват тона

Източник: Е-вестник

Европейската перспектива на Турция изглежда е изпаднала в мътните води на съмнението. Посланията от Европа бяха изразени от първия й вестител Никола Саркози.

Разбираме геополитическата важност на Турция, но държа да се знае, че статутът на привилегировани отношения е много по-добър от пълноправното членство, каза за сетен път Саркози, ден преди светкавичната си визита в Анкара на 25 февруари.

Само четири часа продължи престоят на Саркози в Турция в качеството му на председател на Г-20, но френският президент не престана да повтаря това, с цел да избегне евентуални недоразумения от страна на турското ръководство по време на кратката си среща с него.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не скри недоволството си от кратката работна визита на Саркози в това му качество, като предупредително размени ръкостискания с френския президент отвисоко, от стълбите, и от разстояние около метър и половина, “очевидно от предизборни съображения”, коментираха турските медии.

Предупредителен и даже строг бе и президентът Гюл към Саркози на разговорите с него на четири очи, писа в статия в. “Хюриет”. Трябва да ви кажа, че блокирането на преговорите от страна на Франция засенчва двустранното сътрудничество в много други сектори, казват, че е казал Гюл, който припомнил, че когато чичото на Саркози е живял в Солун, градът е бил турски.

Познавайки историята на вашето семейство, би могло да се очаква, че Вие сте по-близо до идеята за една Турция, принадлежаща към Европа, допълнил той.
Това обаче не довело до промяна в поведението на Саркози. Ще претегля нещата, за да оценя обстановката в Берлин и Брюксел, вероятно е мислел Ердоган в трескавата си подготовка около пътуванията си до Берлин и Брюксел.

За три години турският премиер за втори път бе избрал да говори на голям стадион, за да се обърне към своите сънародници в Германия. На 11 февруари 2008 г. той се появи на стадиона в Кьолн със своята съпруга Емине.

В критичен тон Ердоган се обърна към 20 хиляди свои сънародници, като ги призова да се отличават от другите в Германия. Тогава все още бушуваше конфликтът с генералите, а за Ердоган и неговата партия имаше опасност да бъдат поставени извън закона от Конституционния съд на Турция.
Турският премиер обаче не се поколеба да се покаже в “султанска светлина”. Няколко месеца по-късно той спечели битката и бе първият политически ръководител, който не бе поставен извън закона от генералите. Този път Ердоган се обърна отново към “своите хора” на стадион в Дюселдорф. “Тук съм, за да разберете, че не сте сами”, каза той.

Митингът бе голям, а ентусиазмът на множеството подобаващ. Ердоган, както и канцлерът Меркел в следващите месеци, пък и Саркози през 2012 г., са изправени пред критична изборна надпревара. В Турция тя е през юни. В Германия Ердоган призова своите сънародници да учат децата си първо на майчиния им език, а след това на германски.

Анализатори предрекоха, че това поведение на Ердоган няма да му донесе нищо добро за европейския присъединителен процес на Турция. Всичко това обаче се случваше в момент, когато Ердоган се готвеше да пътува до Брюксел. Смъртта на Ербакан обаче осуети неговото пътуване и той остави настрана столицата на ЕС, както и срещите си с Барозу и Ван Ромпой, за да присъства на погребението на бащата на политическия ислям.

На този фон Либия гори, арабският свят преминава през втората голяма фаза на своята революция, а Турция на Ердоган слага на кантара възникналите ситуации, като се придържа стриктно към неоосманския си блян за Близкия изток.

В същото време Европа, изправена пред огромни размирици в Близкия изток, мисли къде да са нейните граници. Валери Жискар Д’ Естен бе казал, че границите на Европа е невъзможно да бъдат в Азия, имайки предвид турското членство.


И проблемът с референдумите потегля към Брюксел

Европейските институции ще бъдат информирани за пренебрежението, с което властта се отнася към гражданските инициативи в България, и погазването на закона за референдумите. Тази закана отправи лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. "Вече минаха четири месеца извън законово определения срок и парламентът мълчи по внесената подписка за референдума за членството на Турция в ЕС, мълчат и президентът, и омбудсманът, които имат право да сезират Конституционния съд, че НС не спазва законите", коментира Каракачанов пред "Сега". Неглижирането на инициативите обезкуражава гражданите да участват в тях, смята Каракачанов.

ВМРО събра 330 000 подписа за свикване на референдум и ги внесе в НС в срок. Според закона за референдумите при 200 000 подписа парламентът трябва да се произнесе дали допитване ще се проведе или не. При 500 000 парафа референдумът става задължителен.
Темата за членството на Турция в ЕС бе обсъдена в пленарната зала, но нещата спряха дотам. Преди време шефката на НС Цецка Цачева обясни, че законът е несъвършен и трябва спешно да се поправи. Тя смята, че парламентът първо трябва да се произнесе дали един въпрос за референдум е допустим и чак тогава да се събират подписи.

"Тогава какъв е смисълът от референдумите", възразяват от ВМРО.

Засега мнозинството не готви промени в закона за референдумите, обяви пред "Сега" шефът на правната комисия Искра Фидосова. До изборите темата не била актуална.

Всичко за подписката вижте тук.

Източник: “Сега”


Турция към ЕС: Ако не ни искате, кажете си

Източник: “Дойче веле”

От над десет години Турция се стреми към членство в ЕС. Досега - без успех. Междувременно 60 на сто от турците на възраст между 18 и 60 години въобще не вярват, че страната им някога ще влезе в Общността.

В отговор на мудните присъединителни преговори турският парламент спря 40 закона, които спомагат за хармонизирането на турското законодателство с европейското. "Ние имаме ясно послание към ЕС - ако вие искате да дръпнете шалтера, ако искате да прекъснете връзката с нас, моля не се бавете! Но не очаквайте от нас тази стъпка", каза наскоро Егеман Багис, главният преговарящ с ЕС.

Анкара вече няма мотивация за напредък

Очевидно той е насъбрал доста гняв в себе си. Преди броени дни Багис изпусна нервите си в телевизионно интервю на въпрос за мудното придвижване на присъединителните преговори. Това не зависи от Турция, а само от нежеланието на Брюксел да се занимава с Турция, каза той. Според Багис съпротивата на някои европейски държави като Франция и Германия е толкова голяма, че през последните шест месеца не е отворена нито една глава в присъединителните преговори. До този момент са отворени 13 от общо 35 преговорни глави, като повечето от отворените нямат особено значение. Последната например се отнася до сигурността на хранителните продукти. Пет преговорни глави са блокирани категорично от Франция, осем от Кипър.

Според информация на СиЕнЕн Тюрк по дипломатически пътища правителството в Анкара е дало да се разбере, че вече няма никаква мотивация да напредва с хармонизирането на законодателството си с ЕС. Истанбулският евроексперт Ченгиз Актар заявява, че никого вече не учудва фактът, че френският президент Никола Саркози под път и над път повтаря, че Турция не е добре дошла в европейския клуб.

Същевременно Турция би трябвало да въведе европейските стандарти в 2700 закони и разпоредби, което е свързано с огромни разходи. "Най-добрият пример е преговорната глава за политиката за околната среда. За Турция това е твърде скъпо хармонизиране. Турската индустрия изчислява разходите на до 140 милиарда евро. Ако обаче турската икономика не е сигурна, че тези инвестиции ще доведат до членство в ЕС, тогава няма да финансира начинанието и по този начин ще заложи на карта своята конкурентноспособност", казва Актар.

Въодушевлението се изпарява

Публикувано през миналата седмица социологическо проучване показва следните настроения: 60 процента от анкетираните на възраст между 18 и 60 години турци изобщо не вярват, че членството на страната им ще се осъществи. На въпроса коя страна е най-върлият противник на турското членство Франция се класира на първо място с 30 процента, следвана от Германия - с 23 на сто.

322 532 подписа за референдум против членството на Турция в ЕС внесоха в средата на 2010 г. представители на ВМРО и телевизия „Скат” в Народното събрание. Обзор на действията на ВМРО с подписката може да прочетете тук.


Турците се увеличават с над 1 милион всяка година
Източник: Стандарт Нюз

Населението на Турция се е увеличило с над един милион души през изминалата година, съобщават турски медии, позовавайки се на данни на Турския статистически институт.
През 2010 г. населението на страната е нараснало с 1 161 000 души, като в края на годината броят на турците е бил 73 722 000 души.
Темпът на прираста на населението се изчислява на 15,88 на хиляда. 50,2 на сто от турците са мъже, а 49,8 - жени. За сравнение, през 2009 г. населението на Турция е нараснало с един милион, а темпът на прираст е бил 14,5 на хиляда.


Гърция и България - врата за радикалният ислям към Европа
Източник: Уебкафе

Как радикалният ислям стига до Европа? През Гърция и България, става ясно от публикация на сайта analyst-network.com.
Добре известна хипотеза в европейските и американските кръгове, занимаващи се с въпроси на сигурността, е, че регионът на Югоизточна Европа, включително страната от еврозоната Гърция, е на прага на мащабен процес на проникване на радикалния ислям, който се благоприятства от огромния брой ислямистки групи, които имат за цел да стъпят стабилно в Европа.
Афганистанци, пакистанци, иранци - пътят е открит
Ролята на изгряващата ислямска сила Турция в управлението на масовото движение от ислямски страни към ЕС е било посочвана многократно през последните няколко месеца и е важно да се отбележи фактът, че има организирани редовни полети между Рабат в Мароко и Алжир в Алжир до Истанбул, за да се докарват значителен брой граждани на тези страни в Турция и да бъдат транспортирани по-нататък към Гърция и България на път към ЕС.
Ислямското правителство в Турция отмени визите с тези страни и няма визов режим с Иран, като по този начин улеснява движението на афганистанци и пакистанци, както и на иранци, към Европа.


Нека Турция не признава геноцидите си, но да спре с лъжите!

Източник: Актуално.ком

Тази седмица турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург заяви, че Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си.
Наглостта на Анкара възмути мнозина, и с право. Това, че Турция не признава геноцидите си, изобщо не означава, че те не са се случили. Ако международната общност, в по-голямата си част, приглася на Турция, е защото има интерес да поддържа с нея добри политически и икономически връзки. А не защото не знае каква е истината.
Турция удобно отрича избиването на 1,5 млн. арменци. Може би тази цифра не й се вижда достатъчно внушителна. За сравнение обаче, при световно признати геноциди като тези в Руанда и Камбоджа са загинали съответно 937 000 и 1,7 млн. души. Арменският геноцид обаче би довел до много политически и икономически главоболия на Анкара.
Турция няма изгода да приеме и геноцида срещу гърците и българите. Това, че не претендираме официално за признаване на подобно нещо, не означава, че нямаме основания. Турското робство едва не ликвидира демографски българския народ. На подобни зверства са подлагани и други общности и нации на Балканите.
Анкара обаче няма да признае нищо от това. Един такъв дипломатически акт би нанесъл сериозен удар на икономиката й, защото признаването на геноцид означава поемане на отговорност и изплащане на обезщетения на наследниците на жертвите.
Турция няма да направи това, защото не желае да постави истината над интересите си. Важното в случая е да се спре разпространяването на лъжи. Току виж някой им повярвал...


Всеки шести в България - мюсюлманин
Източник: „Дойче веле”

България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът "Пю" във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.

Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.
„Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.
Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030
Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.
„Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.
Мюсюлманите в Европа: нова нормалност
Но общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим.
В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.
2030: 15,7 процента мюсюлмани в България
Сред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.
Мюсюлманките раждат повече
Причина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите.
България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година.
Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.
Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.
Овладяване на страховете
Досега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва директорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.
Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.


Турция заплашва Евросъюза с вълна от имигранти

ЕС трябва скоро да започне преговори с Турция за безвизово пътуване, ако иска Анкара да спира ефективно имигрантския поток от Африка и Азия. За това предупреди турският главен преговарящ с ЕС с ранг министър Егемен Багъш.
Според ЕС Турция се е превърнала в основен транзитен път за имигранти от Афганистан, Пакистан и Индия, опитващи се да влязат в ЕС през Гърция.
Багъш отбеляза, че ЕС е отменил визовия режим за граждани на далечни страни като Парагвай и Уругвай и упрекна Брюксел, че настоява Анкара да спира нелегалната имиграция от Африка и Азия, а не предлага нищо по визовия въпрос за турците. Така Турция заплашва да наводни Европейския съюз с имигранти, ако не бъдат премахнати визите за турските граждани.

Източник: „Сега”, „Дневник”

 


 

 

Турция никога не е извършвала геноцид в историята си според турския президент Гюл

 

Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си, заяви турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, предаде Анадолската агенция, цитирана от БТА.

"Ако живеем с миналото, никой в Европа няма да може да погледне в лицето другия. Това, което трябва да направим, е всички заедно да гледаме в бъдещето," заяви още турският държавен глава. Гюл изтъкна осъществените в Турция реформи за повишаване на демократичните и правните стандарти, като призна, че страната му има още какво да постигне и съзнава недостатъците си.

В отговор на въпрос за религиозните свободи в Турция, Гюл заяви, че всеки човек в неговата страна е свободен да изповядва вероизповеданието си, независимо от това какво е то, и да изпълнява съответните религиозни практики и ритуали.

Гюл посочи предоставянето на по-големи демократични права на кюрдите като средство за изолиране на тероризма и терористите. "Тъй като Турция се доверява на тази политика, в последно време тя направи доста смели стъпки," изтъкна президентът.

Припомняме, че заради арменският геноцид, по времето на който е извършена насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. в Османската империя, и днес се водят спорове между Турция, която не признава геноцида, и международната общност.

Страните, които официално са признали арменския геноцид, са: Аржентина, Армения, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Също така Шотландия, Северна Ирландия и Уелс (Великобритания), страната на баските и Каталуния (Испания), Онтарио и Квебек (Канада), Южна Австралия и Нов Южен Уелс (Австралия) Крим (Украйна), Сеара и Сао Пауло (Бразилия) са признали съществуването на геноцид. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

По информация от „Дневник” и Актуално.ком


Браковете в Турция: Полигамия и сватби между роднини

Източник: Актуално.ком

Макар че полигамните бракове не са законово признати в Турция, над 186 000 жени споделят съпруга си с втора съпруга - практика, която е особено популярна в източната част на страната, сочат данни на наскоро изготвен доклад. Вторите съпруги сключват брак чрез религиозни или културни церемонии и като цяло могат да разчитат на незначителна социална закрила, според доклада на двама учени, които представиха проучването си пред парламентарната комисия за равните възможности на жените и мъжете.
Мъжете понякога търсят втора съпруга, когато първата им съпруга не е могла да им роди мъжко дете, докато жените, въвлечени в полигамия, често приемат това положение заради натиск от страна на семейството или заради религиозните си убеждения, показва изследването.
В своето проучване Илкнур Юксел Каптаноглу и Бану Ергьочмен, учени от института за изследване на населението към университета в Хаджеттепе, са разгледали различни видове натиск върху жените в Турция заради неравенството на половете, включително ранни бракове, плащане на "откуп за булката" и предпочитание към синовете пред дъщерите.
Според проучването близо 5,5 милиона жени са се омъжили на или под 18 години, а откупът, плащан от младоженеца или семейството му, познат още като "цена на булката", е бил искан за над 2 милиона жени. Учените предадоха доклада си на подкомисия, сформирана в рамките на комисията за равните възможности на жените и мъжете, за да проучи традиционните бракове. В цялата страна 39,7 процента от браковете включват жени на или под 18 от общо 5 439 367 млади булки.
Според изследването ранните бракове може да накарат момичетата да прекъснат образованието си, да намалят възможностите им за работа, да окажат негативно влияние върху физическото и психологическото им здраве и те да бъдат подложени на по-голям натиск или насилие. Раждането в ранна възраст може да има отрицателно влияние върху здравето както на майката, така и на детето.
Средната възрастова разлика на двойките в Турция е четири години и два месеца, като мъжете обикновено са по-възрастни от жените.
РЕЛИГИОЗНИТЕ БРАКОВЕ СА ЧЕСТО СРЕЩАНИ
Общо 452 139 жени са сключили брак само на религиозни церемонии, които не са законово обвързващи. Те са най-популярни сред необразованото население или хората, които са завършили само начално училище. Религиозните бракове са най-разпространени в централната и източната част на Анадола, следвани от югоизточните и североизточните провинции.
Около 7 милиона двойки са се оженили по решение на техните родители, а откуп за булката е искан при 2 168 600 брака, основно сред нискообразованите групи. Такъв откуп е искан при 50 процента от браковете в централен и източен Анадол, 47 процента от браковете в североизточната част на страната и 32 процента в югоизточната част.
Проучването показва също, че 12,4 процента от браковете са между роднини от първа степен, което засяга 1 700 062 жени, основно в югоизточната част. Между роднини от първа степен са 29 процента от браковете в югоизточните провинции, 22 процента - в централен и източен Анадол и 18 процента в североизточната част.
Двайсет и девет процента от хората, участвали в изследването, вярват, че раждането на син увеличава силата на мъжа. Мнозинството от хората - 56 процента, в североизточната част споделят това мнение, както и 38 процента от хората на югоизток. Истанбул се нарежда на трето място в подкрепата към това вярване.
В доклада, който представиха пред подкомисията, Каптаноглу и Ергьочмен също търсят решения за премахване на дискриминацията на жените и призовават за превенция на ранните бракове, браковете без взаимно съгласие, плащането на откуп, полигамията и "бердела" - отдавна съществуваща брачна система, базирана на размяна на булки и втори съпруги.
Учените казват, че общностните структури, които контролират телата на жените и женската сексуалност, допринасят за дискриминацията на жените, а по-голямото участие на жените в образованието, трудовата сила и политическото представяне могат да помогнат за предотвратяването й.


Ислямистката партия на Ердоган води убедително преди парламентарните избори в Турция през юни

Източник: Актуално.ком

Управляващата партия в Турция - Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган води убедително пред своите съперници преди произвеждането на парламентарните избори в страната през юни т. г., сочи публикувано вчера проучване на общественото мнение, цитирано от Ройтерс и БТА.
Реализираното за турския в. "Сабах" проучване показва, че управляващата партия ПСР би спечелила 46,4 процента от гласовете, а на втора позиция след нея би се наредила първата опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП) с 24,3 процента.
Крайнонационалистическата Партия за националистическо движение (ПНД) отстъпва с 13,4 процента.
До датата 12 юни, на която ще се произведат парламентарните избори в Турция, остава още доста време, но политическите партии вече дадоха старт на предизборната подготовка.
В предизборната си платформа управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган акцентира на визията за 100-годишнината на турската република, а именно - развитието на тази партия до 2023 година. На първо място е предизборното обещание да се изготви и приеме нова Конституция според критериите на гражданското общество.


Ердоган: Турция не е страна, която ще чака на вратите на ЕС като хрисим просител

Източник: "Дневник"

Турция не е готова да моли все по-враждебно настроения Европейски съюз да бъде пусната в клуба, предупреди турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, предадоха ДПА и БТА.

"Нашите европейски приятели трябва да разберат, че отношенията Турция - ЕС бързо приближават повратна точка... Ние вече не сме страна, която ще чака на вратите на ЕС като хрисим просител", написа Ердоган в рубриката мнения на американското списание "Нюзуик".

Описвайки трудовите пазари и системите за здравеопазване на страните от ЕС като "коматозни", икономиките им като "стагниращи", а обществата като почти пенсионерски, Ердоган заяви, че страните от ЕС се нуждаят от икономическата и демографска динамика на Турция, за да излязат от сегашните си проблеми.

Той добави, че ЕС ще спечели от активността на Турция във външните работи, която според Ердоган е донесла плодове в Ирак и Афганистан, на Балканите, а също и по отношение на иранската ядрена програма.

Турският лидер се похвали също с политическа стабилност на неговата страна, без да споменава тлеещия конфликт между неговата умерена ислямистка Партия на справедливостта и развитието и традиционно светските военни.

"Някои твърдят, че Турция няма реална алтернатива на Европа, обаче противното е също толкова валидно. Европа няма истинска алтернатива на Турция", заключи Ердоган.


Турция - империята посредник

Източник: Дойче веле

ЕС отблъсква Турция, а страната край Босфора се опитва да замени разочарованието от това с триумф чрез едно ново амплоа. Множат се белезите, че Анкара иска да се превърне в незаменим посредник между Изтока и Запада.
Независимо дали като посредник в близкоизточния мирен процес, в преговорите с Иран или с талибаните, външната политика на Анкара нагазва във все по-дълбоки международни води.
Турция - глобален играч
Почти рутинни са станали срещите между президентите на Турция, Афганистан и Пакистан. Последната от тях - петата поред - се проведе в края на декември в Истанбул. От известно време Турция се опитва да посредничи между двете спорещи съседни страни, а турски войници са част от мисията на силите ИСАФ в Кабул. Няма да бъде голяма изненада, ако скоро на турска територия се проведат преговори между афганистанското правителство и представители на талибаните, казва шефът на Истанбулското бюро на "Международната кризисна група" Хю Поуп:
"В Афганистан Турция играе много полезна роля, която се оценява от всички страни в този конфликт. Показват го също и оценките на американски дипломати, публикувани от сайта Уикилийкс. Дори самите талибани подкрепят тази роля на Турция, която не е изключено да постигне някакви резултати", смята Хю Поуп.
Съживяване на "империята"
Турската дипломация си остава много дискретна, каквато впрочем винаги е била. В случая не Анкара, а британският вестник "Дейли телеграф" съобщи за турското предложение към талибаните да открият свое бюро за свръзка. Особено активна е турската външна политика в районите, които са част от някогашната Османска империя - от Северна Африка до Балканите. Заговори се дори за "нео-османска" външна политика на Турция.
Турското правителство отхвърля всякакви упреци в тази посока и обяснява новата си линия във външната политика с принципа, който може да бъде формулиран и така: "Нула проблеми със съседите". Хю Поуп не вижда нищо подозрително в намеренията на Анкара:
"Анкара е разбрала, че отмина времето на суперсилите. Турция иска да е сред световните играчи, и неслучайно се пребори за едно от непостоянните места в Съвета за сигурност на ООН. В общи линии светът няма нищо против тази нова роля на Турция, вкл. заради това, че досега Анкара се е държала много професионално на международната политическа сцена. Да не забравяме и това, че в Близкия Изток биха се зарадвали много, ако една мюсюлманска държава се превърне във важен играч на международната политическа сцена."
Нерешени лични проблеми, но желана навън
И въпреки това мнозина се питат дали Турция може да бъде надежден международен посредник за мир, когато на собствена територия бушуват конфликти - с кюрдите и в Кипър. Хю Хоуп:
"Турция е могъщ фактор в Ирак и поддържа добри отношения с почти всички фракции в страната, вкл. с иракските кюрди. Независимо от нерешените проблеми с кюрдите в собствената си страна. Смятам, че посредническата роля на Анкара в Ирак скоро може да донесе плодове и във вътрешнополитически план."


Турците бленуват за османски Балкани

Текст от рубриката „Турция разбулена”
Източник: Е-вестник

Автор: А. Атанасопулос, в. „Вима”
В навечерието на Коледа турският министър на отбраната Вежди Гьонюл хариза… един подарък на Скопие. В подписаното от него със скопския му колега Зоран Коняновски споразумение се казва, че правителството на Ердоган ще предостави военна помощ от 1 млн. долара на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) през 2011 г., потвърждавайки по този начин наличието на ос между Анкара и Скопие, датираща от 90-те години.
При това не бива да се забравя, че турска компания закупи неотдавна летището в Скопие. Според някои сведения турците са готови да посредничат между славомакедонците и албанците за осигуряване на стабилност на БЮРМ. Този факт съвсем не е откъслечен.
Като се имат предвид теориите на Ахмет Давутоглу (турския външен министър), през последните години Анкара трайно разширява политическото и икономическото си влияние на Балканите с желанието да изпрати и един урок на Европейския съюз, че е самостоятелен играч на международната сцена. В момента Турция директно заплашва да елиминира - ако вече даже не го е направила, както смятат дипломатически среди - гръцкото присъствие на Балканите, което бе изградено с толкова труд след войните в бивша Югославия. В същото време Атина, бореща се с икономическата криза, със спаднало влияние и с гръцки банки, които вече не играят роля, както доскоро, води окопна война да се задържи на позиции, залагайки на коза за членство на балканските страни в Европейския съюз.
През март миналата година първата турска подводница акостира в морската база на пристанище Дуръс. За отбелязване е, че тази подводница бе построена с турски капитали. Това бе и последната случка от дългия сериал на албанско-турското военно сътрудничество, започнало през 1994 г.
Връзките на двете страни рязко набраха скорост след 1997 г., когато в Албания избухна скандалът с финансовите пирамиди. Взаимодействието им обхваща всички сектори на отбраната. Когато след 1997 г. бе разрушена морската база за подводници в залива на пристанище Вльора, Анкара побърза да се възползва от това. Турците дадоха около 10 млн. долара, за да я ремонтират и по този начин да се сдобият с един сигурен пристан в Адриатика.
Още от самото начало Анкара се стреми да модернизира и албанската авиация. След влизането на Албания в НАТО през април 2009 г. сътрудничеството между двете страни непрестанно се засилва. Турция дори пое ремонта на военновъздушната база в Кучова близо до Тирана. Освен това, всяка година в Турция се обучават пилоти и офицери от албанските военновъздушни сили. Сведенията показват, че Анкара би погледнала с добро око на продажбата или отдаването под наем на Албания на бойни самолети и по-специално изтребители Ф-16.
Турското влияние в Албания е започнало да безпокои и албанското ръководство, изтъкват отлично информирани източници за случващото се в страната. Те даже отбелязват, че тази тревога е стигнала и до Атина, за да може тя да предприеме съответните действия. Заслужава да се подчертае, че турски капитали са се насочили и към организации на “чамите” (етническо малцинство в Епир, Гърция), които не бива да забравяме, участват вече в нестабилното правителство на премиера Сали Бериша. Ако към това се прибави и намесата, според дипломатически източници, на турски кръгове, за да бъде “замразено” споразумението между Гърция и Албания за делимитиране на морските зони, може да се видят и проблемите, които се задават за Атина.
“Ахмет Давутоглу мечтае за Сърбия като основен партньор на Турция в Западните Балкани”, каза пред в. “Вима” Улаш Дога Ералп, професор от университета Сабанджъ и автор на много изследвания за Балканите. Наистина от 2009 г. сръбско-турските отношения са навлезли в нова ера. През октомври 2009 г. Абдуллах Гюл стана първият турски президент, посетил Белград след 1986 г. “Една стабилна и просперираща Сърбия е ключът за стабилността както в Босна, така и в Косово”, обяснява турският професор.
“Сръбският президент Борис Тадич признава шансовете, които дава активизирането на отношенията с Турция, особено що се отнася до изграждането на инфраструктура. “Премахването на визите ще спомогне за преодоляване на негативните стереотипи, тъй като Анкара пък е готова да играе роля в разговорите между Белград и Прищина за Косово под егидата на ЕС”, обобщава професор Ералп.
Анкара отдава голяма значение на връзките с Прищина, както и с мюсюлманите от Санджак. Турската страна се стреми да изгради “специални отношения” с Прищина и затова призна независимостта на Косово веднага след нейното обявяване. Анкара иска също така да бъде признат значителният турски елемент като малцинство в Косово, а едновременно с това тя има и силно присъствие в колежи и частни училища. Там бе основан турски университет, а около сто студенти всяка година получават стипендии за следване в турски университети.
Турция не пренебрегва и икономическите си отношения с Косово, както това пролича и от визитата на премиера Ердоган в Прищина през ноември 2009 г. За периода 2007-2008 г. търговският стокообмен между двете страни се удвои и продължава да расте. Турската компания Лимак спечели договора за менажиране на летището в Прищина в следващите 20 години и ще инвестира над 100 млн. долара за неговата модернизация.
Наред с това консорциум на турската Енка и американската Бехтел пое строежа на автомагистралата, която ще свързва Косово с Албания и Сърбия. Става дума за проект на обща стойност над 800 млн. евро. Колкото до Санджак, неговото мюсюлманско население представлява “манна небесна” за Анкара.


Давутоглу: Турците имат право на компенсации на Балканите

Гражданите на Турция имат същото право да поискат компенсации за имуществото, загубено на Балканите, в Ирак и Кипър. Днес Турция, чието географско положение и исторически връзки й позволяват да играе ролята на свързващо звено не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга, се стреми да се превърне в държава, която е способна да установи реда в региона, и в значима величина на международната политическа сцена, участваща в определянето на световния ред, казва турският външен министър Ахмет Давутоглу.

Преди броени седмици Давутоглу се срещна с журналисти на пресконференция, посветена на резултатите от външната политика на Република Турция през 2010 г.

Министърът отбеляза динамизма на турската дипломация, позволил на Турция да укрепи своите международни позиции и да направи по-осезаемо своето присъствие в региона и на световната сцена. В центъра на изказването на ръководителя на турското МВнР бяха следните направления:

Турция и Европейския съюз

Давутоглу акцентира върху усилията на Турция по провеждането на реформи, необходими за напредването на преговорния процес за влизането в ЕС и критично се изказа относно курса за забавяне на преговорите с Анкара, провеждан от ръководството на ЕС.

Турско-иранските отношения

Турската позиция по ядрената програма на Иран се заключава в подкрепата на правото на Техеран за развитие на мирния атом. Едновременно с това Анкара е против разпространяването на ядрено оръжие, както в Близкия Изток, така и в света като цяло. Давутоглу смята, че "съществува разлика между притежаването на ядрени технологии и притежаването на ядрено оръжие". Освен това, министърът отбеляза, че подходът на Турция към иранския ядрен проблем е позволил на Анкара да се окаже в центъра на внимание на международната общност, което може да се оцени като успех за турската външна политика.

Отношенията на Турция с Армения

Ахмет Давутоглу съжалява, че турско-арменските протоколи не бяха ратифицирани. Коментирайки инициативите за внасяне в американския Конгрес на резолюция за геноцида над арменците, Давутоглу заяви, че смята за несправедливи подобни обвинения от страна на хора, които живеят заедно с турския народ от 1000 години, и осъди опитите да се внуши на турския народ подсъзнателно чувството за вина, подобно на това, което изпитва немския народ. Турция "разбира болката на арменския народ, но очаква същото разбиране" по отношение на турския народ. Първата Световна война е период на разпадане на Османската империя, причинил страдание на много хора. Според министъра, опитите да се прокара резолюция през Конгреса са свързани с намеренията да се повдигне въпроса за компенсациите. Турция е решила въпроса за османския държавен дълг, що се отнася до имуществените претенции на отделни лица, то гражданите на Турция имат същото право да поискат компенсации за имуществото, загубено на Балканите, в Ирак и Кипър.

Наричайки изказванията, че външната политика на Турция носи неоосмански характер, психологическа операция срещу интересите на Турската Република, Ахмет Давутоглу заяви, че подобна риторика има за цел създаването на напрежение и недоверие в отношенията на Турция с тези народи на Балканите и Близкия Изток, които са били недоволни от османското управление. Заявявайки за пореден път, че твърденията, че Турция е сменила външнополитическия си курс и се е отказала от своята западна ориентация, са некоректни, Давутоглу подчерта, че над половината от визитите на турските ръководители през 2010 г. в чужбина са в западни държави. Активното развитие на отношенията със съседните страни се осъществяват в рамките на многовекторната външна политика, привързаността си, към която Турция отново потвърди през 2010 г. Едновременно с това отношенията на Турция със Запада запазват своята значимост, а членството в Европейския съюз остава приоритетна задача, въпреки всички трудности, с които Турция се сблъсква по този път.

През тази година Турция успя да покаже своята тежест в НАТО, особено по време на преговорите за разполагане на система за противоракетна отбрана /ПРО/, принуждавайки съюзниците да се вслушат в мнението на Анкара и да вземат предвид нейните интереси. Ахмет Давутоглу подчерта, че въпреки съгласието на Турция да бъдат разположени на нейна територия елементи на ПРО, Турция няма да играе ролята на "фронтова държава" на западния алианс, поне дотогава, "докато на власт е Партията на справедливостта и развитието, а той заема поста на външен министър".

Според професор Ахмет Давутоглу има четири значими периода на реформи в историята на имперска и републиканска Турция, имащи за цел да я адаптират към новите международни условия: Танзимат, създаване на републиката, преход към многопартийна система след Втората Световна война и накрая съвременния етап, когато на власт е Партията на справедливостта и развитието. Днес Турция, чието географско положение и исторически връзки й позволяват да играе ролята на свързващо звено не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга, се стреми да се превърне в държава, която е способна да установи реда в региона, и в значима величина на международната политическа сцена, участваща в определянето на световния ред.

През 2010 г. Турция и нейната позиция по едни или други международни въпроси многократно се оказваше в центъра на внимание на световната общност. До голяма степен това бе следствие от активността на турската дипломация в различни региони, където бяха предприети усилия за нарастването на турското присъствие, включително чрез посредничество при урегулиране на конфликтите, както и чрез дейността на Турция в международните организации. Едновременно с това озвучената от министъра положителна оценка за положението на Турция на международната сцена не се разделя от всички турски политолози. Например, журналистите от вестник "Милиет" изразиха скептицизъм затова, дали може да се смята атмосферата на недоверие, възникнала между Турция и западните страни в резултат на разногласията по иранския проблем, за успех на турската външна политика и свидетелство за укрепване на международните позиции на Анкара. Отбелязваше се загрижеността, че подходът на Анкара по отделни международни въпроси предизвиква сериозни търкания между Турция и нейните предишни съюзници, отношението към Турция се променя както на Запад, така и на Изток, а турската политическа култура придобива близкоизточни черти. Няма съмнение, че въпреки недостатъците, активната външна политика, разпространяваща се на различни региони, е стъпка по пътя към нов образ на Турската Република на международната сцена, към който Анкара последователно и целеустремено се движи. Съществуващата вътре в Турция опозиция на отделни външнополитически ходове на правителството, включително от страна на втората по влияние Народно-републиканска партия, не заплашва с кардинални промени общата стратегия в обозримо бъдеще, отбелязва И.А.Свистунова от московския Институт за Близък Изток.

Източник: БГ НЕС


"Капитал" за референдума на ВМРО: Защо изобщо се приемат закони, които никой няма желание да прилага

Източник: "Капитал"

Автор: Елена Старидолска

Със съкращения

"В ДПС имат кадастрална карта на цялата страна и от време на време си отбелязват на нея със задоволство земите, които са купени от турски граждани или фирми. Турция иска по икономически път да възстанови хегемонията си от времето на османската империя", уверява депутат от "Атака", превъзбуден от перспективата в България да се проведе референдум срещу членството на Турция в ЕС.

Щом така реагира народен представител, пък бил той и от най-крайната националистическа формация в парламента, какво ли ще стане по време на кампанията в страната, ако има подобно допитване. От ВМРО например твърдят, че цялото село Черни Осъм в Троянския балкан, поискало да се включи в подобен референдум и се подписало под искането за свикването му, което воеводите организираха. Документите отлежават от месец юли 2010 г. в Народното събрание.

Внасянето на подписката хвърли в смут управляващите, защото за първи път трябва да влезе в действие Законът за прякото участие на гражданите в държавното управление, известен като закон за референдумите. Той беше гласуван в последните месеци на управлението на тройната коалиция, приеман в БСП като лична инициатива на депутата Янаки Стоилов, и след няколкомесечни саботажни действия от ДПС. Почти две години по-късно става ясно защо.

Това поставя ГЕРБ в трудна ситуация, защото партията ще бъде принудена да заяви публично позицията си по две неудобни теми, за които общественото мнение е почти категорично, но не в тяхна полза. А и веднъж заработил, законът със сигурност ще насърчи и други инициативи за национални допитвания. Първите реакции от ГЕРБ по темата за Турция са красноречиви - "референдумът е преждевременен и ненужен" (Цецка Цачева, председател на Народното събрание), но депутатите са длъжни поне да проведат дискусия в парламента (вижте карето). 

От международното положение до важни ли са депутатите

Законът позволява да се търси мнението на българските избиратели по подобни теми, въпреки че някои юристи коментираха, че за Турция трябва да се пита едва когато дойде време за евентуална ратификация.

Силите на ВМРО с помощта на телевизия "Скат" (322 532 внесени подписа) стигнаха само да задължат Народното събрание да обсъди въпроса и мнозинството да реши с гласуване.
Въпросите и на ВМРО, и на РЗС са в търсен синхрон с преобладаващите настроения сред обществото, поне според някои социологически проучвания (без да се коментира причината за това). Последното изследване на агенция МБМД от края на декември 2010 г. показва, че 77% от българите нямат доверие на парламента. Лесно може да се предположи как ще отговорят на въпроса за разпускането му, ако повечето от тях се включат в допитването. "Турция" също е тема, върху която има исторически наслоения в търсена посока върху общественото мнение.

Същият депутат от "Атака" преценява, че поне "80% от българите ще са против членството й в ЕС". ВМРО са по-скромни - според проучване, което те са поръчали, процентът е 60. В обратната посока например според тях работят популярните у нас турски сериали.

Евентуалните политически щети за ГЕРБ са причината партията да отлага обсъждането на темите в пленарната зала. Нужна е широка и разбираема обществена дискусия, за да може управляващите, които досега демонстрират, че тестват решенията през социологически допитвания, да обяснят защо са против референдумите. Освен това ще трябва да гласуват заедно с ДПС срещу въпроса за Турция, защото "Атака" в този случай няма да е на тяхна страна.

Много ли са, малко ли са половин милион българи

"Естествено е първоначално да се натрупва отрицателна обществена енергия прокрай закона, защото досега то й не е работил", твърди депутатът от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Според него законът просто трябва да се прилага. Според организаторите на двете подписки това не е съвсем лесно. Хора, участвали в подготовката и на едната, и на другата инициатива, твърдят, че не е възможно в тримесечен срок да се съберат нужните подписи без добра организация. Това е по силите на партия с развити структури в страната или на хора, които могат да използват алтернативни канали, като неформални групи или неправителствени мрежи например, или пък търговците на лични данни. Един от организаторите на едно от допитването дори твърди, че в списъците често попадат починали хора, защото прекупвачите на персонална информация (дори с тези с достъп до национална база данни) не могат да я актуализират постоянно, което е единствено във възможностите на служба ГРАО. Именно тя прави проверката за достоверността на подписките. В случая с ВМРО процедурата отне по-малко от месец, а за РЗС все още не е приключила (документите бяха внесени в парламента на 1 декември 2010 г.).Тук в закона се намира и една от вратичките, през която може да бъде заобиколен - няма краен срок за проверката. ВМРО "загубиха" 80 000 подписа, след като минаха през ситото на ГРАО. Според зам.-председателя на партията Ангел Джамбазки- повечето от тях заради непопълнен точен адрес или ЕГН, тъй като някои от хората се страхуват да го посочват. Въпреки това воеводите имат повече от нужните 200 000 валидни подписа.

Ако ГРАО потвърди в голямата част документите на РЗС, ще се окаже, че и двете формации са направили чудо - за три месеца са мобилизирали в пъти повече хора, отколкото на последните парламентарни избори. Синята коалиция например, която е част от Народното събрание, на вота взе 285 662 гласа - по-малко от половината от подписалите се под искането на Янев за референдум.

От друга страна, дори някои от организаторите на подписките признават, че условията в закона трябва да са стриктни, за да може искането да е достатъчно представително. Допълнителни гаранции има и в други текстове, като например за да е валиден референдумът, в него трябва да са гласували поне толкова българи, колкото и на последните парламентарни избори (4 345 981 души през 2009 г., или 60% от гласоподавателите) - което означава твърде висока активност. Освен това не може да се провежда национално допитване по въпроси, свързани с данъци и заплати, цели кодекси или закони, които уреждат напълно дадена материя, нито теми, по които има международни договори.

Има и още една интересна подробност - законът позволява на президента да предлага на парламента тема за референдум. Георги Първанов няколко пъти е намеквал, че ще го направи - последният път за строежа на АЕЦ "Белене", но може би се притеснява, че проверката на позициите му през мнението на българите няма да е в негова полза. Това всъщност е най-голямото предимство на една кампания по всенародно допитване - възможността да се чуят противниците и поддръжниците на дадена кауза, един вид форма на обществена дискусия. Или както казват от ВМРО - правителството подкрепя Турция, би трябвало да го направи публично.

Иначе защо изобщо да се приемат закони, които никой няма желание да прилага.


Докъде стигна външната политика на Турция през 2010 г.

Източник: Е-Вестник

Автор: Седат Ергин, в. „Хюриет дейли нюз”

Ако се опитаме да направим цялостна оценка на външната политика на Турция през 2010 г., трябва да вземем предвид различните усилия, предприети в различни посоки. В този смисъл нашата външна политика не се различава много от общата картина на вътрешната динамика в Турция.

Виждаме различни ориентации в картината както следва:

РАЗЛИЧИЕ В ОТНОШЕНИЯТА СЪС ЗАПАДА

Най-същественият външнополитически акт на Турция през 2010 г. беше, че тя не гласува в полза на решението за нови санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН. Турция застана до Иран, вместо до Запада по въпрос, по който международната общност постигна общ консенсус. Това е външнополитически избор, който може да засегне мнението на лидерите, които взимат решения и формират обществените нагласи в Съединените щати, по-специално по отношение на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е на власт в Турция.

Друг негатив през 2010 г. беше фактът, че преговорите за присъединяване между Турция и ЕС останаха на практика блокирани, макар че това не беше изрично обявено. Само една нова преговорна глава беше отворена през 2010 г. Досега 13 от общо 35 преговорни глави са били отворени, но само една - затворена. Хърватия, която започна преговорите за присъединяване по същото време като Турция през 2005 г., е отворила 33 от 35 преговорни глави и е затворила 28. Това сравнение дава представа за темпа на преговорите на Турция. Хърватия очаква да стане пълноправен член на блока най-късно през 2013 г.

Причината, поради която преговорите почти напълно спряха, са препятствията заради Германия, Франция и Кипър. Виждаме обаче, че Анкара се примирява с положението и не прави проблем от това. Съмнително е дали и днес неравният процес на турското присъединяване може да бъде поддържан както досега.

НАКЪДЕ ВЪРВИ ДАВУТОГЛУ?

Един общ преглед, включително на развитията с трансатлантическия и европейския лагер, показва, че турската външна политика понесе сериозен пробив на западния фронт. Заради дълбоките интереси САЩ и европейските държави остават близки на Турция. Това обаче не е достатъчно, за да се отстранят колебанията по въпроса.

Друг основен момент през 2010 г. беше инцидентът с кораба “Мави Мармара”, който създаде дълбока пропаст между Турция и Израел. Без съмнение, Турция реагира справедливо срещу израелското насилие и отправи няколко искания. Турция и Израел обаче доста преди този инцидент загубиха интерес към двустранните отношения заради действията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Давос. Това ограничи възможността на Турция да бъде посредник в региона и създаде известни проблеми със Запада.

Ако оставим настрана подобни отрицателни моменти, вижда се, че Турция следваше изключително проактивна и енергична външнополитическа линия и се опита да максимализира националните интереси в региона. Автор на тази външна политика е Ахмет Давутоглу. Виждаме, че той следва стратегия за увеличаване на влиянието на Турция като регионален играч в световната политика.

СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

Ако откриващите се възможности от безпрецедентната геополитическа ситуация, представата за политическа стабилност, внушителният растеж и икономическата динамика се добавят към картината, явно е, че международната общност има сериозен интерес към Турция. Проблемът е, че резервите и въпросителните спрямо Турция са също така важни, както и отдаваните й внимание и значимост.

Парадоксът на това ниво ни изправя пред критичен въпрос. Главната цел на външната политика на Турция трябва да е тя да не загуби усет за посоката, макар че във всяка посока се предприемат активни действия. Многоизмерността й може да обогати Турция, но не бива да струва на страната отношенията й със Запада. Една Турция, която отслабва връзките си със Запада, вероятно ще се препъне и в други посоки.

В този смисъл за Турция е от полза да хармонизира външнополитическите си действия съобразно Запада, така както трябва да се настройват музикалните инструменти от време на време.


Турция - скоро могъща като САЩ?

Източник: „Дойче веле”

Турската външна политика печели влияние, но губи чувството си за реализъм. Такъв е изводът, до който стига в своя коментар Михаел Мартенс, балканският кореспондент на вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

В телевизионно интервю по Нова година външният министър Давутоглу заяви: "Нашата цел е да превърнем Турция в мъдрец, в мъдрата страна на човечеството, чиито мнения се уважават, която има принципи и която се превръща в гласа на човешката съвест." Така говори мъдрецът от Босфора. Патетичното изявление на Давутоглу е показателно за новопридобитото влияние, но и за грандоманията, или поне самонадценяването на турската дипломация.

Турция - скоро могъща като САЩ?

Никой не може сериозно да оспорва порасналото значение на Турция в международните дела, особено в Близкия Изток. В Турция обаче се шири един наивен оптимизъм, който не знае граници. "Силовият триъгълник на бъдещето - САЩ, Турция и Иран?" гласеше наскоро заглавието на анализа на един уважаван турски професор. Но който желае трезв анализ, той би трябвало да разгърне последната книжка на германското списание „Südosteuropa-Mitteilungen”, посветена изцяло на Турция.

Сред авторите на включените в списанието есета е и наблюдателят на в. “Миллиет” Сами Идиз, който се спира на един привиден парадокс: Турция, твърди той, се е сближила с мюсюлманския свят (което не означава обезателно отдръпване от Запада), защото е станала по-демократична. Идиз изтъква, че общественото мнение се е превърнало в "определящ фактор на турската външна политика" и напомня, че в миналото много принципни външнополитически решения се взимаха без никакво съобразяване с населението, та дори в открит конфликт с него.

След осем години управление на Партията на справедливостта и развитието, днес положението е съвсем друго. Турската външна политика не може да се огъва при всеки повей на гласа народен, но по важни въпроси трябва да се съобразява с него. Идиз стига дори дотам да твърди, че външната политика на Анкара била продължение на вътрешната политика, което не би било нещо необичайно в други страни, но е новост за Турция.

Като пример за порасналото влияние на общественото мнение Идиз назовава помпозния провал на опита за сближение между Турция и Армения. Непосредствената цел бе да се отвори границата, затворена преди близо две десетилетия. Но азербайджанският президент Алиев умело прибягна до всички възможни средства, за да настрои турците срещу собственото им правителство.

Той напомни, че Азербайджан бил "братска държава" на Турция и никой управник в Анкара не можел да си позволи да се изявава като "предател" на интересите на Баку. Отварянето на арменско-турската граница, без преди това да е уреден спорът между Баку и Ереван за Нагорни Карабах, щяло да бъде "предателство" към братския азербайджански народ.

Капаните на популизма

В тази връзка Идиз отбелязва, че Азербайджан действително "успя да мобилизира общественото мнение в Турция". В последна сметка премиерът Ердоган подви опашка и в реч пред азербайджанския парламент обеща това, което домакините му очакваха от него.

По принцип е желателен по-голям обществен ангажимент при взимането на външнополитически решения, обобщава Идиз, но "във времената на популизъм и опортюнизъм" това криело опасност от нежелателна промяна във външната политика на Анкара: "Турция е все още една силно консервативна страна, която има сега едно ислямско правителство. Трудно би било да се отрече, че това започва да се забелязва в нейните външнополитически решения и ориентации" - заключава Идиз.


Иран и Турция се сближават политически и икономически

Иран и Турция през последните години все повече се сближават както политически, така и икономически, като Турция се превръща във важен съюзник за иранците в деликатните им ядрени преговори, предаде Франс прес по повод участието на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и новия ирански външен министър Али Акбар Салехи в днешната регионална икономическа среща на върха в Истанбул.

Посещението идва в момент, когато на възобновените ядрени преговори между Иран и Шесторката (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) в Женева в началото на месеца бе договорено те да продължат в края на януари в Турция, която се явява посредник между Техеран и Запада по иранското ядрено досие. "Турция е силна държава със стратегическо разположение и допирни точки с Иран в идеологическо и културно отношение", заяви Салехи и подчерта, че укрепването на отношенията с Турция е приоритет за Иран.

Турция дълго време бе смятана за стратегически и дори военен съюзник на Израел в региона, но се приближи към арабските страни и Иран, особено след офанзивата на Израел в ивицата Газа през декември 2008 г. и нападението на израелските ВМС срещу хуманитарна флотилия с помощ за ивицата Газа, при което бяха убити деветима турци и породи силно гневна реакция на Турция към Израел. Като знак на настъпилата промяна през август Анкара извади Иран от списъка на страните, представляващи заплаха за нея в документа, определящ концепцията концепцията й за национална сигурност.

Турция също така гласува против резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 9 юни, с която се усилват международните икономически санкции срещу Иран. Малко преди това Турция заедно с Бразилия и Иран направи предложение за обмен на ядрено гориво между Иран и големите сили с цел улесняване на компромис по ядреното досие, но то бе отхвърлено от западните държави. Сближаването на Турция и Иран, чието общо население е над 150 милиона души се изрази и в укрепване на търговско-икономическите отношения, като по официални данни обменът достигна 10 милиарда долара, а целта на двете страни е той да превиши 30 милиарда долара между 2013 и 2015 г.

През септември турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова за икономическо сближаване с Иран, включително чрез подписване на споразумение за търговски преференции въпреки натиска от Запада. Иран вече изнася ежедневно между 15 и 18 милиона куб. м природен газ към Турция, а през юли подписа договор на стойност един милиард евро с турска компания за изграждане на газопровод с дължина 660 км, който до три години ще позволи ежедневен износ на 60 милиона куб. м газ към Турция и Европа.

Накрая, като жест със силно символично значение, сунитът Ердоган участва миналия четвъртък в Истанбул в церемониите на шиитския празник Ашура в присъствието на Али Акбар Велаяти, главен съветник по международните въпроси на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей. Това се случва за пръв път в Турция, където преобладават мюсюлманите сунити и събитието бе широко отразено от медиите на шиитски Иран, отбелязва АФП.

Източник: Актуално.ком


Турция: към Европа на заден ход

Предвижданията кога Турция ще влезе в ЕС вече заприличаха на пророкувания на врачки и баячки. Европейските държави са изпокарани по този въпрос, защото едните виждат в Турция икономическата сила, а други - проблемите.

Преговорите на Турция за присъединяване към ЕС тъпчат на място. Причината е, че страната не е хармонизирала своите закони с европейското право в сферата на конкуренцията. Именно те обаче трябваше да бъдат обект на преговори с белгийското председателство на ЕС. Това е развитие, което се следи със загриженост от Швеция.

Разширяването на ЕС, превърнало го от западноевропейски клуб в паневропейска общност, според шведския външен министър Карл Билд е сред най-големите успехи на Стария континент. Това той подчерта, заедно с колегите си от Великобритания, Италия и Финландия пред "Интернешънъл Хералд Трибюн".

Буксуващи преговори

Европа обаче се затруднява да продължи тази история на успеха, приемайки в общността и Турция. Шведският политик е искрено разочарован, още повече, че Балканите за него са регион, свързан неразривно с миналото му на специален пратеник на ООН през 90-те години.

От страна на Европа обаче в момента се сипят критики срещу Турция - за това, че не зачитала човешките права, не осигурявала защита на малцинствата и ограничавала свободното изразяване на мнения. Особено държавите с тежест в общността като Франция или Германия се обявяват активно срещу турското присъединяване.

В Швеция обаче са на друго мнение. Още преди шест години, по време на тогавашното първо разширяване на ЕС на Изток - шведите бяха изцяло положително настроени.

За разлика от "старите" държави в ЕС, които гледат на общността предимно като на християнска общност на ценности, северноевропейските държави като Швеция и Финландия, присъединили се преди едва 15 години, виждат предимно прагматичните аспекти на разширяването. Това твърди Хана Оянен, ръководителка на Института за външна политика в Стокхолм:

Огромен пазар с големи възможности

"На Турция се гледа като на пазар с добър икономически прираст. Подобна страна би била добре дошла за Европа, която в момента не расте прекалено бързо. Това, разбира се, е важен аргумент. От друга страна обаче, страни като Швеция и Финландия са и за това, основните неща - като спазването на човешките права, или свободата на придвижвания - да се спазват. ЕС е и политически проект."

Докато този политически проект обхване и Турция, верятно ще измине още доста време - смята Оянен. Доста европейски държави по едни или други причини блокират отделни елементи на преговорния процес. Така бъдещето пред Турция остава напълно неясно.

Източник: Дойче веле


Дискусията в България за еврочленството на Турция е обезпокоителна за Анкара

Текст от рубриката „Турция разбулена”
Източник: „Капитал”

Интервю с Биргюл Демирташ-Джошкун, професор по международни отношения в университета "Башкент" в Анкара

В България има инициатива за референдум срещу приемането на Турция в ЕС. Как се гледа на това в Анкара?

Това не изразява официалната гледна точка на българското правителство. Премиерът Бойко Борисов многократно е казвал, че въпросът за референдума не e на дневен ред за неговия кабинет. Инициативата е свързана с някои български партии, които са по-националистически настроени от основните политически сили.

Знаете ли, отношенията между Анкара и ЕС никога не са били перфектни и праволинейни. Имало е периоди на напредък, но и периоди на застой. Ако погледнете на процеса от 1963 г. до днес, се вижда голямо развитие. И този процес трябва да продължи. Разбира се, ще има реакции от някои държави в ЕС. Ще има реакции от страна на Турция. Има проблеми, произлизащи главно от ЕС. Изглежда, че някои страни членки като Германия, Франция и Австрия нямат желание да приемат Турция. Някои политически партии в тези държави вярват, че Турция не принадлежи на Европа в културно, в георафско отношение и изобщо не е част от европейската идентичност.

Но самите турци също вече не са много ентусиазирани да влязат в ЕС. Това на дългия процес по присъединяване ли се дължи?

Да, социологическите проучвания показват намаляваща подкрепа за членство в ЕС. Преди около пет години близо 75% от турците бяха "за". Последното число, на което попаднах в медиите сега, е около 38%. Причините за това идват главно от ЕС. Турското правителство наистина иска да постигне пълно членство. Готово е да изпълни всички критерии, да затвори всички преговорни глави, да предприеме всякакви радикални реформи.

Но турската общественост не вярва, че дори всички критерии да бъдат изпълнени, дори всички глави да бъдат затворени, страните от ЕС ще пуснат страната в клуба. Това е атмосферата в Турция днес. Хората мислят, че каквото и да направят, това няма никакво значение. Защото някои страни от ЕС, някои от политическите партии, някои правителства не са готови да приемат Турция. Затова хората си казват: "Защо да отделяме време, енергия и усилия да настояваме за това. Разбира се, трябва да предприемем някои радикални реформи - икономически, политически, правни. Но трябва да го направим заради себе си, а не в името на членството в ЕС."

Означава ли това, че отлагането на турското членство не забавя хода на реформите в страната?

Когато видиш неохотата у някои правителства от ЕС, това естествено се отразява на скоростта на реформите тук. Тя се е забавила. Когато някои от преговорните глави бяха замразени заради Кипър, турците остана с усещането, че подходът на ЕС не е справедлив. И докато този подход остане, не мисля, че подкрепата за членство в ЕС ще достигне отново 70-80%.

Вижте кипърския въпрос. През 2004 г. в двете части на Кипър имаше референдуми. На своя кипърските турци приеха плана на ООН за уреждане на проблема с разделението на острова. Те показаха, че са готови да направят жертви в името на намирането на решение, и бяха наказани. Кипърските гърци отхвърлиха плана, но бяха наградени и станаха част от ЕС. Тогава ЕС обеща някои неща на турската част от острова. Каза, че ще осигури финансова помощ, че ще се опита да отвори търговски канали за кипърските турци, но това не беше преведено в реални действия.

А какви са реакциите в Турция на дискусията за референдум в България?


Според турските политици сегашното българско правителство подкрепя членството на страната в ЕС. В по-широк смисъл обаче онези, които вземат решенията в Анкара, и турските проевропейски настроени интелектуалци не обичат дебатите за референдуми, независимо дали това се обсъжда в Австрия, Франция или България. Техният аргумент е, че от 1963 г. Турция е асоцииран член на ЕС. Повече от половин век измина оттогава, а и Турция се смята за европейска страна още от XIX век. Процесът на европеизация започва в късния период на Османската империя.

Политическите партии, подкрепящи референдуми, просто искат да затворят процеса на еврочленство за Турция. В момента най-важен за Анкара е подходът на българското правителство. Преди изборите Бойко Борисов не подкрепяше в такава степен турското еврочленство, но след като ГЕРБ дойде на власт, виждам промяна в дискурса.

Как си обяснявате това?

Не мисля, че е нещо специфично за България. По цял свят, след като една опозиционна сила дойде на власт, тя може да промени своята политика. Свързано е с това да бъдеш по-рационален, по-реалистичен, защото да управляваш има балансиращ ефект върху политическите актьори по принцип. От турска перспектива най-важно е какво казва и прави българското правителство, а то подчертава, че поддържа процеса на членство на Турция в ЕС. Но нека видим как ще се развият нещата. Защото опозиционните партии, които са зад идеята за референдума, подкрепят правителството в парламента. Ето защо трябва да наблюдаваме дали кабинетът ще бъде повлиян от тези националистически партии - "Атака", ВМРО и други.

Но дори самата дискусия е обезпокоителна лично за мен, а бих казала и за турската общественост. Нашият аргумент е, че имаме споразумение за асоцииране с ЕС още от началото на 60-те години. През 2005 г. официално започнаха преговорите за присъединяване. Опитваме се да си свършим работата и да затворим преговорните глави и няма логика да се спори за европейската идентичност на Турция. За Турция този въпрос вече е разрешен. Сигурно е, че страната принадлежи към Европа, че е част от европейската идентичност. Опитите да се постави под въпрос европейската й принадлежност е подход, който няма да намери подкрепа в самата Турция.

Контрапункт е, че Турция подкрепи присъединяването на България към НАТО през 2004 г. Какви бяха аргументите на турските политици?

Турция подкрепи не само българското влизане в НАТО, но и румънското. Този процес продължава до ден днешен - Турция подкрепи членството на Албания, поддържа това на Македония и  Босна и Херцеговина. Това е свързано с основните принципи на турската външна политика. Анкара винаги е подкрепяла регионалната сигурност и създаването на мирна среда на Балканския полуостров. А това е възможно само ако балканските страни членуват в едни и същи регионални и международни организации. НАТО като организация за колективна сигурност е една от тях. Аргументът на Турция беше, че влизането в НАТО ще помогне за създаването на атмосфера на сигурност и мир на Балканите. Това беше основната причина. Турция вярва, че ако съседните й страни станат членки на НАТО, това ще е възможност за решаване на всички въпроси чрез диалог.

Визитка

Биргюл Демирташ-Джошкун е младши професор по международни отношения в университета "Башкент" в Анкара. Получила е докторската си титла от Берлинския свободен университет. Работи и като редактор на списание "Международни отношения," издавано от Турския съвет по международни отношения. Работи върху теми, свързани с Балканите, включително българско-турските отношения. Автор е на публикацията "Нов период с България: Връзки между Анкара и София в ерата след студената война".


Ватикана иска ЕС да остане християнски и да отхвърли Турция

Папата искал мюсюлманска Турция да остане извън Европейския съюз. Дипломати на Ватикана настоявали формулировката за "християнските корени" на Европа да влезе в европейската конституция, пише британският вестник "Гардиън", който продължава да публикува информация за изтеклите по "Уикилийкс" документи на американски дипломати.

Сегашният ръководител на Римокатолическата църква носи отговорност за засилващата се враждебност на Ватикана към идеята за влизане на Турция в ЕС, се твърди в секретни доскоро телеграми, пратени от американското посолство в Светия престол.

През 2004 г. кардинал Рацингер е казал, че не бива да се позволи една мюсюлманска държава да се присъедини към ЕС, макар че по онова време Ватикана официално е бил неутрален по въпроса. Американски дипломат е отбелязал, че Рацингер "ясно разбира, че ако се позволи в ЕС да влезе мюсюлманска държава, това още повече ще отслаби тезата му за християнските корени на Европа".

Източник: Актуално.ком


Нова книга за неоосманизма

Ново проучване показва реалните заплахи от пълзящия неосманизъм. Проф. Дарко Танаскович е автор на книгата „Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите”.

„Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света” – пише авторът. „Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. Неоосманизмът умее да тече и като подводна река”, допълва Танаскович.

Неоосманизмът сам по себе си не е нито добър, нито лош. От аспекта на историческата логика и „утилитарната етика” би могло дори да се каже, че е и легитимен. Препоръчително е, когато се говори и пише за него, да се избягнат позитивните или негативните ценностни присъди, а още повече – предразсъдъците. Също така не е препоръчително и да се бяга от изправянето с лице към неговото съществуване и политически коректно да се оставя на игнориращо премълчаване или съучастническо подразбиране. Все пак най-опасно е незнанието, на което никой повече няма право днес. Защото още утре може да бъде късно.

За автора:

Дарко Танаскович е роден на 4 януари 1948 г. в Загреб.

Завършва Филологическия факултет на Белграoдския университет с докторат в катедрата по ориенталистика, в която е последователно асистент, доцент и професор. Преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство.

Автор е на над 600 научни и специализирани труда в широкия спектър на ориенталистиката, много от които са преведени на чужди езици.

Гост професор е в университетите в Сараево, Скопие и във Висшето училище за обществени науки (EHESS) в Париж. От 2008 г. чете лекции в Академията за дипломация и сигурност и във Факултета по медии и комуникация в Белград. От 1995 до 1999 г. е извънреден и пълномощен посланик на тогавашната Съюзна република Югославия в Анкара, от 1998 г. акредитиран и в Баку, Азербайджан. След демократичните промени в Сърбия (2002-2008) проф. Танаскович е посланик на страната си във Ватикана и при Малтийския орден. Член е на Сдружението на преводачите, на Сдружението на писателите на Сърбия и на сръбския ПЕН клуб.


САЩ: Турция няма да влиза в ЕС!

Последните разкрития на Уикилийкс показаха до каква степен европейците имат резерви към приемането на Турция в ЕС. В секретните документи френският президент Саркози е описван едва ли не като истеричен враг на Анкара.

Ако европейците не искат Турция в ЕС, нека да го кажат ясно и на висок глас. Това е призив на турския премиер Реджеп Таийп Ердоган, отправен в една негова реч. По този начин политикът описва растящото недоволство и разочарование в страната му от отношението на Франция, Германия и Австрия към евентуалното бъдещо членство на Анкара в европейската общност.

Турция в ЕС - безнадежден случай?

Тази конкретика, за която пледира Ердоган, сега откриваме и в документите на Уикилийкс. В разговор с европейски дипломати представители на САЩ са добили впечатлението, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е напълно безнадеждна. Отдавна Вашингтон се застъпва за Турция по този щекотлив въпрос, което често дразни европейците. Защото ако Турция стане част от Обединена Европа, това ще докаже на целия свят, че Евросъюзът не е клуб на християнските държави.

Така например съветникът на френския президент Жан-Давид Левит а споделил пред Филип Гордън, отговарящ в Държавния департамент за връзките с Европа, че се надява Анкара сама да оттегли кандидатурата си за членство. А каква е позицията на президента на Франция? В някои от документите, публикувани от Уикилийкс, Никола Саркози е описан като истеричен враг на турското еврочленство.

Между другото, в тази графа е включена и германската канцлерка Ангела Меркел - тя и Саркози били двамата европейски лидери, които в най-голяма степен допринасяли за растящия евроскептицизъм сред турците, твърдят американски дипломати в Анкара. Отбелязва се обаче и това, че немалка доза скептицизъм по отношение на турското еврочленство има и в редиците на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган. Това се обяснява със страха от "заличаването" на традиционните за Турция мюсюлмански обичаи.

МОСАД: В Турция се въздига ислямизмът

Документите на Уикилийкс съдържат и доклади, които защитават тезата, че Турция е на път да се превърне в ислямска държава. Според американски дипломатически източници Анкара обръща оста на своята външна политика. Публикуваните документи показват безпокойство у САЩ от политиката на външния министър Ахмет Давутоглу, който според тях води неоосманска политика. Сред изнесените документи са и разузнавателни данни на МОСАД, в които се твърди, че в Турция се въздига ислямизмът.

За премиера Ердоган се посочва, че е лидер, който споделя същите идеали като Ататюрк; работохолик е, упорит, без да е деспотичен. Той е определен като демократ по убеждения, който обаче ръководи обкръжението си по автократичен начин и е заобиколен от обръч от ласкатели и надменни съветници.

Източник: Дойче веле


BBC разкри потресаващи факти за настъплението на шериата в Англия

Разследване на телевизията BBC показва 40 нелегални частни ислямски училища в Англия, които преподават правилата на шериата на около 5000 деца на възраст между 6 и 18 години.

Според "теоритичните и нагледните пособия", използвани в учебния процес, основния акцент в подготовката на бъдещите ислямски фанатици и терористи от Турция, Иран и Саудитска Арабия е поставен върху практическото приложение на "наказателните закони на религиозното право". С тази цел "учебниците" са профилирани за различните възрастови групи. Така напр. шестгодишните слушатели безропотно трябва да бъдат убедени, че който не вярва в "правата и висшата мюсюлманска религия", ще бъде наказан да гори вечно в огъня на ада. 15 годишните ученици получават подробна подготовка за изпълнение на наказанието "рязане на ръка", като рисунки, схеми и фотоси показват технологията, последователността и използваните "технически средства". При повторно "прегрешение" правилата на шериата повелявали "рязане на крак".

Със садистични детайли са описани изпълненията на наказанията"заравяне на жена в земята и доубиването й с камъни", които се полагат за "изневяра или отказ да се омъжи за семеен мъж". Невръстните възпитаници на шериатската наказателна система полагат изпит по "еврейско и хомосексуално правосъдие." Евреите са представени като"световни завоеватели, приели образа на прасета и маймуни, които трябва да бъдат бити с камъни." Хомосексуалистите подлежат на изтребление чрез хвърляне от скала в пропаст, обезглавяване, изгаряне живи или зарaване и бой с камъни.

В предаването се изнасят факти за използването на неизвестни досега интернет-сайтове, които проповядват радикални ислямски идеи и насаждат омраза към християните с призиви за "джихад" и разяснения как и къде да се воюва срещу враговете на исляма.

Източник: ТВ СКАТ


САЩ са загрижени за надеждността на Ердоган и Давутоглу

Дипломатически телеграми, публикувани от "Уикилийкс" в германското списание Der Spiegel показват, че американски дипломати имат съмнения за надеждността на турския премиер Таип Ердоган като партньор. Американски дипломати не вярват на Ердоган и неговите нереалистични възгледи за света, пише списанието. Той получава информацията си почти изключително от вестници с връзки с ислямистите и се предполага, че разполага с малко време за анализи на неговите министерства, смятат дипломати. Турският премиер, един от най-важните партньори в НАТО за САЩ се е заобиколил с "железен кръг от подлизурски (но предизвикващи презрение) съветници", пише дипломат. Въпреки самохвалството си, той се страхува от загуба на властта, според съобщения, изложени в Der Spiegel. Един източник е цитиран да казва на американците: "Таип вярва в Бога, но не му се доверява". Съветници на Ердоган, сред които външният министър Ахмет Давутоглу са представени като малко разбиращи от политика извън Турция. Високопоставен правителствен съветник, цитиран от американски дипломати описва Давутоглу като "изключително опасен" и предупреждава, че той ще използва ислямисткото си влияние върху Ердоган. Телеграма с подписа на американския посланик от януари 2010 съобщава, че външният министър иска да се утвърди на Балканите влиянието, което Отоманската империя е упражнявала в региона. Но външният министър надценява себе си и Турция, според американски дипломати. Турция, обобщава телеграмата в превод на немски от списанието, "има амбициите на Rolls Royce, но средствата на Rover". /АФП /

Източник: Вести.бг


Главният турски преговарящ с ЕС: Турция е сила, без която Европа не може

Европейският съюз се нуждае от Турция повече, отколкото тя се нуждае от него.
Това заяви главният турски преговарящ с ЕС Егемен Баъш по време на визита в Дъблин, цитиран от europe.bg
Той отрече коментарите, че говорът на Турция към Европа се е втвърдил през последните месеци, но заяви, че има растящо недоволство от скоростта на присъединителния процес.
Той сравни икономическата криза в Европа с турския растеж от 11% през тази година и заяви, че Турция е „жизненоважна" за европейския достъп до енергийните ресурси в региона.
„Цената на това Турция да е извън ЕС е много по-голяма за европейците, отколкото цената да е в съюза", заяви той.
Баъш освен това коментира, че Анкара не е готова да се откаже от Кипър заради членство в ЕС, но и няма да се откаже от членството в съюза заради Кипър.
„Имаме справедлива кауза по двата въпроса и ще преговаряме за намирането на приемливо решение", добави той.
Турският главен преговарящ обвини някои страни-членки, че използват въпроса за Кипър за да „скрият" други причини за противопоставяне на турското членство в съюза и заяви, че прилагат двоен стандарт.
В последния доклад на ЕК, Турция е критикувана за проблеми със свободата на словото и религията, както и за проблеми с правата на малцинствата. Баъш отговори, че Турция ще продължи с „гигантския напредък", който е направила през последните години.
„Днес Турция е много по-добре от вчера. Утрешната Турция ще бъде много по-добре от днешната".
Баъш призна, че в някои страни-членки, които подкрепят турското членство, включително в Ирландия, общественото мнение не винаги отговаря на официалната позиция.
„Денят в който Турция приключи преговорите, тя ще бъде много по-различна страна и ирландското обществено мнение заедно с това в други държави ще се промени", коментира той.

Източник: Нюз.бг


Великобритания е най-активният адвокат на Анкара за членство в ЕС

Коментар на Гасан Насър

„Коалиционното правителство е най-силният поддръжник на присъединяването на Турция към Европейския съюз и ние се гордеем, че сме неин водещ адвокат в това начинание". Това заяви министърът на европейските въпроси Дейвид Лидингтън в правителството на британския премиер Дейвид Камерън в своя статия, публикувана вчера в авторитетния вестник „Файненшъл таймс". Той допълва, че Великобритания не е свалила помпоните на турската молба за еврочленство в коментар на твърденията, че Анкара вече е загубила своите основни поддръжници.

Британският министър отстоява тезата, че никога Обединеното кралство не е имало толкова категорична позиция по този важен за ЕС въпрос. Той с гордост декларира, че това е свършило единствено неговото правителство.

Лидингтън отбелязва, че визитата на Камерън през юли тази година в Турция е придала нова динамика на двустранните отношения. Британската подкрепа на Анкара за еврочленството се е превърнала в основа на договора за стратегическото партньорство между двете страни, подписан от двамата правителствени ръководители. Според британския министър Дейвид Камерън е бил в Анкара, „за да работи в полза на еврочленството на Турция и за да се бори за него".
Интересното е, че за да аргументира силната си протурска позиция британският политик се позовава и на действия в подобна посока, осъществени и от други европейски държавници. Очевидно е желанието тя да бъде представена едва ли не като общо европейска. Министър Лидингтън отбелязва, че на 9 ноември 2010 г. в италианския вестник „Ла република" е била публикувана съвместна статия на външните министри на Турция и Италия. Материалът е защитавал становището за необходимостта от присъединяването на Анкара към ЕС.

Все пак Лидингтън признава, че след публикуването на последния доклад на ЕК за напредъка на Турция в самата страна е намалял общественият евроентусиазъм, а „основните протурски мажоретки" - Великобритания и Испания, са свалили помпоните в нейна подкрепа. Веднага след това обаче британският политик отрича случаят с неговата страна да е идентичен, без да споменава нищо за иберийците. Според британския министър причината за това е неуспеха на турското правителство да гарантира защитата на етническите и религиозните малцинства, свободата на словото и правата на жените. Въпреки това, британското официално лице отбелязва реализираните широкомащабни реформи и прогреса в областта на съдебната власт, намаляването на ролята на военните и отстояването на основните права на човека в страната.

Лидингтън е убеден, че тези факти доказват твърдите ангажименти на Анкара по пътя на реализирането на нейното еврочленство. Той защитава позицията, че Турция трябва да стане член на ЕС, заради решимостта си да прави реформи. В тази връзка британският министър по европейските въпроси за пореден път декларира непоколебимата политика на правителството си да подкрепи Анкара за пълноправното й членство в ЕС.

Обединеното кралство, Испания, Италия, Швеция и Полша са най-ревностните защитници на турското еврочленство в ЕС. Общественото мнение на тези страни е склонно най-активно да подкрепи европейските аспирации на Анкара. Редица експерти отстояват тезата, че една от основните причини за подобна външна политика е географската им отдалеченост от Турция и липсата на негативни исторически „натрупвания" в двустранните отношения.
Необходимо е да се отбележи, че мнението на високопоставения политик от Лондон не съответства на общоевропейското настроение. Последните социологически изследвания, проведени включително и с участието на турско академично звено, показват, че при един евентуален референдум повече от половината европейци ще се произнесат срещу приемането на Анкара в ЕС.

Присъединяването на Турция към съюза е проблем, превръщащ се в един от водещите за основните политически сили в Европа. През периода 1-3 ноември 2010 г. в Истанбул бе проведена кръгла маса под надслов: „Пет години преговори и перспективи на връзките Турция - ЕС". В нея взеха участие евродепутати от Европейския свободен алианс - Зелени, турски политици и множество неправителствени организации. Форумът застана зад становището на фракцията на Европейската зелена партия по отношение на този важен въпрос. То може да бъде обобщено по следния начин: „ЕС и европейските Зелени могат да помогнат на Турция да продължи реформите, но именно Анкара е тази, която „трябва да си свърши работата". Страната трябва по-скоро да работи, за да реши важните проблеми на своето присъединяване, отколкото да се оплаква от липса на подкрепа". В позицията не личи експлицитен ангажимент в полза на турското еврочленство.

на снимката: Гасан Насър, източник Ориент.бг

Източник: Агенция „КРОСС”


Антихристиянските погроми в Турция вече не са тайна

Историята е интуитивна и многословна наука. Да се обхване цялото налично множество от данни заедно с връзките между тях, при това често от няколко доста самостоятелни всъщност исторически дисциплини, а след това да се съставят и верни изводи на тази основа, е безбрежна задача. Майсторството идва, когато празните места, които винаги съществуват сред морето от изворови сведения, трябва да се запълнят правдиво според авторовия мироглед и житейски опит, за да се запази целостта на историческия разказ. Големите историци могат точно това - при малко и недостатъчни извори да съставят картина на историческите събития, която издържа на изпитанията на времето, дори когато след десетилетия се открият многократно повече данни.
Това, което не може историкът, е да изкривява съзнателно историческата картина, криейки се зад неизбежната интуитивност и мирогледност на историческата наука, за да получи предварително зададен резултат. Сиреч да нарича бялото черно или пък обратно заради минутна изгода обикновено. Е, не че не се случва... В някои кътчета на широкия ни свят - по-често.

* * *

В интерпретацията на турско-арменските отношения от последната четвърт на ХIХ в. насам е зейнала цяла пропаст между тези, които изучават професионално тези събития в самата Турция и на практика всички останали. Впрочем такова разделение е винаги сигурно указание за нещо гнило.
Западната подкрепа на всяка цена поради това, че Турция е "най-важният щит срещу Съветския съюз" (в. "Миллиет"/4 юли 1981), е вече минало, но точно тя формира всъщност контролирана историография по арменския геноцид в Турция. Твърдения като "ограничено депортиране (на арменците), които били "агенти на чужди държави" (Алтемур Кълъдж, 1950); животът на арменците бил "райски", а самите те "най-процъфтяващата (общност) в Османската империя"; по произход били "турци", а избиването им - само "легенда", се срещат често. Депортацията им, равносилна на пълно физическо унищожаване, става "извеждането им от зоната на бойните действия" (проф. Енвер Зия Карал, 1975) или "определени арменски граждани" се преселват, като "са прилагани най-хуманни средства (sic!)" (Салахи Р. Сониел, 1978), или е предшествана и предизвикана от "жестокостите, извършени от арменците", чиято борба за независимост "коства живота на многобройни невинни турци" (Юсуф Халачоглу, 2002). И, разбира се, правителството на младотурците не знаят нищо по въпроса. Изтреблението се оказва, че вече е нужно само за да може арменците да се "научат на ред" (Алтан Делиорман, 1984). Това изброяване може да продължи безкрайно.

* * *

Понеже изискването за правдивост е задължително, то трябва да отбележим, че първият вътрешнотурски опит за създаване на вярна картина на турските деяния в шестте вилаета, населявани предимно от арменци, е политически - на 28 септември 1916 г. На конгреса на "Единение и напредък" в Цариград между другото е засегнат и въпросът за депортирането на арменците и за резултатите от този процес. Въпреки несъгласието на младотурските вождове, конгресът установява, че при провеждането на този акт са извършени значителни насилия и препоръчва засегнатите области да бъдат посетени веднага от нарочни комисии за установяване на подробности. Мехмет Талаат успява да се справи трудно със създаденото положение, като фалшифицира получените от комисиите резултати.

Да се твърди, че в Турция не се е признавало извършеното от младотурците, би било невярно. Вестниците от ноември 1918 - до края на 1919 г., се пълнят с искрени признания за случилото се. "Даже чувствителните турци и арабите мохамедани не можаха да сдържат сълзите си, когато пред тях се разкри ужасната картина на арменското клане" (в. "Хадисат"/7 ноември 1918). Активността на турските правителства при оценката на събитията след падането на младотурците от власт и особено след обявяването на младотурската партия извън закона в края на 1918 г., е поразителна. Могат да се приведат стотици примери.

Али Кемал бей, който е министър на вътрешните работи от 1920 г., нарича арменския геноцид във в. "Сабах" на 28 януари 1919 г. "ужасно престъпление, безпрецедентно в историята". Поетесата Халиде Едиб пише във в. "Вакът": "Ние се постарахме със средновековни методи да унищожим християните, по-специално арменците... Днес преживяваме най-печалните и черни дни от нашия национален живот." Всъщност от края на 1918 г., след падането на младотурците от власт, и при следващите правителства на Тевфик паша (от 9 ноември) и на Дамад Ферид паша (от март 1919 г.) антихристиянските погроми са основна тема в обществения живот на Турция. Протоколите от парламентарните заседания са изцяло обнародвани, в пълни подробности е ясна страшната картина на етническото прочистване, при това само от местни източници и само от първа ръка. Та и затова е странно днешното отричане. Вероятно ще да е прав бившият валия на Халеб (днес в Сирия), който е от малкото, които не просто осъжда станалото, но дава и достоверно обяснение за него: "Почти четвърт от общественото богатство (в Османската империя) се намираше у арменците... Арменците държаха почти половината от търговията и промишлеността на страната."

Както и днес е добре да се знае ролята на добрата стара (Западна) Европа, за да не излезе, че тя с нейните комитети и прочее представления е цялата в бяло. Престолонаследникът принц Абдулмеджид в интервю за "Морнинг пост" по същото време повдига завесата малко: "Ако Германия беше поискала, тя можеше да предотврати избиването (на арменците и на останалите християни)". Под контрола на командването на окупационните войски на Антантата и преди всичко на англичаните там през януари 1919 г. започва процес срещу вождовете на младотурците. Уинстън Чърчил си спомня много показателно: "Турците казваха - ние заслужаваме наказание, но нека ни накаже нашият стар приятел Англия". Май повече не е нужно, за да разберем причините и за днешната турска официална позиция.

Искреността и честността характеризират турската официална позиция само за кратко. От края на 1919 г. и с личното участие на Кемал Ататюрк (министър-председател от 3 май 1920 г.) започва плавната промяна по "турско-арменския спор", както се нарича вече изтреблението на арменците. Публикуват се явни фалшификати, първоначално за употребление в чужбина - като издадения само на френски сборник "Документи за зверствата, извършени от арменците над мюсюлманското население" (Цариград, 1919 г.). Скоро обнародването на исторически честни документи и трудове става възможно единствено в чужбина. Така спомените на Наим бей са отпечатани в Лондон в края на 1920 г. поради невъзможност вече това да стане в самата Турция.

Едва ли има исторически процес като арменския геноцид, който да е подплатен с толкова масивна изворова база. Тук по много причини спестихме страшните подробности - да не би някой малолетен да отвори вестника. Историческите извори, и благодарение на турските правителства след ноември 1918 г. (до Кемал Ататюрк), разкриват със съвършена достоверност наистина кървава картина на изтреблението - с медицински и биологически експерименти, с изключителна изобретателност. Поради което толкова по-невероятно звучат увъртанията, кръженето около проблема, привеждането на малостойностни доказателства, яростното отричане на историческата истина, които характеризират съвременната турска политическа риторика и подконтролната историография. А светът иска от Турция само извинение, по възможност искрено.

Източник: „Сега"


Турция може да "катастрофира" по пътя към ЕС заради Кипър

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле предупреди, че може да се стигне до "катастрофа" в процеса на присъединяване на Турция към ЕС заради проблема с Кипър, предаде турският телевизионен канал НТВ.

Фюле подчерта, че е настина от спешна важност за Турция да изпълни задълженията си по протокола от Анкара, за да избегне нови отлагания в преговорите й за членство, загуба на динамика и дори споменаваната от някои "катастрофа".

Протоколът от Анкара от юли 2005 г. предвижда турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети. Фюле посочи това вчера в изказване пред комисията по външни работи на Европейския парламент след оповестения във вторник доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС.

Фюле отбеляза, че заради проблема с Кипър в преговорите с Турция са останали три глави, които могат да бъдат отворени. Заради отказа на турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети, ЕС замрази през 2006 г. осем глави в преговорите с Анкара, а отделно Кипър и Франция блокират отварянето и на други преговорни глави. Турция не признава Република Кипър, която е член на ЕС.

Фюле не опроверга информациите за водени в Брюксел тайни разговори между ЕС и Турция за преодоляване на застоя в преговорите за членство на Анкара. Еврокомисарят отбеляза, че никой не е доволен от темпото в преговорите. Той посочи, че при всяко председателство на ЕС се отваря по една преговорна глава. Фюле заяви обаче, че не може да даде гаранции, че до края на годината ще бъде отворена глава в преговорите с Турция.

Фюле настоя за ускоряване на процеса на преговори на Анкара с ЕС и каза, че е от стратегически интерес за ЕС страните членки да останат верни на обещанията към Турция. Еврокомисарят заяви, че всеки напредък в решаването на проблемите между Турция и Република Кипър ще гарантира ускоряване на преговорите за членство.

Източник: Актуално.ком


Турция „започва да надушва членството в ЕС

Турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш заяви, че няма да се наложи Турция да чака още 13 години за присъединяване към ЕС според данните в доклада за напредъка на страната, публикуван във вторник, съобщава Анадолската агенция. По време на среща с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган Багъш заяви, че турците „започват да надушват членството в ЕС“. Фактът, че Европейската комисия потвърди напредъка на Турция по всички глави, е предвестник за идването на добри дни, подчерта Багъш.

В своята стратегия за разширяване Европейската комисия критикува Турция за нарушаване на правото на свободно изразяване, свободата на вероизповеданието и правото на събиране. Турция започна преговорите за членство преди пет години, но в доклада се отбелязва, че „политическият климат на конфронтация” продължава, пише германският вестник „Ди Велт”. Европейската комисия приветства скорошните поправки в конституцията. В същото време от Брюксел настояват за фундаментална промяна на турската конституция.

До момента не е била отхвърляна кандидатурата на нито една страна, която е започвала преговори за присъединяване към ЕС. На Турция може да й бъде простено, ако се чуди дали няма да е първата. Пет години, след като ЕС единодушно гласува за започването на преговори със страната, процесът е спрял, а опонентите на турското членство използват всичките си налични трикове, за да го забавят. Тяхното увъртане е погрешно – приемането на бързо развиваща се страна, като Турция, с влияние в Близкия изток, може да подсили ЕС икономически и стратегически, коментира британският вестник „Файненшъл таймс”. Лидерите на Европа трябва да подкрепят кандидатурата на Турция, отбелязва изданието.

Не може да се каже, че Турция е напълно готова за членство. Последният доклад на ЕК за напредъка на страната, представен във вторник, посочва сферите, които Турция трябва да подобри. Защитата на религиозните и етническите малцинства не е гарантирана. А правата на жените трябва да бъдат подкрепени.

Пълен текст


Ердоган: Турция ще си каже думата при промяна на границите на Балканите

Турските държавни лидери са все по-активни на международната и балканската сцена. Премиерът Ердоган и президентът Гюл все по-често отправят критики или политически „съвети” към отделни балкански държави или към Европейския съюз. Ето и някои от последните изявления на турските лидери.

Няма да има промяна на границите на Балканите, нито подялба на Косово. Той оцени, че евентуални промени на границите и подялба на Косово биха били във вреда на региона. „Но ако нещо се случи все пак, то балканската държава (Турция), която има над 70 милиона души население, ще си каже думата“, това заяви турският премиер Реджеп Таип Ердоган в косовската столица Прищина преди броени дни. Излизащият в Прищина вестник „Коха диторе“ цитира Ердоган, че идеите за промяна на границите на Балканите са неприемливи и във вреда на мира и стабилността в региона.

• • •

Пред „Ройтерс” Ердоган заяви, че "Турция е уморена от чакане пред портите на Европа. Чакаме вече 50 години, а все още сме в преговорен процес". С тези думи той отправи критики към ЕС заради това, че умишлено, според него бавят и променят правилата за членството на мюсюлманска Турция.

• • •

И въпреки очевидната "имперска" намеса на Турция в региона, турският президент Абдуллах Гюл определи като несъстоятелни твърденията за съживяване на османизма във външната политика на Турция, пише турският вестник „Милиет".

По време на визитата си в Лондон Гюл изнесе лекция в Кралския институт за международни отношения „Чатъм Хаус" Гюл изнесе лекция „Международната система, Европа и Турция в първата четвърт на 21 век".

На въпрос на Би Би Си има ли възраждане на идеята на османизма и османистичните претенции в турската външна политика той каза, че е съвсем нормално Турция да анализира геополитическите възможности, които съществуват в днешно време, но това не може да се разглежда като възраждане на желанието за нова „Османска империя".

По думите му днес ситуацията е много различна и дори да е била в миналото империя, днес това не може да се съживи.

Снимка: burgasnews.com

Източник: Актуално.ком, Днес.бг, Нюз.бг

10 ноември 2010


Брюксел и Анкара водят тайни преговори за ускоряване на турското еврочленство

От две седмици ЕС и Турция водят в Брюксел тайни разговори на високо равнище за преодоляване на застоя в преговорите за членство на Анкара заради проблема за Кипър, пише в."Миллиет", цитиран от БТА.

Турското издание уточнява, че целта на разговорите е Турция да предприеме стъпки за прилагане на така наречения протокол от Анкара от юли 2005 г. В замяна на това ще стане възможно отварянето на някои глави в преговорите за членство на Анкара, които бяха блокирани заради отказа й да изпълни задълженията си по този протокол. Протоколът от Анкара предвижда турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети.

Основна роля във водените разговори играе еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, посочва вестникът.

В хода на разговорите е възприета стратегия за "взаимни стъпки". Обсъжда се формула, според която Турция да отвори едно или няколко пристанища за кипърски гръцки кораби. В замяна на това една или няколко страни от ЕС ще започнат директни полети да кипърското турско летище "Ерджан". С тази формула се удовлетворяват исканията на кипърската гръцка страна, а Турция не се принуждава да прави компромис с настояването си за директни търговски връзки между ЕС и Северен Кипър.

По този начин се цели преодоляване на блокирането в преговорите за членство на Турция. Вестникът припомня, че заради отказа на турската страна да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети ЕС замрази осем глави в преговорите с Анкара, а отделно Кипър и Франция блокират отварянето и на други преговорни глави.

При това положение остават само три глави в преговорите, които Анкара може да отвори, но за това е необходима активна съвместна работа на управляващи и опозиция, посочва вестникът. Изданието допълва, че отварянето на тези глави няма да е лесно, след като Турция навлезе вече в предизборна атмосфера за предстоящите през юни парламентарни избори.

Вестник "Миллиет" пише, че въпросът за прилагането от Турция на протокола от Анкара ще бъде дискутиран на срещата на върха на ЕС през декември. Надделява опасението, че тази година кипърската гръцка страна ще реагира по-рязко по въпроса, отколкото предишните години. Според Европейската комисия най-лошият сценарий ще бъде една или няколко страни от ЕС напълно да блокират процеса на преговори с Турция заради неизпълнение на протокола от Анкара.

Източник: Дневник

9 ноември 2010


Македония можело да бъде най-верният съюзник на Турция на Балканите?

След 15-20 години Турция ще стане стомилионна държава, турската икономика ще бъде между десетте, а не е изключено и сред петте най-развити икономики в света, а турската икономическа експанзия ще отиде далеч на Изток и Запад. Икономиката на ЕС ще бъде буквално смачкана. Турската дългосрочна стратегия държи сметка, че македонската държава може да бъде най-верният съюзник на Турция на Балканите.

Това пише Стефан Влахов Мицев в материал, публикуван в сряда във вестник „Време“ под заглавие „Бъдещето на отношенията между Македония и Турция“.
Ако Република Македония е стратегически партньор на Турция, ние ще спечелим, независимо от това дали тази държава ще стане член на ЕС.

Членството на Турция в ЕС практически ще означава, че и Македония е станала членка. В такъв случай ще ни бъде необходимо евентуално членство в НАТО като допълнително осигуряване.

Казвам „евентуално“, защото имаме време да преценим дали ще ни отговаря това членство.
Използвам израза „допълнително осигуряване“, защото главната сигурност за Македония могат да бъдат единствено двустранни договори за взаимопомощ с Турция, Китай, евентуално Русия и т.н.

В никакъв случай не можем да се чувстваме защитени само с членство в блок, в който членуват Гърция и България.
Лично аз мисля, че Турция в близко бъдеще ще стане член на ЕС. Предвиждам доста драматичен начин на приемане и засилени конфликти помежду членките на ЕС.
Такъв вариант обаче още повече ще увеличи авторитета на македонското приятелство за самата Турция.

Когато се разработва стратегия, винаги трябва да се обмислят всички варианти. Да предположим, че Турция няма да стане член на ЕС. От това нито Турция, нито Македония ще изгубят.

Турция например никога няма да има доверие в България. Първо, заради голямото турско малцинство, срещу което от 1878 г. досега са правени многократни опити да бъде българизирано; второ, заради българската националистическа доктрина, която стана част от българската психология, че Турция е главният български враг, а Македония – главна цел за завоюване; трето, заради липсата на стратегическо мислене сред българските политици и държавници, които гледат на Турция като на български длъжник, в парламента допускат присъствието на фашизоидни формации с антитурски настроения, провокират смешни заплахи за референдум за членството на Турция в ЕС и т.н.

С две думи – и днес, след 50 години, искрено приятелство между България и Турция не е възможно.

Подобни са отношенията и Гърция–Турция, Сърбия–Турция, Черна гора–Турция....
В последно време и ЕС, и НАТО, и останалият свят все повече осъзнават, че македонската държава има дълготрайна стратегия за бъдещето.

Засиленият натиск и откритите заплахи отвън и отвътре показват страх от тази стратегия и от все по-голямата самоувереност на македонския държавен връх...

Самоуверен може да бъде само онзи, който има печеливша стратегия. Искането за включване на Македония в Организацията на ислямската конференция беше великолепна тактическа и стратегическа крачка... Отлична беше инициативата на Македонската академия на науките и изкуствата за организиране на Четвъртия международен конгрес на ислямската цивилизация на Балканите.
При посещението на председателя на ЕС Ромпой в Скопие Македония за първи път показа, че може не само да получава послания от ЕС, но и да изпраща.

Мерцедесът на Тито, с който возеха Ромпой, беше прекрасен символ.

28 октомври 2010

Снимка: micnews.com.mk

Източник: Днес.бг





The Economist: Готов ли е Западът да приеме дългоочаквания възход на Турция?

Влиятелното англоезично списание "The Economist" публикува обширен анализ за готовността на Европейския съюз да приеме Турция. Списанието критикува нерешителната позиция на европейските лидери и страха им да посрещнат една просперираща Турция. През юли тази година премиерът на Великобритания Дейвид Камерън се обяви за „най-силният възможен защитник" на амбицията на Турция да се присъедини към ЕС. Англия за пореден път се застъпва за Турция. Нашата история от епохата на Възраждането познава много случаи, в които Англия поддържа изкуствено живота на "болния човек на Европа". Не винаги обаче в защита на интересите на останалата част от Европа, а и на нашия регион. Да не забравяме, че преди броени дни британският външен министър Уилям Хейг обяви на конференция на Консервативната партия, че правителството ще осигури чрез закон суверенитета на британския парламент спрямо ЕС. За пръв път изрично ще бъде записано, че европейските директиви ще влизат в сила във Великобритания само по волята на парламента, която може да бъде оттеглена по всяко време. Островната държава от столетия се държи като "не много част от Европа" и всеки "еврооптимистичен" анализ по отношение на Турция, който идва от "евроскептична" Великобритания, трябва да се приема, както се казва у нас, с "едно на ум".

Стратегическото положение на Турция в съседство с Близкия Изток и Русия, и на кръстопът между Европа и Азия, винаги е било от изключителна важност. През последното десетилетие обаче значението на страната на световната икономическа и политическа сцена се увеличи значително, след като премина през две големи, макар и не винаги единодушно признати, трансформации в икономическата си дейност и външната политика, пише в свой анализ за турската икономика The Economist.

През по-голямата част от следвоенния период турската икономика продължава да е „болния човек на Европа”, като страда от хаотичен растеж, покачваща се инфлация и периодичен бум на кредитирането и срив в банковия сектор. Днес инфлацията е много по-ниска, банките са стабилни и Турция се гордее с най-бързо развиващата се икономика в клуба на напредналите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Тъй като страната е бедна на енергийни ресурси, нейният растеж отразява фундаменталната сила на икономиката, особено в производството и строителството. Турция произвежда редица потребителски стоки, автомобили, електроника и е най-големият износител на цимент в света. В известен смисъл Турция може да се нарече „европейският Китай”, пише изданието.

По отношение на външната политика страната е дългогодишен член на НАТО и има втората по големина армия, след тази на САЩ. Турция винаги е била важна опора на Запада и заедно с Норвегия е единствения член на НАТО, който дели граница със страни от бившия Съветски съюз.

Турция като „европейския БРИК”

Прозападната позиция на Турция кара правителството дълги години да пренебрегва своите отношения със съседните страни. Това обаче също се е променило през последните години. Благодарение на силната си икономика Турция е много активна в дипломацията си в Близкия Изток, на Балканите и в Африка, като не винаги външните й отношения са във вид, който да дава спокойствие на западните й съюзници. В известен смисъл може да се кажа, че Турция се превърна в дипломатически гигант, нещо като „европейската Бразилия”.

Западните сили би трябвало да приветстват този възход. Вместо това обаче изглежда, че те не са готови да посрещнат една просперираща Турция. Европейците треперят над перспективата да приемат страна с такова голямо население в Европейския съюз. В САЩ, които критикуват Европа за нейната предпазливост, изпитват неудобство от водената от Турция активна външна политика, посочва The Economist.

Критиците на Запад са склонни да се крият зад идеята, че Турция залита и към мюсюлмански фундаментализъм, който я отклонява от верния път на развитие. Тази преценка е напълно погрешна обаче и колкото повече Западът продължава да я лансира, толкова по-голям а става вероятността Турция да им обърне гръб, според изданието.

Членството в ЕС

Преговорите на Турция за членство в ЕС официално продължават повече от пет години.Досега на нито една страна, започнала такива разговори, не е било отказвано членство. Но лидерите на Франция, Германия, Австрия и Холандия са твърдо решени по отношение на турското влизане в ЕС, като изразяват позицията на голяма част от обществеността там. Нерешеният спор за Кипър също изглежда почти непреодолима пречка. И все пак, ако ЕС реши да изключи от членство своя собствен Китай, ще загуби най-бързо развиващата се икономика в региона. Европа ще се лиши и от възможността да влияе на региона на изток. В момент, когато много европейци недоволстват, че нямат тежест на световната геополитическа сцена, това ще бъде историческа грешка.

Колко западна е ориентацията на страната?

Общото извинение за тези позиции е твърдението, че ориентацията на Турция не е достатъчно западна и се отдалечава все повече в грешката посока заради грешките на леко ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Ердоган. И все пак страховете, че Турция ще се превърне в следващия Иран, са абсурдни. Политиката на Ердоган със сигурност поляризира обществото и той трябва да предприеме по-помирителен тон, ако спечели отново изборите през юни.

Като цяло обаче Турция върви в правилната посока. Тя е блестящ (и рядко срещан) пример в мюсюлманския свят за една жизнена демокрация с върховенство на закона и процъфтяваща пазарна икономика. Остава за американците и европейците да преценят дали са готови да приемат Турция такава, каквато е, а именно: мюсюлманска демокрация с различна култура и дипломатическа позиция, но отдадена на икономически и политически либерализъм, заключва The Economist.

27 октомври 2010

Снимка: BNews

Източник: Инвестор.бг


Защо да крием цинизма на Анкара?

България може да реши казуса с отнетите имоти на тракийските бежанци, като го изнесе на международен терен

Автор: Светослав Терзиев

"Цинично е да се иска тракийските българи да търсят решение на въпроса с имотите си от турските съдилища", възмути се в началото на миналата седмица пред Европарламента българският евродепутат Евгени Кирилов. В края на седмицата пък наследниците на Агушевия род обявиха, че са завели дело срещу България в Страсбург да им върне 50 000 декара гори край Смолян, които дедите им са владели по времето на Османската империя. Те не сметнаха за цинично да прокарат иска си през всички инстанции на българската съдебна система и след отказа й - да поискат правосъдие от Европа срещу държавата.

Официална Анкара кани жертвите на гоненията и изтребленията да търсят закъсняла справедливост в нейните съдилища. Българският премиер Бойко Борисов даде да се разбере на 4 октомври в присъствието на турския премиер Реджеп Ердоган, че няма нищо против играта на котка и мишка. Все пак в рисуваното филмче "Том и Джери" мишката обикновено побеждава.

85 години след подписването на Ангорския (Анкарския) договор, който покри в мъгла геноцида над българите в Одринска Тракия, дипломацията на три Българии - царска, социалистическа и демократична - полага вяли усилия да поддържа живи претенциите за обезщетяване на тракийските българи. Единственото, което е направила досега, е да изчисли приблизително, че става дума за отнети имоти на днешна стойност 10-20 млрд. евро. В резултат на което пък получава намек от турската дипломация, че Анкара може да претендира за имоти и гори от бившата Османска империя на стойност 100-200 млрд. евро. И двете сметки се основават на Ангорския договор.

Неговият съавтор от българска страна Симеон Радев е блестящ публицист и историограф, но чрез сключването му се представя като посредствен дипломат въпреки богатата си практика. Неслучайно подписването му през 1925 г. и особено ратификацията му през 1926 г. е повод за масови протести пред Народното събрание на тракийски бежанци, които са недоволни преди всичко от протокола към него. Самият договор се свежда до установяването на дипломатически отношения между двете държави след разпадането на Османската империя. Той е в сила от 1928 г., когато са разменени ратификационните документи.

Договорът и неделимият от него протокол са подписани в два екземпляра на френски език, международния език на дипломацията. Завършилият френския лицей в Истанбул Симеон Радев е разбирал добре значението му. Ратификациите са извършени в парламентите на двете държави въз основа на преводите - съответно на български и турски език. Протоколът е отворен за допълнителни преговори, защото оставя за уточняване чл. "Г" за собствеността на българските и турските "емигранти" отпреди Балканската война през 1912 г. Колкото до загубилите имотите си в периода от 1912 до 1925 г., се прилага реципрочна клауза за тяхното одържавяване на територията, където се намират, т.е. турската държава взема българските имоти, а българската - турските. Така погледнат, Ангорският договор лишава от имуществени права точно прокудените с огън и кръв българи. Но по тайните сметки на Анкара той запазва правата на изселилите се от освободена България аги и бейове. Затова е бил посрещнат с протести и влизането му в сила е било забавено с три години.
От този момент започват усилията на българската дипломация да поправи грешките си, като използва преговорите по клаузата, останала отворена. Същността им се свежда до следното: България се стреми да докаже, че този договор одържавява имотите на "изселниците", които доброволно са ги напуснали след Балканската война, а не на "бежанците", които са прогонени насилствено. В ратифицирания от българското Народно събрание текст е употребена думата "изселници". Само че в меродавния френски текст думата е "емигранти", която е прекалено обща и може да включва както "изселници", така и "бежанци".

При международен арбитраж България може да докаже, че тракийските българи не са изселници, а бежанци, защото вече са признати за такива от Обществото на народите (предшественика на ООН), което е гарант на бежанския заем от 1926 г. Турция няма такъв международен сертификат за своите изселници. Но заедно с това България би трябвало да докаже, че думата "емигранти" не се отнася до бежанците. За тази цел е необходим вътрешен турски акт, който да показва, че и тя ги поставя в друга категория - например, да признае геноцида над тракийските българи. Но колкото е признала арменския геноцид, толкова ще признае и българския. Задънената улица е налице. Какво да се прави?

Ердоган скришом се усмихва: заповядайте да ви уредим въпроса, но не се блъскайте - един по един пред нашите съдилища. Борисов му приглася: да, да, събирайте документи. И двамата знаят, че наследниците на оцелелите бежанци, които са се спасявали, докато са ги разстрелвали и палили къщите им, няма как да имат добре подредена документация за собственост. Министърът за българите в чужбина Божидар Димитров събуди миналата седмица слаба надежда: държавата пази изобилие от османски архиви. Те са пристигнали у нас с четири вагона през 1926 г., когато гробокопачът на Османската империя Кемал Ататюрк ги продал за стара хартия, за да скъса с миналото.

В това изобилие могат да се намерят и перфектни документи, които биха могли да са валидни и пред днешни съдилища. Вече са издирени актове за собственост поне на 1300 българи от Одринско. Документи пазят и някои наследници на бежанците. Освен това дори в неблагоприятно тълкуване на Ангорския договор има българи със запазени права като родените извън Одринска Тракия, като напусналите преди 1912 г. и след 1925 г., като цариградските и малоазийските българи, които също са били принудени да изоставят имотите си. Те могат да заявят правата си пред турски съдилища, без да чакат дипломатически преговори.

Юристи предупреждават, че това би било много сложно и скъпо, защото трябва да се издирят всички наследници, да се докаже точната дата на напускането на земите, да се наемат високоплатени турски адвокати. Така е, ако наследниците започнат да си блъскат главите като наивници в стените на турските съдилища. Дори и с безупречни документи те не могат да разчитат на справедливост, защото Турция не би създала юридически прецедент.
Защо да се водят обречени дела?

Точно заради това - за да се види, че са обречени. След като бъдат загубени на всички инстанции в турските съдилища - и по възможност най-бързо - ще могат да бъдат отнесени пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Там има богата практика с присъди над Турция на кипърски гърци за отнети им през 1974 г. имоти в Северен Кипър. За целта обаче трябва да се докаже, че и за имотите на тракийските бежанци има продължаващо действие на правото в самата Турция, защото съдът в Страсбург не разглежда искове за нарушени права отпреди влизането в сила на Конвенцията за правата на човека. За Турция като начална година се брои 1990 г., откакто тя признава индивидуалните жалби срещу държавата пред европейския съд, а за България - 1992 г., когато ратифицира конвенцията. Поканата на Ердоган да бъдат представени искове пред турски съдилища е официално заявление на Анкара, че признава продължаващото действие на претенциите на поне част от тракийските "изселници". Така че пътят към Страсбург може да се окаже разчистен от самия премиер на Турция. Освен това жалбата на Агушевците срещу България също може да играе ролята на юридически прецедент в Европейския съд за правата на човека. Тревожното е, че тя може да отприщи и турски претенции за Родопите и Делиормана.

България обаче не бива да бездейства и още по-малко - да замазва чуждата историческа вина от криворазбрана дипломация. Както в казуса с българските медици в Либия двустранната дипломация не помагаше на България и решението дойде след изнасянето му на международен терен, така и в казуса с имотите на тракийските бежанци трябва да се излезе от омагьосания кръг. България не бива да пречи на Турция сама да покаже цинизма си пред Европа и не трябва да й служи като параван за тихото й промъкване в ЕС.

Източник: „Сега


Християните в Турция са дискриминирани

Според турската конституция в страната цари религиозна свобода. Действителността обаче е съвсем различна, и това изпитват на гърба си най-вече християните. Тормозът срещу тях е ежедневен.

Страната на апостолите. Страната на църковните отци и на исторически събори. На фона на тази горда традиция се откроява още по-силно тъжното настояще: например, изличаването на арменците от Османската империя.

Като игла в купа сено

В Турция, родина на повече от 70 милиона души, днес има не повече от 100 000 християни. Тормозът срещу тях е ежедневен, от време на време стават дори убийства, обикновено работа на националистически екстремисти. Но за пръв път се дочуват и обнадеждени гласове. "Очертава се промяна, правителството проявява смелост", казва Арам Атесян, арменският архиепископ на Истанбул.

Истанбулските арменци съставляват най-голямата християнска общност, наброяваща 70 000 души. Току-що властите им разрешиха да извършат богослужение в хилядолетната арменска черква на остров Ахтамар в езерото Ван - за пръв път от повече от 100 години.

Управляващата партия на премиера Ердоган се корени в политическия ислям, но именно тя се опитва поне да смекчи дискриминацията на християните. Същевременно е вярно, че правителството често изостава в обещанията си или пък подетите реформи просто затъват във вътрешнополитическото блато.

Немюсюлманите - без шанс за издигане

Според конституцията в Турция е в сила свобода на религиите. Но на практика доминира дискриминацията: немюсюлманите нямат никакъв шанс за издигане в армията или в държавната администрация. А католическата църква дори не съществува официално в днешна Турция. Всички църкви се оплакват от обира на имуществото им, започнал веднага след основаването на републиката през 1923 година.
Арменският патриарх Атесян казва, че едва сега с помощта на европейските съдилища и на управляващата партия християните започват малко по малко да си връщат онова, което им принадлежи. Но всичко това става бавно, много бавно.

Със съкращения.

20 октомври 2010

Снимка: Нюз.бг

Източник: "Дойче веле"


1/3 от германците: Без ислям в Германия ще е по-добре

30% от германците смятат, че в страната им има прекалено много чужденци, а 37% са на мнение, че без исляма в Германия ще е по-добре. Тези резултати от проведени току що проучвания показват, че ислямът не е добре дошъл...
Преди броени дни баварският министър-председател Хорст Зеехофер заяви, че Германия нямала нужда от още повече турци и араби, защото те имали проблем с интеграцията. Месец преди това на книжния пазар се появи новата книга на противоречивия германски политик Тило Сарацин, в която той защитава тезата, че мюсюлманите провалят Германия. Цялото това говорене за исляма предизвиква широк отзвук, като реакциите далеч не са само критични.

Отприщване на предишни задръжки
Това доказват и резултатите от две проведени току що проучвания. Без исляма в Германия ще е по-добре, смятат 37% от участниците в актуална анкета на института за проучване на общественото мнение "Инфратест димап". 44% споделят, че след публичния дебат, предизвикан от оспорваните тези на Тило Сарацин, се чувстват по-свободни открито да критикуват исляма.

Оливер Декер, научен ръководител на една друга студия, проведена от Лайпцигския университет по поръчка на фондация "Фридрих Еберт", констатира "явно нарастване на враждебността към исляма и на критичните изявления срещу него". Декер предупреждава, че актуалният дебат в известна степен е отприщил предишни задръжки, вследствие на което критиката срещу исляма е станала по-неприкрита. Според него това застрашава консенса в отношението към мигрантите:
"Ако мюсюлманите действително се придържат към Корана, с тях може да се живее. И ако спазват германските закони, разбира се. Който живее в Германия, трябва да се приспособи към германските закони. Само че не е рядък случай, ако германец има приятелка мюсюлманка, семейството й да му създава проблеми. Това не е добре." Декер допълва, че нарастващата враждебност спрямо исляма се дължи не само на налагането на мюсюлмански порядки в германското общество, но и на страха от мюсюлманите.

Със съкращения.

Източник: „Дойче веле"


Експерт: Радикалният ислям е тоталитарна политическа идеология

Редица въпроси повдигна акцията на ДАНС в Сърница и Лъжница преди седмица и най-важните от тях са: докъде са стигнали опитите за инфилтриране на радикален ислям в България и в традиционното ни мюсюлманско население, има ли бази на муджахидини в България за прехвърляне към съседни държави, идвал ли е Осама Бин Ладен на Балканите и къде, кои са 20-те саудитски милиардери, които го финансират, колко муждахидини са участвали в Босненската война, кои от балканските народи се поддават на радикалния ислям и кои – не, как най-голямата ислямистка фондация е стъпила в Пловдив, и редица още други. Един от специалистите, които са наясно с всички тези отговори, е Алекс Алексиев, дошъл само за два дни в България.

Алекс Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В продължение на дълги години е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ сътрудник в Центъра за политика по сигурността и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълго време е работил за корпорацията RAND. Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: "Уахабизмът - държавно спонсорираният екстремизъм”, "“Нефтени милиарди за джихад”, "Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, "Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, "Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други. В момента Алекс Алексиев е научен сътрудник в Хъдсън институт - международно признат мозъчен тръст и обществена организация за политически изследвания.

Ето какво разказа Алекс Алексиев за радикалния ислям:

Що е то радикален ислям, що е то муджахидини и разликата с това мюсюлманско вероизповедание, което се изповядва в България?

Има два вида ислям - традиционният, класически ислям, който е в България от векове, и новия тип радикален ислям, който е едно ново явление и е на не повече от две-три десетилетия. У нас е фактически само след падането на комунизма или две десетилетия. Едното е религия, другото е радикална идеология, която е базирана на исляма. По-скоро тя претендира, че е религия, а в същото време е една политическа идеология, която е по-близка до тоталитарните идеологии от 20-ти век, отколкото до традиционния ислям.

Ваш е терминът ислямофашизъм. Какво означава той?

Ислямофашизмът се мъчи да покаже точно, че тази идеология няма толкова общо с исляма, колкото с тоталитарните идеологии от миналия век. Даже в много отношения  радикалния ислям противоречи на ислямската религия както е описана в Корана и другите класически източници. Например в Корана се говори за "апостатство" или отказване на човека от религията, което е грях. Да се откажеш от исляма, в Корана се наказва със сто тояги, а в радикалния ислям значи сигурна смърт - без присъда, без нищо. Има и много други - т.нар. "принцип на такфир" - една доктрина, която позволява на радикални мюсюлмани да убиват други мюсюлмани за неверници. Ако ти обявиш друг мюсюлманин за неверник, значи му издаваш смъртна присъда.

Има данни, че още от средата на 90-те години емисари на Ал Кайда са идвали по балканските земи. Къде са успели да проникнат, къде не са успели? Говори се за Косово и Албания.

Представители на радикалния ислям, които много често са финансирани от Саудитска Арабия, наистина започват да идват по Балканите, специално Западните Балкани, веднага след започването на размириците във връзка с разпадането на Югославия. Даже преди 90-та година, те са видели, че условията са създадени, за да могат да увеличат влиянието си. и това е най-вече в Босна, след това в Косово, Албания, Македония. И в България разни уахабитски групировки и фондации, те са започнали да идват тук още 92-ра година и са регистрирани като фондация през 1993 г. И започват да строят джамии в различни селища, различни места в България.

Основно финансирани с пари от Саудитска Арабия, както знаем.

Тя е Саудитска държавна фондация, макар, че претендира, че е неформална благотворителна организация, но парите идват от Саудитска Арабия. Тя е регистрирана в Айндховен, Холандия, и нейното седалище е в една много радикална джамия "Ал Фуркан". Агенцията за сигурност в Холандия е публикувала един репортаж за влиянието на Саудитска Арабия в Холандия, в което се говори за тази фондация и за джамията "Ал Фуркан", която още от времето е вербувала хора за джихат. И не само Пакистан и Афганистан, а също така и в Босна и т.н.

Идвал ли е Осама бен Ладен по балканските страни? Имаше такива статии на колеги сръбски журналисти.

Казват, че е идвал, но аз лично нямам данни за това, или поне данни, на които бих повярвал. Но казват, че е идвал и това, което знаем е, за много от донорите, които са поддържали Осама бин Ладен - този списък беше намерен в Босна от американското разузнаване и техните колеги от Босна. Така че съвсем ясно е, че е имало някакво влияние там. Това е един списък на донори, повечето са саудитски милиардери, които са финансирали Ал Кайда и се нарича "Златната верига", много добре известен в антитерористичните среди. Има два вида джихадисти, които са участвали във войната в Босна. Едните са представители на египетската муджахидистка група, която се нарича  "Джамаа исламия". Това е същата тази група, от която произлиза и айман ал зауахири Аиман Ал Захири, помощникът на бин Ладен. Според сведенията те са докарали някъде около 400-500 муджахидини джихадисти в Босна. Другата група, която също е 400-500 души, това са джихадисти от Афганската война. Те са най-вече араби, но има и други. Те формираха отделен муджахидински отряд във войната в Босна. Крайно радикални, те са известни с това, че са извършвали всякакви зверства срещу сърбите. И те  също са  допринесли не малко за радикализирането на мюсюлманството в Босна. Това, което е интересно е, че по време на войната в Босна, правителството е издало около 16 000 паспорта на хора, които са свързани по един или друг начин с тези джихадистки центрове. Така че не само директното участие на радикалите в Босна..., а все още по света има много хора, които се се разхождат с босненски паспорти, които не са читави.

Източник: Дарик нюз


„Днес.бг”: Защо така страстно не искаме Турция в ЕС?

Позиция на Анелия Димитрова

Да си го кажем – защото ни е страх. При цялото ми уважение към каузата на патриоти, националисти (и Яни Янев дори) преводът на аргументите „против”: възраждане на Османската империя, асимилацията на българите, ислямизация, завладяване на икономиката и милото ни Отечество от турски капитали и пр., и пр. е еднозначен – страх ни е от силна и нереформирана Турция в ЕС. 
Защото тя е 16-ата икономика в света, населението й наближава 100 милиона и Турция би имала огромна тежест при вземането на решения в Съюза. А имиграционната тежест върху европейските икономики е предвидима и тя не радва никого.
И както се казва – не е от „семейството” – мюсюлмани са, а това в последното десетилетие не се възприема като плюс и вероятно политическата коректност и/или политическото лицемерие възпира бюрократите в Брюксел да го кажат в прав текст: страх ни е от последиците. 
Сбор от правила
Защото извън икономическите и политическите последствия има един фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Когато говорим за християнска цивилизация, не става дума за религия, а за сбор от правила, върху които са построени европейският бит, всекидневният начин на живот и поведение. Политическите критерии за членство в ЕС, без да са обявени по този начин, изразяват точно тези правила. И Турция драматично не ги приема и прилага. Политически, ако щете и културно, и битово, Турция не е готова за членство. И вероятно в рамките на едно поколение няма да бъде.
Защото „Ще ви удавим в собствената ви кръв” е изречение на турския премиер по повод акция на кюрдски терористи. Но все пак в Турция има съд и дори Путин не си е позволявал подобен израз (той само заплаши да издави терористите в клозета). Представяте ли си Джордж Буш да обявява войната срещу Саддам Хюсеин с тези думи.
Този месец в Турция пуснаха от затвора деца терористи (я пак прочетете това изречение). Съветникът на премиера има три жени и скоро ще бъде отново щастлив многоженец. Миналата година Германия беше разтърсена от убийството на девойка, която имала приятел немец, а баща й и братята й извършили екзекуцията, защото имала сексуални отношения. 
Далеч от заветите на Ататюрк?
Самите управляващи в Анкара са под подозрение, и то не от Брюксел, София или Париж, а от проевропейския елит на Турция, за който Реджеп Ердоган не е светски политик, следващ, ако не друго, то заветите на Мустафа Кемал Ататюрк, който е виждал Турция като част от Европа.
Основните страхове са, че управляващата Партия на спасението и развитието се опитва да подкопае турската светска система. Колкото и ПСР да се представя като мюсюлманската версия на европейските консервативни християндемократически формации (дори депозира кандидатурата си за членство в ЕНП), тя е партия с ислямистки корени.
На практика цяло едно поколение от турския елит, който вярваше в прозападната ориентация на страната, демократизирането на политическата и обществената система, от 2002 година, откакто управлява партията на Реджеп Ердоган, е маргинализирано. 
Амбициите, както и самоувереността на Турция безспорно са подхранени от стратегическата позиция между Запада и Близкия изток, членството в НАТО и специалните отношения със САЩ, дипломатическата им роля спрямо Иран и Ирак, и най-вече милиардите инвестиции, идващи от Персийския залив.  Оттук и самочувствието за доктрината „Давутоглу”, формулирана в едно изречение: „Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем”. 
Оттук и самочувствието на управляващите да заявяват: „Ако вие не ни приемете, ние отиваме там, където са големите пари, а не правилата и отговорностите”. Впрочем един от най-светските политици на Турция, Месут Йълмъз го намекна и в София миналата седмица.
Какво да правим ние?
Дотук за Турция и да видим какво ще правим ние? Ще гласуваме ли на референдум за членството на Турция в ЕС? И ако „да” – защо? И какво ще постигнем?  
Ориенталистът Валери Чуков казва в интервю: „Нито един български министър-председател няма да каже: Ние сме против членството на Турция в ЕС. Но всички си го мислят”. Така си е. 
Помните ли, че в първата кампания за Европейски парламент ДСБ имаше едно голямо НЕ: „Не на неподготвена Турция в ЕС”. Тогава даже им се чудехме защо не си гледат „българските работи”. 
Само четири години по-късно ВМРО успя да намери точно 322 526 души, които подкрепиха подписката против членството на Турция. Ако добавим там електората на „Атака”, на РЗС – само дотук стават непренебрежимо много. Ако се съди по настроенията в цяла Европа, резултатът от това допитване май никак не е (не)предвидим.
И въпреки всичко написано дотук, и въпреки каузата на ВМРО си позволявам да мисля, че става дума за съживяване на един политически проект, а не за истинско намерение да спрем Турция по пътя й на европейска интеграция. Но демокрацията е в процедурите и представителството на народа в парламента ще трябва да реши какво ще правим.
Ясно е какво ще кажат и направят Атака, РЗС и ДПС. Вероятно БСП ще се възползва от възможността да обвини ГЕРБ и десните в популизъм, фашизъм, ксенофобия и още поне десетина неща. Истински важен е въпросът какво решение ще предложат ГЕРБ и десните партии? Трябва си кураж да се противопоставиш на толкова силен натиск и да действаш днес в името на дългосрочните последствия. 
Защото кой печели от този сюжет, взет направо от „Под игото”? Върхушката на ДПС. Да, със сигурност и ВМРО, и Атака, защото, нали, идват избори. 
Но, от друга страна – и това ми се струва по-важно – какво става със съживеенето ни с близо 1 милион етнически турци, ако започне страстна пропаганда в стила „турските изроди обесиха Васил Левски” и „изклаха дедите ни” (цитати от Волен Сидеров). 
Какво е по-добро за България – ислямизираща се Турция, загърбваща западните ценности? Турция, която открито би подкрепяла „Мюсюлманските братя”, Хамас и „свещената война срещу неверниците”? 
Убедена съм, референдум за членството на Турция ще донесе ползи на определени политически лидери и в този смисъл разбирам тяхното усилие. 
В крайна сметка всичко е в дозата – да, България НЕ трябва да подкрепя членството на нереформирана Турция в ЕС. Да, България, както и ЕС трябва да подкрепя европейската ориентация на Турция само и дотогава, докато Турция върви по пътя на реформите. Това е натискът, който страната ни е длъжна да прокарва като член на Евросъюза, защото това е и нашият, български интерес.
И, това, ако щете, е начинът да се спре възраждането на империята, експанзията на Давутоглу и ислямизирането на Балканите. И това може и трябва да бъде заявено от политическото ни представителство, не само в рамките на този мандат. Но ако може – нека не палим юргана заради бълхите в него.

Пълен текст


Турция води опасна финансова