Турските сериали са пропагандна машина за влизането на страната в Европейския съюз

Турските сериали са пропагандна машина за влизането на страната в Европейския съюз

26 март 2010  |   4 коментара

Борис Вангелов, областен организатор на ВМРО за Велико Търново, член на Организационния съвет

- Защо ВМРО застава твърдо зад идеята за рефе­рендум срещу влизането на Турция в ЕС?
- Членството на Турция в ЕС е въпрос, който касае живота на всеки един граж­данин в Република Бълга­рия. Позицията на българс­ките управляващи, незави­симо към коя политическа сила принадлежат. От го­дини сме свидетели как уп­равляващите  у  нас  дават своята подкрепа за влиза­нето на Турция в ЕС, вклю­чително и последното посещение на Бойко Борисов в Анкара.Когато влизахме в НАТО и ЕС, никой не ни попита като граждани дали иска­ме. Смятаме, че референду­мът показва действителна­та воля на суверена, т.е. на народа. Турция като наша южна съседка е с най-голя­мата армия в НАТО, има население, надхвърлящо 70 млн. души, разработва яд­рена програма и има стра­тегия за изграждане на яд­рени централи. Ние смята­ме, че ако тя влезе в ЕС, ще постави под въпрос бъдещето на България. Затова българският народ трябва да се произнесе, за да могат управляващите да се съоб­разят.

- Каква е най-голямата опасност за България при евентуалното влизане на Турция в ЕС?
- Само 3 % от територия­та на Турция се намират в Европа. Бащите на ЕС Конрад Аденауер и генерал дьо Гол са замислили ЕС като съюз на европейски нации. Турция не е такава на географски принцип. Там на власт идват ислямистки партии, което означава, че населението на та­зи страна не изповядва ев­ропейски ценности, а дава своето доверие на полити­чески сили, следващи докт­рината на исляма. Това оз­начава, че като цяло насе­лението на Турция желае да се управлява по законите на шериата, а не по закони­те на светската  държава, каквито закони действат в ЕС. Т.е. има и цивилизационно разминаване. Много съществен довод е отказът на Турция да признае ар­менския геноцид. Едно зло­вещо деяние, извършено през 1915-1916 година, ко­гато бяха изклани милион и половина арменци. Турция, която твърди, че се управ­лява по заветите на Ататюрк за светска република, продължава да отрича този факт и да заплашва с разва­ляне на дипломатически отношения всяка страна, признала Арменския гено­цид.

- Швеция го призна.
-  Не само Швеция. Сенатската комисия на САЩ взе решение да постави въпроса за Арменския геноцид, което предстои да се гласува в Конгреса. На това Турция реагира остро, като заплаши с евентуално раз­валяне на взаимоотноше­нията.

- Защо българският парламент не прие декларация срещу Арменския геноцид?
-  Защото мотивите, кои­то движат българския пар­ламент, не винаги са свър­зани с националните инте­реси на страната. В случая се робува на някаква ко­нюнктура и уж добросъсед­ско поведение, което обаче в никакъв случай не работи за нас.

- Кой е най-съществени­ят довод на защитниците на влизането на Турция в ЕС?
- Турските сериали у нас са мощна пропагандна ма­шина за влизането на Тур­ция в ЕС. Те промиват съз­нанието на хората, заблуж­давайки ги относно манта­литета на този народ. Едни битови сцени, близки до всеки един човек, целят създаване на симпатия и визия за турското общество като европейско. Доводът, че Турция имала голям па­зар, на който могат да се продават европейски стоки, не е съществен, но може да се превърне в проблем, ко­гато паднат границите и при свободно движение на хора, стоки и капитали ние станем свидетели на нахлу­ването на многомилионни свободно придвижващи се турски маси от хора. Това потенциално преселение не е фантастика, предвид икономическите и климатич­ните условия в Източен Анадол и статуса на значи­телна част от 70 милионно­то население на Турция. То­ва може съществено да промени етническия харак­тер на България.

- Има ли Турция вът­решни проблеми, които са пречка за влизането й в ЕС?
-  Не бива да пропускаме факта, че в Турция живеят 22 млн. кюрди, които ня­мат никакви права – нито на  майчин  език, нито  на собствени  училища, нито на квоти в парламента. То­ва население се дискриминира и доказателство за то­ва са честите офанзиви на турската армия в Кюрдис­тан, което показва, че там този конфликт тлее.

Друг момент, на който държа да обърна внимание, е, че Турция отбеляза изк­лючително пищно и пом­позно 600 години от създа­ването на Османската им­перия, което противоречи на техните твърдения, че съвременна Турция нямала нищо общо с Османската империя. В същото време турският външен министър развива тезата за външните турци от Босна до Казахс­тан…

- Чисто икономически какви са опасностите за нас?
- Огромни. Турция ще изконсумира европейските фондове, тъй като тя няма да бъде държава донор, а държава – потребител  на европейски фондове. Там има над 20 млн. фермери. Представете си за каква ко­лосална сума става дума, като се има предвид систе­мата за единното финанси­ране на единица обработва­ема земя, фактът, че Тур­ция е 7 пъти по-голяма от България… Това автома­тично означава, че собствената земеделска субсидия на България ще намалее драстично. Субсидията за нашите земеделци трябва да нараства до 2013 на един етап и после, докато стигне средноевропейската и я надмине.

- Брюксел даде зелена светлина за предприсъединителния процес на Тур­ция, нещо повече, държа­вата получи и компли­мент, след като Истанбул беше избран за културна столица на Европа. Какво печелят лобитата там?
- Най-добре становището на ЕС по отношение на Турция изрази Ангела Меркел. Тя заяви, че Ев­ропа пред­лага на Турция приори­тетно пар­тньорство, т.е. да бъ­де парт­ньор № 1 на ЕС, но не и член. Страни като Гер­мания и Франция са против членство­то на Тур­ция, но в България се нами­рат хора, които зас­тават на друга позиция . Ние смя­таме, че границата, която има днес България с Турция, която е и граница на ЕС с Турция, трябва да остане такава, за­щото тя представлява зас­лон за нас и ни гарантира сигурност за десетилетия напред. ВМРО няма нищо против развиването на най-добросъседски отношения с Турция, на икономически връзки, търговия, културен обмен, но едно бъдещо членство ще е опасно за нас. Между другото евро­пейските протурски лобита намаляват. Швейцария направи референдум срещу минаретата…

- Възможно ли е един та­къв референдум да прово­кира дипломатически скандал между България и Турция?
- Ние искаме да бъде нас­рочен референдум, на кой­то българския народ да се произнесе. От това по-де­мократично средство ние не можем да измислим. Ако някои реши да реагира по демократичен път на ор­ганизирането на подобен референдум, това означава, че се намесва в нашите вът­решни работи. Мога да ка­жа, че по-голямата част от европейските държави, ко­ито трябва да вземат отно­шение по въпроса, ще го направят с референдум.

- Не рискувате ли да ви обвинят в опит за извлича­не на политически диви­денти?
- Референдчмът, който ние искаме, не е против по­зицията на Саркози или Меркел. Ние искаме да по­кажем на българските уп­равляващи каква е волята на българския народ. Пос­тоянното деклариране на подкрепа за членството на Турция в ЕС е вредно и съз­дава  пораженски очаква­ния в нашето общество. Ние сме длъжни да мислим за собствените  си  нацио­нални интереси, ако управ­ляващите по конюнктурни причини подкрепят Анкара, ние като граждани не сме длъжни да го правим.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *