Цунамито Сидеров срещу капката Каракачанов

Цунамито Сидеров срещу капката Каракачанов

04 октомври 2011  |   1 коментар

Източник: Дартснюз

Автор: Юлиана Ончева

Тънка виолетова линия минава между войводите на Красимир Каракачанов и атакистите на Волен Сидеров. Специфичният нюанс е плод на синьо-червените нишки, които прозират в действията на двете формации от години. Границата минава и през лидерите - най-видима, и през протестите, организирани от всяка от двете партии, и през действията им. Всъщност най-трудно разграничима е чертата при идеите на умерените националисти от ВМРО-БНД и агресивните членове на "Атака".

Разбира се, когато става дума за партии, най-лесно е профилът им да се определи чрез техните симпатизанти.

Според социолозите за хората на Каракачанов гласуват избиратели с десни и центристки възгледи, със средно и по-високо образование и заможни жители на областни центрове и големи градове.  Бюлетини за "Атака" пък пускат привържениците на рефрена "всички са маскари" с ниско образование и доходи. Нормално - революционно настроени навсякъде по света са преди всичко тези, които нямат какво - или имат съвсем малко - да губят. Данните на социолозите - с които Сидеров обикновено не е съгласен, се подкрепят и от още един логичен факт: рейтингът на партията му се срина главоломно след неформалното й присъединяване към управляващото мнозинство в парламента.

С други думи казано, "Атака" се размива всеки път, когато около нея спре да ухае на скандал. В интерес на истината, не се случва чак толкова често, защото Сидеров се справя блестящо с поддържането на своя имидж като перманентен защитник на всичко онеправдано в държавата, който от време на време само ръмжи, но винаги е готов за скок. Проблемът е, че се мята с плашещо оголени зъби, но в различни посоки. Веднъж срещу православната ни църква, друг път на бой с мюсюлмани по време на петъчната им молитва. По повод скандала пред столичната "Баня Башъ" младите във ВМРО скочиха: във времена, когато електоратът на ДПС е разколебан, а в партийната структура се наблюдава изолация или сътресение, АТАКА винаги се намесва подобаващо, така че да помогне на хората на Ахмед Доган. Като плашило за електората на ДПС, което да държи бг мюсюлманите под опеката и "протекцията” на ДПС, категорично обявиха войводите. Те обвиниха Сидеров, че разделя нацията ни, което няма нищо общо с национализма. ВМРО-БНД иска обединение на всички български граждани, независимо от религията им. Така твърдят и наричат "Атака" отровна змия.

Голяма работа, ще кажат повечето българи, като че ли не сме чували всякакви обиди между политиците, пък като им замирише на баница, забравят всичко. Случаят с "Атака" и ВМРО-БНД обаче е по-различен. Всъщност отношенията между тях са "на нож" почти постоянно, независимо от редицата им общи идеи. Например - за "референдуми" по всички важни въпроси. Когато обаче в парламента трябва да се гласува дали да има такъв за или против членството на Турция в ЕС след внесените събрани от ВМРО подписи за целта, депутатите от "Атака" са заети с митинг в Пловдив. В подкрепа на такъв референдум, решенията обаче се взимат с гласуване в пленарна зала, не на площадите. Задочен сблъсък избухна по същата тема, когато Сидеров се появи в парламента с черна фланелка с надпис "Не на Турция в ЕС" - задаваме си въпроса дали днешната артистична проява не е продиктувана от елементарен опит за политически рекет по време на обсъждането на вота на недоверие към правителството, коментира в нарочна декларация ВМРО.

Последен пример за разликите между ВМРО-БНД и "Атака" бяха реакциите им след трагичните събития в Катуница. И двете партии организираха протести - на атакистите против циганската престъпност, на войводите - срещу бездействието на институциите по циганския въпрос. Хората на Каракачанов определят циганизацията в държавата не според етническия произход на населението, а според средата, начина на живот, неравнопоставеността пред закона и т.н. И обвиняват властта - от началото на прехода досега, за липсата на адекватна политика и мерки. Сидеров насочи гнева към циганите и медиите - основно bTV.

Виолетовата линия може да се удължи още. Особено в изборно време - между другото акцентът на "Атака" в кампанията е президентският вот, при ВМРО-БНД агитацията за кметове и съветници е доста по-активна. И това е обяснимо - Сидеров се бори да върне звездния си миг от вот 2006, когато стигна до балотаж срещу Георги Първанов. Днес той пак е в двойка с Павел Шопов, обаче еуфорията около "Атака" я няма. Партията понесе твърде много удари с отцепването на депутати и скандала с подписаните договори за попечителство. Скандалът в редиците на Каракачанов - след създаването на ВМРО-НИЕ, позаглъхна. Партията не прави изцепки, а и води кампания от месеци с протестите си срещу монополите например. Работи на принципа на капката, която може и скала да разруши. Сидеров и "Атака" са като огромна вълна - всички погледи се вперват в нея, но само докато отмине. Лошото е, че и политическите, и природните цунами никога не помитат по пътя си само това, което трябва.

4 октомври 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *