"Труд": И волжките българи ли са македонци?

"Труд": И волжките българи ли са македонци?

05 ноември 2011  |   0 коментара

Това е въпросът, който задава новооткритата изложба в Етнографския музей.

Източник: "Труд"

Невестинска носия от Битолско, шита 19-и в., удивително съвпада с носията на волжките българки. Паралелът прави етнографът Анита Комитска, куратор на изложбата в чест на 150 г. от издаването на “Български народни песни” от братя Миладинови. Оригиналът на книгата е експониран в Етнографския музей (в сградата на Националната художествена галерия) и е безценен, защото днес тя е апокрифна в Македония. Там се издава преиначен вариант, в който “Български” е спестен от наименованието. Двамата братя възрожденци от Струга, издават през 1861 г. сборника с народни песни от Охридско, Битолско, Прилепско... и винаги ги наричат български.

В писмо до Георги Раковски Константин Миладинов наброява българите в Македония на 2 млн. души: “Почтени мой приятелю! ... Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Веч гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя, и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме?”

Къщата-музей на братя Миладинови в Струга почти винаги е в ремонт. Затова откритата сега изложба в София показва малко виждани доказателства за българщината в Македония. Килим, тъкан през 1921 г. в Прилепско, е с познатата фигура “канатица” от чипровската школа. Приказни носии от 19-и в. с т. нар. коцел само за омъжени жени и булчински с наметка за забраждане, наречена сокай - видими доказателства за съхранената българска традиция в Македония. “Изработени са в Битолско през 19-и в. и орнаментите им имат паралел с чувашките носии на волжките българи. Аналогиите са силни”, проучила е Анита Комитска. Дали и волжките българи не са македонци, биха се изкушили да запитат историчари от Скопие.

Сребърни накити, наушни висулки (обеци), изработени по старинната технология “ниело техника”, дърворезби и кръстове от Възраждането илюстрират текстовете на старинните български песни от Македония. Директорът на Етнографския институт и музей към БАН проф. Лозанка Пейчева заяви пред “Труд”, че на 5 ноември с ученици ще разиграят детски игри от 200 г., описани в сборника на братя Миладинови. Като молитва да се породи отново духът на Възраждането в душите им.

5 ноември 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *