"Смешният плач" от Букурещ

"Смешният плач" от Букурещ

15 април 2011  |   0 коментара

Автор: Евгений Еков

Източник: Нюз.бг

Румънците в България учат езика си скришом - това потресаващо „откритие" направи тези дни румънският вестник „Адевърул".

Ситуацията в страната ни била толкова страшна, че според изданието представителите на „румънското малцинство" отвъд Дунав искат помощ от правителството в Букурещ, за да се спре „процесът на асимилация" от страна на София.

От близо една година, ронят крокодилски сълзи редакторите на вестника, „румънското малцинство" в България не е получило нито стотинка за поддръжка на седемнадесетте (?!) училища, в които се учи на майчин език.

Сърцераздиращ глас в защита на изучаването на румънския език по нашите земи надига и друг излизащ в Букурещ вестник - „Котидианул".

В България, посочва изданието, съществува само една институция с преподаване на румънски език - гимназия в София, при това намираща се в зона, в която присъствието на етническите румънци е минимално. И заключава в мрачен тон: Присъединяването към ЕС изглежда не предложи по-добри перспективи на малцинствата в България.

Сякаш румънците се скъсаха да дават права на унгарците и германците в Трансилвания!

Но върхът на позора според „Адевърул" е, че „румънците" у нас са били притискани от властите да се обявят за българи по време на преброяването чрез чиновническа хитрост: преброителят, който идвал у тях да попълни формулярите, им казвал от самото начало, че рубриките, отнасящи се до майчиния език, етническата принадлежност и религията „не са задължителни и ги прескачал".

Явно фактът, че въпросното предупреждение се отправяше към всяко едно българско семейство, а не само към преките наследници на „дако-римляните", в случая е без значение. Важното е да се намери някакво обяснение за очертаващия се пълен провал на отвъддунавските емисари, които шетаха у нас през целия февруари.

Тогава от ВМРО - Българско национално движение (ВМРО-БНД) алармираха, че по време на преброяването на населението румънски пратеници са агитирали хората в общините Брегово, Ново село, Видин, Димово, Летница, Севлиево, Аксаково, Долни чифлик, Провадия и Добрич да се самоопределят като „румънско малцинство".

Войводите съобщиха още, че в луксозни брошури на местните хора са били предлагани безплатни почивки и обучение на децата им в северната ни съседка.
За „агитацията" от ВМРО-БНД своевременно сезираха и ДАНС. Оттам, разбира се, както си е напълно в реда на нещата, изобщо не бързат да им отговорят.
В същото време след преброяването у нас т. нар. Съюз на етническите румънци в България (AVE) публикува доклад, в който подробно са посочени методите и средствата, използвани според него от десетки години от българските власти за „асимилиране на румънците".

Нещо повече, председателят на организацията - някакъв си д-р Иво Георгиев от Видин -съобщи, че сигнал за „асимилацията" е изпратен до Съвета на Европа и до почти всички институции, които се занимават с правата на малцинствата.

И въпреки, че отрече AVE да има нещо общо с разпространяването на листовки по време на преброяването, Георгиев подкрепи текста им и заяви, че „нивото на асимилация" е високо, а в районите, където живее влашко и румънско население няма условия за обучение на майчин език.

И за да не остане случайно неразбран, посочи, че за хората, които се самоопределят като „румънци",  трябва да има привилегии според договореността между бившите президенти Емил Константинеску и Желю Желев за „етносите и малцинствата".

Фалцетът в исканията на фамозния „лидер" е напълно обясним. Защото при преброяването преди десет години едва 0,4 процента от населението във Видинско се е самоопределило с различна от българска, ромска или турска етническа принадлежност. При сегашното едва ли резултатите ще са много по-различни.

Но явно говорейки за „малцинства", д-р Иво Георгиев забравя, че според Конституцията на България такива няма, съществуват само етнически групи и общности. С наглите си излияния обаче видинският доктор повдига един друг парлив въпрос, заинтересованост по който сега има само от страна на ВМРО-БНД. Въпросът за правата на българското национално малцинство в съседна Румъния.

Неотдавна зам.-председателят на червено-черната партия Костадин Костадинов за пореден път повдигна този проблем, припомняйки, че Румъния признава 10 хиляди българи в Банат, и само толкова. А, по думите му, само в 30-те чисто български села, разположени около Букурещ (в окръг Илфов), живеят повече от 50-65 хиляди души. Отделно едно значително число наши сънародници са разпръснати из цялата Влашка низина, както и в изконната българска област Северна Добруджа.

Според някои неофициални източници броят на нашенците в Румъния достига 500 000 души, а според други - дори 1 140 000.

Българите в Румъния според организационния секретар на ВМРО-БНД Юлиан Ангелов са запазили своето изключително гостоприемство, но за съжаление те все повече губят българския си език. Причината е в липсата на каквото и да е било обучение на майчин език в училищата, където се учат нашенчетата.

За да „помогне" на българите в Румъния да забравят по-бързо как звучи родната им реч, се погрижи и Румънската православна църква, която затвори вратите на единствения храм, в който се служеше на български в Букурещ.

Всичко това обаче е възможно да става поради липсата на каквато и да е грижа от страна на българската държава за нашите сънародници, живеещи северно от Дунав. Както през последните 22 години, така и преди 1989 г.

Отново заради нехайството на нашата забравила мисията си държава и на българските дипломати в Букурещ, по мнението на Юлиан Ангелов, и организациите на българите в Румъния днес са със затихващи функции.

В румънската столица обаче винаги имат едно на ум, че, колкото и химерна да изглежда възможността в София някога да се установи едно истинско българско правителство и то да постави ребром въпроса за правата и положението на сънародниците ни отвъд Дунава, такава все пак съществува.

И затова в Букурещ вият на умряло за „правата на румънците в България" дори и когато няма и най-малък повод за това.

Важното е София да се оправдава, а не да настоява!

15 април 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *