Смешен плач за Боклук тарлъ

Смешен плач за Боклук тарлъ

31 май 2012  |   2 коментара

Източник: в. „Труд”

Автор: Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО

Решението на варненския общински съвет да преименува 220 местности, носещи турски, персийски, арабски и гръцки наименования, неочаквано предизвика интересна дискусия. Неочаквано, защото идеята не е нито нова, нито оригинална. Преименуването е процес, започнал непосредствено след Освобождението на България от турско робство и продължаващ и в наши дни.

В края на 2011 г. по решение на бургаския общински съвет бяха сменени близо 250 топонима, носещи неразбираеми за населението имена. Дни след варненските общинари и пловдивските им колеги взеха подобно решение за един от градските си площади. За масовото преименуване на села и градове след 1989 г. въобще няма да припомняме.

Общи приказки и бъркотия

Изведнъж обаче се оказа, че ако някога Толбухин стана безпроблемно Добрич, Мичурин - Царево, и дори един Михайловград без особени дискусии получи странното име Монтана, днес Боклук тарлъ, Ташлъ гечит, Кокарджа, Ментеше, Фатрико и още 214 подобни названия получиха сериозна подкрепа за запазването им. За съжаление, както често се случва, непознаването на фактите и говоренето на общи приказки доведе до пълна бъркотия. Затова сега ще изясним ситуацията:

1. Огромна част от тези топоними са абсолютно неизвестни на варненци. Те съществуват единствено на кадастралната карта и в най-добрия случай са в размер от 100 дка. Дори служителите от общинската служба по земеделие трудно се ориентираха, когато трябваше да ни покажат къде се намира Кокар бунар например. Затова аргументът, че щяло да стане объркване, олеква.

2. Част от тези местности са селищни образувания, които рано или късно ще станат квартали на Варна, а може би дори и райони. Представяте ли си квартал "Боклук тарлъ"? Или "Ментеше", което носи името си от третия по големина анадолски град в Турция? Все пак Варна наскоро подаде документи за европейска, а не за азиатска столица на културата.

3. Няма да има никакви последици за гражданите от смяната на имената. Нито ще се сменят нотариални актове, нито лични карти. Просто служителите от кадастъра ще нанесат новите имена на картата.

4. Самият термин преименуване не е особено коректен, тъй като не само на територията на Варна, но и в цялата страна, чуждоезичните топоними са с по-стари български имена. Може би някои са забравили, но най-старото живеещо и до днес в България местно население е българското. Предполага се, че преди да дойдат турските завоеватели, то е наричало местностите си по някакъв начин. Специално за Варна българските топоними са сменени с турски през 1833 г. с решение на местното деврие (общински съвет), отбелязано в санджак намето на областта. Една част от "новите" имена всъщност са старите названия.

5. Особен интерес предизвикаха имената на Кабакум и Аладжа манастир. Странно защо, тъй като манастирът не е местност и поради това не е предложен за преименуване. Що се отнася до Кабакум, който бил известен по света и туристите щели да се бъркат, е нужно да поясним, че не се сменя името на плажа, а на свлачищната нива над него. Също така припомняме, че плажовете като такива не се отбелязват на картата на общинската земеделска служба, която сме ползвали за източник, може би заради факта че на тях трудно се сее, оре и жъне. Въпреки това ще изразя свое становище за Кабакум. Старото име на Златни пясъци е Узункум. Било е много популярно. Помни ли го някой днес? Впрочем, за да сме съвсем точни, туристите не идват на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те почиват на Sunny beach и Golden sands, както се рекламират нашите курорти. А Кабакум не е курорт, а плаж, и няма отделна реклама като дестинация.

Нерде Караджата, нерде Кабакум

Та така. Всички тези разумни аргументи обаче не се изтъкнаха, даже напротив. Знайни и незнайни защитници на Боклук тарлъ и Ташлъ гечит скочиха да ги бранят с аргументи, които вместо да засилят позицията им, профанизираха разговора. Видите ли, дайте сега да сменим името на Стефан Караджа на Стефан Черния, Аладжа манастир на Спа манастир и т. н. Всеки българо-турски речник ще ви покаже, че караджа значи сърна, а аладжа е шарен, но какво тук значат някакви си речници? Стефан Караджа е получил прякора си, защото е бил изключително пъргав и бърз, а Аладжа манастир – заради остатъците от цветни стенописи по белите стени на скалната обител. Имената от историята не трябва да се сменят, но сравняването на Стефан Караджа с Боклук тарлъ е меко казано срамно. Единият е национален герой от нашата история, докато другите - част от историята на кадастъра на варненската община. Оттам няма да се изтрият и ако някой много се затъжи за доброто старо османско време, винаги може да поиска справка и да се наслаждава до насита на Кълчикли кайнак, Ченгене чешме, Ташлъ гечит, Балъм дере и т.н.

31 май 2012

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

ГЕРБ отказва преименуването на местности във Варна след натиск от турския посланик

Костадин Костадинов обяви предложенията за преименуване на местностите с турски имена във Варна

Предложението за промяна на турските имена на местности подплаши общинската администрация

Костадин Костадинов: ВМРО - Варна иска преименуване на местности с турски названия

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *