Сардарапат

Сардарапат

02 април 2012  |   0 коментара

Музей на националната чест и войнската доблест на арменците

д-р Георги Коларов

Публикуваме текст на Георги Коларов в навечерието на премиерското посещение в Армения.

Той е доктор по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист. Завършил е "Социология на политиката в СУ "Св. Климент Охридски", където е преподавал курсовете "Латинска Америка в международните отношения” и "Политически идеологии и течения в Латинска Америка".

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”.

В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка".

В периода 1995-1998 година е експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата "Латиноамериканската левица" има две издадени книги – "Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо" с приложение "Наръчник на терориста” и "Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма".

В ръкопис е третата му книга - "Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти".

Аз използвам всяка една вьзможност да се прибера от мразовитата и пренаселена Москва в малкия Ереван при семейството си. Сьпругата ми и дьщеря ми пък използват всяка една свободна сьбота и неделя да се измъкнат от напечената и шумна арменска столица при роднините в тихото и патриархално село Мргастан (в превод името значи “земя с много плодове”), наблизо до града на григорианските светини Ечмиадзин.

За арменците този град има същото значение, както за нас българите Охрид и никога не ни омръзва да минаваме през него. Местните църкви и манастири поддържат арменския дух през вековете. Затова и местните хора са толкова горди, консервативни и гостоприемни.

Тъй като в Кавказ гостът е всичко за домакина, този път нашият роднина – глава на семейството - не побърза да сложи нито бутилка световно известен коняк с кафето, нито домашна кайсиева водка (смята се че именно от тази част на Армения кайсията се е разпространила по света), нито червено вино, произведено в Араратската долина (полусухо), или на платото Арени (сухо).

Защото арменската пътна полиция никак не си поплюва, а той разбра намека ми че този път наистина държа да посетя бойните полета и военния музей край Сардарапат, намиращ се на 30 километра от Мргастан. И така след обилния безалкохолен обяд (нещо, което се случва извънредно рядко, когато на арменците им дойдат гости), се качихме на новата кола на домакина (още не й се беше нарадвал) и потеглихме. По пътя най-сетне видях наживо многократно гледания по телевизията красив паметник на загиналите български пилоти от Скопие, пренасяли помощи за пострадалите по време на разрушителното земетресение в Спитак (в превод “бял”).

Още отдалече след излизането от Сардарапат се виждат камбаните, подобни на тези в комплекса “Знаме на мира” край София. Комплексът символично е охраняван от два каменни лъва, а по-нататьк, музеят – от два орела.

Тези скулптури ми напомниха за двата софийски моста – Львовия и Орловия. Пред тях и пред другите скулптури надписите на арменски, руски и английски обясняват какво е символичното значение на всяка една.

Аз обаче бързах да вляза в самия музей. Експозицията е наистина внушителна! В огромната зала са наредени табла със снимките и имената на всички известни участници в съдбоносната за арменската държава битка!

Естествено, в най-голям мащаб са тези на командвалите наскоро сформираната редовна арменска армия бивши белогвардейски офицери – етнически арменци. Последните навремето са оставили  “белите” и  “червените” в Русия да се избиват взаимно и са пристигнали да защитават свободата и независимостта на младата република, управлявана тогава от “Дашнакцутюн”. Сред героите от тази битка естествено се отличават тясно свързаните с България Андраник Озанян и Гарегин Нъждех.

За мене най-интересни бяха картите от сражението и заповедите, написани за мой късмет на руски език, макар и на дореволюционен шрифт (изглежда не всички царски офицери – арменци са умеели да пишат на родната си азбука, и аз още не мога да я науча изцяло).

От тях става ясно как са постигнали върховната концентрация на силата и волята на своите бойци, за да нанесат решително поражение на настъпващата турска армия, превъзхождаща ги многократно по численост и въоръжение.

Ако тогава арменският народ не беше успял да реализира пределна мобилизация, геноцидът щеше да бьде доведен докрай и сега двете тюркски републики  -  Турция и Азербайджан щяха да бъдат обединени в една дьржава. Тоест, тюркският свят щеше да бъде териториално непрекъснат от уйгурския Синдзян до Средиземно море и щеше да представлява реална заплаха за останалия цивилизован свят.

Естествено, връщането в Мргастан беше посветено на дискусии за решителното сражение, а богатата вечеря – обилно полята с водка и вино. Не липсваха и тостове за дружбата между нашите два братски народа, оцелели в отчаяната съпротива срещу общия враг.

2 април 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *