Ромите: Ние пак сме тук!

Ромите: Ние пак сме тук!

12 август 2011  |   0 коментара

Париж изгони български и румънски цигани, но им плати обратния билет към Франция

Източник: "Сега", автор Светослав Терзиев

Шумната война на френския президент Никола Саркози срещу ромското нашествие от България и Румъния стана подозрително тиха година по-късно. Ако не бяха парижкият "Монд" и лондонският "Индипендънт" да напомнят саркастично за бойката му реч в Гренобъл през лятото на 2010 г. и последвалото разтуряне на 500 ромски катуна, едва ли някой щеше да се сети за безславната годишнина. Официален Париж мълчи, както миналата година и София се преструваше, че не забелязва масовото експулсиране на роми с български паспорти.

Каква е равносметката?

Според годишния отчет на френската Служба за имиграция и интеграция (ОФИИ) през 2010 г. са били изгонени 959 българи и 8182 румънци, които са получили съответно 10% и 84% от всички помощи за "хуманитарно" и "доброволно" връщане в родината. Става дума за ромите, на които бяха дадени по 300 евро на възрастен и по 100 евро на дете, за да се създаде впечатление, че безплатното им извозване е по тяхно желание. След тях на трето място се класират бразилците с едва 92 "асистирано" изгонени, на четвърто място са руснаците с 46 души, на пето - алжирците с 38, и на шесто - молдовците с 31. Има и малък брой изгонени с празни ръце, показва друга статистика от Министерството на вътрешните работи. Като се сложат и те в сметката, излиза, че миналата година са върнати в България и Румъния 9529 роми - почти колкото през 2009 г., когато без много шум са експулсирани 9300 румънци и българи (преобладаващо роми).

Задачата, на която Саркози не може да намери решение, е следната: от десет години Франция твърди, че румънските и българските роми на нейна територия са около 15 000. Всяка година тя връща близо 10 000. Но остатъкът е винаги 15 000. Същото е и сега, въпреки че ако се вярваше на бойката реч на Саркози в Гренобъл, сметката трябваше да клони към нула, защото към миналогодишните 9500 изгонени се добавят и 4714 върнати само през първото тримесечие на 2011 г. Поддържа се динамично равновесие, което не се влияе от политически речи, полицейски репресии и узаконени подкупи. Дори може да се каже, че френският президент направи голяма грешка с джобните пари, които даде на ромите за из път, защото така им плати обратния билет към Франция. За разлика от други години сега не им се наложи сами да финансират воаяжа си. Иначе биха се върнали и пеша.

Какво спечели и какво загуби френският президент?

Първият резултат изглеждаше много добър за него. Според сондаж на агенция ИФОП, публикуван в проправителствения в. "Фигаро" на 6 август 2010 г., 79% от французите одобряваха разтурянето на ромските лагери. Но въпреки това само 24% от запитаните казваха, че са склонни да изберат през 2012 г. президента си за втори мандат. Година по-късно според сондаж на института ТНС-Софрес-Ложика, огласен също във "Фигаро", Саркози събира 26% одобрение. Като се има предвид, че допустимата грешка е 3%, френският президент си остава на все същото ниско равнище въпреки уж популярната си война срещу ромските пришълци.

Но докато във вътрешен план резултатът е нулев, в международен план е направо отрицателен. Франция бе подложена на критики във всички големи международни организации, а Европейската комисия дори я заплаши с процедура за нарушение на договорите на ЕС. Страната, дала на света съвременните стандарти на човешките права, се оказа на скамейката на обвиняемите. Саркози усети, че политиката му е губеща, и през януари 2011 г. антуражът му в Елисейския дворец го посъветва да смени стратегията си, за да не му се налага да се отбранява срещу международни критики точно в годината преди президентските избори. Сватовникът му с Карла Бруни и специалист по политическа реклама Жак Сегела (познат у нас от зората на демокрацията с лозунга на СДС "Времето е наше") му препоръча да възприеме тактиката "Показване без казване". Оттогава той се държи много дискретно. В интервю за седмичния вестник "Журнал дю диманш" заяви: "Най-добра е комуникацията, когато не я правиш. Трябва автентичност, а не тра-ла-ла. Трябва да си минималист. Затова няма да давам интервюта преди определен момент." Така речовитият Саркози посрещна с мълчание годишнината от знаменитата си гренобълска реч.

Равносметката за България обаче също не е добра

Въпреки че преди година тя не посмя да възрази на френския президент, Саркози охлади отношенията си с нея и дори я наказа, като блокира достъпа й до шенгенската зона. Париж първоначално се изпусна, че не я ще в зоната без вътрешни граници заради ромите й, а след това политкоректно се поправи и се мотивира с корупцията й на високо равнище. За убедителност той привлече в демарша си Германия, а също и Холандия, която винаги е била твърде резервирана към шенгенската кандидатура на България и Румъния. Премиерът Бойко Борисов и неговият вътрешен министър Цветан Цветанов, които си бяха глътнали езиците, за да не дразнят Саркози, продължават да се чудят как така той не ги пуска в Шенген, въпреки че са изпълнили техническите критерии за членство. За разлика от френския президент, който сам се простреля, те паднаха жертва в ромската война от приятелски огън.

Въпреки печалните резултати има и признаци на поумняване. Брюксел обеща да направи образцов ромски лагер, на който да приема временно катунари, които така или иначе никой не може да задържи чрез "интеграция на място". Това е продължение на прилаганата от 20 години френска политика за обгрижване на "пътуващите хора", която признава особения манталитет на ромите, нежелаещи да приемат уседнал начин на живот. Тя осигурява безконфликтно съжителство на 300 000 френски роми с местното население и в същото време гарантира хигиенични условия, медицински грижи и образование на "пътуващите" общности. Изграждането на гета с цел "интеграция" е доказано погрешна политика и няма смисъл да се препоръчва на България и Румъния. Нито бетонна, нито шенгенска стена ще спре ромите да пътуват и Европа трябва да приеме, че ромският проблем не е национален, а европейски. "Интеграцията на място" засяга не само България и Румъния, но и останалите държави в ЕС, където ромите рано или късно отиват. Кметовете от европейските градове, които се събират на среща по инициатива на Съвета на Европа на 22 септември в Страсбург, биха могли да предложат инициативи за споделена отговорност и да покажат добри практики, които да намерят общоевропейско приложение.

12 август 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *