Питат за турски имена на български градове. А защо не Цариград вместо Истанбул?

Питат за турски имена на български градове. А защо не Цариград вместо Истанбул?

06 юли 2010  |   0 коментара

Българска изселническа организация от Турция разпространила анкета с въпрос „Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България?” Това е само един от многото провокативни въпроси в анкетата.

ВМРО вече е готова да пусне своя анкета сред потомците на български бежанци от Турция с въпроса дали биха желали връщане на българските имена на градове в днешните предели на турската държава. Например, дали Къркларели да не стане отново Лозенград, дали Едирне да не стане пак Одрин, дали Малгара да не стане Малиград, дали Демиркьой да не стане Малък Самоков. Защо ли Истанбул да не стане Цариград?

Анкетата на въпросната организация щяла да бъде попълнена от 8 хиляди „турци” у нас. Сред градовете, в които ще се разпространява анкетата, попада обаче и Смолян. Интересно какви „турци” има в Смолян?

Възродителният процес у нас направи един въпрос табу. Но ние сме длъжни да го зададем отново: доколко въобще е основателно да се говори за „турци” у нас? Защото в България огромната част от тюркоезичното население е по произход българско.

Освен това, по подобие на Турция, у нас всеки български гражданин е българин. Или поне така би трябвало да бъде.  

Идиотските провокации на тема турци и мюсюлмани в България започнаха доста да зачестяват. Опипването на почвата продължава. Сега, например, в България идва т.нар. „влак на дружбата” с турска делегация, която да проверява как се справяла България с интеграцията. Този „влак на дружбата” натрапчиво прилича на скорошната „флотилията на свободата”, тъкмо както при Оруел министерството на войната беше министерство на мира. Впрочем, „влакът на дружбата” е инициатива на турската държавна телевизия ТРТ, управлявана от бивш кандидат за шеф на турското разузнаване МИТ.

Какво ли още трябва да се случи, за да стане ясно, че „миролюбивите и дружелюбни” действия на съседите са всъщност постепенна, педантична и настъпателна държавна политика в контекста на „неоосманската” експанзия на Турция, наложена от външния министър проф. Ахмет Давутоглу?

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *