Партийната далавера уби националната кауза

Партийната далавера уби националната кауза

04 септември 2013  |   3 коментара

Народ без общи цели загива. Това заявява председателят на ВМРО Красимир Каракачанов в рубриката „Гледна точка“ на в. „Преса“. Какъв коментар прави той вижте тук:

Вече 23 години българските политици не желаят да изработят национална доктрина. Подобен документ бе внесен от ВМРО през 1999 г. по времето на управлението на Костов, но тогава външният министър Надежда Михайлова каза, че нямаме нужда от нови идеали, тъй като нашият национален идеал бил членството ни в НАТО и в Европейския съюз.

Нормалните държави възприемат международните структури като инструмент за осъществяване на своите национални цели, а не като свой национален идеал. Националната доктрина е визия за целите ни като нация - каква да е политиката ни спрямо онези над 3 милиона българи, които живеят извън пределите на България, към онези близо 1 милион българи, които поради икономически причини напуснаха отечеството и се скитат немили-недраги по света, към демографската катастрофа. Не можем да говорим за просперитет и с това калпаво здравеопазване, с тази разбита образователна система.

Заради собствената си далавера политическите партии досега предпочитаха да разделят нацията, защото така по-лесно си осигуряваха електорат. Деляхме се на комунисти и антикомусти, сини и червени, републиканци и монархисти. На предложението на сегашното правителство да се търси някакъв консенсус около 3-4 важни приоритета отговорът на Борисов е, че той с „тези“ не искал да говори. Това е начинът на мислене.

Този елит е измислен. Около 1989 г. БКП си избра мижитурки - в по-голямата си част, защото имаше и честни хора, неуспели марксисти-ленинци и кариеристи, и ги назначи за опозиция. Населението на България от 1944 г. насам се възпитава в тотален нихилизъм. По времето на комунизма имахме пролетарски интернационализъм и в негово име тогавашните политици се отказаха от българските национални интереси. След 1989 г. той бе заменен с либерален космополитизъм, което по същество е едно и също. Промиване на съзнанието, липса на национално самочувствие, липса на национално достойнство.

Световната история е показала, че нация, която няма кауза, чувство за солидарност и общи цели, която не вижда общото си бъдеще заедно, няма никакво бъдеще, просто изчезва от лицето на земята. Демографията много ясно и категорично показва, че през последните 23 години вървим с много бързи темпове в тази посока. Имаше един виц преди 10 ноември - че България преди 9 септември 1944 г. е била на крачка от пропастта, а след 9 септември направила няколко решителни крачки напред. В момента направо тичаме към пропастта и нашите политици водят народа ни като стадо, без да се стараят да употребят минимално усилие да бъдат преди всичко български политици, а не партийни кариеристи и икономически тарикати.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *