Панде Евтимов: Песните за войниците са създавани и от войската, и от народа

Панде Евтимов: Песните за войниците са създавани и от войската, и от народа

06 май 2011  |   0 коментара

Фокус: Г-н Евтимов, на 4 май в Скопие бяха отбелязани 108 години от гибелта на Гоце Делчев, какъв е споменът за Гоце Делчев днес?

Панде Евтимов: В Скопие беше отбелязана годишнината от трагичната смърт на големия революционер Георги Николов Делчев. В присъствието на представители на властта се състоя официалното отбелязване. Българи от Македония заедно с представители на Посолството на България в Скопие отбелязваме този ден всяка година след официалното поклонение в църквата „Свети Спас”, където е гробът на Гоце Делчев. Слово произнесох аз за неговия жизнен път, за делото му и за концепцията на самата революция. Гоце Делчев е една брънка от веригата на българските революционери и продължител на идеята на Васил Левски. На тази база е формиран и Уставът на Вътрешната Македонска Революционна организация в 1880 година. На гробното му място бяха положени венци от страна на Посолството на Република България, от името на политическите затворници, съдени за идеите на ВМРО, и лично от граждани. Отбелязването мина по реда, по който го организираме вече няколко години, за разлика от официалните власти.
Има едно интересно наблюдение – по-рано гробът на Гоце Делчев го посещаваха няколко патриоти и смели личности, които му отдаваха нужното внимание – и на годишнината от смъртта му, и на годишнината от раждането му. По същото време представителите на властта най-вероятно и не знаеха, че Гоце Делчев почива в Скопие. Тази трагикомична ситуация беше много бледа снимка на тогавашната система. Дори и в последните години по-голямо значение се отдаваше на дейността на Йосип Броз Тито, отколкото на Гоце Делчев. И гледам, сега пак му се отдава някаква важност на Йосип Броз Тито, като на някаква личност, която е фактор във формирането на македонската държава, което е абсолютна грешка. Тъй като македонската държава е формирана практически със съдействието на Коминтерна и на Сталин и на други партии, да не ги споменавам.

За Гоце Делчев беше казано, че неговата революционна дейност заслужва едно по-широко внимание. Като човек и революционер той заема едно по-широко място в революционната организация и е един от значимите ръководители на самата организация. Без значение на това, че той не е директен участник в Илинденското въстание, което беше ръководено от Даме Груев, Сарафов и Лозанчев и се вдигна във Втория революционен окръг, докато Преображенското като продължение на Илинденското беше в Седми революционен окръг. Като човек и мислител, като революционер и патриот Гоце Делчев заема високо място в народното предание от двете страни на Осоговските планини. Неговата легендарна мисъл – светът го разбирам единствено като културно поле за съревнование между народите е лозунг, който предшества неговото време, и практически е лозунг, който може да е и на европейската общност. Животът на Гоце Делчев е известен, за съжаление на 4 май загина в село Баница, Серско, и за съжаление – от куршум на неговия другар Тефиков. През 1946 година костите на Гоце Делчев са пренесени от София, където неговите кости почиваха в Македонския дом. Аз ще се позова на думите на Тодор Александров – „нека поколенията погребат посмъртните останки на Гоце Делчев в столицата на свободна Македония”. И това се случи; но за съжаление по времето на комунизма Гоце Делчев беше забравен, а негови съидейници завършиха в затворите, или някъде убити от злодейска, безбожна ръка. Има една мисъл – че нашите революционери първо ги убиваме, после им вдигаме паметници. Такива са случаите с Тодор Александров, Иван Михайлов, Владо Черноземски и плеяда други личности в историята на този народ. Не бива да се забравя едно – и от двете страни на Осогово Гоце Делчев и всички негови съидейници са възпитаници на Българската екзархия, българските училища, които дадоха своя принос в историята. Не бива да се забравя тяхното дело и онези родоотстъпници, които правят фалшификати, трябва да бъдат поставени на истинското им място. Време е да се изтрият много заблуди.

Фокус: Два дни след годишнината от смъртта на Гоце Делчев отбелязваме 6 май – ден на храбростта и Българската армия. С какво свързвате този ден?

Панде Евтимов: При нас Свети Георги не се отбелязва, но българското Посолство отбелязва този ден и прави необходимото да му се отдаде нужното внимание. Българският воин показа на бойното поле как трябва да се пази отечеството, как трябва да се воюва. Много пъти съм казвал и ще повторя: Този празник на армията има една по-голяма история. Казвал съм и ще кажа – ако, Свети Георги като светец е воин и е като емблема на Българската армия, той трябва да значи както и досега една сила и да обединява не само военните, а всички. Празникът трябва да подтикне младото поколение към любов към татковината. Онзи, който забравя миналото, си изтрива бъдещето.

Фокус: Какъв е споменът за българския войник в песните в Македония?

Панде Евтимов: В Македония се навършиха 90 години от края на Първата световна война. Но подвигът на Българската армия е все още жив и няма сватба, няма празник, на който да не се пеят някои от песните за нея. В песните винаги се отбелязва подвигът на българския войник, неговото желание да победи, или когато е ранен - как към него се обръща милосърдната сестра... Българският войник е роден да воюва и да брани татковината. Българската нация може само да се гордее, почвайки от кубратовци и завършвайки до последните войници и генерали, загинали на бойното поле. В Македония са популярни песните за полковник Дрангов, който загина на Завоя на река Черна на Кота 1050. Не е случайно това, че самите песни за войниците са създавани от самите войници или от народа. Например за Томорос има една песен – няма огън, няма храна, няма нищо, но има само едно желание – да се победи на бойното поле... Същото се случва и на Завоя на Черна, където малобройна българска армия воюва с много по-голяма армия. Тази епопея не е много добре позната и трябва да заеме мястото си. Дойранската позиция – също така, на генерал Нерезов и генерал Вазов... На Томорос или подвигът на Българската армия на албанските планини близо до град Елбасан, там 19-ти Шуменски полк воюва. Всички те заслужават голямо внимание, но за съжаление не е акцентирано достатъчно да се отбележи това, което се случва. През 2008 година се проведе един планинарски поход по стъпките на Първата световна война, в който и вашата агенция взе активно участие като отбелязване, но и лично по стъпките на бойните полета. Тази позиция трябва да продължи – било чрез симпозиуми, чрез походи, чрез скаутски организации, така че поколенията да знаят къде почиват неговите дядовци, какво се е случвало.

Фокус: Кои са местата на българската бойна слава, които е хубаво да бъдат посетени?

Панде Евтимов: Мисля, че екскурзиантите, които посещават Македония по един или друг повод, задължително трябва да минат през Дойран. Дойран е едно хубаво туристическо място с отлични условия, от Бога надарено със средиземноморски климат. Да посетят позицията, да им се насладят на природата и красотите, но да знаят, че тук граничната линия поделя Македония с Гърция. Също така – в другите предели – на Завоя на река Черна в Македония. Това е един почит към хората, който трябва да имаме. Също така – горе на Пелистер, на Червената стена, на Томорос... Но ако българският турист не може да посети гробищата в Македония, които са над 400 на брой, някъде запазени, някъде реставрирани както в Ново село, Дряново, Чичево, Цапари и другаде, но нека да посети френските, сръбските, гръцките гробища... Да се запита – кой ги уби всички тези хора – българският войник. Но българският войник не е безтелесен, и той е гинал, но броят на българските войници, загинали във войните с тези, които газеха македонската земя, е значително по-малък. Това е резултат на способностите на българските воини, калените воини и така нататък. Практически българският войник на бойното поле е непобедим. Никой не го е научил кръгом, научили са го само „напред” и „на нож”. Рядко някой от нас няма свой дядо, загинал на бойното поле, с онези, които газиха македонската земя. И двамата ми дядовци са участници в Българската армия. Бойното поле остави много вдовици, много сираци, много разплакани майки, които също не трябва да забравяме. По всеки повод, при всеки случай, включително и днес на деня на Свети Георги, трябва да се споменават тези хора. Патриотизмът е най-възвишеното чувство в човек, което трябва да се подхранва.

Защо България не вземе да запише тези песни, да се пеят, да се популяризират, самото министерство да организира фестивал на български песни, и войнишки, и народни? Да може да се популяризират, да може да достигнат до младите личности.

Източник : Агенция "Фокус"

6 май 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *