No image

Осквернените гробове в Македония

17 декември 2010  |   0 коментара

Едно от най-позорните събития на 2010 г. беше поругаването на българското военно гробище в двора на църквата „Св. Успение Богородично” в Ново село, Щипско в днешна Република Македония. Припомняме ви какво се случи.

Eдинадесет гроба на български офицери в двора на църквата „Св. Успение Богородично” в Ново село, Щипско в днешна Република Македония, са разкопани, а тленните останки на погребаните са изнесени. Сред тях е и легендарният деец на мекедонското освободително движение, българският офицер Христо Чернопеев. Мястото е едно от известните военни гробища, в което са погребани загинали по време на Първата световна война български офицери.

ВМРО: Весела Чернева да си ходи!

Безпрецедентно обидно и непрофесионално поведение спрямо журналисти показа вчера говорителката на Министерството на външните работи Весела Чернева. Карайки се на репортери, Чернева обясни, че нямало оскверняване на гробовете на български офицери в Щип. Според Чернева, човек от нашето посолството в Р Македония е отишъл на място и е установил, че няма оскверняване на гробове. Нямало и видими данни кой къде е бил погребан, в кой гроб.

Първият от единадесетте

Разказът на Антон Страшимиров „Първият от единадесетте” е публикуван в списание „Отечество”, книжка 1 от 2 януари 1916 г. Разказът е публикуван в поредицата „Забравени страници от българската литература” на Агенция “Фокус” през март 2010 г. Публикуваме го отново по повод информацията на ВМРО за разрушени български гробове в двора на църквата в Ново село, Щипско, сред които е и този на Христо Чернопеев.

 

Интервюта с Красимир Каракачанов и Георги Бакалов:

Кр. Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете за разкопаните български гробове в Р Македония

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г- н Каракачанов, как гледате на това, което се случи миналата седмица в Македония, да разкопаят гроба на Христо Чернопеев?

Красимир Каракачанов: Това е поредната вандалщина на скопските власти. Но е факт и това, че България не демонстрира никаква съпричастност към тези проблеми, както към проблемите на българите в Македония, така и към всички онези паметници – културни, исторически и военни гробища, които се разрушават в Македония. България наблюдава като един безучастен зрител тази вандалщина и не реагира. Това само окуражава властите в Скопие да продължават бруталната си политика. Вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на политиците и най-вече на управляващите в София. Със своето бездействие и незаинтересованост българското правителство е не само съучастник, то е по-големият виновник за това, което се случва в Македония.

Фокус: Може ли да допуснем, че не са знаели за какво става дума?

Красимир Каракачанов: Как да не са знаели за какво става дума, след като цялото население на Щип знае, че в църквата в Ново село са погребани български офицери. И петимата офицери, сред които е и Христо Чернопеев, са погребани до стената на църквата. Аз съм ходил там много пъти. Гробовете са опрени до стената на църковния двор и, макар че кръстовете бяха премахнати, си личи къде бяха и къде са гробовете като очертание. На големи християнски празници местното население палеше свещи там. Специално на гроба на Чернопеев съм виждал гора от свещи. Това означава, че всички знаят.
Съвсем не е случайно това, което е направено в Скопие, но пак казвам вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на управляващите в България, защото за 21 години не се намери нито едно българско правителство, което по ясен, категоричен и твърд начин да постави този въпрос в отношенията си с Македония. Преди 4 - 5 месеца министър Николай Младенов направи една обиколка по Балканите, в Скопие той не постави нито един от тези въпроси. Напротив, даде подкрепа на стремежите на Скопие за Европейския съюз. Тази незаинтересованост от страна на България всъщност окуражава Скопие да върши тези безобразия и да преследва българите в Македония, да разрушава военните гробища, да разрушава паметници, да заличава културни факти – в църквите се заличават, думи като българин, българско и т.н. Ако отворите сайта на Външно министерство, ще видите, че Външно министерство е изключително загрижено за дисидентката от Мианма или Бирма, както беше известна като бивша колония, но няма да намерите и един ред, че Външно министерство е разтревожено от факта, че на 100 км. от българската граница или на 200 км. от центъра на София се преследват хора заради българските им чувства. В сайта на Външно министерство няма да видите нито една дума за случая Мирослав Ризински, който вече две години лежи в затвора в Скопие. Няма да чуете нито една дума за това, че македонските власти мачкат хората с български автомобили, глобяват ги и т.н.

Фокус: ВМРО миналата седмица отправи питане по този случай до Външно министерство и Министерство на отбраната. Имате ли някакъв отговор?

Красимир Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете. „Не било установено”, „не били по християнски обичай” и т.н. – това са глупости. Ако човек познава нещата, а ако не ги познава, можеше в тези четири дни, откакто сме сигнализирали, да прочете поне четири страници историческа информация, за да разбере за какво става дума. Първо, гробовете не са четири, а са пет – аз лично съм ги виждал. Второ, какви ремонтно-възстановителни работи, като става въпрос за стената на двора на черквата – какво ремонтират точно там свещениците. Трето, Христо Чернопеев е убит на Криволак. Криволак не се намира в Щип. Вероятно тези български офицери първоначално са били погребани на фронтовата линия и впоследствие са били пренесени в двора на черквата – месеци или година по-късно в село Ново село. Има достатъчно литература по въпроса, в която се описва къде е погребан Христо Чернопеев. Това е абсолютно несериозно, да бяха питали кмета на неговото село Дерманци, Луковитско – къде е погребан вашият съгражданин, на който има паметник? Той щеше да им каже къде е погребан. Но да излизат с подобни безумия за неустановени гробове, за неустановена самоличност, са глупости. Едва ли българските войници и офицери през Първата световна война са погребвани с документи за самоличност. Несериозно е да няма информация, това са неща, описани в литературата.

Ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно, че не знаел за какво става дума.

Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек. За един незнаен офицер може и да няма информация, но за Чернопеев са писани книги, десетки статии. Ако си бяха направили труда, можеха да разберат къде се намира гробът на Чернопеев. Тях ги мързи да си вършат работата. И в този случай те умишлено стават съучастници на онези престъпници в Скопие. На практика с това съобщение те защитават вандалщините, които се вършат там. Непотвърдена им била информацията. Аз бих казал, че те твърдят, че са професиониласти, но това е непотвърдено, напротив – до момента са доказали точно обратното, че са некомпетентни и непрофесионалисти.

Фокус: Бихте ли припомнили идеята на ВМРО, как трябва да се действа в подобни случаи, според вас?

Красимир Каракачанов: Не може една малка държава като Македония да се гаври с нас. България е не само икономически и политически по-стабилна държава, но е и член на НАТО и Европейския съюз. Нещата трябва да бъдат казани ясно и категорично на Скопие, така както го прави Гърция. Какво правим ние? Абсолютно нито един въпрос не се повдига, в същото време им обещаваме подкрепа за НАТО и за Европейския съюз. Какво да говорим повече? Това означава, че хората, които се занимават с външната политика на България, буквално не ги е грижа за тези 1 млн. и 200 хил. - 1 млн. и 300 хил. българи, които живеят в република Македония. И съвсем съзнателно те стават съучастници на скопския режим, който мачка българите в Македония. Ако ние трябва да държим някого отговорен за това, което се случва, то това не са калпазаните в Скопие, това са и български държавници през последните 21 год., които се държаха като тотални нихилисти, интернационалисти и безродници.

Фокус: Вашият заместник-председател Ангел Джамбазки все пак направи известен този случай в София, но има ли някакво пренебрегване не само от страна на институциите, но и от страна на обществото към подобни проблеми?

Красимир Каракачанов: Обществото реагира. Ние получихме сигнал от Щип, изпратих заместник-председателя г-н Джамбазки, който на място провери за какво става дума. Това, за което ние говорим, е заснето на видео и на снимки и ние сме сигнализирали обществото. Някои от медиите реагираха.

Ние си избираме управници и им плащаме заплатите не, за да ни поучават от телевизионния екран, не, за да ни размахват пръст, а да защитават интересите на всички български граждани. Не само на тези, които са гласували за тях, а и на онези, които по стечение на историческите обстоятелства живеят извън пределите на България. Някои от тях нямат и българско гражданство, но са българи.

Фокус: Какво ви казват на Вас от Македония, продължава ли, да го наречем, „тормозът” спрямо хора, които изразяват българско самосъзнание там?

Красимир Каракачанов: Не само че продължава, но става още по нахален. Не са един или два случаите, когато някои от нашите симпатизанти в Македония са викали полиция, уволнявани са от работа и с присмех им се казва „хайде, върви сега в София да те оправят”. Така е – факт. А те много добре знаят, че в България никой няма да реагира нито от политиците, нито от институциите и си правят каквото искат.

Фокус: Какъв е изводът? Какво трябва да се направи?

Красимир Каракачанов: Докато България не се управлява от хора, които имат национално чувство и чувство за отговорност, не само към себе си и към собствените си семейства, но и към всички българи, както в пределите на България, така и извън тях, никога няма да станем нормална и уважавана държава.


Фокус: Проф. Бакалов, извършихте проверка във Военния архив във Велико Търново за това – каква информация има за български офицери, погребани в двора на щипската църква „Успение Богородично” в Ново село. Какво показа Вашата проверка?

Учудвам се, че информацията е, че почиват кости на незнайни покойници. Незнайни, може би за местните хора или за тези, които са давали отговорите, но всъщност погребаните са напълно известни. Между тях е и известният поручик Христо Чернопеев от 6-ти Македонски пехотен полк, първа рота, роден в Дерманци, Луковитско, и загинал на 23 октомври 1915 година. Това е гроб номер 2 със скица номер 60. Всичко това е описано. Ако тези гробове са отворени сега и костите са извадени оттам, е направена голяма грешка, защото те са точно идентифицирани по документи на тези описи, които се намират при нас във Военния архив.

Такава справка не е правена досега във Военния архив, аз попитах директора му г-н Радев и засега единствените потребители, които са поискали тази справка, сме ние.

Българско военно гробище поругано в Република Македония

Проф. Г. Бакалов: МВнР дори не поиска проверка от Военния архив за военното гробище в Македония

Председателят на Държавна агенция „Архиви” проф. Георги Бакалов пред Агенция “Фокус”.

Проф. Георги Бакалов: Проверката е направена по документи, които се съхраняват в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Изпратена е от директора – г-н Радев и показва, че имаме данни за 13 погребани български воини в двора на църквата „Света Богородица” в Ново село, Щипско. Притежаваме имената, военната част, в която са служили, и датата на смъртта на съответния воин. Това са капитани, поручици, подпоручици, санитарни фелдфебели, няма редови войници. Описът на тези 13 души с имената си, номера на гроба, парцела и скицата, се намират във Военноисторическия архив, така че по-сигурни данни от тези в момента не ми хрумва откъде може да се вземат. Тези описи са направени в 1936 година, така че ги намирам за съвършено достоверни.

Фокус: Достатъчно надеждни ли са документите, съхранявани във Военния архив, и налага ли се информацията от тях да се засича отнякъде другаде?

Проф. Георги Бакалов: В нашата практика всички данни, които досега са изисквани от хранилището на Военния архив, са били полезни за потребителите и нямаме оплаквания за недостоверност. До 1944 г. този архив е воден много внимателно и съвсем точно - има засечки за това във военни книги и описи. Така че напълно основателно можем да се доверим на тези данни.

Фокус: Казахте, че може с точност да се посочи и кой е бил гробът на войводата Христо Чернопеев – най-известното име, поне за масовата публика...

Проф. Георги Бакалов: Да. В документа, който визирам, има графи – чин, име и фамилия на погребания, набор, от коя част – полк, рота, ескадрон, батарея е, град или село по месторождение и околия, дата на смъртта, също така – номер на гроба и номер на скицата на гроба, както и в коя категория попада – офицери или други чинове. Това е описът на документа, от който се изваждат тези данни.

Фокус: Кой е имал ангажимент през 1936 година да извърши този опис?

Проф. Георги Бакалов: Това е направено от Отделението за военни музеи, паметници и гробове от Министерството на войната, което е извършило този опис. Това е вече пък по данни от военните документи, които се намират в архива. Там може да намерите данни, примерно: редник еди кой си, роден еди къде си, колко членно семейство има, колко декара земя има, има ли къща – много пълни данни. И накрая – загинал във време на бой или починал от инфекциозна болест, да речем – холера. Описите са много точни. И много хора, които издирват данни за свои близки, ги намират именно в тези описи.

Фокус: Може ли всеки български гражданин да извърши подобна проверка?

Проф. Георги Бакалов: Абсолютно всеки. Всичко, което се съхранява в поделенията на ДА „Архиви”, е публично. Всеки би могъл с една много проста заявка да отиде в съответната читалня или архив и да поиска и да получи данни за свои близки. Специално за военните – целият архив е съсредоточен във Велико Търново.

Фокус: За конкретния случай в Щипско Вие за колко време успяхте да извършите тази проверка?

Проф. Георги Бакалов: Поради това, че този архив е отдавна подреден, тази проверка успяхме да я направим за около 2,5 часа. В това време влиза и изпращането на съобщението по електронната поща от Велико Търново до Държавната агенция „Архиви” в София. В момента разполагам с едно писмо от директора д-р Радев, адресирано до мен и министър Божидар Димитров, с което и официално го уведомява за списъка на тези гробове, хората, които са погребани, данните, които цитирах, както и сканирано копие, заверено от Държавния архив във Велико Търново с ръкописните бележки, които са същите, поместени в писмото.

Фокус: Освен за църквата, за която стана дума, има ли информация за други български военни гробища в този регион?

Проф. Георги Бакалов: Да. Има. Например в гробищата в град Щип имаме данни за 54 души. В Лъкавица, Щипско – за осем, в църквата „Свети Никола” в Щип – двама. Изобщо за Щип имаме твърде много данни. Само за случая цитирам данните за двора на църквата „Света Богородица”, но имаме данни за целия щипски регион, с имената, военните чинове, часа на смъртта, рожденото място на покойника. Тук става дума за Щипско, но имаме данни и за всички останали военни гробища, които са на територията на Македония и другаде – навсякъде, където ги има регистрирани, имаме данни за състоянието на военните гробища по време на описа и за това – какви хора са погребани там. Освен в случаите на общи могили, където има погребани стотици загинали воини, там вече нямаме точен списък на конкретното място кои са точно конкретните хора.

Фокус: Поводът да ви потърсим, беше съобщението на Външно министерство, откъдето става ясно, че не било потвърдено наличието на останки на офицери от Първата световна война.

Проф. Георги Бакалов: Изненадан съм, защото не са поискали от нас тази справка. Така е озаглавен и материал в медиите „Не се откриха костите на Христо Чернопеев в незнайни гробове”. Аз не мога да твърдя – кои са точно костите на Христо Чернопеев, но имаме данни, че той е погребан там. Знаем и номера на гроба, в който е положен.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *