Нова информация за ролята на Германия при депортацията на македонските евреи през 1943 г.

Нова информация за ролята на Германия при депортацията на македонските евреи през 1943 г.

06 януари 2012  |   1 коментар

Автор: Спас Ташев

През последните няколко години в Скопие се лансира поредната антибългарска кампания, този път с обвинения срещу България за организирана от нея депортация в концлагера Треблинка на 7200 македонски евреи през 1943 г. В македонските медии бяха лансирани какви ли не небивалици, а един журналист заяви: „За еврейската общност от Македония, българският фашистки режим е единствения виновник за депортацията”.

Тази лъжа бе подета и от македонската редакция на Дойче веле. Появи се материал под заглавие „Българите депортират македонски евреи”. В друга статия се казва: „Македония не забравя своите евреи. Историята за 7148 евреи, които българите депортираха на 11 март 1943 година в лагера на смъртта „Треблинка”, ще бъде в центъра на Мемориалния център на холокоста”. В кампанията се включи и българската редакция на същата германска държавна медия. Там Еми Барух направи следния коментар: „Официална България никога не произнесе думи, с които да поиска прошка от потомците на малцината оцелели евреи от Беломорието и Тракия заради това, че депортирането на 11363-ма души, населяващи тези администрирани от българската управа територии, е организирано и извършено от българската армия”.

Замисълът на Скопие е блестящ – чрез създаването на антибългарски настроения в Р Македония и по света, на фона на официалното българско мълчание, постепенно да се подготви общественото мнение и като крайна цел пред България да бъде предявен финансов иск в размер на 16,5 млн. американски долара. Това е сумата, на която в Скопие сами са оценили еврейското имущество. Нашумелият напоследък филм „Трето полувреме” е само брънка от тази стратегия.

Какво показва обаче внимателното вглеждане във фактите?

Предполага се, че най-пълна и обобщена информация за депортацията във Вардарска Македония би следвало да се съдържа в архива на Яд вашем в Израел, известен още като „Мемориал на Холокоста и героизма”. Тук обаче идва голямата изненада. Данните за Вардарска Македония са предоставени основно през 1959 г. от скопския историк Александар Матковски и публикувани в книгата му „Трагедията на евреите от Македония” (Скопие 1962, с. 101). Информацията на Матковски фигурира в изданието „Проучвания на Яд вашем за еврейската еропейска катастрофа и съпротивата” на иврит, английски и испански езици. От тук данните впоследствие са качени и на официалния сайт на Яд вашем. Според тях, 7300 евреи от Вардарска Македония и Поморавието са събрани в транзитен лагер, разположен в сградата на тютюневия монопол в Скопие. От там са извозени с 3 влакови композиции на 22, 25 и 29 март 1943 г. за концлагера Треблинка, където са унищожени.

Съгласно данните на Яд вашем, на 21 март в Скопие пристигат, за да проконтролират лично организираната от тях депортация комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, германският посланик в София Бекерле и хауптщурмфюрерът от СС Теодор Данекер. Яд вашем не споменава за друго германско присъствие при тази първа голяма депортация. Във фотоархива на същата институция, под № 213/42 се съхранява снимка от депортацията в Скопие, без да е посочена допълнителна информация. Същата фотография обаче е налична и в Музея на Холокоста в САЩ. Под нея е пояснено, че на нея е Александър Белев по време на депортацията в Скопие през март 1943 г. На снимката се виждат и двама германски войници, които охраняват Белев. Този факт за пореден път потвърждава извода за германската зависимост на Белев и съответно германското участие и при тази първа депортация. Трябва да се спомене, че това е единствената депортация, за която Яд вашем твърди, че при нея е имало и българско участие, изразяващо се в присъствието на 120 български полицаи. Тази бройка фигурира и в английската, и в испанската версия на сайта.

В същото време Александар Матковски твърди, че българските полицаи са само 20 души и един офицер (с. 86). Разликата от 100 души е фрапираща, но нека да я приемем за грешка на превода. Матковски обаче цитира спомените на Алберт Сарфати, от които е видно, че и първата влакова композиция е охранявана от „20 германци начело с един офицер” (с. 89).

За втората депортация на 2402 евреи, състояла се на 25 март, данните на Яд вашем сочат, че „в Скопие два дни по-рано пристига специална германска военна единица, командвана от сержант Бухнер, за да организира и охранява транспортирането”. В същото време А. Матковски сочи, че частта се състои „от 35 германски войника”, командвани от Хандрик (с. 90).

Още по-интересна е информацията за третата депортация на 2404 евреи, осъществена на 29 март 1943 г. Според Яд вашем „транспортирането също е било организирано и охранявано от германски полицаи”. А. Матковски цитира обаче германски сведения, които дават достатъчно яснота и отхвърлят версията за българско участие и при депортацията с първия влак на 22 март: „И за третия транспорт най-точни сведения са оставили германците. По заповед на Данекер от София, първото отделение от 30 германски войници, полицейска стражарска част от Нишка баня, начело с водача на шпиц-полицията Бухнер  тръгнала за Скопие, където пристигнала около 23 часа. На 29 март 1943 г., около 6 часа сутринта в тамошния тютюнев склад започнало товаренето на 2040 евреи в товарни вагони” (с. 92). Както се вижда, при последните две депортации в данните на Яд вашем не се споменава за българско участие, а според А. Матковски българско участие няма и при трите влака.

След като със задна дата създадоха нова македонска история, някои среди в Скопие се опитаха да създадат и нова история на Холокоста. На фона на изнесените необорими факти за германското участие обаче, да се прехвърля вината за депортацията на евреите от Македония и Беломорието главно върху България представлява един опасен опит за оневиняването на Хитлеристка Германия, поставя под съмнение истината за Холокоста и в този смисъл е престъпление срещу човечеството, което може да има опасни последици.

А България е крайно време да защити своя национален интерес.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Снимка 1 - Документ № 213/42 от фотоархива на Яд вашем за депортацията на евреите от Скопие през март 1943 г. В средата с шапката е Александър Белев. Вляво се виждат двама германски войници, които го охраняват.

Снимка 2 - Архивни кадри от германски кинопреглед за депортацията на евреите в Скопие през 1943 г. Германски войници затварят вратата на вагон с натоварени в него евреи.

Снимка 3 - Архивни кадри от германски кинопреглед за депортацията на евреите в Скопие през 1943 г. Германски офицери и войници от СС на гара Скопие преди заминаването на влака за Треблинка.

6  януари 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *