Красимир Каракачанов: силната дипломация се изгражда на базата на силна армия

Красимир Каракачанов: силната дипломация се изгражда на базата на силна армия

18 октомври 2011  |   0 коментара

Публикуваме разговор с Красимир Каракачанов за изданието "България". Всеки кандидат за български президент, след като ще изпълнява функциите на главнокомандващ на въоръжените сили, трябва да има отговорно мнение  по въпросите на националната сигурност и отбрана и ясна визия за българската армия.

1. Къде и кога отбихте редовната си военна служба? Кои са най-ярките ви спомени от нея? С какъв чин се уволнихте?

За мен армията представлява школа, чието завършване оставя следи за цял живот, а казармата не може да се сравни или замести с никаква друга институция. Никъде другаде не можеш да приемеш железния ред и дисциплината като нещо напълно нормално. А и няма как да не е така. Това е мястото където се събират, обучават и живеят заедно въоръжени млади хора. Именно тук, в казармата, механичният сбор от отделни и много различни индивиди постепенно се превръща в сглобена бойна единица – разчет, екипаж, взвод, рота, батарея, ескадрила и т.н. А качествата, които се придобиват, са изключително полезни и ценни и за цивилния живот. Най-ярките ми спомени са свързани с множеството безкористни прояви на бойно другарство и взаимопомощ.

Аз имах шанса да служа в Зенитно ракетните войски на Българската армия (БА). Тези войски ми дадоха много в чисто личен план. Уволних се през 1985 г. В момента съм офицер от резерва със звание капитан. Офицерско звание, с което се гордея. Знаете каква роля са изиграли българските капитани по време на Сръбско-българската война през 1885 г, както и във войните за национално обединение 1912-1913, 1915-1918.

2. Как оценявате сегашното състояние на Българската армия и реформата в нея, която вече започна?

С риск да прозвучи стряскащо, ще отбележа, че оценявам сегашното състояние на БА като изключително тревожно. Премахването на някои социални придобивки, които бяха заложени в предишни текстове на ЗОВСРБ, действа изключително демотивиращо на личния състав. Единствената алтернатива остава участието в мисии извън националната територия. Но тук патриотичните подбуди остават на заден план и се изместват от комерсиални и бизнес мотиви. Впрочем, разбираем е стремежът със спечеленото по време на мисии да се компенсират тежките социални проблеми на професионалното ни войнство.

Освен това, със сегашната си изключително неравномерна и рехава дислокация, Българската армия е поставена пред сериозни препятствия за изпълнение на основната си конституционна функция – защитата на териториалната цялост и суверенитета на Република България. Ако бъде изпълнено заложеното в новия “План 2014” (приет с ПМС № 333/29.12.2010 г.) закриване на още няколко гарнизона, картината ще придобие още по-мрачни тонове. Това съществено ще затрудни и оказването на подкрепа на населението в условията на мирновременни кризи.

Що се отнася до “реформата, която вече започна”, както се изразявате, ще си позволя да Ви припомня, че това е поредната реформа в БА. Добре известно е, че на мащабните съкращения на личен състав, бойна техника и въоръжение продължават да се лепят благовидните наименования “редукция”, “трансформация” и “оптимизиране”. Под политическия натиск на досега управляващите партии са изготвени и т. нар. “Планове за организационно изграждане на БА”. Такива са “План 2010”, трансформиран по-късно в “План 2004”, “План 2015”, трансформиран през март 2008 г. в “Актуализиран план 2015”. При изпълнението на План 2004, приет през 1999 г., за пет години броят на танковете е редуциран от 1475 на 750, на бронираните машини от 1957 на 1800, а гарнизоните са свити от 94 на 49. От 1 декември 2007 г. е премахната и наборната военна служба – нещо, което тепърва ще създава проблеми при окомплектоването на резерва на БА.

По отношение на планираната сега бойна техника и въоръжение, с които ще разполага БА, нещата придобиват абсурдни измерения. При сухопътните войски (СВ) от 160 танка ще останат 80, от 378 бойни бронирани машини – 280, от 192 артилерийски системи над 100 мм – 96. Това няма да е армия за защита на националната територия, а експедиционен корпус тип лека пехота. В резултат от всичко това се превърнахме в “слабото ядро” на силната балканска периферия. На този небългарски сценарий най-после трябва да се сложи край.

Вече се чуват сериозни и авторитетни гласове в тази посока. Например, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите предлага обществен дебат за възстановяване под някаква форма на наборната военна служба. Подкрепям тяхната идея. По този начин на българските граждани ще се даде възможност доброволно да допринасят за укрепване на националната сигурност и отбраната на страната. Този въпрос трябва да се реши законодателно. Доброволната наборна военна служба следва да се изпълнява за период между 3 и 6 месеца с последващи задължения за служба в резерва на БА.

3. Задоволява ли ви бюджета на министерството на отбраната (МО), трябва ли той да бъде намален или увеличен?

Естествено бюджетът на МО е изключително незадоволителен. Спомням си, че когато ни приемаха в НАТО, от нас се изискваше военен бюджет не по-малък от 2,6% от БВП. Сега той е повече от два пъти по-малък. С такъв бюджет армията ни очевидно агонизира. Тя в момента оцелява, а не се изгражда. Този бюджет ни прави слаби съюзници. Затова е добре най-после да започнем да работим по член 3 от Вашингтонския договор, т.е. да започнем да изграждаме адекватен отбранителен потенциал за възпиране на потенциалния противник и отблъскване на въоръжено нападение. Вместо това ние развяваме като знаме член 5, позовавайки се на колективната отбрана. Само дето никой не ни обяснява какъв е механизмът за задействане на прословутия член 5 и какво е технологичното време за реално противодействие. На българите не им е известно, че това може да се случи само при пълен консенсус между страните членки на Алианса. Ами ако не дай си Боже възникне конфликт между съюзнически държави? Кой тогава ще защити България? Затова по-добре е да разчиташ на себе си, а българският офицер и боец трябва да вярва в себе си и да се обучава на принципа “Помни, че трябва да действаш сам!”. А и добре известно е, че силната дипломация се изгражда на базата на силна армия.

4. Трябва ли България да продължи да участва във военни  мисии зад граница? Ако да – под каква форма? Трябва ли те да имат отделен от МО бюджет? И каква стратегия трябва да има България за изтегляне от Афганистан?

Да, трябва! България трябва да продължи да участва в мисии извън националната територия! Но това не бива да се прави за сметка на абсолютното занемаряване на териториалната отбрана на страната. Нещо повече, терминът “териториална отбрана” напоследък в България се превърна едва ли не в мръсна дума. По съвсем друг начин мислят нашите близки и далечни съюзници от НАТО. Считам, че трябва да продължим да участваме в инициативите на НАТО. Но не на всяка цена. Виждаме, че напоследък къде-къде по-големи и по-богати държави членки на Алианса под различен претекст се въздържат от участие в експедиционни операции. БА трябва да участва приоритетно в хуманитарни операции. Да придобива опит, който ще може при необходимост да прилага по отношение на българските граждани. В момента бойците ни зад граница получават предимно полицейско-жандармерийска подготовка и опит, но не и умения за действие при национална отбранителна операция.

Финансовите средства за мисии на БА в чужбина следва да се отделят от бюджета на МО. Иначе никога няма да имаме модерна бойна техника и въоръжение. Що се отнася до Афганистан, едва ли е много престижно и удачно да се превръщаме в съвременните български Гюро Михайловци.

5. Като бъдещ върховен главнокомандващ смятате ли, че има проблеми в комуникацията и компетенциите на президента и министъра на отбраната?  Бихте ли поискали някаква промяна в сегашното статукво?

Нека внесем малко яснота в нещата. На българският военен му писна от интриги, вещаещи нови съкращения и липса на каквато и да било политическа и морална отговорност. Крайно време е нещата да се поставят на принципна основа. Не е нормално президентът да се поставя на уведомителен режим, а готовите решения, касаещи съдбата на МО и БА, да му се поднасят пост фактум. Да не забравяме, че президентът е Върховен главнокомандващ на ВС и според тълкувание на Конституционния съд изпълнява това си качество не само във военно, но и в мирно време. Освен това, президентът е стратегически лидер, избран от народа при преки мажоритарни избори. А министърът на отбраната е политическа фигура, която се назначава от премиера. Аз лично не бих допуснал изпълнителната власт в лицето на министъра на отбраната да ме поставя в унизително положение. Веднага бих използвал правото си на обръщение към българския народ, за да го информирам за ситуацията, в която отделни политици, пък били те и бивши генерали, се опитват да вкарат националната отбрана. Считам, че и сега президентът има достатъчно правомощия, за да реагира при неадекватни решения и действия.

6. Как виждате бъдещото сътрудничество на България с други армии – от НАТО и други?

Сътрудничеството между БА и другите водещи армии от НАТО следва да се развива и задълбочава. Но не от куртоазия, а предвид на тренираността на БА за ефективна защита на националната територия. Използвам случая, за да припомня на читателите на вестник “Българска армия”, че ВМРО - Българско национално движение е първата българска политическа сила, която подкрепи усилията на водещи военни експерти за създаване на Българска национална гвардия. Това ние направихме още през 2005 г. и ако сега ВМРО-БНД получи адекватна подкрепа на предстоящите избори, ние ще направим всичко възможно това да се случи. Не приемаме опитите за подмяна на идеята за изграждане на наша Национална гвардия с някакъв измислен Териториален резерв или каквито и да било други заместители.

Нашата армия трябва да осъществи тесни контакти и сътрудничество и с някои водещи европейски армии, каквито са германската, британската и норвежката. Извън НАТО следва да се търси сътрудничество с армии, придобили опит при воденето на реални бойни действия и утвърдени традиции по отношение на териториалната отбрана, каквито са израелската, австралийската и японската армии.

7. Има ли в момента заплахи за националната сигурност на България?

Заплахите не винаги са очевидни. Затова скритите заплахи трябва да се предвиждат и прогнозират. Но когато българските генерали твърдят пред политиците, че в близките 10 или 20 години не съществува заплаха от въоръжено нападение, последните тълкуват думите им като предложение за нови съкращения в БА. Българските генерали така и не се научиха на разбираем за политиците език да обясняват, че армията се изгражда не само за да води класически бойни действия, а също така представлява мултифункционална въоръжена сила за справяне с всякакви мирновременни кризи. Изглежда сме забравили старата българска мъдрост “Ако искаш мир, готви се за война”.

8. Готов ли сте да вземете непопулярно решение, свързано с отбраната и сигурността, като например противоракетна отбрана (ПРО) или осъществяването на скъп отбранителен обект?

Като редовен член на НАТО, България трябва да се държи като предвидим съюзник, но също така и да изисква необходимите й гаранции за съпричастност и взаимопомощ. ПРО е необходимост не само за САЩ и ЕС. Тя е изключително важна и за България и представлява стратегическа инвестиция за националната ни отбрана. На фона на тежкото състояние на родните ни ПВО и ВВС, сега това е насъщна необходимост за нас. България, заедно с водещите държави от Алианса, е длъжна да отчита и интересите на Русия и евентуалното й включване в този грандиозен за евроатлантическата общност проект.

9. Как ще реагирате при закриване на военни поделения?

На закриването на бойни поделения от БА ще реагираме, както сме реагирали винаги досега – остро и радикално. Няма да се съгласим с намерението цяла Северозападна България да бъде оставена без каквото и да било военно присъствие. Ще направим всичко възможно да спасим гарнизон Враца. Нека припомним на читателите, че ние бяхме инициаторите на подписката за спасяването на механизирания боен батальон във Враца. Ако все пак този гарнизон бъде закрит, то все някога, когато ВМРО стане фактор в изпълнителната власт, отново ще го възстановим. Абсурдно е по цялата ни западна граница да останем само с гарнизон Благоевград.

10. Бихте ли подписали закон за създаване на Единна разузнавателна общност (всички специални служби да бъдат под една „шапка”) и на чие подчинение трябва да бъде тя – на президента или на министър-председателя?

Когато се предприемат реформи в такава деликатна област, каквато е разузнавателната общност, трябва да се действа изключително професионално, без емоции и междуинституционално дърпане на чергата. Тук принципът е “Три пъти мери – един път режи!”. Не съм убеден, че с механичното преминаване на ВКР към ДАНС, тази служба е подобрила дейността си. Трудно някой ще ме убеди, че подчинената на МО служба “Военна информация” трябва да се слива с някакви други цивилни служби. Армията е изградила тази служба и армията най-силно се нуждае от нея. Нека поне веднъж и ние като британците да спазим националната си традиция и да спрем най-после с необоснованите експерименти. Сега се нуждаем преди всичко от ясен и точен регламент за начина на предоставяне на информация от службите към съответните адресати. И президентът, и министър-председателят са стратегически лидери, които трябва да получават необходимата им информация в пълен и равнопоставен обем.

11. Какви ангажименти лично като президент бихте поели към българския войник?

Добре известно е, че поделенията на БА, в които служи българският войник, са подчинени на министъра и на началника на отбраната. Когато нещо засяга пряко българския войник, то проблемът трябва да се търси в горната част от пирамидата. В този смисъл, мога да поема ангажименти, които – надявам се – биха се отразили положително, както пряко, така и косвено върху статута на българските войници. Считам, че началникът на отбраната беше лишен от някои важни оперативни правомощия в качеството му на офицер № 1 на БА. Все пак той е професионалистът специалист по управление на военните сили и средства. Това, че понякога бивш генерал може да стане министър, не бива да се отразява върху статута на началника на отбраната. Убеден съм, че е крайно необходимо военната полиция и специалните сили (парашутистите-командоси, които сега са в състава на СВ), да преминат на пряко подчинение на началника на отбраната. Те са необходими именно на него, а не на министъра, който е политическа фигура. Началникът на отбраната най-добре знае как да ги използва, когато възникне такава необходимост. А иначе българският войник се нуждае преди всичко от справедливо кариерно развитие по ясно определени и точни критерии. Всяка несправедливост се приема изключително болезнено от защитниците на Родината, които са граждани със специфичен статут. По този въпрос трябва да се работи изключително активно както в МО, така и в цялата Българска армия.

12. Бихте ли работили за обръщане на пирамидата на званията и длъжностите, така че младшите офицери да са повече за сметка на старшите и висшите? Много ли са генералите в БА?

Във водещите държави от НАТО има утвърдени схващания за структурите на националните армии. Прието е съотношението в проценти между офицери, сержанти и войници да бъде 15:30:55. Само министърът на отбраната може да каже дали у нас това е така. Но този въпрос трябва да вълнува също така и Народното събрание и президента, в качеството му на Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Естествено е младшите офицери да са много повече от старшите, когато говорим за бойни части и подразделения. Но когато погледнем към щабовете, там нещата трябва да се разглеждат от съвсем друг ъгъл. Що се отнася до броя на генералите, нека отново се обърнем към опита на водещите държави от НАТО. Неписаното, но строго спазвано правило гласи “На хиляда души войска – един генерал”. Мисля, че това правило трябва да важи и за България, чиято армия вече е доведена до доста скромни размери.

В момента военните училища произвеждат достатъчно младши офицери за мирновременната ни армия. Но във военно време ще се почувства остър недостиг на младши офицери резервисти за военновременните ни формирования. Затова е редно да се помисли и за възстановяване на Школите за запасни офицери (ШЗО) – поне по една за трите вида въоръжени сили. Те могат да функционират и като специални курсове към военните училища. Мисля, че младите българи, завършили висше образование, на принципа на доброволността, следва да получават военна подготовка и офицерски пагони след успешно завършен курс.

13. Бихте ли се появили във военна униформа? Какъв чин трябва да има върховният главнокомандващ?

Военната униформа е един от най-важните символи на българската нация. В продължение на цели 132 години тя се е утвърждавала като такъв свещен символ. За мен ще е въпрос на висока чест, ако ми се предостави възможността да се появя на публично събитие или церемониал с участието на войски, облечен във военна униформа. Убеден съм, че президентът, в качеството му на Върховен главнокомандващ, трябва да има три вида военни униформи, т.е. униформите на трите вида въоръжени сили. При визитите си сред войските по време на бойни учения или мисии той трябва да носи униформата на вида въоръжени сили, които посещава. Впрочем, това е стара, но отдавна забравена българска традиция. Така Върховният главнокомандващ показва, че е еднакво близък до трите рода войски и не пренебрегва един вид войска за сметка на друг.

Що се отнася до военния чин на президента, твърдя, че това едва ли е най-важното за него. Тук пагонът не е важен. По-важното е президентът да бъде стратегически лидер със стратегическо мислене. Неведнъж в българската история редникът е показвал чудеса от героизъм и национална отговорност. Но за съжаление и доста генерали са се заигравали с политически интриги и са опетнявали генералските пагони. Така че, начинът на мислене, а не пагоните са определящи за един президент.

18 октомври 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *