Край Босфора шум се вдига...

Край Босфора шум се вдига...

15 юни 2013  |   0 коментара

Текст на заместник-председателя на ВМРО - Българско национално движение Ангел Джамбазки

Вече повече от седмица на безпрецедентни улични протести в съседна Турция. Започнали като протест в защита на дървета в парк и превърнали се в истински бунт срещу ислямистката политика на Реджеп Таип Ердоган. Ще повторя, за да е ясно – бунтът в Турция е срещу ислямизацията на Турция, системно и последователно провеждана от неоосманиста Ердоган. Последната съпротива на републиканци, кемалисти и прочее противници на реставрацията на османизма и Османската империя.

Протести, придружени от също толкова безпрецедентен натиск на полицията и с брутално разпръскване на демонстрантите с побоища, заплахи, палки, шутове, газови гранати и водни струи. И със стрелба от пистолет. Произведена от маскиран полицай в главата на демонстрант, от метър разстояние. Поне четирима загубиха дотук живота си. Имайки предвид тоталния контрол на ислямистите над медиите, вероятно жертвите са и повече, особено из провинциите, където интернетът не е много „фри“ и „уи-фи“ (това написано на моя майчин език, който разбира - разбира, останалите - здраве).

Извън всяко съмнение, тези протести са колкото неочаквани, толкова и разломни във все по-ислямизиращата се Турция. Разломни, защото Реджеп Таип Ердоган, здраво стъпил на по-бедните и по-религиозни анадолски турци, смазва безапелационно всяка съпротива на проевропейски настроените, по-високо образовани млади турци от европейската част на Турция. Все повече се очертава огромната цивилизационна и ценностна разлика между Анадола и Европа в турското общество. В тази връзка – заплахите на Ердоган към протестиращите, като и мобилизацията на поддръжниците му издават поведение и манталитет на азиатски сатрап, а не на европейски лидер.

Но поводът за този текст е друг. А именно реакцията на част от българските „журналисти“, „анализатори“ и „експерти“ по темата. Кавичките не са случайни. Прочетох, изслушах и изгледах стотици репортажи, новини, анализи и коментари. Хленчене, защо не сме били като турците, от хора, които и не съм зървал по улици и площади в защита на каквато и да било кауза, поне на блатното кокиче или дъждовния червей, някакви либерални гадания, замазвания, изсмукани от пръстите обяснения. Писани от уж умни и начетени хора, откровени тъпотии, заигравки по темата „комшии“ (по майчино му написано), нелепи препратки към турските сапунки и прочее, и прочее...

Нито един нашенски или западен либерал-коментатор, анализатор и прочее не посмя да напише или каже с прости думи простия факт – последните остатъци от проевропейската част от турското общество въстана срещу неоислямизма на Ердоган и Давутоглу. Този бунт е срещу възстановяването на обществените отношения, налагани от ислямското право - шериата, срещу османските порядки, срещу опитите да бъде възстановена Османската империя.

А възстановяването на Османската империя, която изби над милион арменци и разори десетки хиляди българи в чудовищен геноцид, проведен само в началото на 20-ти век, е в ход. От Ердоган и Давутоглу. Не съм чул досега нито един нашенски либерал, нито един псевдо-човекозащитник, нито един платен или доброволен писач-безродник, било чакащ на копанката на някой Хелзинкски комитет или друг соросоид, да порицае, осъди, заклейми геноцида над арменския народ след 1915 и разорението на тракийските българи от 1913 година, извършено в и от Османската империя... нито един. При стотиците хиляди безспорни свидетелства и доказателства. Тази империя, която Ердоган и Давутоглу неприкрито възстановяват вече 12 години. Но да не се отклонявам от темата.

Протестите показаха истинското лице на неоислямиста Ердоган. На властта в бивша Република Турция и все повече ислямска и шериатска такава. Лице на тиранин, на човек, който не се вълнува и не зачита ничии права и е решен да направи това, което си е наумил. На човек, готов да сгази с танкове младите си сънародници, пазещи дървета от налудничавите му идеи да възстановява някогашни ислямски казарми под формата на търговски център. Да смаже всяка проява на протест. Да сложи на жените фереджета, да въведе шериата, да забрани всичко, което според него се разминава с Корана. Да прати тежката полиция и танковете и да разгроми и стъпче всеки, застанал на пътя му. Както разгроми и разчисти площад „Таксим“. На пътя на възстановяването на Османската империя.

Срещу този Ердоган и срещу тази неоосманистка Турция, желязно управлявана от кандидат-султана, че и кандидат-падишах вероятно, от ВМРО и СКАТ събрахме над 330 хиляди подписа, срещу евентуалното ù членство в ЕС. Затова твърдяхме, че неоосманистка Турция няма място в ЕС. Защото неосманистка Турция на Ердоган не принадлежи към Европа, не изповядва европейски ценности. Не зачита човешките права.

Нашенските либерали ни се подхилваха ехидно и ни наричаха ретроградни, патриотари и прочее. Днес Ердоган ги опроверга категорично. От воле, както се казва. И категорично доказа, че сме били прави. Искам да видя нашенските либерали как правят гей-парад в Анкара, пред Ердоган. Искам да знам тяхното мнение – е ли е демократично, европейско и либерално да забраниш на млади хора да се държат за ръце и да се целуват по улиците?

Защото ако не е, то тогава неоосманистка Турция, водена от неоосманиста Ердоган, не са демократични, светски, либерални и свободни, следователно нямат място в Европа и ЕС.

Съжалявам за многократното натъртване и повтаряне на определението „неоосманистка/ки“ и производните му. Нарочно е. За да се набие в главите на част от либерастващата ни Ентелигенция.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *