Каракачанов пред "ЕвроЧикаго": България е длъжник на всички българи в чужбина

Каракачанов пред "ЕвроЧикаго": България е длъжник на всички българи в чужбина

02 септември 2011  |   0 коментара

Източник: "ЕвроЧикаго"

Красимир Каракачанов, председател на ВМРО – Българско национално движение и кандидат за президент отговори на въпроси на българи зад граница.

Българската емиграция е свързана с корените си в Родината и за това говорят не само милиардите, които постъпват от нея към страната. Настроенията и вотът на българите зад граница имат далеч по-голяма тежест, отколкото са преброените в чужбина бюлетини.

По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на www.Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които ни бяха изпратени от читатели живеещи не само в Чикаго, но и в различни държави по света. Президентската институция, както никоя друга, олицетворява единението на българите – без разлика на местоживеене, религия или етнически произход.

Днес ще Ви предложим мнението по същите въпроси на Красимир Каракачанов, председател на ВМРО – Българско национално движение. Това е движение, което несъмнено би трябвало да е тясно свързано с българската диаспора.

"ЕвроЧикаго"


Уважаеми г-н Каракачанов, България вече повече от 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?

Ние от ВМРО от години не спираме да говорим за този проблем – издаваме книги, правим семинари, предупреждаваме обществото постоянно. Последно обърнахме внимание на тиражираните лъжи и замазвания около притеснителните данни от националното преброяване. Дори, може би, станахме леко досадни, но няма да спрем.

Имаме своя подробна демографска програма, предлагаме я на всички управляващи, поискаха я дори и настоящите. Тя е озаглавена „България 2050” и е на интернет страницата ни.

Темата обаче не може да има само количествено измерение. Не по-малко важно е качественото: какви са нравите днес, на какво се дължи духовният упадък, защо няма върховенство на закона и уважение към институциите. Въобще: защо българите все по-малко намират общността си за важна и нужна и защо губим самоуважение.

Мнозина ще ви кажат „Че какво може да направи президентът по тази тема?”. Може да бъде неуморен в напомнянето й, в предлагането на решения, може да свиква и консултативния съвет за национална сигурност. И ние сме предлагали това на Първанов, но той очевидно има други приоритети. А изчезването ни като нация е – меко казано – въпрос на национална сигурност. Накратко: един истински президент може да вкара тази тема трайно в дневния ред на обществото, може и да постави на обсъждане предложения.

Какво можем да предложим накратко:

- действителна държавна подкрепа на дву- и тридетния семеен модел, като начин за подмладяване на нацията в средносрочен план.
- намаляване на броя на децата в риск. Всякаква финансова помощ за деца да бъде обвързана с възможностите за социална адаптация на тези деца и способностите на родителите за семейно планиране.
- финансови помощи да се отпускат само на семейства с до три деца. Държавата има нужда от три деца в семейство за прираст – повече деца са приоритет на семейството, не на обществото. Това ще ограничи неконтролираната циганска раждаемост.
- осъществяване на образователни програми сред младите хора, насочени към повишаване информираността за сексуалното и репродуктивното здраве, развитие на нагласа и умение за превенция на рисково за здравето поведение, отказ от увреждащи здравето привички като алкохолизъм, тютюнопушене, употреба на дрога и др.
- финансовото подпомагане на децата от страна на държавата трябва да бъде увеличавано в паралел с образователния им статус. Нивото на социална отговорност и грижи в семейството към подрастващите трябва да бъдат основен критерий за размера на социално подпомагане на техните родители.
- Нужно е осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове при неограничено финансиране на фонда „Ин витро” – неговата дейност следва да има приоритет.
- Трябва да се реализира принципно нова политика към българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв. Чрез фискални, административни, медицински и всякакви други преференции и помощи с оглед тяхното трайно установяване в България и техните инвестиции у нас. Тук имаме пред себе си добрия опит на Гърция.
- изоставянето на деца следва да се криминализира. Безусловно.

Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граница и какво е най-необходимо да включва тя?

Разбира се. И не само за българите зад граница, но за националната ни общност въобще. И чрез нашите депутати досега ние предлагахме написаната от колектив, начело с проф. Велев, национална доктрина да добие статус на закон. Отново не срещнахме одобрение.

Националната доктрина трябва да съдържа национални програми за развитие в различните ресори, но и формулировка за национален идеал. Защото не можем да се съгласим с политици като Соломон Паси, например, които приравниха националния идеал с влизането в ЕС и НАТО. Влизането в различни съюзи не е идеалът за общото отечество на всички българи, нито целта България да бъде истински духовен обединител на българите по света.

Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

Представителството на българите в чужбина в българската политическа система означава Националният съвет на българите в чужбина да заработи реално и решенията му да се вземат предвид в изработването на политиките у нас и политиките спрямо сънародниците ни зад граница.
Питали сме нееднократно и Калфин за това – човекът, който сега също е кандидат за президент. После разчитахме на министър Божидар Димитров. Пак не се получи. Това трябва да се върши и сега, но се оказа, че широко рекламираната институционална грижа за българите зад граница във вид на министър е поредното мъртвородено гербаджийско обещание. То свърши, преди да е почнало.
Нашето принципно становище винаги е било свързано с това, че институционалната грижа за българите зад граница трябва да е много по-широка, последователна, с действителна министерска администрация, правомощия и ясни отговорности. Винаги сме смятали, че агенцията за българите в чужбина трябва да е реално министерство на външните българи. Не е въпрос на разрастване на администрацията, а е въпрос на приоритети.

Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?


Да, но при други обстоятелства. За съжаление, при настоящата активност на избирателите в Турция, подобен район само би дал на етническите политически играчи възможност да вкарат още няколко турски депутати, а дори и да спечелят всичките места в подобен район „Чужбина”. Това в още по-голяма степен би изкривило картината на представителството – представителството въобще и самото представителство на българите в чужбина.

Съзнаваме, че подобно становище може да прозвучи стряскащо и дано то не се чете като недоверие във възможностите на нашите сънародници зад граница да се мобилизират и обезсмислят с гласовете си етническия вот в Турция. Но ние просто разсъждаваме от гледната точка на практическото приложение – дори преди година, отново във Вашето издание, моят заместник Костадин Костадинов също изложи тази гледна точка и тя предизвика дискусия.

Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия, инициирана от омбудсмана К. Пенчев. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?

Въпросът е преди всичко принципен: когато един човек е с двойно гражданство, т.е. клел се е и в друга държава, коя от двете в крайна сметка има ценностен приоритет за него. Ще кажете: това е анахронизъм. Не е – поне за органите на политическата власт на национално ниво си струва да се отчита и това обстоятелство.

Това е единият аспект. А другият е в това, че отново имаме лоши примери. Например, години наред българите в Румъния изпитват трудности в участието си в тамошната политическа система и получаването на полагащите им се средства. Защо? Ами просто банатските българи успяват да получат отреденото по закон за нашата етническа общност депутатско място и средства от държавата в Румъния, а останалите български общности в Румъния считат себе си за ощетени.

Разбира се, в подобна ситуация никой няма вина, но тя говори за потенциалните рискове в идеята българите зад граница да имат свои представители в нашия парламент. Ще припознаят ли българите в Чикаго за наистина свой представител един член на българската общност в Лос Анджелис, например?

Има и трети аспект: отново Турция. Ако ще ограничаваме т.нар. пасивно избирателно право на българи с двойно гражданство, ще трябва да ограничим турското вмешателство. Един възможен подход е да ограничим правото само до хора, чието второ гражданство е в страна от ЕС. Но какво става тогава с българите в Северна и Южна Америка?

Въобще: виждате, че в тази идея има много подводни камъни. И е добре, че омбудсманът я повдига. Това обаче трябва да е работа на истинския президент – като един говорител на обществото ни.

Иначе идеята за представителство на външните българи в българския парламент е романтична и извиква естествено одобрение. Но – пак казвам – проблемите са в практическото положение, в което се намира страната ни. Това е положение на зависимост от Турция.

И точно тук Константин Пенчев е доста лицемерен, защото от месеци на бюрото му лежи без отговор наш сигнал по отношение на подписката ни против турското членство в ЕС. Народното събрание не взема решение по нея вече година, а по закон трябваха три месеца. Самият парламент у нас наруши собствения си закон! А омбудсманът нищо не казва. За какви права тогава въобще говори той, след като не се е погрижил за елементарното право на 300 хиляди подписали се мнението им да има значение!?

Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?

Положително, това беше и едно от постоянните ни предложения в хода на подготовката на новия Изборен кодекс – наред с предложенията ни за въвеждане на образователен ценз при гласуване, абсолютно спазване на логиката на уседналостта и т.н.
Моят заместник Ангел Джамбазки участва неколкократно в дискусии по този въпрос – и в НС, и в кръгли маси, организирани от граждански организации. Една Естония, например, има доста положителен опит, но у нас явно държим на дългото откриване на топлата вода.

България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?

Да, ние от ВМРО подкрепяме от години прозрачността и конкурсното начало в тази сфера. С усмивка мога да кажа, че това е още една сфера, в която може би вече сме омръзнали с коментарите и препоръките си. Преди време, например, ние открито подкрепихме Райна Манджукова, която се превърна в ненужна жертва на политическа игра. Това не ни пречи да помагаме конструктивно на сегашното ръководство на ДАБЧ, например.
По отношение на българските институции зад граница не бива да се абсолютизира конкурентното начало. Културното и образователното присъствие на България зад граница е необходимост, то не бива да се подчинява на логика, подобна на пазарната. Логиката там е друга. Но – на въпроса Ви: да, безусловно, ефективността на българските центрове и училища трябва да е водещо мерило и цел.

В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев”, бихте ли приели покана да го посетите до изборите?

Да, разбира се. Моят заместник във ВМРО Костадин Костадинов е установил много добри контакти с господин Иван Гаджев и ние уважаваме това, което този човек направи в Гоце Делчев. Неговата работа е едно прекрасно дело за България.

Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.

България е длъжник и на онези българи, които са се оказали в чужбина, и на тези, за които чужбина се е оказала там, където са. И на новата емиграция в далечни страни, и на историческите български общности тук, на Балканите, които са ни отнети.

Ако аз бъда президент, можете да бъдете сигурни, че темата за българската общност по света ще бъде основна моя грижа. Нещо повече: аз не се сещам за друга тема, по-подобаваща за един български президент, от въпросите, засягащи развитието на националната ни общност.

Вероятно и утре правителствата ще говорят, че няма пари и прочие. Но ако аз бъда президент, България ще ляга и става с тези въпроси – отиваме ли си, каква е съдбата на външните българи, чувстваме ли се общност въобще, какви са ценностите на утрешното поколение.

Пожелавам на сънародниците ни зад граница да продължават да вярват в България и да бъдат активни в гласуването за нейната промяна.

КОМЕНТАР ОТ "ЕВРОЧИКАГО" ПО ПОВОД НА ИНТЕРВЮТО НА КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ:

В своите отговори г-н Каракачанов обръща внимание на свършеното през последните години от ВМРО-БНД, което включва: издаване на книги, провеждане на семинари, изготвяне на демографската програма „България 2050”, неколкократни предложения до президента за свикване на консултативен съвет за национална сигурност, подписка против турското членство в ЕС, национална доктрина, представена в НС и др.

Ето какво ще предложи Красимир Каракачанов, ако бъде избран за президент:

“ – действителна държавна подкрепа на дву- и тридетния семеен модел, като начин за подмладяване на нацията в средносрочен план.
- намаляване на броя на децата в риск. Всякаква финансова помощ за деца да бъде обвързана с възможностите за социална адаптация на тези деца и способностите на родителите за семейно планиране.
- финансови помощи да се отпускат само на семейства с до три деца. Държавата има нужда от три деца в семейство за прираст – повече деца са приоритет на семейството, не на обществото. Това ще ограничи неконтролираната циганска раждаемост.
- осъществяване на образователни програми сред младите хора, насочени към повишаване информираността за сексуалното и репродуктивното здраве, развитие на нагласа и умение за превенция на рисково за здравето поведение, отказ от увреждащи здравето привички като алкохолизъм, тютюнопушене, употреба на дрога и др.
- финансовото подпомагане на децата от страна на държавата трябва да бъде увеличавано в паралел с образователния им статус. Нивото на социална отговорност и грижи в семейството към подрастващите трябва да бъдат основен критерий за размера на социално подпомагане на техните родители.
- Нужно е осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове при неограничено финансиране на фонда „Ин витро” – неговата дейност следва да има приоритет.
- Трябва да се реализира принципно нова политика към българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв. Чрез фискални, административни, медицински и всякакви други преференции и помощи с оглед тяхното трайно установяване в България и техните инвестиции у нас. Тук имаме пред себе си добрия опит на Гърция.
- изоставянето на деца следва безусловно да се криминализира. “

Относно Националния съвет на българите в чужбина г-н Каракачанов е на мнение, че трябва да заработи реално и решенията му да се вземат предвид при изработването на политиките и у нас, и спрямо сънародниците ни зад граница.

По въпроса за обособяването на самостоятелен избирателен район „Чужбина“, мнението на кандидата за президент от МВРО е, че „при настоящата активност на избирателите в Турция, подобен район само би дал на етническите политически играчи възможност да вкарат още няколко турски депутати, а дори и да спечелят всичките места в подобен район“.

По обществена дискусия, инициирана от омбудсмана К. Пенчев относно конституционната забрана сънародниците ни с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители и в президентски избори, г-н Каракачанов счита, че въпросът е преди всичко принципен и на свой ред пита: „Когато един човек е с двойно гражданство, т.е. клел се е и в друга държава, коя от двете в крайна сметка има ценностен приоритет за него?“

Положително е мнението на кандидат-президента за гласуването по интернет и за конкурсното начало при избиране на ръководителите на Държавната агенция за българите в чужбина. В своя отговор г-н Каракачанов припомня, че са подкрепили Райна Манджукова, превърнала се в ненужна жертва на политическа игра и че неговият заместник във ВМРО Костадин Костадинов неколкратно е посещавал Института по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев”, който по думите му е “едно прекрасно дело за България”.

В заключение председателят на ВМРО – Българско национално движение Красимир Каракачанов, заявява: “България е длъжник и на онези българи, които са се оказали в чужбина, и на тези, за които чужбина се е оказала там, където са. И на новата емиграция в далечни страни, и на историческите български общности тук, на Балканите, които са ни отнети.“

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА

Красимир Каракачанов за президент

Посетете страницата и събитието във Фейсбук.

2 септември 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *