Какво става в Истанбул?

Какво става в Истанбул?

05 юни 2013  |   0 коментара

Участничка в протестите в Турция трогва с разказа си. Тя се възмущава от медийното затъмнение върху случващото се, както и изопачаването на информацията защо всъщност протестират хората. Ето нейния разказ:

Източник:  Светът днес

До приятелите ми, които живеят извън Турция

Пиша ви, за да разберете какво се случва в Истанбул през последните пет дена. Налага се лично да напиша това, защото повечето от източниците на информация са затворени от правителството и единствените начини да обясним какво се случва и да искаме помощ са чрез интернет и от уста на уста.

Преди четири дни хора, които не принадлежат към нито една специфична организация или идеология се събират в Гези Парк в Истанбул. Сред тях са много от моите приятели и студенти. Причината е проста: да се предотврати и да се протестира срещу предстоящото разрушаване на парка за построяването на още един търговски мол право в центъра на града. Има много молове в Истанбул – поне по един във всеки квартал. Унищожаването на дърветата трябваше да започне в четвъртък сутринта. Хората отидоха в парка с одеяла, книги и деца. Опънаха палатките си и прекараха нощта под дърветата. Рано сутринта, когато булдозерите трябваше да изкореняват вековните дървета от земята, хората се изправиха срещу тях, за да спрат операцията.

Не направиха нищо друго освен да застанат пред машините.

Нито един вестник, нито един телевизионен канал не беше там, за да отрази протеста. Беше тотално медийно затъмнение.

Полицията пристигна с водни оръдия и сълзотворен газ и изгони протестиращите от парка.

Вечерта протестиращите се умножиха. Умножиха се и полицейските сили около парка. Междувременно местната власт в Истанбул затвори всички пътища към площад Тексим, където се намира Гези парк. Метрото бе затворено, фериботите бяха спрени, пътищата бяха блокирани.

Въпреки това повече и повече хора дойдоха в центъра на града просто ходейки.

Те идваха отвсякъде около Истанбул. Бяха различни хора, с различни идеологии, различни религии. Всички се събраха за да предотвратят разрушаването на нещо по-голямо от парка:

Правото да се живее като достойни граждани на страната.

Те се събираха и протестираха. Полицията ги гонеше със сълзотворен газ, газеше с танковете си хора, които им предлагаха храна. Двама млади бяха прегазени и убити от танковете. Млада жена, моя приятелка, бе ударена по главата от граната със сълзотворен газ – полицията ги изстрелваше право в тълпата. След тричасова операция тя все още е в интензивното отделение в критично състояние. Докато пиша това не знам дали ще оцелее. Този блог е посветен на нея.

Тези хора са мои приятели. Те са мои ученици, мои роднини. Те нямат „скрити помисли”, както казва правителството. Помислите им са открити и са кристално ясни. Цялата държава бива продавана на корпорациите от правителството за построяването на молове, луксозни комплекси, магистрали и ядрени централи. Правителството търси (и когато трябва създава) поводи да напада Сирия против волята на народа.

Освен това контролът на правителството над личния живот е станал непоносим. Държавата, заради консерватизма си, е приела много закони и регулации относно аборта, раждането с цезарово сечение, продажбата и употребата на алкохол, дори цвета на червилото на стюардесите в авиокомпаниите.

Хората, които протестират в центъра на Истанбул търсят правата си да живеят свободно и да получават правосъдие, защита и уважение от държавата. Те искат да бъдат включени в процесите на вземане на решения за града, в който живеят.

Вместо това те получават излишна сила и чудовищни количества сълзотворен газ право в очите. Трима души останаха без очи!

Но въпреки това те протестират. Стотици хиляди се присъединяват към тях. Още няколко хиляди преминаха Босфорския мост пеша, за да подкрепят хората в Таксим.

Нито един вестник или телевизионна програма не отрази събитията. Те бяха твърде заети с излъчвания за Мис Турция и „Най-странната котка в света”.

Полицията продължи да гони хората и да ги пръска със сълзотворен газ дотолкова, че уличните кучета и котки бяха отровени и започнаха да умират.

Училища, болници, дори 5-звездн хотели около Таксим отвориха вратите си за пострадалите. Лекари изпълниха класните стаи и хотелските стаи, за да предоставят първа помощ. Някои полицаи отказаха да пръскат невинни хора със сълзотворен газ и напуснаха работа. Около площада бяха поставени заглушители, за да предотвратят връзката с интернет чрез 3G мрежите. Жители и предприятия в района предоставиха безжичен интернет за хората по улиците. Ресторантите предлагаха храна и вода безплатно.

Хората в Анкара и Измир се събраха на улиците за да подкрепят съпротивата в Истанбул.

Медиите продължиха да дават Мис Турция и „Най-странната котка в света”.

Пиша това писмо за да знаете какво се случва в Истанбул. Масмедиите няма да ви разкажат за това. Поне не в моята държава. Моля ви публикувайте колкото се може повече статии в Интернет и разпространявайте новините.

Снощи докато пусках новини във Фейсбук, някой попита „Какво се надяваш да спечелиш, като се оплакваш за страната ни на чужденци?”.

Този блог е моят отговор. Чрез „оплакването” за страната ни се надявам да спечеля:

- Свобода на словото

- Уважение към човешките права

- Контрол над решенията, които правя, отнасящи се за мен в моето тяло

- Правото законно да се събираме във всяка част на града без да бъдем приемани за терористи.

Но най-вече, като това достига до вас – моите приятели, които живеят в други части на света, аз се надявам да бъдете осведомени и да получа вашата подкрепа и помощ.

Моля ви разпространявайте новините.

Благодаря!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *