Ислямът в Турция надвива наследството на Ататюрк

Ислямът в Турция надвива наследството на Ататюрк

13 ноември 2013  |   0 коментара

Текст от рубриката „Турция разбулена“ на Нихал Йозерган, публикуван във вестник „Труд“

На 10 ноември бяха отбелязани 75 години от смъртта на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Годишнината стана повод за равносметката на 11-годишното управление на проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Ердоган.Защото откакто е на власт, тя прави всичко възможно постепенно да заличи визията на Ататюрк и наследството му, като ги заменя с „обединяващото османско минало".

Преди няколко дни стана ясно, че ликът на Ататюрк и инициалите „Т С" (Република Турция) тихомълком са махнати от новите държавни ордени и медали. Въпреки това рекорден брой турски граждани - над 1 млн. души, се поклониха пред мавзолея на Бащата на турците в Анкара, а на Босфора в Истанбул хиляди хора образуваха 7-километрова жива верига.

Забулени депутатки в Меджлиса

„Тюрбанът е религиозна норма на исляма", рече Ердоган в коментар по повод влизането на 4-те забулени депутатки от неговата партия в Меджлиса два дни след честването на 90-годишнината от създаването на републиката (29 октомври). Този безпрецедентен акт стана възможен след приетия 4-и пакет за демократизация.

Наред с реформите за евроинтеграция окончателно бе отхвърлена забраната за носенето на забрадки на служителките в държавните учреждения. По този начин бе потъпкан непоклатим досега принцип на кемалистката идеология, гарантиращ светския облик на институциите.
Парламентаристките обясниха, че се върнали от поклонение в Мека и затова повече не можели да ходят с открити коси, иначе ще се чувстват „омърсени".

Според критиците им парламентът не е място, в което религиозните символи могат да бъдат допускани, затова влизането на „тюрбана" в тази светска обител означава триумф на политическия ислям. Някои даже оповестиха „края на Първата република" (тази на Ататюрк) и началото на „Втората република" - мисията на Ердоган да преобрази коренно страната в „Нова Турция" до 2023 г.

Последните социологически проучвания сочат еднозначно, че в периода на ПСР консервативно настроените хора са се увеличили до 75%, а евроскептицизмът е нараснал на 82%.

Козметични реформи

Новият пакет от реформи за съжаление не отговори на истинските очаквания. Промените бяха приети като „козметични", целящи да излъскат нелицеприятния имидж на турския премиер в страната и пред Брюксел след събитията от парк „Гези". И като предизборен пиар преди изборите догодина.

Изборният праг от 10% не бе смъкнат, храмовете на алевитите, които наброяват 18 млн. от 78 млн. население, не получиха статут като джамиите, закритото духовно гръцко училище продължава да е затворено. Кюрдите получиха правото да изучават майчиния си език, но само като свободноизбираем предмет в частните училища и университети.

Същевременно много журналисти, предимно с леви убеждения, получиха тежки присъди по 35 години, а някои даже доживотен затвор. Сред тях е депутатът от Републиканската народна партия Мустафа Балбай - колумнист на в. „Джумхюриет". 67 журналисти са лишени от свобода, с което страната бележи рекорд в света. А Турция по-рано този месец поднови преговорите с ЕС за членство...

Въпреки това стотици активисти от гражданската платформа „Гези парк" остават арестувани като терористи (общо 460 души). Други са преследвани от службите в социалната мрежа заради „провокативни и унизителни статуси срещу премиера и правителството".

Продължават гоненията на участвалите в летните протести студенти от държавните общежития, а някои даже ги изключват от университетите. А полицаите, пребили до смърт и застреляли насред улицата 4-ма младежи в различни турски градове, още не са осъдени.

„Султански ферман" дели общежитията за студенти на мъжки и женски

Ердоган не спира да налага своя дневен ред и си позволи пореден провокативен ход, който отново разбуни духовете - смесените студентски общежития - държавни и частни, да бъдат разделени на мъжки и женски (на принципа на ислямския канон „харемлик-селямлък").

Пред парламентарната си група той стигна по-далеч като призова валиите и полицията да предприемат нужните действия, ако родители или комшии, загрижени за морала на младите, подадат сигнал. И обеща законови мерки, за да може да се инспектират квартирите, в които момичета и момчета живеят заедно.

Премиерът категорично отхвърля критиките за грубо и системно посегателство върху личния живот на гражданите, които идват дори от ЕС. И обясни, че действията му са в синхрон с тяхната изконна партийна природа на „консервативни демократи".

Вицепремиерът и правителствен говорител Бюлент Арънч направи опит да успокои духовете, но напразно. „Дясната ръка" на премиера, който е юрист, каза, че няма как тези забрани да бъдат узаконени. Ердоган обаче го контрира: „Дадена дума - хвърлен камък, аз не се отмятам!"

Неочаквано за всички, Арънч също се възпротиви, че не е „боксова круша" и не копнее за министерско кресло. След това остро противопоставяне на старите съратници, приятели и основатели на ПСР за първи път се чуха гласове за назряването на криза в партията от лидерски тип.

За разлика от вицепремиера, градоначалниците по места се втурнаха да затварят съмнителните за морала общежития и да насърчават полицейски хайки по студентските квартири, защото „вдигали шум".

Критично настроени наблюдатели смятат, че думите на Ердоган имат тежестта на ‚султански ферман" за неговите валии и изразяват сериозно безпокойство за бъдещето на страната.

Нови разделителни линии в обществото

По време на третия мандат на ПСР Ердоган нагнети още повече общественото напрежение. Вместо да помири раздвоената между кемализма и исляма нация, той раздели страната на нови лагери - сунити срещу алевити, турци срещу кюрди, ислямисти срещу светски настроени, консерватори срещу модерно мислещи, европейци срещу евразийци.

Налагането на тоталната забрана за тютюнопушенето, следвайки логиката, че там, където се пуши, се консумира и алкохол и се води „неморален нощен живот", забраната за консумация на алкохол на обществени места и продажбата след 22 ч и други ограничения наляха още масло в огъня.

Премиерът моралист, когото напоследък наричат още „стожер на женското междукрачие" редовно насърчава младите да се задомят отрано и да имат по три деца. Ердоган е против абортите и препоръчва да се избягва цезаровото сечение.Същевременно фактите сочат, че откакто ПСР е на власт, броят на убитите при семейно насилие и „изчистване на опетнената чест" туркини се е увеличил 10 пъти.

Поставянето на консервативните ценности и ислямския морал над всичко в политиката превръща жената в мишена, а нейната сексуалност в „забранен плод", твърдят правозащитници.И нищо чудно, след като харизматичният турски лидер открито демонстрира мачистко и сексистко поведение. За него „феминизмът е маргинално движение", а „мъжете и жените не могат да са равнопоставени, защото ролята на жената е да допълва мъжа".

Като кмет на Истанбул, в началото на политическата си кариера, Ердоган не считаше за нужно да прикрива ислямистките си убеждения, граничещи с фундаментализъм. Точно затова беше осъден на 4 месеца затвор през 1997 г. и му бе наложена 5-годишна забрана за политическа дейност. Поводът - четиристишие на османски поет, което той рецитира на митинг пред съмишленици: „джамиите са нашите казарми, минаретата - щикове, куполите - каски, а вярващите - нашият аскер".

В друго свое емблематично изказване признава, че „демокрацията е трамвай, на който се качваме, когато е нужно, и слизаме на спирката, която пожелаем". Тъкмо затова, по време на масовите протести това лято в 68 турски града, най-популярният и ироничен лозунг беше: „Ердоган, слизай от трамвая!"

„Новият халиф" иска да е на власт още 10 години

Навремето Ататюрк премахна султаната и халифата и прие закон за проевропейското облекло, забраняващо чалмите и фереджетата. И младата Турция се нареди сред първите държави в Европа по равни граждански права на жените. А в началото на ХХІI век в „ерата Ердоган" в Турция се наблюдава парадоксалният процес на реислямизация и арабизация.

За да осъществи плана си и да стане „нов халиф", Ердоган предвижда превръщането на страната от парламентарна република в президентска, като си гарантира още 10 години на върха в политиката.

Повече по темата можете да прочетете тук.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *