| Турция разбулена |
|
Какво още не знаем за Турция (публикации в медии)
Преди две години Фикрет Мустафа от село Прохлада изпраща синът си Орхан в училището в село Делчево, където се провеждат т. нар. „Коран курсове”. „Казаха, че 8-месечен курс за ходжа и след като завърши курса ми викаха – „Може да продължи има таланти”. Като дойдоха тук, викат – „Вашето момче е по-скъпо от злато. Трябва да го пуснем в Турция. Аз викам – „Кой ще ми даде гаранция да не му се случи нещо?” Те викат - „Там само в джамията ще седят. Няма да ходят никъде”. И се съгласих”, разказва бащата. В края на миналата година Орхан заминава за пореден път в Истанбул на тримесечно обучение и така и не се връща. Баща му получава обаждане, че е мъртъв. „Аз ги питах само как е станало. И те ми викат – „Ами, подхлъзна се и си удари главата”. Това ми казаха и аз в този момент съм в шок подписах някакви документи - не знам какви, натоварихме го на кола и тръгнахме за България”, допълва Мустафа. Няколко месеца по-късно Фикрет научава, че в Турция се води разследване за смъртта на Орхан Мустафа, защото той мистериозно е паднал или е бутнат от 5-тия етаж на общежитие в Истанбул. „А в Корана е забранено да се самоубие. Е, как ще се самоубива. Никой не идва да ни каже какво е станало. Ние сме майка, баща - някой да ни каже дали е сам паднал, дали е бутнат. Никой никаква информация не ни дава”, допълва той. Отиваме заедно с Фикрет до Делчево, за да търсим отговори за смъртта на Орхан. Училището е пълно с деца, които след като се появяваме набързо са прибрани. Пред сградата в колата засичаме Абдулах Ходжа - един от тези, които са били с Фикрет в Турция. Той отказва да говори с нас и чрез пратеник ни уверява, че ще се върне с директора на училището, за да отговори на всичките ни въпроси. След 4 часа чакане Абдулах звънни на телефона на Фикрет. Той обаче отказа да говори. Според наши източници от българските служби Делчево е бастион на една от радикалните турски мюсюлмански секти - Сюлейманджълар. Сектата е основана през 40-те години от родения именно в Делчево Сюлейман Хилми Тунахан. „Той има изключително консервативна идеология, която много го доближава до Мюсюлманските братя, тоест той иска едно много стриктно прилагане на шериата. Трябва да кажем, че имат свое собствено интерпретиране за джихад – това, което наричаме военните тип джихад. Много консервативно, много корпоративно. И, ако пак направим паралел с Мюсюлманскирте братя, това са няколко нива пирамида”, каза ислямистът Владимир Чуков. „Те промиват мозъци. Те се капсулират, те отделят, те десоциализират”, допълни той. „Така и не можахме да стигнем до ръководството на това училище – голямо криене беше (...) Момчето е минало границата без документи, без смъртен акт”, коментира Асен Иванов. Ислямът в тази секта е доста радикален. За тероризъм обаче не става въпрос. В България е малко трудно да се каже кой е лидерът им, допълни той. „Интересен е фактът, че когато бащата на момчето подава жалба в прокуратурата, окръжната прокуратура в Разград, казва, че няма извършено престъпление, защото момчето е умряло на турска територия. А по закон трябва да има паралелно разследване и разградската прокуратура трябва да сезира софийската градска прокуратура”, каза още репортерът на bTV. „Курсът в Делчево наистина е под шапката на Главното мюфтийство”, потвърди в студиото на „Тази сутрин” Мустафа Алиш Хаджи, отстранен от съда като главен мюфтия. Той обаче заяви, че не е запознат със случая, свързан със смъртта на момчето. „Коран курсът има изготвена програма”. Видеоматериал: В последно време с тиха дипломация Турция допринесе много за помирение между народите на Западните Балкани. Политическото ръководство на босненските сърби обаче не провявява особен интерес към такова разведряване. Защо? Ето какво пише на страниците на Нойе Цюрхер Цайтунг балканският наблюдател на вестника Томас Фустер: Все по-активната външна политика на Турция по отношение на Западните Балкани не предизвиква в региона само одобрение. Преди всичко в доминираната от сърби част на етнически разделената многонационална Босна и Херцеговина тази турска ангажираност се следи с известна скептичност. Правителственият лидер на босненската сръбска република Милорад Додик упрекна Турция във вмешателство във вътрешните работи на Босна. На чия страна е Турция? Този колкото влиятелен, толкова и оспорван политик от Баня Лука обвинява Анкара, че едностранно подкрепяла босненските мюсюлмани. С оглед на спомените за 500-годишното османско господство, няма нищо странно в това един сръбски политик да не проявява особено топли чувства към Турция. В случая с Додик обаче неприязънта отива малко далеч, след като за своите критики срещу "нео-османите" Додик търси опора в Израел. Помирението - нежелателно Подстрекателят Додик няма никакъв интерес от подобряване на отношенията между Белград и общодържавното управление в Сараево. Той дължи своята политическа власт от една страна на непрекъснатото разпалване на страхове от сараевските босненци и от друга страна на подкрепата на Белград. Пълен текст:
Европейският съд за правата на човека, който се намира в Страсбург, е отсъдил в полза на семейството на убития турски журналист Хрант Динк, като е постановил, че Турция е виновна за нарушаване правото на живот и свобода на изразяване, съобщи в. "Хюриет". 24 август 2010 Снимка: anccanada.org
Дарън Батлър, Ройтерс Правителството на Турция сложи край на времето, когато цивилните лидери одобряваха безкритично промените в ръководството на армията, отхвърляйки издигнатата на заседанието на Висшия военен съвет на Турция кандидатура за следващ началник на генералния щаб. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган не можа да се пребори генерал Ъшък Кошанер да стане началник на военните, но не одобри и кандидатурата за ръководител на армията на генерал Хасан Ъгсъз, началникът на престижната Първа армия. Миналата седмица, докато траеше заседанието, Ъгсъз бе повикан в прокуратурата да свидетелства в разследване за Интернет кампания, целяща да дискредитира управляващата Партия на справедливостта и развитието, както и ислямски групи. След няколко напрегнати дни Висшият военен съвет, орган доминиран от генерали и адмирали, но ръководен от премиера, промени своите кандидатури. Ъгсъз отпадна като вариант без да са повдигнати обвинения към него, а Ердоган остана доволен. Отстояването на позицията от страна на гражданския надзор в държава, която е преживяла три преврата в периода 1960 г. - 1980 г. и е видяла как под военен натиск правителство, ръководено предимно от ислямисти, се оттегля през 1997 г., на пръв поглед предвещава добро за турските демократични ценности. “Турските политически власти направиха важна стъпка в осигуряването на това армията постепенно да се върне към своите казарми и да упражнява основната си задача в защита на нацията”, каза Лейл Кемал, журналист във вестник “Заман”. Някои анализатори обаче си зададоха въпроса дали Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която се основава на политическия ислям, въпреки че избягва ислямския етикет, е била мотивирана от демократически стремежи или от консолидирането на силата си. Така ПСР, използвайки демокрацията и съдилищата, започна да поставя генерали като Ъгсъз на място. “Проблемът с този тип юридически намеси е, че те оставят впечатлението, че за ПСР не са важни реформите, а отмъщението”, каза базираният в Истанбул анализатор по сигурността Гарет Дженкинс. “Това, което наблюдаваме в момента за първи път през последните 30 години, е правителството да възпрепятства хора, които не харесва”, посочва той. “Следващият етап би бил да започнат да назначават хора, които харесват, а това вече е много опасно”. Ситуацията поражда някои паралели с начина, по който ПСР отне част от влиянието на висшата съдебна система, която, както армията, представляваше бастион за старата гвардия на секуларизма. Позовавйки се на необходимостта от по-голяма демократизация, Ердоган се обяви за реформи в конституцията, с които да се промени начина, по който се избират съдиите, както и да се направи така, че армията да носи отговорност пред гражданските съдилища. Критиците казват, че това ще подкопае независимостта на съдебната система, въпреки че това е спорно, тъй като предложените изменения не предоставят на изпълнителната или законодателната власт повече влияние отколкото повечето системи в европейските държави. Анализаторите обаче казват, че демокрацията в Турция е много поляризирана. Критиците все още подозират, че дългосрочната цел на ПСР е да удари по секуларизма в Турция, а противоречията със съдиите и генералите не са нещо ново за партията откакто е на власт през 2002 г. През 2007 г. Конституционният съд за малко да забрани съществуването на партията след като я обяви за виновна за това, че е център на ислямистка дейност. Преди седем години на семинар, на който са разигравани въображаеми сценарии при война, е бил дискутиран план за дестабилизация на правителството, известен под името операция “Чук”. Според прокуратурата това всъщност е бил заговор за преврат. Миналия месец бяха издадени заповеди за арестуването на 102 пенсионирани и служещи офицери, включително бивш командир на Първа армия, въпреки че същите заповеди миналата седмица бяха отменени. Съдебният процес по случая се очаква да започне през декември. Предвид нивото на напрежение в армията и нанесените вреди на духа на военните, които се борят срещу зачестилите нападения на кюрдските сепаратистки бунтовници на югоизток, Ердоган се възползва от случая по време на Висшия военен съвет миналата седмица. “Рискът за правителството тук е, че то успя да настрои враждебно ядрото на армията и да отчужди военните още повече”, каза анализаторът Волфанго Пиколи от консултанската агенция Евразия. Кемал казва, че са необходими повече реформи, за да се постави под пълен контрол армията. Законопроект, който чака в парламента, би осигурил възможност на Сметната палата да контролира разходите на армията. Друга област, в която са възможни реформи, е военният учебен план, който се базира на идеологията на светската система, създадена от руините на Османската империя от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк. Това обаче изисква време и постигане на консенсус. По БТА Пълен текст:
Модерните турци се обръщат към миналото си, за да го изучат и, за да се гордеят с него. Проблемът обаче е, че то може да им представи факти, недостойни за гордост и показване пред света Този месец група от 100 музиканти, танцьори, акробати и актьори представя спектакъл в Османски стил близо до двореца Топкапъ, който някога е бил дом на султана. Изложба на османска поезия е на показ на международното летище в Истанбул. Османската кухня – смесица от аромати и вкусове от старите имперски земи, е на мода. 18 август 2010 Пияни ДПС депутати и бивш мюфтия буйстват в джамия в Пловдив Пияни депутати от ДПС и екс-главният мюфтия Мустафа Хаджи са „атакували" снощи Джумая джамия в Пловдив, предаде Дарик. 12 август 2010
Ислямът измества светското обучение в Родопите Ислямът измества светското обучение в община Гърмен. 30 % от около 35-те завършили средното си образование деца в училището на с. Рибново тази година са неграмотни. Те не могат да пишат и четат правилно, не познават учебния материал, нямат основни познания по български език, литература, математика, история и география. 11 август 2010
Забележителен икономически бум, скок до водеща регионална сила, изблик на градивна енергия и самочувствие, подсилено от покритие - всичко това превръща Турция в ухажван партньор - също и на Стария континент. 5 август 2010 Снимка: financebg.com
Борбата с бурките в Европа навлезе в нов етап. Само преди дни долната камара на френския парламент прие закона за забрана носенето на изцяло покриващи жената ислямски облекла на публични места. За да влезе в сила, той трябва да бъде гласуван наесен и от горната камара на парламента - за което няма никакви съмнения, че ще се случи, тъй като обществената и парламентарната подкрепа във Франция за този закон са много силни. И далеч преди това да стане, дойде новина, която сякаш напълно го обезсмисля. Френският бизнесмен Рашид Неказ, който е от алжирски произход и бе кандидат за президент на Франция през 2007 г., обяви, че създава специален фонд в размер на 1 милион евро за подпомагане на мюсюлманките, които ще попаднат под ударите на новия закон. Магнатът има намерение фондът да покрива глобите на нарушителите на закона. Разбира се, бизнесменът се закле, че зад него не стоят никакви организации, но пък не пропусна да се похвали, че само за едно денонощие получил 36 000 евро дарения за целта. Каквато и да е истината, неговите действия напълно бламират закона. Иронията е пълна и всички, които настояват за силови действия по този - пък и по всички други въпроси, трябва доста да се замислят върху поуката от тази история. Тя е доста елементарна - забраните и силовите мерки просто не работят в условията на демокрация. Дори когато са облечени във формата на закон. Демокрацията по принцип е състояние на ограничена, но все пак свобода. И дори ако нещо бъде забранено със закон, то ще намери начин да продължи да съществува, ако е естествен процес. Ето ви друг пример за същото: не можете да забраните на хората да теглят от интернет, каквито и репресивни закони и мерки да въвеждате - просто интернет е тук и най-естественото нещо на света е да го използвате. Или ако се върнем на темата: не можете да забраните Европа за мюсюлманите, те вече отдавна са тук и никакви закони не могат да преобърнат този факт и да върнат времето назад. Парадоксът е, че това странично следствие от демокрацията важи и за обратната страна: колкото и законодателите в европейските страни да се опитват (с пълно право, впрочем!) да ограничат расизма, противопоставянето и езика на омразата, една немалка част от европейците са доста ксенофобски и направо расистки настроени. Не защото са зли или лоши по природа, а защото в Европа просто вече има значително количество неинтегрирани етноси и малцинства - да посочим само циганите и мюсюлманите - които създават сериозни проблеми на обикновения среден европейски гражданин (а и на държавата). Това просто е факт и той също не бива да се игнорира при разглеждането на тези въпроси. Хубаво нещо е демокрацията - на едните не позволява да се правят, че проблемът не съществува, а на другите пречи да налетят и незабавно да направят „на сапун" това или онова етническо или религиозно малцинство. Разбира се, същата тази демокрация си има и своите немалки дефекти. Някои например твърдят, че тя не само не може да се справи с проблема с бурките например, а че направо ще се обезсмисли и ще колабира при сблъсъка си с исляма и то - на собствената й европейска територия. Особено любима им е тезата, че става дума за свещен сблъсък на две религии, на два свята и две несъвместими системи на културни ценности. Нещо като средновековните християнски кръстоносни походи срещу Йерусалим, но този път наопаки - от страна на мюсюлманите срещу Европа. Или като нашествието на белия човек срещу индианците в Америка. В тази война, посочват те, демокрацията ни прави открити, уязвими и слаби - сами пускаме врага едва ли не в дома си. С такава политика просто сме обречени да загубим, трябват ни насилие, агресия и никаква милост към врага, ако искаме да оцелеем. Звучи разумно и даже очевидно. Но очевидно е също, че Слънцето се върти около Земята, а както знаем днес (след като хиляди години сме вярвали в очевидното), истината е точно обратната. Тези хора просто подценяват демокрацията. И проблемът с бурките може да им докаже недвусмислено това, защото е съвсем решим. Достатъчно е просто да се вгледаме в него малко по-детайлно и без излишни емоции. Знаете ли какъв мотив изтъква мосю Неказ за жеста си да плаща глобите за носене на бурка? Той по принцип не се противопоставя на забраната, но твърди, че наказването на жените, носещи никаб и бурка на улицата, нарушава конституционните и демократичните ценности на Франция. Може да звучи като подигравка - но е прав. Истината е, че повечето от тези жени едва ли имат избор - носенето на тези дрехи им е наложено от съпруг, от семейството или от вярата им. Да наказваш някого за това нито има смисъл, нито е справедливо. В тази връзка френският закон обаче е много по-справедлив - за разлика от закона в Белгия, който предвижда глоба между 15 и 25 евро или 7 години затвор само за нарушителките, във Франция се предвиждат санкции и за тези, които принуждават жени да забулват части от тялото или лицето си. Глобите са в размер на 150 евро за нарушителките и 15 000 евро за тези, които задължават мюсюлманките да носят бурка или друг подобен елемент от типичното за исляма облекло. Мъжете, които принуждават към това съпрузите си, ги грози и една година затвор. Мосю Неказ може и да е прав в някои детайли при тълкуването си на демокрацията и закона. Дори може за някакъв кратък срок реално да осуети прилагането на този закон. Но каузата му е абсолютно обречена - в демокрацията (по принцип) никой не е над закона. Демокрацията е такова хитро нещо, че ще се намерят достатъчно практически и правни основания действията му да бъдат прекратени. А има и сериозна политическа воля и обществена подкрепа точно този закон да бъде спазван и прилаган. И това по никакъв начин не противоречи на никакви свободи и демократични ценности. Някой трябва да излезе най-сетне и ясно да обясни на средния гражданин - бил той европеец, мюсюлманин, българин, циганин или друг - че демокрацията дава права, но те вървят винаги заедно в комплект с определени отговорности. Искането за недопускане на бурки на обществени места в Европа се случва не защото част от европейците имат враждебно отношение към исляма (част от мюсюлманите също имат такова отношение към християнството). А защото то нарушава културни и правни аксиоми на европейците и е абсолютно - да го подчертаем още веднъж - абсолютно несъвместимо с европейския начин на живот. Тук имаме демокрация, но за тази цел плащаме доста висока цена - събличаме се ако трябва по летищата, минават ни на „голи скенери" пак там, паспортите ни съдържат биометрични данни, във всеки един момент може да ни се наложи да се легитимираме пред полиция и други органи, институции и учреждения. С бурка това няма как да стане. И неносенето на въпросното покривало не е посегателство срещу вероизповеданието, нито религиозна дискриминация, нито расизъм - а елементарно задължение на всеки гражданин да спазва общоприетите норми, да не нарушава реда и да не възпрепятства държавните и обществени органи и институции да си вършат работата. Да припомняме ли отново - демокрацията дава права, но върви със задължения. Няма права без задължения. И - да припомним пак и другия принцип на демокрацията - тя важи за всички. Няма как задълженията да важат само за европейци, бели, християни, българи, а да не важат например за араби, чернокожи, мюсюлмани, цигани. Това не е расизъм. Точно обратното - това е демокрация. Ето защо демокрацията е сила, а не слабост. Насилието е слабост - това ще ви го каже всеки дипломиран психолог. С насилие нищо добро не е постигнато - това пък ще научите от всеки историк. Понякога е добре да не се доверяваме сляпо на очевидното, а да попитаме онези, които знаят повече. Демокрацията е сила. И точно затова ще победи. Ще победи както бурките и евентуална културна или друга агресия на исляма, така и расизма и ксенофобията. Нищо друго не би могло да спре нито едната, нито другата страна. Мачът просто още не е приключил. Снимка: © Getty Images Пълен текст:
Забраната да се носи на обществени места ислямското було - “цялостният воал”, гласувана от френското Национално събрание, със сигурност ще бъде обсъждана в цял свят години наред. Няма съмнения, че последиците от случая може да са извънредно интересни за цялата световна история. Нито пък че има множество гледни точки върху тази забрана и съответни оценки, които заслужават внимание. Нека се спрем на следния аспект: единогласието. Френските депутати от долната камара гласуваха смайващо - 335 гласа срещу един! Едва ли някой би се усъмнил, че рано или късно целият Евросъюз може да последва примера на Франция - или поне би желал. Единогласие, което изглежда още по-любопитно, щом си припомним анкетата, проведена от изследователския център “Пю” в навечерието на парламентарното заседание. Тя показа, че две трети от американците биха се обявили против такава забрана, ако въпросът бе разглеждан в съответните щати. (В Европа биха я подкрепили 71 на сто от запитаните в Германия, 62 процента във Великобритания и 59 - в Испания, другаде нямаше такива проучвания.) Изненадваща съпоставка. Сама по себе си тя е достатъчна, за да схванем колко дълбоки пластове от съществуването на различни цивилизации е стигнал и разкрил тлеещият от няколко години спор дали един мюсюлманин на Запад може да се държи по същия начин, както у дома си. По принцип става дума за това какво представлява европейската цивилизация и какво - американската. Един разговор от чисто психиатрично естество, в който се разравят епизоди от “детството” на цивилизациите, погребани до момента под почти непроницаеми воали. Да се запитаме за начало: защо точно сега? Как тъй Франция десетилетия наред бе прочута с умението си да бъде дом за когото и да било - включително за руски емигранти, но и за турци и араби, а и самият аятолах Хомейни дълго време е живял в Париж - и французите никога не са се страхували кой знае колко от черните була, бурки, никаби, както и да ги наречем? Защо днес французите се загрижиха за мюсюлманското женско облекло повече, отколкото за парите, които е получил от “Л’Ореал” за своите избори президентът Саркози? Защото ги е страх. Само допреди сто години Франция владееше макар и не половината свят като Англия, но голяма част от него - в Индокитай, Африка и т. н. Преди сто години илюзията за европейско превъзходство над другите народи осигуряваше на французите (и на европейците изобщо) възможността да бъдат толерантни и снизходителни към всички видове етническа екстравагантност из улиците на Париж - напротив, тя сякаш символизираше специалната роля на Франция като магнит за цялото глобално пъстроцветие. А сега виждаме, че залязва ако не векът на Европа (тя няма как да изчезне), то поне епохата на нейното превъзходство, особено моралното. На световната авансцена съвсем не излиза впрочем мюсюлманската цивилизация, а китайците, индийците и може би латиноамериканците. Културата им обаче е напълно съвместима с европейската, между тях няма сблъсък на базата на принципа “или-или”. Нещата с мюсюлманите обаче стоят по-зле. В онова, което за една мюсюлманка е мека преграда и я отделя от мръсотията на околния свят (тоест в общи линии е символ на чистотата), европеецът вижда нагледно изобразен черния демон на смъртта. Естествено, кой ще ти търпи нашествие на назгули * в парижките улици. А нали през седми век, откъдето води началото си всичко това - по-специално арабската нация и ислямът, на практика всички жени в тогавашния свят покривали лицата си: в Константинопол, Ерусалим, Мека, Антиохия, Александрия. Това било не само една мода, а козметично-санитарна норма в сухия и слънчев климат. И нищо чудно, че воалът се споменава в свещения Коран - Коранът изобщо съдържа множество медицински предписания, разумни от гледище на тогавашното положение в онази част от света. Западната цивилизация обаче скоро се изместила от Източното Средиземноморие в западна посока. На Запад климатът бил вече друг и след няколко века от някогашния воал там останали само украшения по дамските шапчици. А мюсюлманите, претърпели един вид цивилизационна катастрофа заради нашествието на Чингис хан, започнали опити да превърнат санитарните норми в религиозни. Днес тази цивилизационна катастрофа предизвиква неочакван отзвук. Мюсюлманският свят добре разбира, че с него нещо не е наред - изпреварват го вече не колонизаторите европейци, а мирни хора от други цивилизации. И една от причините е специалното отношение към човешкото тяло, залегнало в самите основи и на исляма, и на християнството. Двете религии по принцип са разклонения на едно и също средиземноморско дърво. И двете (но главно християнството) както през споменатия седми век, така и през следващите неведнъж са правили опити да се борят срещу човешкото тяло и да извисяват духа (един свят човек трябва да е изнемощял, да умъртвява плътта си и т. н.). Да припомним как се е борила църквата в Европа срещу съпружеските изневери (наказвани със смърт) и дори срещу прекомерно изобретателния секс между съпрузи. В исляма не е имало подобни крайности. Имало е обаче страх пред това да се излага тялото на показ. Така е и до днес. Както отбелязва френската академичка Елен Карер д’Анкос, днешната европейска цивилизация се опира не само върху християнската традиция, но и върху традицията обществото да се бори с църквата (да си спомним за Волтер и мнозина други). Култът към тялото, включително към женското, е явление от предхристиянската античност. Мюсюлманите не са възприели тази традиция на своите съседи. Оттам иде и сблъсъкът. Европа е преодоляла много неща от самата себе си, непреодолени от други. И основният пример тук е концепцията за Америка като “правилната Европа”, Европа, пречистена от средновековните крайности и стаените комплекси. Прочее не бива да се чудим, че американците не са съгласни със своите прародители във връзка със забраната да се носи цялостен воал. Америка и Европа са твърде различни цивилизации и вероятно ще отговарят все по-различно на предизвикателствата на времето. Не е вярно, че многорасовите американци не се страхуват от промените в света. Страховете им просто не са съвсем същите. А как ще отговори на френското предизвикателство мюсюлманският свят - това е вече друг въпрос. Отначало с викове и скандали, то се знае. После обаче . . . По принцип, решението на френския парламент дава на мюсюлманите добър шанс да започнат пробив към една нова епоха, когато жените ще се къпят в морето или в басейна с обикновени бански, а не облечени, както ги виждаме сега. Здравословният начин на живот, в случая сред жените, за мюсюлманите днес ще е добре дошъл. При все че не е хубаво мюсюлманките да се превръщат в мускулести чудовища като американските феминистки. Пълен текст:
Автор: Фейсал ал Яфаи, в. Гардиън Тихо и далеч от фанфарите, които съпроводиха френския вот за забрана на никаба на обществени места и призивите на Филип Холобоун да наложи забрана във Великобритания, сирийското правителство въведе своя собствена, по-ограничена забрана, като постанови, че учители, които носят було, закриващ цялото лице, не могат да преподават в държавните училища. На пръв поглед такъв ход може да изглежда объркващ: Сирия, със своите десетки религиозни секти и само на думи светско правителство в продължение на десетилетия успяваше да прилага мек подход, поне когато се отнася до личната вяра. Възходът на религията сред населението обаче разклати лидерството: с нарастващи открити прояви на вярата и рядка терористична атака в Дамаск преди две години, приписвана на ислямисти, правителството изглежда се движи срещу твърдолинейните религиозни идеи. Забраната на никаба в държавните училища е съвсем рязък метод, но в такъв малък мащаб може да има за цел да изпрати послание. Египет също въведе подобна ограничена забрана (за университетски изпити) - ход, който на който ислямистите се противопоставиха, но съдилищата подкрепиха. Грубо казано дебатът е за границата между личното пространство и политиката. Светските правителства се опитват да държат вярата извън държавните институции, ислямистите искат вярата им да ръководи тези институции. Личното пространство също бива все по-политизирано, с все по-честото носене на забрадки и воал за лице в Сирия и в повечето страни с мюсюлманско мнозинство. За сирийското правителство тази засилена религиозност е сериозно предизвикателство към светското му, авторитарно управление. Онези, които искат вярата да ръководи живота им, искат тя да ръководи и лидерите им. Ислямистите съставляват главната опозиция в региона: ако утре има свободни и честни избори, ислямистите ще спечелят. Защитници на светската власт виждат, че аргументите им губят тежест сред населението, но и ислямистите са под натиск да бъдат по-консервативни. Този натиск идва от салафитите - строго течение в исляма, което бързо спечели привърженици през последните 30 години. Салафитите имат склонност да се оттеглят в анклави срещу това, което възприемат като поквара на обществото. Те често възприемат политиката като узурпираща божествената власт. Важно е да се отбележи, че докато салафитите са все още малцинство в ислямския свят, влиянието им се усеща широко. Ислямисти, които внимават да не бъдат критикувани от строгите салафити, че правят твърде много компромиси по отношение на политическата власт, понякога реагират, като заемат по-десни позиции и формират жизнена опозиция. Това е сложен, разгръщащ се спор с дълбоки корени, но ние на Запад почти не му обръщаме внимание. Въпреки това той е от значение, защото същите течения засягат и мюсюлманските общности в Европа и Северна Америка. Каква форма ще приеме ислямът на Запад, колко либерални, колко ангажирани и до каква степен ще се отъждествяват с вярата си мюсюлманските общности ще зависи от този дебат. И не само мюсюлманските общности: възход на верската идентичност ще се почувства в целия политически спектър. Пълен текст: http://e-vestnik.bg/9556/zad-zabranata-na-buloto-sblasak-v-samiya-islyam/
Зауахири: Турция да стане лидер на мюсюлманския свят По време на Османската империя тя защитаваше исляма, каза терористът. Един от лидерите на терористичната мрежа „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири призова Турция да стане лидер и защитник на мюсюлманския свят. В последното си изявление, за което се смята, че е автентично, Зауахири говори за нови нападения срещу САЩ и водещите западни страни и "за победа на мюсюлманите в Ирак и Афганистан". „По време на Османската империя Турция е била защитник на исляма. Задачата на турския народ е да защитава мюсюлманския народ в цял свят, а не само да се ограничи до изпращането на няколко кораба в Газа“, заяви Зауахири. Зауахири казва това в 47-минутно видеопослание, качено на ислямистки сайт, пише турският вестник „Ватан“. Той също така осъди Франция заради забраната за носене на бурки. Според експерти по тероризма Зауахири се укрива „някъде между Афганистан и Пакистан“ и в командната йерархия е вторият човек в „Ал Кайда“. Пълен текст: http://www.dnes.bg/world/2010/07/30/zauahiri-turciia-da-stane-lider-na-miusiulmanskiia-sviat.95483
Ориент.бг: И арабските страни забраняват мюсюлманските забрадки Автор: проф. Владимир Чуков Белгия повлече крак в разпространението на анти-бурка епидемията в Европа. Неотдавна законодателите в Брюксел забраниха носенето на фередже на публични места. Последваха ги френските им колеги. Остава актът да бъде потвърден и от горната камара на парламента в Париж. Вече е депозиран подобен проект в испанското народно събрание след като властите на отделни градове в Каталуния вече го направиха. В Нидерландия подобни идеи отдавна занимават законотворците. Ксинофобът Герт Вилдер, чиято партия се радва на невероятна популярност, заяви преди два дни, че има намерение да направи световен антиислямски фронт. Неговата структура щяла да обхваща освен родната му Нидерландия също така и САЩ, Франция, Германия и Великобритания. Основната цел е да се противопостави на емиграцията на мюсюлмани. Не е много ясно обаче как това ще стане в Обединеното кралство, след като премиерът Дейвид Камерън заяви, че той лично е против подобна забрана. Все пак депутатът от неговата Консервативна партия Филип Холобон е депозирал текст на проекто – закон за „организирането на носенето на фередже на публични места”. Обсъждането ще стане на 1 декември 2010 г., но повечето негови колеги са скептично настроени към подобна забрана. В същото време министърът на имиграцията Дамиян Грийн счита, че носенето на фередже по улиците противоречи на британския начин на живот. Той обаче допълня, че в Обединеното кралство едва ли ще се стигне до приемането на анти-бурка закон, тъй като „Великобритания не е крайно светска държава, такава, каквато е Франция”. Интересен в случая е анализът на вестник „Гардиан”, който разсъждава за причините за анти-бурка епидемията в Европа и по-специално за забраната на фереджето и в някои арабски държави. Съвсем наскоро министърът на висшето образование на Сирия Гият Баракат е взел решение за недопускане на студентки с фередже в университетските аудитории на страната. Според него подобни дрехи противоречат на „академичните традиции и на етиката на университетското достойнство”. Министърът допълва, че „дрехите трябва да внушават умереност и скромност”. Запознати припомнят, че само преди една седмица министърът на просветата Али Саид отстрани от работа 1 200 учителки, носещи в класните стаи фереджета. В Египет мерките против фереджето са сходни. Още през октомври 2009 г. всички университети в страната, в това число и авторитетното богословско ВУЗ „Ал Азхар” забраниха на студентки с фередже да посещават занятия и да пребивават на територията на студентските общежития. В последствие Върховният административен съд отмени решението. Все пак ректорите забраниха на студентките с фередже да се явяват на изпити. Според британския ежедневник става въпрос за борба на различни течения вътре в ислямското общество. В този контекст фереджето е религиозен белег, който олицетворява т.нар. „политически ислям”. В държави като Сирия и Египет въпросната тенденция е символизирана от движението на „Мюсюлмански братя”. Последното е реална политическа алтернатива на управляващите светски режими. По тази причина именно тази две арабски държави са чувствителни към фереджето, а не някои други. Фереджето в Сирия и Египет е приемано като политическо послание, а не като религиозен символ или традиционна дреха. Друг е въпросът дали подобен феномен наблюдаваме и в рамките на ислямските общности в Западна Европа. Въпросът е дали европейските мюсюлмани вече ясно са се поляризирали на умерени и радикални и последните са толкова силни, че сериозно плашат местното правителство. „Гардиан” застава зад тази теза, която е твърде спорна, имайки предвид специфичните характеристики на британската ислямска общност. Елементарно доказателство е разминаването на настроението между депутатите и обикновените хора в Обединеното кралство. Според социологическо проучване, организирано от Пета програма на британската телевизия над 2/3 от респондентите са се произнесли за забрана на фереджето. Пълен текст: http://www.orientbg.info/komentari/antiburka.html
ремиерът на Великобритания Дейвид Камерън се обяви за „най-силният възможен защитник" на амбицията на Турция да се присъедини към ЕС. Министър-председателят, който е на посещение в страната, приветства Турция като обединителен център на Изтока и Запада, предава Sky News. Говорейки в столицата Анкара Дейвид Камерън заяви, че "уникалната позиция" на държавата й дава възможност да изиграе ключова роля за бъдещето на Афганистан и за мира в Близкия изток. По-късно днес Камерън ще затвърди ангажимента си, подписвайки документ за стратегическо партньорство с турския премиер Реджеп Ердоган. Посещението на британския премиер в Турция е само петата му двустранна визита откакто встъпи в длъжност. Снимка: News.bg 27 юли 2010 Пълен текст:
Eurabia - ще стане ли Европа Арабия? Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ Случващото се в Гренобъл вади във фокус расовото и верското напрежение, което набира сила в Европа. От Белгия до Испания и обществата, и парламентите изразяват притесненията си от експанзията на мюсюлманските общности, което се изразява в редица по същество нетолерантни действия – забрана за строеж на минарета в Швейцария, забрана на традиционни мюсюлмански облекла и откровена враждебност от страна на крайни групировки. По непълни данни в момента в Европа живеят около 38 милиона мюсюлмани, което е около 5% от населението; смята се, че до 2020 година мюсюлманите ще са една пета от всички европейци. Европа се страхува от това проникване – било за работните места, било от тероризъм, било от ръст на престъпността. Не е без значение и че голяма част от мюсюлманите в Европа практически са се самоизключили – те живеят в затворени общности, по изключение плащат данъци и социални осигуровки, но затова пък ползват всички блага на социалната и правовата държава. Като се притурят и културните различия, зрее конфликт, който би могъл да засегне Европа право в сърцето й – да постави под съмнение ценностите й, които я превърнаха в континент на просперитет, свобода и толерантност. Към този едва сега почващ пожар и България притури няколко съчки съвсем наскоро – ВМРО събра 330 000 подписа под искане за референдум относно членството на Турция в Европейския съюз и ги внесе в парламента. Сега по закон Народното събрание в едномесечен срок трябва да реши дали да има такъв референдум; най-вероятно ще реши да няма. Какво ще реши България, било на референдум, било в друг формат, ще повлияе малко върху европейските перспективи на Турция; докато навсякъде из Европа мюсюлманските и християнските общности се сблъскват, Турция ще е удобен и ясен образ на мюсюлманската заплаха и меракът й за членство няма да бъде приеман, меко казано, еднозначно. Фактът си е факт: с население от над 70 милиона души, което при това нараства много бързо, Турция би била втората по големина държава в ЕС след Германия. Ако бъде приета сега. Ако бъде приета след 10 години, ще е твърдо най-голямата. Съответно с еврокомисари, чиновници в Брюксел и с най-много депутати в Европейския парламент. Европа не е готова да приеме това, но има доста европейски политици, които вече са се научили да печелят от тези страхове. Засега България няма проблем със своите мюсюлмани, а само с алчната и безскрупулна върхушка на турската партия. Обаче нищо не се знае. Във всеки случай т.нар. български етнически модел, колкото и Ахмед Доган да се гордее с него, работи по-скоро в посока, която дезинтегрира българските мюсюлмани (те не са само турци), прави ги нещо различно от останалото население и де факто предпоставя колективни права в противовес на европейската традиция, която е основана на индивидуални. Дългосрочно това може доведе до сблъсъци и противопоставяне, които сега се наблюдават почти навсякъде в Европа и така България, вместо да даде принос за примиряване на противоречията, да ги усили. Няма универсални рецепти, обаче Европа ще трябва да намери начин да интегрира все по-големия брой мюсюлмани в своите предели. Или да ги изгони. Това, в първия случай, означава да бъде насърчавано светското начало в исляма, да бъдат давани шансове на мюсюлманите за работа и кариера, да не бъдат експлоатирани популистки и безотговорно страховете на хората. Засега Европа по-скоро върви в обратната посока. Ще видим. Снимка: ТВ "Европа" Пълен текст и видеоматериал:
Мишел Саилхан, Франс прес Заставайки срещу Израел и предизвиквайки недоволството на САЩ, както съвсем наскоро направи, Турция рискува да загуби ролята си на посредник за мир, която тя пое в района, най-вече сред мюсюлманските си съседи. Пълен текст:
Осман Селахеддин Османоглу, праправнук на султан Мурад Пети, съобщи, че наследниците на Османската династия в Турция планират да основат фондация, съобщи БТА. Снимка: sxc.hu Пълен текст:
Френските депутати казаха "не" на мюсюлманската забрадка Долната камара на френския парламент одобри с голямо мнозинство забраната на бурката на обществени места, съобщи електронното издание на френския „Le monde". „За" ограничението се обявиха 335 депутати. „Против" беше само един. Пълен текст:
Отваряне към Иран и към арабите, криза с Израел, разочарование в отношенията с ЕС. Новата ориентация на Турция, която дава усещане, че тя се отклонява от западните си съюзници, има различни основания. “Има редица основания - исторически, идеологически и икономически”, отбелязва Сейфи Ташхан от университета Билкент в Анкара. “След разпадането на Съветския съюз съседните страни от Кавказ, от Централна Азия, от Балканите се отвориха към Турция, която започна да ги превръща в търговски партньори”, макар че търговията с ЕС представялва все още 60 процента от тъговските връзки, обяснява той. “През последните години има сближаване с арабските страни отчасти заради идеологически причини и също, за да се използват възможностите на един много богат район”, посочва Ташхан. Той добавя “умората”, изпитвана от турците от мудността на преговорите за присъединяване с ЕС, започнали през 2005 г. “Турция не е изоставила (надеждата да се присъедини към ЕС), но тя развива една нова регионална роля за самата нея”, обяснява той. Турският президент Абдуллах Гюл, който заяви, че отношенията “никога вече” няма да са същите, отзова турския посланик от Тел Авив. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия с ислямистки корени е на власт от 2002 г. насам, осъди това нападение като “кръваво клане” и пое защитата на радикалното палестинско ислямистко движение Хамас. “Турция, а не Израел, е тази, която взе решение за това влошаване и по идеологически и религиозни причини”, уверява Лиел. “Икономически търговските връзки са важни, но в известна степен, те са незначителни за Турция”, добавя той. За да обясни турската дипломатическа еволюция, анализаторът Джем Огуз изтъква промени в “жизненоважните нужди, свързани със сигурността”. През 90-те години Израел и Турция имаха обща цел “да възспират Сирия и Иран”, специално защото според турската страна тези страни поддържаха кюрдските бунтовници в Турция. Но както Дамаск, така и Техеран днес помагат на Анкара да се бори срещу тези бунотвници, отбелязва Огуз във вестник “Хюриет дейли нюз”. Турското управление, което някога бе на крачка от състояние на война с такива страни като Сирия и Гърция, развива политика на “нулеви проблеми” със съседите, по-специално арабските. Стратегическият съюз с Израел изгуби така своето значение, отбелязва европейски дипломат в Анкара. Като води дипломация за мир на границите, Ердоган лишава в същото време турската армия, с която е в скрит конфликт, от централното положение, което заемаше през последните години, простиращо се до политическия живот. Пълен текст:
Няколко месеца преди да стане министър на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу, по онова време главен съветник на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, се срещна с група учени от Близкия Изток и политически експерти, включително араби и израелци. С академичното си образование и огромна ерудиция той успешно обрисува в общи линии новите направления в турската политика под ръководството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). По онова време беше станало ясно, че пътят на Турция към Европейския съюз е затворен, донякъде грубо, благодарение главно на комбинирания натиск от страна на Германия и Франция. Но тези, които очакваха от Давутоглу ислямистки адски огън, останаха дълбоко разочаровани. Казаното от него представляваше обмислено и изтънчено изложение, каквото рядко може да се чуе от политици: задълбочено, честно и завладяващо. То бе и ясно разграничаване и отклонение от традиционната външна политика на усмирителната риза, завещана от Кемал Ататюрк, която в продължение на десетилетия тласкаше турската дипломация в прокрустовото ложе на монолитния национализъм в стила на 20-те години на миналия век. Реалността, описана от Давутоглу, означава, че насилието и нестабилността у близките й съседи заплашва да се разпространи в самата Турция, и че външните за нея регионални конфликти могат лесно да се превърнат в разрушителни вътрешни проблеми. Следователно кредото на турската външна политика трябва да бъде "нула конфликти с нашите съседи и в нашия регион". Това, обясни той, е причината Турция да се опитва да намери съгласие с Армения. То обяснява турската политика на контакти с кюрдското регионално правителство в Северен Ирак, нейната ангажираност в Босна и Косово, сближаването й със Сирия, както и опитът й да посредничи между Сирия и Израел. Оттогава (Давутоглу стана министър на външните работи през май 2009 година) повечето от онова, което Турция направи, може да бъде обяснено като съобразено с теорията за "нула конфликти", включително и по-нюансираната политика по Кипърския въпрос. Някои събития напоследък обаче навеждат на мисълта, че ако тази политика бъде доведена до нейните предели, тя се препъва в собствените си предпоставки. Политиката на Турция към Иран може да бъде тълкувана като опит да се намали напрежението около ядрената програма на тази страна. Но съвместната ирано-бразилско-турска нициатива излиза извън рамките на тази политика. Може да се допусне, че президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва стъпи в гнездото на стършелите заради непознаването на регионалната политика и своите най-общи антиамерикански настроения. Ердоган обаче бе длъжен да знае, че опитвайки се по този начин да защити Иран, отваря още по-голяма пропаст с ЕС и, очевидно, със САЩ. Противопоставянето на новите санкции срещу Иран в Съвета за сигурност още повече отчужди Турция и от ЕС, и от САЩ. Това не се вписва в политиката на "нула конфликти". Същото може да се каже и за резкия тон на Турция и на самия Ердоган спрямо Израел. Демонстративното напускане на сцената в Давос по време дебата около "кръглата маса" с израелския президент Шимон Перес може да прибави точки за Ердоган в арабския свят, който исторически гледа с подозрения на Турция заради някогашното й имперско владичество. Но страстта, с която той се нахвърли върху Израел по време на кризата с флотилията за Газа, очевидно излиза далеч извън рамките на (оправданата) помощ за обсадените палестинци и (оправданата в същата степен) критика за несполучливия начин, по който Израел се опита да се справи с тази очевидно трудна ситуация. Докато печелеше подкрепа на така наречената арабска улица, и, може би, изпреварвайки иранския президент Ахмвединеджад в ролята на съвременен командващ на правоверните, политиката и поведението на Ердоган шокираха не само израелците, но и умерените арабски лидери в Египет, Саудитска Арабия, Йордания и някои страни от Персийския залив. В продължение на много години за мнозина в региона и в други страни ПСР изглеждаше като модел за демократична партия с ислямски корени. Но с подкрепата си за Хамас Ердоган свърза Турция с най-разрушителните и екстремистки фундаменталистки сили в мюсюлманския арабски свят. С организация, произлизаща от "Мюсюлманските братя" – зеклетият враг на всички арабски режими в района (включително, разбира се, и на Сирия). Доколкото Ердоган критикува Израел, арабските управници не могат да говорят за това открито. Но арабските правителство и техните служби за сигурност започват да се питат няма ли политиката на Турция да подрие съществуващата в техните страни вътрешна стабилност. Това е пълната противоположност на политиката на "нула конфликти", която би трябвало да е насочена към минимизиране на напреженията и укрепване на стабилността. Днес Турция чрез съюза си с Иран и подкрепата си за Хамас, се хвърля с главата надолу в серия от конфликти – с Европа, САЩ, Израел и умерените арабски режими, оцеляли във времето на иранския шиитски фундаментализъм, а сега може би чувстващи се заплашени от нео-отоманска, сунитска външна политика. Така Турция се изявява не като регионален посредник, равноотдалечен от съперничещите местни играчи, а като напориста, ако не агресивна, регионална сила, стремяща се към хегемония. Като не избягва конфликтите и не посредничи в съществуващите напрежения, Турция под ръководството на ПСР изглежда заета с разпалването на нови конфликти и създаване на нови фронтови линии. * Шломо Авинери е професор по политически науки в университета в Ерусалим, някогашен генерален директор в израелското Министерство на външните работи в първия кабинет на Ицхак Рабин. Пълен текст:
БНТ: Стотици кюрдски деца са в турски затвори по обвинения в тероризъм Стотици кюрдски деца са в турски затвор по обвинения в тероризъм, бият тревога правозащитници. В същото време турското правителство се опитва да преразгледа драконовското анти-терористичното законодателство, което често се прилага дори за 11-годишни. Тези случаи илюстрират тежките социално-икономически проблеми в югоизточните райони на Турция, които са и една от пречките пред евростремежите на страната. 17-годишният Велат е арестуван през март в три през нощта в бащиния му дом в провинция Хакари. Семейството живее там от 80-те, когато военните разрушават и евакуират принудително стотици селища в Югоизточна Турция заради насилието на ПКК. Велат още чака процес на 300 километра от дома си, а семейството се опитва да събере 20 долара за 6-часовото пътуване до затвора. Майката не знае турски и е безпомощна в правосъдния лабиринт. Велат работи от 10-годишен като момче за всичко за да помага на семейството, в което бащата е инвалид. Абузеид - баща на Велат: Стотици кюрдски деца изпитват върху себе си цялата сила на закона за борба с тероризма само заради хвърлен камък. Съдбата им помрачава Видеоматериал:
В хладната тишина на мраморния мавзолей над Анкара, турците отдават почит, както правят от десетилетия, на основателя на светската държава Мустафа Кемал Ататюрк. Долу се чува шумът от трафика, улиците са изпълнени със заможни младежи, строят се джамии, стилните кафенета и барове просперират, ехти призив за молитва. С идването на власт на премиера Реджеп Тайип Ердоган, гледката от мавзолея става объркваща и притеснителна. Светската опозиция, която обвинява Партията на справедливостта и развитието (ПСР), че се стреми към създаване на ислямска държава, се опитва да оцелее откакто традиционните партии, опетнени от твърдения за корупция, се сгромолясаха при изборно поражение през 2002 г. “Напоследък тук идват повече хора,” казва Зафер, професионален екскурзовод на около 30 години. “Вероятно идват, за да размишляват за Турция”. Мнозина тук горе мечтаят за силен лидер, способен да се изправи срещу Ердоган и да поддържа начина, по който те възприемат светските и националистически идеали, представени от един герой, починал през 1938 г. Те потрепват при твърдението на Ердоган, че той е истинският пазител на реформисткото и прозападно наследство на Ататюрк, истинският “кемалист”. Сред мнозина обаче битува усещането, че собствената партия на Ататюрк - Народнорепубликанската партия, е закостеняла във воденето на своите стари битки, докато ПСР прокарва програма за модернизация от социални и икономически реформи. По-рано този месец НРП официално се отърва от твърдолинейния си лидер Дениз Байкал, отхвърлен от гласоподавателите през 2002 и 2007 г., и избра бившия държавен служител Кемал Кълъчдароглу на негово място. Нарастнаха надеждите за една възродена партия, готова да се бори на изборите през 2011 г. “НРП вече привлече някои недоволни и прореформистко настроени гласоподаватели с избирането на Кълъчдароглу,” казва пред Ройтерс Тархан Ердем, председател на уважаваната социологическа агенция Конда. Част от това произтича от облекчението, че Байкал най-накрая се оттегли. Кълъчдароглу (62-годишен) няма много време, за да направи магия, но промяната в НРП най-малкото предлага по-добър избор за гласоподавателите, разтревожени от силното религиозно крило на ПСР. “Лидерството на Кълъчдароглу донесе на Турция нещо много важно - алтернатива, партия, за която човек може да гласува, различна от ПСР. Той обаче трябва да направи някои конкретни стъпки и да покаже, че партията заслужава да получи вота на избирателите,” каза Ердем. Кемалистката идеология на наследниците на Ататюрк се нуждае от осъвременяване, за да бъде по-привлекателна за едно население със средна възраст 28 години. Анализаторите казват, че Кълъчдароглу ще трябва да пресъздаде един кемализъм, който банкрутира, когато Турция и светът наоколо се промениха. Светските турци от средната класа - инженери, учители, доктори, адвокати, бюрократи, имаха доверие в НРП, която твърди, че брани наследството на Ататюрк. Неуспехът й да се модернизира обаче, направиха тази партия непривлекателна за гласоподавателите, дори за тези, които не вярват на ПСР на Ердоган. Лишена от подкрепата на избирателите, НРП изглежда отстъпи от това да подтиква приятелите си в армията и правосъдието да действат срещу правителството. Съдебната система е изправена пред реформи, а армията, отстранила от власт четири правителства от 1960 г., вижда как влиянието й отслабва и е изправена пред обвинения срещу офицери за заговори за преврат. Неспособна да блокира в парламента предложенията за конституционна промяна на правителството, НРП поиска от Конституционния съд да попречи на пакета с реформи да бъде поставен на референдум през септември. ПСР натрупа дивиденти от тази обществена промяна. Тя получи подкрепа извън твърдото си ядро със силна икономическа политика, създаде бизнес възможности в Анадола, ограничи влиянието на армията и пристъпи към реформиране на съдебната система в усилията си да се присъедини към ЕС. Мнозина в НРП все още гледат на тези реформи като на прикрит опит за подронване на демокрацията и въвеждане на шериата - нещо, отхвърляно от Ердоган, който през 90-те години беше пратен в затвора, защото прочел стихотворение, за което съдът прецени, че е ислямистка пропаганда. “Новата НРП трябва да намери начин да съгласува ценностите си с една прогресивна програма, основана на свободите,” каза Аслъ Байдар, 45-годишен преподавател по математика в Истанбул. “Тя трябва да започне да говори за по-демократична Турция и да съчетае това с традиционните си ценности като секуларизма, да се занимае със социо-икономическите несъответствия и да възприеме положителен език на промяна и надежда”, добавя Байдар. Засега Кълъдароглу стъпва внимателно, прави неясни обещания за борба с корупцията и бедността и насърчава популисткото крило на партията си като посещава миньорски градове. Той обаче има да направи много на място, за да пречупи огромното парламентарно мнозинство на ПСР. Снимка: Кафесиясет, Турски военни маршируват пред мавзолея на Кемал Ататюрк Пълен текст:
Политик от управляващата в Турция партия направи едно доста чудновато предложение: турските мъже да си взимали за втора съпруга жена от кюрдски произход, за да се превъзмогнела враждата между двете народностни групи... Предложението идва от кмета на турския черноморски град Ризе - Халил Бакирчи. С тази препоръка политикът от управляващата Партия на справедливостта и развитието предизвика вълна от възмущение. "Предложението на Бакирчи навежда на мисълта, че чрез бракосъчетанието кюрдските жени биват поробени. Което е чиста проба расизъм”, коментира турският всекидневник "Миллиет". А една кюрдска партийна формация побърза да поиска изключването на Бакирчи от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Междувременно злополучният кмет се извини за предложението си, заявявайки, че бил разбран погрешно. Секуларна Турция забранява полигамията. В селските райони на страната обаче многоженството е често явление. Ислямът позволява на един мъж да има до четири съпруги. Халил Бакирчи казва, че в неговата собствена фамилия имало много смесени турско-кюрдски бракове. ”По този начин роднините ми превъзмогнаха враждата", аргументира кметът на черноморския градец, като подчертава, че по сходен начин е възможно разрешение на кюрдския проблем в цялата страна.
"Ако Турция стане членка на ЕС, след като изпълни критериите, тогава посланието, което ще изпратим към всички страни от Балканите е следното: и вие имате шанс да се справите с настоящите проблеми. Но ако Турция бъде отхвърлена само заради културата или идентичността си, тогава посланието е: колкото и да се стараете, винаги ще останете отвън", каза турският министър, отговарящ за преговорите с ЕС, Егемен Багъш в Букурещ. В румънската столица Багъш участва в конференцията "Турция - ключът към бъдещето на Европа". Турският министър потвърди мненията на анализаторите, че Турция се стреми да стане регионална сила № 1 в балканския и близкоизточния регион. Багъш е заявил, че "Турция е енергиен коридор между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Над 70 процента от залежите на нефт и природен газ в света се намират в Русия, Каспийско море и Близкия изток - райони, обкръжаващи Турция". В допълнение на това той е подчертал, че Турция е единствената страна, която може да посредничи едновременно в отношенията между Афганистан и Пакистан, Русия и Грузия, Босна и Сърбия, Сомалия и Сирия, дори САЩ и Иран. Това означава, че Турция иска да се завърне на Балканите, като отново бъде арбитър в отношенията между бившите османски провинции на Балканите. Важна предпоставка за това е големия брой мюсюлманско население в страните от региона. По информация от вестник „Дневник”
Турция спечели малко похвали, ако изобщо има такива, от трансатлантическата общност заради тристранното споразумение с Бразилия и Иран. То щеше да позволи на Иран да предаде за съхранение на Турция 1200 кг ниско обогатен уран срещу предоставянето на ядрено гориво за изследователския реактор на Техеран. На пръв поглед реакцията на Запада беше груба. Все пак споразумението от 17 май е много сходно с предложението, което бе направено на Иран през октомври от 5-те постоянни страни - членки на Съвета за сигурност, плюс Германия. И все пак реакцията в западните столици спрямо този голям дипломатически удар на Анкара и Бразилия е разбираема. Макар споразумението от 17 май и предложението от октомври да са много сходни, между тях име интервал от шест месеца, който основно промени нещата. Ако Техеран бе приел предложението през октомври, той щеше да се раздели с близо 80% от нискообогатения си уран, оставайки с твърде малко уран, за да произведе ядрено оръжие. Но през шестте месеца след октомври Иран почти удвои количеството на получения ниско обогатен уран. Той може да се раздели с 1200-та килограма нискообогатен уран и в същото време да му остане достатъчно за една ядрена бомба. На второ място, сделката наистина не отговори на основните опасения на международната общност - Техеран не е поел задължението да направи ядрената си програма по-прозрачна или да спре обогатяването. Защо Турция пое риска да заиграе с Иран и да се противопостави на традиционните си съюзници? Този въпрос е по-дълбок от турското нежелание за нови санкции. Анкара наистина отдавна пледира за повече дипломатически усилия спрямо Иран и действията й трябва да се разглеждат като потвърждение на тази стратегия. Но има и друга причина за тази игра на Турция и тя директно е свързана с ЕС. Сделката с Иран може да се разглежда като свидетелство за коренна промяна в турската външна политика, налагана от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Новата Турция иска да бъде, а и вече действа като регионална сила с глобален дневен ред. Визията й за себе си вече не е за една Турция, която е напълно интегрирана със Запада и инстинктивно съобразяваща се с него. Налага се разбирането, че Турция е регионална сила, която може да оформя дневния ред, че тя може - и трябва - да се изправи срещу Запада в преследването на тази роля. Тази промяна в мисленето е следствие на сложното взаимодействие от фактори - като се започне от политическите предпочитания на управляващата партия, чиито корени стигат до политическия ислям, чрез стабилен икономически растеж и до появата на нови регионални сили в международната система. Най-голямо влияние обаче оказва обезверението от Европа. Анкара се чувства разочарована в отношенията си с Брюксел и смята, че присъединяването към ЕС става все по-изплъзващо се, като се имат предвид нерешеният спор за Кипър и продължаващите съмнения за пригодността й в ЕС, демонстрирани от лидери като Никола Саркози. В същото време икономическите затруднения в еврозоната подкопават още повече привлекателността на ЕС. В резултат може би настъпва краят на следвоенното сътрудничество между Запада и Турция. Лишена от реална перспектива за членство в ЕС, Турция залага да се превърне в регионална сила. За предпочитане, но не и задължително, с подкрепата на Запада. * Синан Юлген е ръководител на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). 15 юни 2010 Пълен текст: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6137§ionid=5&id=0001302
Анкара. Ескалирането на насилието, противопоставящо турските сили на кюрдските сепаратисти по югоизточната граница на страната с Ирак показва колко далеч е правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган от разрешаването на кюрдския въпрос, коментира в-к „Гардиън”. Но подновяването на боевете поставя и един по-голям въпрос – до каква степен политиката на Ердоган и влиятелния турски външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите” дава устойчиви и продължителни резултати. По множество въпроси големите амбиции се сблъскват с усложненията на действителността. Яростния коментар на Ердоган по повод убийството на 11 войници от страна на екстремисти от Кюрдската работническа партия вероятно отразява объркването от факта, че търсенето на невоенни решения от страна на Анкара не даде почти никакъв конкретен резултат за осемте години от идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). 23 юни 2010 Пълен текст:
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа днес призова Турция да престане да блокира популярни сайтове като YouTube и да спазва международните стандарти за свобода на словото, съобщи ДПА, цитирана от БТА. Над 5000 уебсайта бяха блокирани или забавени от властите в страната през изминалата година, вкл. няколко услуги, свързани с Google. "Моля, турските власти да отменят блокирането на сайтове, което пречи на гражданите да бъдат част от днешното глобално информационно общество", заяви Дуня Миятович, представител на ОССЕ за свобода на медиите. 22 юни 2010 Пълен текст:
Автор: Гасан Насър Десетки пенсионирани турски посланици излизат с декларация, в която остро критикуват премиера Реджеб Ердоган за неговата външна политика. Авторитетният вестник „Хюрриет” съобщава, че в документа се изразява недоволството на бившите дипломати, които са наречени от министър-председателя с подигравателното френско обръщение „mon chers”. Пълен текст:
В Турция оживява духът на Османската империя. Потомци на султаните предявяват иск за 18 милиарда долара като обезщетение за отнето от турската държава имущество на техни предци-властелини, пише в. "Ди Велт". След основаването на модерна Турция владетелската династия на Османската империя потъна в дълбините на историята. Потомците на турски султани се разпръснаха по цял свят. Турция им отне гражданството и имуществото. Народът трябваше да забрави, че е бил някога османски и към това спадаше и забравата на всичко и всички, свързани с османския двор. Откакто обаче управлява ислямистката Партия на справедливостта и развитието отново с растящ възторг започва да се прегръща всичко османско. В миналото беше налице една световна империя. Европа трепереше от турците. Сега османите са отново популярни и потомците на султаните искат да приберат пари. Те искат от турската държава 18 милиарда долара. Става дума за 4200 недвижими имущества, които са принадлежали някога на членове на османския двор – като дворецът Долмабахче в Истанбул, който все още бива използван за държавни приеми и дворецът Топкапъ на Златния рог. Иск с благотворителна цел 20 юни 2010 Пълен текст:
Наследниците на Османската династия, управлявала Османската империя до началото на ХХ в., ще се съберат за първи път в Истанбул в края на октомври. Те ще посетят европейската културна столица за 2010 г., за да участват в османски симпозиум, който ще се проведе от 25 октомври до 1 ноември. Организаторите на симпозиума, чийто бюджет вече достигна 800 000 евро, канят и представители на бивши или управляващи династии от други страни като Русия, Гърция, Австрия, Франция, Обединените арабски емирства и Великобритания. В рамките на симпозиума на 30 октомври ще се състои тържествен прием в чест на Османската династия. Датата на бала почти съвпада с честването на годишнината от провъзгласяването на Турция за република – 29 октомври 1923 г., с което се слага край на управлението на османските владетели и столицата се премества в Анкара. “Ние искаме да съберем заедно старото и новото. Нямаме никакви скрити мотиви”, обяснява бизнесменът Еркан Мурат – инициатор на проекта, който поддържа близки връзки с владетелското семейство. По думите му целта на инициативата не е да се възкреси династията, а обществеността да се запознае с представителите й. Според Мурат няма по-добра година за провеждането на това събитие от 2010, тъй като именно сега Истанбул е обявен за европейска културна столица. “Градът е превърнат в столица от османците и те управляват империята си от тук в продължение на 550 години”, обяснява той. Посочвайки, че историческото и културно богатство на Истанбул е създадено в римски и османски времена, Еркан Мурат заявява, че “след Републиката единствените значителни неща, които са построени в града, са културният център “Ататюрк” и мостът на Босфора”. “Ние трябва да погледнем към нашето минала. Да отричаме османците е все едно да отричаме себе си”, допълва той. Най-възрастният от 76-те живи членове на Османската династия е внукът на султан Абдул-Маджид - Осман Беязит Ефенди. Той е на 85 години и живее в Ню Йорк. Членове на фамилията живеят в САЩ, Франция, Великобритания и различни арабски държави. Пълен текст:
Настроенията на европейците остават силно поляризирани по отношение на приемането на Турция в ЕС. Такива са резултатите от социологическо проучване, осъществено през месец януари 2010 г. от испанските университети в Мадрид и Гренада, както и от турския Босфорски университет. В допитването са участвали над 5 000 души. То е реализирано с подкрепата на ЕС и неправителствената „Асоциацията за диалог с Европа”. На въпроса дали подкрепят подобен политически акт, 47% са отговорили „против” и „за”, а 6% нямат мнение. В същото време резултатите стават негативни за Турция, когато въпросът е как ще гласуват на референдум за турското еврочленство. 52% от респондентите ще гласуват против този акт, а противоположната бюлетина ще пуснат едва 41%. Без мнение остават 7% от европейците. Анкетата е проведена в пет страни-членки на ЕС – Франция, Германия, Испания, Полша и Великобритания. Най-голямо е неодобрението за турското еврочленство на евентуален референдум във Франция. Там 64,4% от респондентите се произнасят по този начин. След това се нареждат Германия с 62% и Великобритания с 46,3%. На обратното мнение са в Полша с 54,1% подкрепа за Турция и в Испания с 53,2%. Интересен е фактът, че мнозинството респонденти подкрепят прекъсването на настоящия момент на преговорите на ЕС с Турция за членство в организацията. 58% от запитаните одобряват подобна възможност, докато на обратното мнение са 38%. Без мнение са 4%. Преподавателят в Босфорския университет Хакан Ялмъз е дал своите обяснения по време на презентацията на проучването във Френския институт за анадолски изследвания. Според него, ако хората са принудени да заемат позиция към турското еврочленство, те биха желали да се запази настоящото статукво. Получената поляризация е резултат от преобладаващото негативно настроение сред неактивно изразяващи своето мнение европейци по въпроса за присъединяването на Турция към ЕС. ЕС започна преговори с Анкара за присъединяване през 2005 г., но още на следващата година Брюксел замрази осем от 35-те глави, които страните трябва да покрият за пълноправното си членство. Турция е отворила 14 глави като настоящото испанско председателство имаше амбиция да отвори поне още четири, но успя да реализира само една глава. Франция, в която доминират негативните настроения към Турция, е блокирала пет от вече отворените глави. Пълен текст:
В Истанбул се проведе фестивалът "Румелийски Срещи". Сайтът „България Таймс” припомня, че Румелия е название на бившата османска провинция в Европа, включваща земите на Балканския полуостров (Албания, Босна, България, Гърция, Сърбия, Република Македония). 13 юни 2010
Влияе ли религията на агресиите? Според една студия мюсюлманската религия стимулира "мачистко поведение". Колкото по-тясно свързани са с религията си, толкова по-голяма е склонността на младите мюсюлмани към насилие. Мюсюлманската религия поощрява усвояването на т.нар. мачистка култура, както и проявите на насилие в ежедневието - сочат данните от проучването. Кога младите хора проявяват склонност към агресия? Младите мюсюлмани са склонни към насилие, колкото по-тясно свързани са със своята религия. При младите християни е вярно по-скоро обратното. Колкото по-религиозни са, толкова по-малко са склонни към насилие. Това сочат резултатите от още непубликувана студия на Института по криминалистика в Долна Саксания, направена по поръчка на Германското министерство на вътрешните работи. Пълен текст: „Дневник”: Отношенията на ЕС с Турция
*Досието "Отношенията на ЕС с Турция" е подготвено от Даниел Владимиров Господинов, IV курс Международни отношения, УНСС. За подготовката му е използвана информация от досие на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник - EurActiv. Ключови моменти: Позиции: Българо-турските отношения: Пълен текст:
Ориент.бг: На Западния бряг искат възстановяването на Османската империя - проф. Владимир Чуков Близкият Изток преминава през един от най-динамичните епизоди от своята история. Общественият резонанс е толкова голям, че всеки ден има демонстрации в различни градове в региона и в Европа. В столицата на Европейския съюз Брюксел събралите се над хиляда демонстранти заявиха, че се готви изпращането на нови три кораба за Газа. Всичко това се случва на фона на събитията около поредния епизод с ирландския кораб „Рейчъл Кори”. Пълен текст:
Турция поема ролята на председател на Съвещанието за сътрудничество и мерки на доверие в Азия в момент на остра криза около Газа, Корея и ядрената програма на Иран. Всички тези проблеми ще се обсъждат от организацията, в която влизат 20 страни, включително Русия, Афганистан, Азербайджан, Китай, Казахстан, Иран, Египет, Индия, Пакистан, Израел, Турция, Южна Корея, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан, Тайланд, ОАЕ и Палестинската автономия. Според Унал Кевикоз, отговорен служител в турското МВнР, събитията около “Флотилията на свободата“ и гибелта на турските граждани ще бъдат тема на дискусия, тъй като това не е двустранен, а международен въпрос. Въпреки това домакините няма да позволят събитията в Газа “да вземат за заложник“ срещата. В центъра на внимание на делегатите ще бъдат Близкия Изток и Корея. /Израел е представен на срещата от дипломати от консулството в Истанбул/. Но тъй като в конференцията трябва да участват иранският президент Махмуд Ахмадинеджад и руският премиер Владимир Путин, чиято страна като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН участва в разработването на новите санкции срещу Иран, наблюдателите гадаят, дали ще бъде намерен компромис по време на разговорите в кулоарите, което ще позволи да се избегне изострянето на конфликта. Турция има своя позиция за Иран. Както вече писа “Независимая газета“, тя заедно с Бразилия сключи сделка с Иран за частична обмяна на ядрено гориво. “Ако бъдат приети санкции, ние ще пострадаме. Не желаем край границите ни да се появи още едно огнище на напрежение, подобно на иракското и афганистанското. Турция като регионална държава желае да играе самостоятелна роля в урегулирането на спора с Иран, както и в другите конфликти в Близкия Изток“, така обясни инициативата на Анкара пред наш кореспондент Синан Оган, президент на Турския център за международни отношения. Организацията за сътрудничество и мерки на доверие в Азия беше създадена по предложение на казахския президент Нурсултан Назарбаев. Двете предходни срещи се проведоха в Казахстан. Форумът в Истанбул е трети поред. Поемайки щафетата от Казахстан, Анкара се надява да вдъхне нов живот в международната организация, която за момента не е успяла да даде голям принос за укрепването на сигурността в Азия, заяви пред журналисти Бюлент Тулун, турски дипломат с ранг на посланик. Както се вижда от изказванията на посланика, Турция не е съгласна с тези страни, които биха желали да превърнат съвещанието в организация с икономическа и културна насоченост. Главната задача на турската дипломация ще се състои в това да разработи мерки на доверие във военно-политическата област, като те трябва да обхванат и страните, които враждуват помежду си. За целта могат да бъдат създадени работни групи. Вестник “Заман“ отбелязва, че по време на престоя на Путин в Истанбул може да се състоят негови преговори с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Ще се обсъждат отделни аспекти и подробности на 17 споразумения, които бяха подписани по време на неотдавнашното посещение в Турция на руския президент Дмитрий Медведев. Може да стане дума и за участието на турски фирми в строителството на олимпийски обекти в Сочи. Руско-турската търговия и икономическо сътрудничество достигнаха през 2008 г. обем от 38 милиарда долара. Страните се надяват тази цифра да достигне през 2015 г. до 100 милиарда долара. “Курсът на установяване на тесни отношения с Русия – логично продължение на политиката на настоящото правителство, което се стреми да превърне всичките си съседи в приятели. Отношенията между нашите страни никога не са били толкова добри, както днес“, заяви генералният секретар на диалога “Евразия“ истанбулският писател Еркам Туфан Айтав. /БГНЕС Пълен текст:
Историкът Бойко Маринков пред „Всеки ден”: Чрез конфликта с Израел Турция търси нова легитимация Д-р Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН, общински съветник в СОС от БСП и заместник-председател на постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания и член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност. интервю на Геновева Червенакова Г-н Маринков, колко далеч трябва да се върнем в историята на отношенията между Турция и Израел, за да дадем задоволително обяснение на случващото се в последната седмица? Пълен текст: http://www.vsekiden.com/?p=70520 Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”. Пълен текст:
Гърция почти фалира, а страни като Германия, Великобритания, Италия и Испания трябва да правят драстични икономии. В Турция обаче икономиката бележи бум - за тази година се очаква прираст от почти 7 процента. За разлика от много други страни, Турция устоя без особени сътресения на най-новата глобална криза, макар че при започването й страната току що бе преодоляла най-ниската точка на своя собствена криза. Междувременно Турция принадлежи към групата Г-20 на най-силните икономики в света. От една страна икономическият възход се дължи на нарастващото търсене на вътрешния пазар. Турция обаче играе значителна роля и като логистичен мост към Близкия и Средния изток. Така например от Истанбул фирмата "Харибо" доставя своя продукция в страни като Либия, Обединените арабски емирства и Иран. Според публикации в гръцката преса няколко турски банки искат да се възползват от лошото състояние на гръцкия финансов сектор в следствие на кризата и да завладеят техните позиции в останалите страни от Балканите. Това се отнася най-вече за банковия сектор, тъй като гръцките банки през последното десетилетие успяха да си извоюват значителен дял от банковите сектори на България, Румъния, Сърбия, Македония и Албания. Близо една трета от българските банки са собственост на гръцки банки майки. Обединена българска банка АД (ОББ) е собственост на Националната банка на Гърция, Юробанк пък е представена на българския пазар от Пощенска банка. Алфа, Пиреус и Емпорики банк също имат дял на българския пазар. Преди два месеца рейтингите на гръцките банки бяха понижени както от Moody's, така и от Фич. Днес гръцката преса пише, че банките нямат никакво намерение да загубват пазарите и влиянието си. По информация от „Deutsche Welle” и „BNews”:
Християнски свещеник е убит в дома си в турския окръг Хатай. Като заподозрян за убийството на 63-годишния католически епископ Луиджи Падовезе е задържан неговият шофьор. Мотивът за престъплението засега не е известен. В района на Хатай още от римско време живее древна, но вече изчезваща християнска общност. Това е поредният случай на нападение срещу християни в Турция, където те са под 1% от 70-милионното население. През 2006 г. в черноморския турски град Трабзон беше убит католическият свещеник Андреа Санторо при нападение, за което се смята, че е било извършено от ултранационалисти. През 2007 г. католическият свещеник от град Измир Адриано Франчини беше намушкан и ранен в областта на стомаха от 19-годишен младеж. През същата година група мъже нахлуха в издателство за духовна литература в Малатия, Централна Турция, и заклаха трима християни, включително един германец. Срещу петимата предполагаеми убийци сега се води процес. Убийството, по време на което жертвите бяха завързани и гърлата им прерязани, предизвика остри реакции на осъждане от международната общност и повдигна въпроси дали Турция, която иска да е членка на ЕС, може да защитава религиозните си малцинства. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган наскоро издаде циркуляр, в който настоява да не бъдат създавани трудности на турските граждани немюсюлмани при отношенията им с държавните институции. Скорошно проучване на общественото мнение в Турция, осъществено от университета "Богазичи" и фондация "Отворено общество", показа, че 28 на сто от турците смятат, че немюсюлманите не бива да показват открито религиозната си принадлежност. Ватиканът осъди убийството на епископа. Говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди заяви, че станалото е "ужасно и невероятно" и "ние сме потресени". По информация от „Вести”:
Кървавата израелска атака срещу хуманитарната флотилия, особено срещу турски кораб, и острата реакция на Анкара нанесоха смъртен удар на израелско-турските отношения и отново поставят на дневен ред въпроса дали ислямско-консервативното правителство в Анкара не обръща гръб на Запада, се казва в коментар на Франс прес. Пълен текст: Нюз.бг: Съветът на Европа критикува Турция за кюрдските деца
Съветът на Европа разкритикува Турция за нарушаване правата на кюрдски деца, обвинени в оказване на подкрепа на тероризма. Критиката отправи комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Томас Хамарберг. По време на посещението си Хамарберг се е срещнал с 18 непълнолетни на възраст между 15 и 18 години, включително две момичета, излежаващи присъди от шест до девет месеца в затвор в град Диарбекир. Според неправителствените организации турските сили за сигурност са арестували и хвърлили в затвора хиляди деца, участвали в антиправителствени организации. Повечето от тях се третират като възрастни в съответствие със строгите разпоредби на законодателството за борба с тероризма, посочва агенцията. Пълен текст: Д-р Огнян Минчев. Основни следствия на турското членство върху Европа
На дневен ред е въпросът, какво би станало с ЕС, ако той приеме за член Турция, повече или по-малко такава, каквато я виждаме днес? Турция ще бъде най-голямата страна в ЕС, с най-голям брой гласове при взимане на решения. Страна с огромни социални, културни и икономически разделения, страна с авторитарна политическа система, основана върху радикален националистически проект. Страна с имперско минало, оценявано с чувство за гордост и ревизионистични амбиции, в която историческата истина за насилията над подчинените народи е строго табуирана. Страна, в която малцинствата, свободното слово и различната идентичност са обезправени. Страна с огромна демографска динамика, с десетки милиони бедни граждани, обитаващи света на патриархалното, традиционно ислямско общество. Очевидният отговор е – ЕС ще престане да съществува в своя досегашен статут на проект за стопанска, социална, политическа и културна интеграция на Европа и ще бъде редуциран до митнически съюз, зона за свободна търговия, надстроена с определен обем общо търговско законодателство, администрация и – може би -обща (за повечето членове) валута. Справедливостта изисква да се признае, че дори и в настоящия си обем - след разширението с десетте нови членки от 2004 г., ЕС все по-трудно функционира като общ политически и социален проект. Засилва се тенденцията към формиране на вътрешни алианси и разделение на интересите между различни групи страни. Блокирането на Европейската конституция е само един от индикаторите за тази институционална и политическа стагнация. На този етап обаче все още има значителни шансове Европа да се справи с тази текуща блокада и да намери своята „точка на равновесие” след наистина безпрецедентната вълна на разширяване с нови членове (завършваща с приема на България, Румъния и Хърватия). Приемането на Турция ще унищожи тези шансове. Националните политически елити на европейските страни могат да бъдат притиснати да гласуват турското членство. Но гражданите на Западна и Централна Европа няма да приемат нито икономическите – данъчни жертви, необходими за интеграцията на 80 милионна – в близка перспектива 100 милионна Турция, нито новите потоци от бедни имигранти, стичащи се от Анадола, нито резкия срив на своите социални, културни и гражданско-политически стандарти, вследствие интегрирането на едно наистина много различно общество. Съществува само един стратегически избор, чрез който западно-европейската политическа класа може едновременно да приеме Турция за член на ЕС и да удовлетвори, поне отчасти, интересите на гражданите, които периодично я избират в институциите на властта. И това е формирането на „Европа на различни скорости”. Тази концепция не е нова, до известна степен една такава Европа вече е реалност след 2004 г. Тази реалност обаче се подчинява на силния хомогенизиращ ефект на действащите европейски институции и на интегративната роля на acquis communautaire. След приемането на Турция обаче самите „стари” страни-членки на ЕС ще ренационализират своите институции и законодателство под натиска на своето обществено мнение, с цел да се предпазят от нежелана инвазия на чужда работна сила, чужди нрави, чужда институционална и гражданска култура. Именно този процес ще редуцира общото европейско законодателство и администрация до санитарния минимум на търговските отношения, до статута на общ митнически съюз. На мястото на разпадналия се до зона за свободна търговия ЕС ще започне гъвкав, неформален, селективен двустранен, регионален и многостранен процес на „вътрешна” европейска интеграция между страните от Западна и Централна Европа. Великобритания ще остане да наблюдава зад Канала (ЕС, редуциран до митнически съюз е нейна стара мечта), Скандинавия и Прибалтика ще се сближат бързо още повече, Charlemagne плюс Benelux, Австрия и Унгария... Общите високи стандарти и правила на интеграция в ЕС днес ще бъдат заменени от селективни интеграционни споразумения между конкретни страни, запълващи и преобразуващи вакуума на практически изоставения Европейски проект. В резултат на този процес ще се реализира относително бързо – в исторически план – възстановяване на европейския интеграционен процес във вътрешното ядро на Европа. Периферните зони на Европа ще останат част от нейното по-широко, външно икономическо и стратегическо пространство. Турция е заинтересована от тази неизбежна редукция на Европейския проект до зона за свободна търговия поради две причини. Първо, по този начин Анкара ще избегне – или поне ще намали - непрекъснатия конфуз да обяснява в европейските институции едно или друго несъответствие между европейските стандарти и институционалните практики в Турция. Второ, разпадът на политически интегрирания ЕС до хлабава мрежа на региони с разнообразен статут, максимално ще облагодетелства амбицията на Абдуллах Гюл и неговите колеги да се завърнат бързо и със съвременни средства там, където предците им са препускали на коне – в Югоизточна Европа. За това няма да бъдат необходими особено големи усилия – в полза на турската амбиция работят мощните сили на стопанската, демографската и геополитическата гравитация. В Истанбул – единственият в региона мегаполис – живеят най-малко два пъти повече хора, отколкото в цяла България. Мощният процес на миграция от изтока на Турция към западните индустриализирани райони се засилва с демографската динамика на традиционното кюрдско и турско общество. Индустриалната инфраструктура на западна Турция вече не насмогва да интегрира тези пришълци – понастоящем в районите на Истанбул, Бурса, Измир и Одрин вече има милиони хора (по някои оценки – между 5 - 6 милиона) без системно препитание. Вдигането на граничните бариери между Турция и ЕС ще освободи тези хора да потърсят препитание в други страни – първата възможна дестинация е България и останалите страни на Балканите. Мащабите на турската икономика, на турските въоръжени сили, на потенциала на турската държава неизбежно отреждат на Турция ролята на регионален хегемон в Югоизточна Европа. Интензитетът на тази хегемония ще бъде в пряка зависимост от желанието и потенциала на останала Европа – доколкото тя ще се съхрани като единен субект – да въздейства върху стопанското, политическото и социално развитие на балканските страни. Стремежът на България, Румъния и другите страни от Югоизточна Европа да членуват в Европейския съюз е мотивиран от дългосрочния интерес на тези общества да се откъснат от историческите си зависимости от империите на Изтока – Османска и Руска (включително Съветска) – и да се реинтегрират в цивилизационния проект на Европа. Иронията на историята обаче може да ги запрати обратно в ръцете на техните бивши имперски господари точно в резултат на осъществените им амбиции за членство в ЕС. Ако Турция влезе в ЕС и реализира без особени трудности своя проект за „завръщане” или хегемония на Балканите, първият пряк резултат на това ще бъде ... геополитическото завръщане на Русия на „бял кон” в региона. Балканските православно-християнски общества притежават комплексна идентичност вследствие превратностите на своята история. Това са общества с две лица – едното гледащо към модерния Запад, а другото – към Русия, която винаги е била единствената историческа надежда за прогонване на подтисническата ислямска империя на Османските турци от дома на балканските народи. Една Европа, изгубила харизмата на интеграционния си проект и оставила своите страни членки на Балканите в ръцете на възродения турски експанзионизъм ще бъде най-пряката и най-ефективна покана към Москва да се завърне в региона. Това ще бъде особено интересен процес, предвид новото – и по всяка вероятност дългосрочно партньорство на Русия и Турция в Черно море и регионите около него. Така Балканите ще бъдат върнати в руслото на руско-турското съперничество и партньорство, а Европа ще бъде изтласкана от региона по парадоксалната логика на собствената си неразумна експанзия – приобщаването на Турция към ЕС. Пълен текст: http://www.iris-bg.org/files/The%20Case%20of%20Turkey%20in%20the%20EU_Part%201_bg.pdf Д-р Огнян Минчев. Предизвикателствата на преговорите с Турция
Преговорите с Турция ще бъдат уникални от гледна точка на едно „двойно разминаване” на страната кандидат с критериите за членство. От една страна, турската държавна система е най-малко съответстваща на европейските изисквания в сравнителен план с всяка друга страна – кандидат в историята на ЕС. Самият факт, че Турция бе призната за страна, удовлетворяваща политическите критерии от Копенхаген (без което не може да се получи статут на страна – кандидат) бе един огромен и съдържателно неправомерен политически компромис, направен от Брюксел. Турция има дългосрочни, структурни проблеми на функциониране на своята държавна система с оглед стандартите на взаимоотношенията държава – граждани. Ограниченията на свободното слово, с които се сблъскват интелектуалци като Орхан Памук и Мурат Белге (1) са само повърхността на една систематична репресия към основни малцинствени, етнически, религиозни и граждански права, упражнявана с цел защита на официалната националистическа идеология на светския републикански режим, контролиран от военния истеблишмънт. Тоталността на идеологическия контрол на господстващия радикален национализъм се проявява най-добре в официалното третиране на теми като арменския геноцид от 1915 г. Самото публично споменаване на темата бе табуирано през целия ХХ век, а опитите за дискусия днес приключват със съдебна разправа (като в случаите с Памук и Белге). По логиката на турската държавна идеология не е срамно да извършиш геноцид – срамно е да си признаеш за него. Още повече, че днешните турски държавници и турските граждани не могат да носят отговорност за действията на своите предшественици от началото на ХХ век – извън, разбира се, отговорността да признаят престъплението и да се извинят за него. Проблемите на еволюцията и адаптацията на турската държавна система към демократичните стандарти на Европа се усложняват от факта, че независимо от авторитарния си характер, светската националистическа република под контрола на армията е единствената – засега – гаранция за прозападната (в определени граници) ориентация на Турция като ключова страна на границата на Европа и ислямския Изток. Управляващата през последните години в Анкара умерена ислямистка Партия на справедливостта и развитието провежда реформи, които отслабват институционалния контрол на висшите военни върху държавната власт, но засега е преждевременно да се съди за крайните цели и резултати на тази външно демократична трансформация. Дали демокрацията е цел или средство на засега умерените ислямисти, предстои да се види (2). Още повече, че в идеологията на политическия ислям, демокрацията –доколкото съществува - не е либерална. Така алтернативите на държавно-политическо развитие на Турция са просветен светски авторитаризъм – манифестиран от кемализма, или ислямска демокрация, която може да имитира либерални реформи, но е съдържателно чужда на ценностите на западната либерална демокрация. Към тези две алтернативи могат да бъдат прибавени в различни пропорции идейно-политическите влияния на нео-османизма, пантюркизма и турско-евразийската политическа доктрина (3). Нито една от тези идейни и политически тенденции не включва демократичните ценности на съвременна Европа. Кемализмът си остава в относителен план най-близко до европейската културна идентичност като проект за авторитарна модернизация на едно ислямско общество по пътя на секуларизацията. Политическите дилеми на турската отдалеченост и трудна съвместимост с проекта на Европа могат да бъдат разбрани по-добре в контекста на икономическите, социалните и културни разделения на съвременното турско общество. Подобно на всяко гранично общество, Турция е страна с две, дори три лица. Западното лице на Турция, манифестирано от модерните индустриални и търговски градове и региони около Истанбул и егейското крайбрежие има действителен потенциал за относително успешна икономическа и – донякъде – социална интеграция в живота на обединена Европа. Централна Турция е по-скоро една добре уредена близкоизточна територия. Източна Турция – с нейната бедност, етнически конфликти, мощна демографска динамика и пълно господство на традиционното ислямско общество е по-скоро сравнима с бедните ислямски страни на изток, отколкото с каквито и да било европейски стандарти. Необходими са огромни инвестиции за развитие на тези региони, десетилетия, преди каквато и да е стратегия на модернизация да даде убедителни плодове. Дневният ред на една съдържателна демократизация – особено по европейски стандарти – може да дойде едва след това. Освен психологически небалансирани, преговорите с Турция ще бъдат по необходимост мотивирани от текущата политическа конюнктура. Европа, както и Западът като цяло са все по-уязвими от вълните на нестабилност, демографска експанзия и религиозна радикализация в Близкия изток. Хаосът в Ирак ще бъде последван от тежка и продължителна криза с Иран по повод на ядрените му амбиции. Победата на Хамас в Палестина и нарастващият фундаменталистки натиск върху режима в Сирия не вещаят по-добри времена за региона като цяло. Поредица дребни, но навременни политически услуги, които Анкара може да окаже на Запада в процеса на този нов кръг на близкоизточна дестабилизация би изиграла решаваща роля за сломяване на и без това обезсилената аргументация на Брюксел за осъществяване на реформи и покриване на критерии от Анкара. Така преговорите за турското членство ще бъдат редуцирани до поредица от политически сделки – срещу стратегическите услуги в полза на Запада, Анкара ще получи „малки подаръци” на успешно затворени преговорни глави. Нещо повече – в този международен политически контекст Брюксел, а не Анкара ще бъде преговорната страна, която е притисната, която бърза, която налага динамиката на процеса, затваряйки си очите за турските реалности от „А” до „Я”, от първа, до трийсет и първа глава. Тук може би е време да се спрем на възражението, че всичко това не може да се случи, защото европейското обществено мнение няма да го позволи. Несъмнено, европейската общественост ще оказва значително влияние върху преговорния процес, поради което той няма да бъде гладък – ще има своите спадове, кризи, може да се стигне и до временни прекъсвания и блокади на преговорите. Сигурно е обаче, че общественото мнение в Европа, както и политическите опоненти на турското членство в ЕС няма да бъдат в състояние да осуетят преговорите и приемането на Турция в клуба на Европа. Истината е, че нито Брюксел, нито Вашингтон са в състояние да платят политическата цена на отблъскването на Турция и нейната потенциална враждебност и стратегическа преориентация на границата с размирния свят на исляма. Освен дългосрочните пасиви за западните интереси в Близкия изток, европейският отказ на турската кандидатура за членство ще породи значими последствия в още две стратегически направления. Първо, ще се засили и „циментира” стратегическото партньорство между Турция и Русия с цел недопускане или минимизиране на западното стратегическо (военно, институционално, инфраструктурно) присъствие в Черно море, Кавказ, Каспийско море и Централна Азия. (4) Второ, най-нестабилният и уязвим регион на Европа – Балканите – ще се превърне в граница на ЕС с Близкия изток. Граница, върху която една отчуждена и мощна в регионален план Турция може да оказва сериозно влияние с цел дестабилизация. Освен относително голямото турско малцинство в България, по Балканите са разпръснати многообразни мюсюлмански общности, традиционно повлияни и зависими от патронажа и внушенията на Анкара. Разбира се, приемането на Турция в ЕС няма да разреши този проблем – напротив, ще го изостри, защото целият регион на Балканите ще попадне под мощното регионално влияние на бившата имперска метрополия – днешна Турция. Но това е балканската гледна точка. За Брюксел, а и за Вашингтон, проблемът за турската хегемония на Балканите след приемането на Анкара в ЕС ще бъде вътрешен, европейски проблем, който Европа ще регулира с институционални механизми на въздействие. Доколкото може да го регулира, разбира се... Самата Турция не е чужда на мисълта за „балканска сделка” с ЕС. Въпреки, че конфликтите от 90-те години позатихнаха, Западните Балкани си остават уязвим регион, за който липсват очевидни, кратко- и средносрочни решения. Ангажиран в глобалната си антитерористична кампания, Вашингтон няма интерес да поддържа мироопазващо участие на Балканите, а ЕС се разкъсва между дилемата да предостави членство на група страни без ясни граници и намерения, или да плаща огромната сметка на един прото-колониален контрол върху група враждебни помежду си de facto протекторати. Точно тук кандидатката за членство в ЕС Турция протяга „приятелска ръка” - по време на своето посещение в Прищина - Косово на 11 октомври 2005 г. турският външен министър Абдуллах Гюл заяви: „Пътуването към ЕС за нас завърши и сега ние отиваме на Балканите. Сега пътуваме със самолет в региона, в който нашите прадеди отидоха, яздейки на кон”. В коментар по случая авторитетният турски ежедневник, излизащ на английски език The New Anatolian добавя: „След като успешно започна преговори с ЕС, Турция се обръща към своя исторически заден двор: Балканите”. (5) Ето това е размах, ето това е динамика! Вчера си „покорил” Европа, а днес вече се завръщаш на Балканите по правото на предците си – които шест века държаха тези земи вън от Европа. Офертата към Европа е ясна – „не се безпокойте за Балканите, вашия заден двор. Ако ни приемете в клуба Европа, ние ще ви освободим, ще се погрижим за Балканите като за наш заден двор...” Както се казва – краят остава за вас ... и за Балканите ... 1 Писателят Орхан Памук бе обвинен в „оскърбление на турската национална идентичност” след негово изказване пред списание „Tages Zeitung”, в което се заявява, че „един милион арменци и 30 000 кюрди бяха убити в тази страна (Османска Турция), но никой не се осмелява да говори за това. 2 Широко известна е сентенцията на премиера Ердоган за демокрацията. Все още в качеството си на кмет на Истанбул той казва: „Демокрацията е като градския транспорт: возиш се докато пристигне на твоята спирка, след което продължаваш по пътя си...” „Will Turkey Make It?” by Stephen Kinzer, New York Review of Books, Vol. 51, # 12, July 15 2004 3 В своя оригинален вариант официалната идеология на кемализма е неекспанзионистична – тя разглежда турския национален проект изцяло в границите на държавата под лозунга „Мир в Турция – мир в света”. След окупирането на Северен Кипър през 1974 г. и – особено – след военния преврат от 1980 г., в турската държавна доктрина значително нарстват елементите на имперска носталгия и експанзионистичен национализъм. При Тургут Йозал – премиер и президент през периода 1982-93 г. – нео-османизмът и пан-тюркизмът се превръщат в съставна част от държавната идеология. Разпадът на СССР откри практическо пространство за реализация на пан-тюркизма, но резултатите от кампанията на Анкара спрямо бившите съветски републики в Кавказ и Централна Азия не бяха особено убедителни. Балканските кризи от 90-те години, свързани с разпада на Югославия и успехът на ДПС да установи контрол върху смесените етнически райони в България вдъхнови нео-османистките амбиции в Турция. Политиката на Анкара в балканското направление обаче e много сдържана и предпазлива. Европейските амбиции на Турция не позволяват разгръщане на експанзия извън метода на „капката вода” – тихо и незабележимо заемане на позиции, обслужващи дългосрочни цели. Турското евразийство е един вид „резервна идеология”, чието предназначение е да сплашва Европа – един вид Турция има алтернатива, а също така и да обслужва все по-силния взаимен интерес от сътрудничество с Русия за недопускане на Запада в геостратегическия ареал на двете бивши империи – Руската и Османската. Все по-важно място за реализацията не пан-тюркистките, нео-османистките и евразийските амбиции на Турция заема ислямът като инструмент за манипулиране и управление на турските и мюсюлманските общности в съседните страни и региони. 4 Стратегическото партньорство между Москва и Анкара за контрол върху Черно море и ресурсите на стратегическото направление Черно море – Кавказ – Централна Азия е вече реалност. Анкара прави всичко възможно за да осуети присъствието на международни сили на НАТО в акваторията на Черно море, основно позовавайки се на конвенцията от Монтрьо, а Русия поддържа серия от „замразени конфликти” в Кавказ за да запази коридора към Централна Азия практически непроходим за западната инфраструктура на сигурността и икономическото развитие. Монополът, който руският концерн „Газпром” изгради за износ на газ от Азия за Европа може да бъде поддържан единствено при сътрудничество с Турция, с цел недопускане на алтернативни проекти за пренос на газ към Европа от Иран, Казахстан и Туркменистан през Мала Азия. 5 The New Anatolian, Wednesday, October 12, 2005 Пълен текст: http://www.iris-bg.org/files/The%20Case%20of%20Turkey%20in%20the%20EU_Part%201_bg.pdf Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отправи препоръки към гръцките медии да не отразяват турските нарушения в Егейско море, пише гръцкият вестник „Етнос” . Бъркайки и ролята, и страната, Ердоган се опита на срещата си с редакторите на пет гръцки вестника, да представи ситуацията в Егейско море като идилична и да прехвърли отговорността за създаване на напрежението на гръцките медии, които, по думите му, играели ролята на проводник на армията и на министерството на отбраната. Относно полетите на турски бойни самолети над Егейско море Ердоган настоя на позицията турските бойни самолети да продължат да летят, но невъоръжени, посочва вестникът. 17 май 2010 Пълен текст в агенция „Фокус”: http://www.focus-news.net/?id=n1394996 „Имерисия” (Атина): Турска икономическо-културна експанзия в границите на Османската империя
Пълен текст:
Датският психолог Николай Сеннелс за културните и психологически пречки пред мюсюлманските имигранти на Запад Редакторът на американското консервативно издание Frontpage Magazinе Джейми Глазов разговаря с датския психолог Николай Сеннелс. След неколкогодишна практика в затвор за младежи в Копенхаген Сеннелс издаде неотдавна книгата "Сред престъпници-мюсюлмани. Моят опит като психолог за Копенхагенската община". Преведена е вече на няколко езика. Предстои излизането й на английски по-късно тази година. FP: Нека започнем разговора с въпроса как попаднахте на точно тази работа? Пълен текст: Евробарометър: 57% от европейците против Турция в ЕС
Очевидно дали Турция ще стане пълноправен член на Европейския съюз не зависи само от това дали ще изпълни всички изисквания, а и дали е успяла да спечели доверието на европейските граждани. Важността на тази тема личи и от изказване на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който признава, че „предизвикателството за Турция е да спечели сърцата и умовете на тези европейски граждани, които са отворени към европейската й съдба, но все още не са убедени.” Опозицията срещу Турция е много по-голяма сред 15-те стари страни-членки на съюза, отколкото сред новите. В крайна сметка след като Турция приключи успешно предприсъединителните преговори, най-вероятно ще бъдат проведени референдуми и от двете страни – турска и европейска. Така общественото мнение ще бъде повече от важно и хората ще имат последната дума по въпроса дали Турция ще бъде част от едно последващо разширяване на съюза. Източник: Евробарометър Превод: Ивелина Петкова
В момента в ЕС и Швейцария живеят общо между 21 и 23 милиона мюсюлмани. Реалният им брой е може би по-висок. Според изследване на американски учени през 2050 година 20 процента от жителите на ЕС ще вярват в Аллах. В България мюсюлманите са 13 % от населението на страната. Така тя се нарежда на първо място в Евросъюза по процент на гражданите, изповядващи исляма. На второ и трето място са Франция с 10 процента и Холандия с 5,2 процента. В България джамиите са 1 280 при 990 000 мюсюлмани. Във Франция джамиите са 1 600 при над 6 милиона изповядващи исляма. Раждаемостта сред мюсюлманските имигранти е по-висока от средното за ЕС ниво. В момента новородените момченца в Брюксел най-често биват кръщавани с името Мохамед. Мюсюлманите, живеещи в ЕС, се идентифицират повече с религията, която изповядват, отколкото със страната, в която живеят. Половият контакт между неомъжени е позволен според 48 процента от живеещите във Франция и 27 процента от живеещите в Германия мюсюлмани. За разлика от тях обаче едва 3 процента от живеещите във Великобритания мюсюлмани одобряват секса преди брака. Пълен текст:
Според проучване, финансирано от втората по големина банка в Испания - BBVA, повече от половината европейци са против мюсюлманките да носят забрадки в училищата. В същото време, според информация на арабския вестник „Ал араб алиом”, мнозинството респонденти нямат нищо напротив в класните стаи да присъства кръста. Подобно мнение доминира, въпреки текстовете на светските конституции, които забраняват носенето на религиозни символи в средните училища. На практика законодателите използват именно тези текстове, за да се противопоставят на носенето в европейските страни на ислямските религиозни символи – забрадката и фереджето. Социологическата анкета е реализирана с участието на 1 500 души, жители на дванадесет страни-членки на Европейския съюз. Това са: Белгия, Великобритания, България, Дания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Испания и Швеция. Около 52,6% от запитаните са се произнесли „против” или „напълно против” на зададения въпрос дали да бъде позволено да се носи забрадка в училищата. Интересното в случая е, че в България този процент е най-висок в сравнение с всички останали европейски страни, а именно 84,3%. Този показател за Франция е 68,3%, а за Дания - 28,1%. Най-слаба подкрепа за въпросната рестрикция е регистрирана в Полша – 25,6%. В същото време повече от 54,4% от европейските респонденти изразяват своето одобрение за присъствието на кръста в учебните стаи на средните училища. В Испания статистически това се изразява с 69,6% подкрепа, в Италия – 49,3%, във Великобритания – 77%, а в Дания – 78,8%. Анализаторите смятат, че изследването е част от аргументацията на европейските правителства по отношение на рестрикциите, които започват да се налагат върху носенето на фередже в някои европейски държави. Вчера белгийските законодатели почти единодушно наложиха подобна забрана. Във Франция е твърде вероятно скорошно прилагане на подобна мярка. На този етап инициаторите на рестриктивния закон са депозирали текста в Държавния съвет, преди да го внесат в парламента. Прави впечатление острата реакция на френския президент Никола Саркози, изразена на заседание на френското правителство, на което е бил обсъден въпросът дали ислямските страни няма да реагират остро на подобна забрана. Изведеното в редица арабски издания изказване на френския държавен глава е следното: „Няма да ни учат държави, които забраняват строежа на черкви, както и няма да ни учат САЩ, чиито половина щати налагат смъртното наказание.” Въпросното социологическо изследване отразява в известна степен спецификата на обществените настроения в различните страни-членки на ЕС по отношение на исляма, местното ислямско малцинство и евентуалното членство на Турция в съюза. До някъде то може да бъде ориентир за средствата и приоритетите на външната политика на всяка една отделна държава към еврокандидатурата на Анкара. Не случайно най-силно подкрепящи подобно желание са Великобритания, Испания и Швеция, а най-силно са против Германия, Франция и Австрия. 1 май 2010
Заместник-министърът на труда Ахмет Дахтерогулари съобщил, че работят два процента от децата, записани в училище, и 26,3%, които не ходят на училище. Над една пета – 22,4% от децата, които са напуснали училище, са направили това поради високите такси за обучение. 3 май 2010 Пълен текст: http://financecrisis.actualno.com/news_296669.html
Фидан е представил своята платформа за дейността на централата. Основният акцент е поставен върху преструктурирането на службата с цел повишаване на нейната ефективност. В по-конкретен план бъдещият началник на MIT смята да работи много по-синхронизирано със службата за вътрешна сигурност с оглед на по-доброто обезпечаване на външната политика на Турция. Според германски информационни източници Фидан ще използва работните модели на американските разузнавателни служби. Конкретните приоритети са свързани с наблюдението и контрола върху изпълнението на международните договори (без да се споменава дали става въпрос единствено за тези, по които Турция е страна), изработването на отбранителната концепция на държавата, активизирането на „икономическото разузнаване”, защитата на турските обекти и интереси зад граница и активното подпомагане на правителството в „информационната война”. От биографичните данни на бъдещия разузнавач №1 на Турция се вижда, че става въпрос за онези сектори на сигурността, по които самият той е специалист. Хакан Фидан е роден през 1968 г. в Анкара. През периода 1986-2001 г. служи в турската армия. Известно време работи в базата на НАТО в Германия, която се занимава с провеждането на операциите за бързо реагиране (Allied Rapid Reaction Corps). Впоследствие се оттегля от активна военна служба и работи като икономически и политически консултант на австралийското посолство в Анкара. Специализира мениджмънт и политически науки в университета в Мериленд, САЩ. Магистърската му теза, озаглавена: „Разузнаване и външна политика. Сравнение между британските, американските и турските разузнавателни системи” е защитена в анкарския университет „Билкент”. Впоследствие тази негова разработка прераства в докторска дисертация, която е озаглавена: „Ролята на информационните технологии за контрола на международните договори в информационната епоха”. Очевидно е, че новият ръководител на турското разузнаване има сериозна научна подготовка. Той е специализирал в Международната агенция за атомна енергия (МАЕЕ), в Института на ООН по разоръжаване в Женева, Швейцария, в лондонския Институт за контрол върху технологиите и др. Има преподавателски стаж във висшите учебни заведения „Хасетеп” и „Билкент” в Турция. Фидан има успешен мандат като ръководител на Турската агенция за развитие и сътрудничество (ТАРС). Официално тази държавна структура осъществява и контролира дейността на Анкара по реализирането на икономически, търговски, социални, културни и технически проекти в развиващите се страни. От електронната страница на ТАРС научаваме, че тя има представителства в 20 държави по света. Прави впечатление, че сред публично заявените цели са „реализация на макропроекти в региони, които са в известна степен развити” (с пояснението, че за такива се приемат Централна Азия и Източна Европа). Преди да встъпи официално като служител в централата на MIT, Хакан Фидан е работил в Министерския съвет. Той е реализирал множество неофициални задгранични мисии, придружавайки бившия съветник по международните въпроси на Ердоган - сегашния външен министър Ахмед Давутоглу. Той е взел участие в задграничните командировки на настоящия премиер и е присъствал на всички негови международни срещи. Фидан е един от тримата високопоставени турски официални лица, които играят решаваща роля за организирането и провеждането на непреките мирни преговори между Израел и Сирия, които започнаха през 2007 г. Той бе сред делегацията на Турция на международната среща за ядрена сигурност във Вашингтон, проведен на 12 и 13 април 2010 г. Пълен текст: http://www.orientbg.info/komentari/fidan.html
Actualno.com: Срещата на президентите на Турция, Сърбия и Босна е повратна точка за Балканите Проведената вчера тристранна среща на президентите на Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина Абдуллах Гюл, Борис Тадич и Харис Силайджич е "повратна точка за Балканите", заяви турският външен министър Ахмет Давутоглу, цитиран от Анадолската агенция. 25 април 2010 Пълен текст:
Darik News: Турция засилва влиянието си на Балканите В Истанбул ще се състои тристранна среща на президентите на Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина Абдуллах Гюл, Борис Тадич и Харис Силайджич, съобщават турските електронни медии. В срещата ще участва и инициаторът на форума - турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу. Според турския вестник "Тараф" срещата в Истанбул е била подготвена в началото на седмицата, когато Давутоглу разговаря в Белград със сръбския си колега Вук Йеремич и с испанския министър на външните работи Мигел Анхел Моратинос, чиято страна председателства ЕС. В Белград Давутоглу беше приет от сръбския президент Борис Тадич и е разговарял от сръбската столица по телефона с Харис Силайджич. В Брюксел, където бе в четвъртък, Давутоглу каза пред журналисти, че срещата в Истанбул в събота ще бъде важна стъпка за Балканите. По думите му положителните развития в отношенията между Босна и Сърбия ще доведат до трайна стабилност на Балканите. Той добави, че Турция винаги е придавала голямо значение на региона. Вестникът "Заман" отбелязва, че от октомври 2009 г. Давутоглу е организирал няколко срещи с колегите си от Сърбия и Босна, с които е обсъдил развитието на събитията на Балканите. Според вестник "Тараф", цитиран от БТА, най-големият успех на контактите на Турция с Босна и Сърбия е решението на босненските власти да изпратят посланик в Белград. Неотдавна сръбският парламент се извини на босненските мюсюлмани за клането от Сребреница през 1995 г., отбелязва вестникът. Другата седмица турският външен министър ще разговаря в Анкара с колегите си от Босна и Хърватия. 24 април 2010 Пълен текст: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=518192
Агенция „Фокус”: Турция засилва влиянието си на Балканите според сръбски медии Текст от рубриката „Турция разбулена” Белград. Президентът на Сърбия Борис Тадич, председателстващият Председателството на Босна и Херцеговина Харис Силайджич и президентът на Турция Абдуллах Гюл ще се срещнат в събота в Истанбул, предаде сръбската агенция БЕТА. По думите на външния министър на Турция Ахмет Давутоглу срещата ще се състои в рамките на опитите да се подкрепи мирът в региона. „Срещата на върха в събота в Истанбул ще бъде важна стъпка за Балканите и ще представим много важна картина за региона”, каза Давутоглу след срещата европейския комисар по разширяването Щефан Фюле. 22 април 2010 Пълен текст:
Автор доц. д-р Чавдар Николов Приемането или неприемането на Турция в ЕС безспорно още дълго ще раздвоява европейското обществено мнение, както на политиците, така и на анализаторите. Въпросът далеч не е само в това къде следва да бъдат прокарани границите на Обединена Европа и дали Евросъюзът териториално би трябвало да прекрачва в Азия, или напротив - да се въздържи от такова разширение. Или дали е негова работа да въвежда светското начало, да налага демократични закони, институции, свободи и човешки права по европейски образец и да изисква съответното им изграждане и спазване в мюсюлманския свят. Предписанията на Брюксел не важат за турската армия Тук ще направим малко, но контекстуално отклонение в текста. Историята на втората най-голяма евроазиатска държава е история, еднозначно доказваща светската и цивилизаторската роля на армията в нея. Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят. На моменти тук поеманият риск изглежда прекалено голям и опасностите – абсолютно непредвидими. Но все пак проблемът с присъединяването на Турция към Евросъюза се очертава преди всичко като стопански. Може ли в средносрочно или дългосрочно бъдеще ЕС икономически да си позволи едно, макар и строго кондиционирано, членство на Турция. Какви могат да бъдат издръжките и последиците от това за общността? С приемането на България и Румъния в ЕС се оформи сериозен благосъстоятелен дисонанс. Вече 6% от общото население на общността се оказват с БВП на глава от населението, който е приблизително наполовина по-нисък от този на най-бедната от останалите 25 страни – Латвия. Според статистиката на Световната банка БВП на България на човек от населението през 2006 г. възлиза на 4089 долара, а по паритетни курсове - на 10 124 долара. Румъния има показатели за БВП на човек от населението 5645 долара и за паритетен БВП на човек от 10 086 долара. Виждаме впрочем как вторият, реално отрязяващият благосъстоянието на хората, румънски показател независимо от разпространеното у нас от масмедиите мнение се оказва леко по-нисък от българския. Асиметрия на държавата и населението Съответните показатели за Турция са 5521 долара и 9072 долара. Което ще рече, че показателят за паритетен БВП на човек от населението в тази страна вече е с 10,4% по-надолу от българския. Но най-специфичното в турския случай е, че при него се касае не само и не толкова за показателя „на човек”, колкото до „асиметричния” мащаб на държавата и на населението й. Евентуалното приемане на 73-милионната наша югоизточна съседка в Евросъюза само по себе си и отведнъж би означавало рязко задълбочаване на разликите в благосъстоянието между държавите от ЕС. От гореспоменатия и съвсем не за пренебрегване 6-процентен дял на бедните при населението на общността отведнъж с евентуалното включване в ЕС на Турция показателят скача на 19% от цялото население. Сиреч делът на бедните в Обединена Европа би се утроил. А това би било развитие, което достатъчно далновидният ЕС едва ли ще си позволи в каквато и да е перспектива. В контекста на обсъждането на кандидатурата на Турция за Евросъюза при всяко положение обаче не бива да се игнорират и ред сериозни геостратегически предупреждения в духа на изречените от бившия германски канцлер и един от големите съвременни политически мислители Хелмут Шмит: «Само за няколко десетилетия пълноправното членство на Турция би могло да доведе до значими промени в културата на Стария контенент.» «Фактът, че враждебността и омразата се разпалват твърде лесно сред хетерогенно, смесено население, е от първостепенно значение при решаване на бъдещия въпрос за приемане на мюсюлмански държави в Евросъюза.» В частност, в казаното могат да се намерят доста състоятелни аргументи за формирането на една дипломатически изключително сдържана, а по същество негативна, позиция на България по въпроса с турското еврочленство. Обосновани аргументи Така че, макар преговорите с Турция за нейното еврочленство поради ред политически, дори геополитически, съображения понастоящем да са дефинирани като такива с "отворен край", все пак обоснованите аргументи от икономическо и геостратегическо естество еднозначно и дългосрочно говорят «против» встъпването на Турция в Евросъюза. За сравнение, Хърватия, Сърбия, Черна гора и Македония заедно имат население от 15 милиона души и евентуалното им приемане при икономически условия, съответстващи на сегашните, би качило “само” с два процентни пункта групата на крайно бедните в ЕС. Хелмут Шмит пише още, че «онзи, който проумее сегашното кризисно положение в ЕС, ще разбере, че е нужна по-дълга фаза, преди да се помисли за присъединяването на нови държави». По този начин графикът за разширяване поне до 2020 г. изглежда вече запълнен с приемането към 2010 година на Република Хърватия. Която за нас, българите, е благостоятелна държава. Хърватските показатели са 9611 долара БВП на човек от населението по текущи и 14 066 долара по паритетни курсове и така страната превъзхожда България и по двата показателя, съответно с 2,35 пъти и с 38,9%. Статусът на Турция – най-рано след 2020 г. До края на следващото десетилетие може да се очаква и евентуалното еврочленство на Сърбия, Черна гора и Македония. По този начин във времеви аспект статусът на Турция предстои да бъде решаван най-рано след 2020 г. Но поне засега нещата, погледнати през призмата на еврочленството на тази страна, не изглеждат никак оптимистично. Везните още по-определено се наклоняват в отрицателна посока, особено ако към икономическите и геостратегическите аргументи се добавят също негативните сигнали, насочени против светското начало в турската държава, които непрекъснато се излъчват от страна на днешните нейни управляващи. Негативни сигнали излъчва, откровено казано, и самото турско общество, което с вота си докара на власт днешните управляващи. 01 април 2008 Пълен текст:
Actualno.com:
17 април 2010 Турската полиция задържа неомъжена жена и други шест души заради т. нар. „убийство на честта" на бебе на 2 дни, предаде Ройтерс, като се позова на Анадолската агенция, предаде КРОСС. Бебето е задушено от баба си, след като семейството научило, че 25-годишната майка е забременяла, без да е омъжена. „Семейството ми реши да убие бебето ми", казала майката пред полицията. „55-годишната ми майка задуши бебето с парче плат. След това братята ми го заровиха в градината и покриха дупката с цимент", допълнила тя. Полицията открила детето след анонимен сигнал. Сред задържаните е и доктор и негов асистент. Предполага се, че те са се съгласили да не регистрират детето при раждането в замяна на определена сума пари. Бащата на детето отбива военната си служба и не е замесен. Ройтерс припомня, че убийствата на честта не са рядкост в Турция. ЕС многократно е призовавал Анкара да заеме по-решителна позиция срещу тези престъпления. Пълен текст: http://asia.actualno.com/news_294446.html
Dnes.bg: Турция в ЕС: Преодоляване на невъзможното 17 април 2010 „Не искаме да сме тежест за Европейския съюз. Ако не ни искат, не губим нищо. Тогава те избират да бъдат християнски клуб”. С тези думи турският премиер Реджеп Ердоган изрази ясно позицията на правителството си по отношение на евроскептицизма за членството на Турция в ЕС. Германският канцлер препотвърди официалната позиция на Брюксел, че основната пречка в присъединителния процес е неизпълнението от страна на Турция на допълнителното споразумение за разширяване на митническия съюз с десетте приети през 2004-та страни членки на ЕС. Анкара подписа протокола, но продължава да държи затворени своите пристанища и летища за Република Кипър (в отговор на непризнаването на Севернокипърска турска република). Така, заставайки срещу една държава от съюза, Турция застана срещу целия съюз и даде повод за замразяването на цели 8 от общо 35 преговорни глави. В това число Свободно движение на стоки, Селско стопанство и развитие на селските райони, Транспортна политика, Митнически съюз и Външни отношения. Въпросът е готова ли е Турция да удържа на натиска за помиряване с Кипър (враждата е с давност 36 години). Към този момент отговорът е "да", при положение че Анкара не предприема каквито и да е стъпки в посока искането на Брюксел. За разлика от сходния казус „Армения” например, където малко или много историческата непоносимост между двата народа на ниво държавни взаимоотношения е, ако не преодоляна, то поне значително намалена. Разбира се, говорим за съвсем начална фаза, но ЕС иска движение именно в тази посока. Визитата на Меркел донесе и едно полуофициално условие за членство. Канцлерът поиска турска подкрепа за евентуални нови санкции срещу Иран. Подобна подкрепа срещу съседна мюсюлманска държава изглежда особено висока летва, но е цената, която трябва да се плати за благоразположението на Запада. Всъщност Турция търси това политическо благоразположение още от 1959 година, когато кандидатства за асоциирано членство в Европейската икономическа общност – предшественика на ЕС. От тогава до сега са водени множество преговори, подписвани са редица спогодби, но южната ни съседка не само остава в преддверието на Обединена Европа, но и пред широко затворените й врати. Оставяйки настрана Кипър, евролидерите имат и други причини да не бързат да приобщят Анкара към голямото семейство. Значителна част от политическия елит е на мнение, че културните и религиозните различия не могат да бъдат преодолени. Все пак говорим за над 80 милиона мюсюлмани, които ще се влеят в християнския бастион. Проблем в сянка безспорно е и настоящата икономическа ситуация. Едно отваряне на границата между ЕС и Турция със сигурност ще доведе до прилив на евтина работна ръка, която ще залее европейския пазар. Мощта на турския износ (въпреки регулаторните правила в Обединена Европа) пък може да се окаже прекалено голяма тежест за и без това задъханата икономика на Стария континент. Не са малко обаче експертите, които считат, че Турция ще влее свежата кръв, от която застарялата и мудна Европа има нужда. Освен това приемането на мюсюлманска държава в съюза може да се окаже така търсеният ключ за пробив в отношенията между Запада и Изтока. Всички неясноти, условности, предположения, догадки и т.н. обаче оставят Турция извън ЕС. И по всичко личи – за дълго време. Пълен текст: http://www.dnes.bg/world/2010/04/17/turciia-v-es-preodoliavane-na-nevyzmojnoto.89473
„Портал Европа”: Президентските избори в Кипър може да повлияят на кандидатурата на Турция в ЕС 15 април 2010
Actualno.com: Дойде време Турция да поиска извинение от арменците 15 април 2010
Ориент.бг: Ахмед Давутоглу – идеи, аспирации и фикции Автор: д-р Абдулхамид Аалнасер
Ориент.бг: Давутоглу: Турция е сред 10-те най-влиятелни държави през ХХІ век Автор: Екип на Ориент.бг
08 април 2010 |
Турция изпреварва България
снимка: Reuters
"Златни времена" за турската икономика. Гръцко-турска война за българските банки 
Откъс от статията на д-р Огнян Минчев „Казусът Турция в ЕС”, Институт за регионални и международни изследвания, 2006
Чрез „моркова” на икономическото сътрудничество и създаването на единно икономическо-културно пространство Турция се опитва да реализира цялостна стратегия за разпростиране на влиянието си на Балканите и в Източното средиземноморие – в географските граници на Османската империя, пише гръцкият вестник „Имерисия”. В светлината на тази стратегия се разглежда и настойчивото искане на Турция за отмяна на визите за посещаващите островите в източната част на Егейско море и на Додеканезите. Улесняването на еднодневните посещения на турското крайбрежие пък на практика се създава опасност от превръщане на местната икономика в изцяло зависима от туристическата индустрия на отсрещния малоазийски бряг, коментира „Имерисия”.
Кафене.нет/ Де Зората: Защо Европа и мюсюлманите говорят на различни езици
Докато през 2001 г. Евробарометър 56.2 информира за 46% от населението на 15-те страни-членки, което е против членството на Турция в ЕС, то този процент нараства до 52% през пролетта на 2005 (Евробарометър 63) и до 57% в есента на същата година (Евробарометър 64). Изследването „Евробарометър” се провежда от социологическата агенция на Европейския съюз във всички страни-членки на ЕС и трите страни кандидат-членки Хърватска, Турция и Македония с цел проследяване промяната на обществените нагласи в дългосрочен план.
Един милион деца от общо 17 000 000 в Турция работят, вместо да ходят на училище, пише днес турският вестник „Джумхуриет”.
Вчера турските средства за масова информация уведомиха, че президентът Абдула Гюл официално е подписал указа за назначаването на Хакан Фидан като ръководител на турската разузнавателна служба MIT. Той наследява на поста Емре Танер, който управляваше външното разузнаване в продължение на пет години.
„Експерт” (издание на Българско дипломатическо дружество): Членството на Турция в ЕС е икономически неприемливо
Коментари
http://www.vbox7.com/groups/bozkurt/