Годишнина от един преврат и от едно национално предателство

Годишнина от един преврат и от едно национално предателство

09 септември 2013  |   2 коментара

„Революцията“ от 9 септември 1944 г. през погледа на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки.

Днес се навършват 69 години от комунистическия преврат на 9 септември, 1944 година. Макар, че не е съвсем точно и определението „комунистически“, защото превратът на практика е извършен от професионални превратаджии. Групата „професионални“ офицери-превратаджии и политически дейци около Кимон Георгиев, Дамян Велчев, осъществява още два преврата – през 1923 и 1934, с което поставя своеобразен рекорд в най-новата ни политическа история. Но това е друга тема ...

Та в нощта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 бойни части и съединения от Софийския гарнизон заемат ключови позиции в столицата, офицери-превратаджии им отварят вратите на Министерството на войната. Шумкарите ги няма. И ако Червената армия не беше нахлула от север нямаше и да се появат.

Днес по телевизиите се прескачат всякакви коментатори, анализатори, бивши шумкари и прочее, които разгорещено спорят дали превратът е революция и дали е бил полезен за индустриялизацията на страната. Че не е революция, не е. Преврат е. Военен. За индустриализацията спорът е дълъг и ще се води още много време.

Едно обаче е безспорно. Превратът на 9-ти септември и последвалото установяване на диктатура на БКП на дулата на танковете с петолъчките има катастрофални последици за българския национален интерес и българския национализъм. И може би е в основата на катастрофалната демографска и икономическа ситуация в държавата днес.

Ръководството на БКП и държавата извършва национално предателство без аналог в българската история – опитът за отродяване на пиринския край и присъединяването му към Югославия, „македонизацията“ на тези изконно български земи. В добавка - социалното инженерство в създаването на „шопски“, „помашки“, „добруджански“ и прочее „нации“. Разпускането на родолюбивите организации и съюзи, отричането на българщината, налагането на „интернационализма“ като основна обществена ценност. Опитът великите български царе, Левски, Раковски, Делчев да бъдат заменени в душите и сърцата на българите от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Тито ...

Стотици, вероятно хиляди български офицери, учители, духовници, са избити без съд и присъда от вилнеещите „революционни“ сили, а всъщност криминални елементни и дегенерати. Това са фактите – колкото и да не се харесват на хилавите днешни псевдо-левичари, „анти-фа“-та, в огромната си част мамини синчета и/или несбъднали се комсомолци и болшевики, жалки апологети на „революция“, която не се е случила. Но донесла разруха и упадък на българската нация.

Това е национално предателство. Което не бива да бъде забравяно и не бива да бъде простено.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *