България в последните  150 години е имала един единствен съюзник и той се нарича българската армия. Казвам това, за да подчертая значението на темата. Някой спомена за обстановката в света и ние трябва ясно да си дадем сметка, че войните днес не започват в традиционния начин на обявяване на война, където нападателят обявява ден и час на атаката. Днес нападенията се извършват без такива джентълменски жестове. А военните действия се водят от войници и самолети без обозначителни знаци, от безпилотни самолети и нападнатите разбират за последиците от новините, ако са живи.

Казвам това в друг аспект, чисто географски. Една голяма държава, наша съседка, си присвои един полуостров от една друга държава, пак наша съседка. И го превърна в голяма мощна военна база, буквално на нашите граници. Една друга наша съседка, преди десетилетия, си присвои остров и си създаде своя държава, а днес изпраща изследователски кораби да проучват морските богатства на острова. Тук е моментът да се върнем към това, че имаме единствен съюзник – нашите въоръжени сили. И това определя значението на този доклад.

Така започна словото си доц. д-р Милен Михов от трибуната на парламента относно доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г.

Аз не бих искал да се съглася, че в доклада нищо не се променя, защото той може би прилича на предходните доклади от преди 3 години, които министър Каракачанов и неговото министерство внасят, защото за трета поредна година увеличаваме заплатите на хората под пагон с 10%. Повтаря се в доклада, че за трета поредна година реализиране трите модернизационни проекта; въпросът от финансова, договорна страна за реализирането на модернизацията; че сме на прага на финализиране на процеса на военноморските сили; че напредваме в модернизацията на сухопътните сили, поясни Михов и добави:

Аз не разбирам кога опозицията е искрена. Когато днес критикува, че ние твърде бавно движим тези проекти, и че не даваме достатъчно средства – или когато само преди  месец убеждаваха, че трябва да замразим тези проекти, защото сме в най-страшната епидемия. Смятам, че опозицията трябва да подкрепи този доклад, защото той е толкова критичен, че може да бъде знаме на опозицията на критика срещу управляващите, че не са си свършили работата, само че тази позиция – да се въздържи опозицията в лицето на БСП, е някак си недоизказана, защото основният въпрос в този доклад  е въпросът за дългосрочното финансиране на българската отбрана. Да, когато ние служехме бюджетът за отбрана през 80-те години е бил 17% от БВП. Скритите разходите са били далече повече, но все пак историците все още не знаем колко. През 2000 г. България отделя 2,7% от БВП за отбрана, а днес той е 1,61%.

Миналата година поради еднократното плащане стигнахме едно приемливо ниво за отбрана. Това е въпросът  - дали политическите сили и тези, които претендират да са отговорни – ще се обединят около идеята, че за отбрана трябва да се отделят необходимите средства дългосрочно, последователно, за дълъг период от време, независимо от политическите промени в страната. Само тогава може да пречупим тенденцията от последните 20 години – на ерозиране на отбранителните способности на страната. Ако имаме отговорно национално поведение – трябва да се обединим и да кажем – за следващите 10 г., или повече, за армията са необходими достатъчно средства, защото трябва да подкрепяме нашия съюзник. Военните способности на една страна гарантират нейната национална значимост. Подкрепата на този доклад е подкрепа за идеята за една последователна политика в отбраната, гарантирана с необходимите средства за десетилетия напред, завърши депутатът от ВМРО.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *