Факти за българското енергийно погребение

Факти за българското енергийно погребение

13 юли 2012  |   3 коментара

Автор: Ваня Ламбева, ВМРО - Мусагеница

Как една бяла държава се грижи за своите граждани и мисли за бъдещето!

Норвегия! Норвежките ледникови езера и буйни реки вече доставят електричество за почти всяко домакинство в страната, както и за енергийни компании и в други скандинавски страни, и за Холандия. Когато пък ВЕИ капацитетът й е малък, Норвегия внася електроенергия от същите тези страни.

През 2008 г. Норвегия е произвела 142,4 TWh електроенергия, почти всичката - от водноелектрически централи, според Statnett, която отговаря за високоволтовите електропроводи в страната. Норвежците са консумирали 128,6 Twh.

Още през 2008 г-н Кристиан Рининг-Тьонесен, главен изпълнителен директор на Statkraft – държавна фирма, която поддържа повече от 100 водни централи в Норвегия(!!!) - призова страната да се превърне в „батерията на Европа“.

„Норвегия може да помогне на Европа да въведе по-ефективни възобновяеми енергийни източници на пазара чрез осигуряване на устойчив гръб“, каза Нобуо Танака, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, по време на конференция за възобновяема енергийна през 2008 г.

Нека видим какво прави България в същата 2008 г.

Малко фактология:

Атомната електроцентрала в Козлодуй е съоръжена с четири блока по 440Ммt, с реактори ВВЕР 440/230 (второ поколение съветски ядрени реактори) и два блока по 1000Ммt със съветски реактори от четвърто поколение - напълно отговарящи на  съвременните критерии за безопасност.

Без каквито и да било технически, икономически и социални основания,  българските  правителства, по договореност с Европейската комисия, спират преждевременно първите два блока на ядрената ни централа в Козлодуй. А към 2006 година - следващите два: за блок № 3 това са 5 години преди въпросната минимална продължителност, а за блок № 4 – 7 години.

Обясненията за тези минали и обявени за предстоящи актове се обвързват с изпълнение на едно условие за присъединяването на България към Европейския съюз - съюзът, който се приема като „единствена гаранция за траен просперитет на нацията“.

По-малко от година след спирането на блокове № 1 и 2 в Козлодуй Групата на седемте най-развити държави в света, известна като Г-7, взима решение за подобряване безопасността на ядрените централи в Централна и Източна Европа и по-точно - изградените по проекти и с техника на бившия Съветски съюз.

Изключително важно е да се знае, че във въпросното решение на Г-7 никъде не се съдържа призив или искане за спиране на ядрени реактори. Независимо от това, самото съвпадение на това решение с фактически спряната работа на козлодуйските блокове подсили разпространяваните сред западноевропейската общественост отрицателни внушения по адрес на нашата централа. Това споделя г-н Кузма Кузманов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“.

След още една година, със спирането на блокове № 3 и 4, преките загуби, според занижената оценка на ангажираните от Европейската комисия фирми „Аркадис“ и „Плеадис“, възлизат на 500 милиона лева годишно. За една обедняла България сумата е значима, но в същото време е пренебрежимо малка спрямо пропуснатите ползи от преждевременното затваряне.

Във всички фундаментални изследвания на вредните промени в земния климат експертите препоръчват широкото използване на възобновяеми енергоизточници (вода, слънце, вятър, геотермални извори, океанските приливи и отливи), както и на атомната енергия. Поради ограничените водни ресурси и все още недостатъчните технически възможности за ефективно усвояване на другите възобновяеми ресурси обаче, през един далеч не кратък период от следващи години, основен фактор за опазване на природата от по-нататъшно замърсяване си остава атомната енергия. Под използване на атомна енергия се разбира не само изграждането на нови ядрени централи, но и удължаване на живота на действащите - при постоянно повишение на нивото им на безопасност и на висока ефективност.

Увеличават се разходите по опазване на атмосферата от вредни газове като след 2008 година, с влизането в сила на споразумението от Киото, не е изключено тези разходи допълнително да нараснат с глобите за завишените замърсявания.

По-скъпо произвежданата електроенергия ще увеличи чувствително разходите във всички сфери на обществения живот и в бита. Сборът от загубите, определени от ранното затваряне на малките блокове на атомната електроцентрала в Козлодуй, по мнение на някои наши експерти, възлиза на внушителните 40 милиарда лева - сума, повече от два пъти по-голяма от чуждите заеми, които имаме да изплащаме. (публикация на „24 часа“/11.11.2002).

Тоест, към затваряне на една атомна електроцентрала следва да се пристъпва само, когато тя стане икономически неизгодна.

По същото време държави като Съединените щати, Франция, Русия, Япония, Великобритания, Финландия, които независимо от притежаваните огромни финансови и ресурси без колебание удължават живота на ядрените блокове с цели 20 години или с още 2/3 от проектния им живот.

Защо българските управляващи не сториха това, което успяха да сторят управляващите в Словакия и Литва? Всеки може да пресметне, че България щеше да спести само от елиминиране на преките загуби над 2 милиарда лева. Сега тези загуби са налице.

През юни 2001 година, дни преди оттеглянето си, правителството на Костов побърза да утвърди решението си за спиране на блокове № 1-4 чрез ратификацията от Народното събрание на условията за получаване заема по модернизация на блокове № 5 и 6. Оттук нататък щафетата по „национално отродяване“ - характерна черта в международната ни политика през последното десетилетие - започна! Беше продължена още по-настойчиво от правителството на НДСВ.

Ферхойген и комисарят по енергетика и транспорт на Европейската комисия г-жа Де Паласио, чрез изявите си пред Народното събрание и по българските медии, съветваха с менторски тон и заплашваха българския народ с отлагане на приема ни в Европейския съюз. А когато партньорската проверка, организирана от самата Европейска комисия, потвърди положителните характеристики в безопасността на блокове № 3 и 4, които се оказаха еднакви с тези на европейските атомни централи, споменатите личности предпочетоха да замълчат.

Още през 1998 г. десният министър председател решава да продаде/подари на американците двата ТЕЦ-а – „Марица-Изток“ 1 и 2. През май 2001 г. договорите с „Ентърджи“ и АЕС са финализирани.

На 12 март 1999 г. 38-ото Народно събрание одобрява енергийната стратегия на България, която потвърждава предвидените от правителството срокове за закриването на  реакторите – съответно I и II през 2004-2005 г., за III и IV - след 2010 г. Тези срокове са близки до проектните експлоатационни срокове на реакторите.

На 29 Ноември 1999 г.  Надежда Михайлова подписва меморандум (нито договор, нито споразумене) с Ферхойген, където пише: „... окончателно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 г. и 2010 г.“

През 2005 година Кунева в български вестник, признава: „Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ „Козлодуй“!

„Затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ през 2002 г. бе свързано с присъединяването ни към Европейския съюз“ казва на 3 февруари пред Дарик радио Меглена Кунева, еврокомисар за защитата на потребителите.Голямата дилема беше членство в ЕС през 2007 г. или още година-две работа на трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Направихме всичко по силите си по казуса за блоковете на централата -  посочва Кунева.

Миналата седмица еврокомисар Миглена Кунева каза, че България живеела с миналото, а не с настоящето и бъдещето.И това ако не е национално предателство. Питам се сега с какви очи дори повдига темата......?

Ние, българският народ, трябва да помним, че неведнъж наши и чужди са ни лъгали с малки и големи заблуди.

За да бъдем обаче достойни европейци, трябва достойно да защитаваме както името си, така и това, което сме съградили с много труд.

Нищо не  е забравено и нищо не е простено!

14 юли 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *