ЕК: България се проваля с реформите в три ключови сфери

ЕК: България се проваля с реформите в три ключови сфери

31 май 2012  |   0 коментара

Източник: в. „Сега”

Автор: Таня Петрова

Кабинетът не показва резултати в образованието, енергетиката и пазара на труда, сочи годишната оценка на Националната програма за реформи.

На прага на последната година от мандата правителството получи незадоволителна оценка на програмата си за реформи от Европейската комисия. В официален доклад, разпространен вчера, комисията отправи остри критики за липсата на резултати в три ключови сфери - пазар на труда, образование, енергетика. Страната ни получава похвала за намаляването на бюджетния дефицит, но дори и постигнатата фискална стабилност се определя като рискова на фона на нерешените структурни проблеми.

В оценката си Европейската комисия стъпва на отправените миналата година 7 препоръки към правителството за предприемане на мерки в проблемни области, от които зависят дългосрочните перспективи пред страната. Страната ни е изпълнила напълно само една от препоръките - за намаляване на дефицита. Всички останали са изпълнени частично и голяма част от проблемите остават същите, както и миналата година, изтъкват от Еврокомисията.

Случващото се на пазара на труда и липсата на адекватни мерки за ограничаване на безработицата се сочи като основно предизвикателство пред страната. Еврокомисията оценява като правилна стъпка вдигането на пенсионната възраст, но счита това за недостатъчно заради дългосрочната уязвимост на пенсионната система и липсата на мерки за интегриране на възрастните хора на пазара на труда.

Комисията отбелязва високия дял на младите хора, които не учат и не работят, както и резкия скок на безработицата при нискоквалифицираните кадри. На фона на тези тежки проблеми грижата за създаване на работни места не изглежда да е в дневния ред на правителството, изтъкват от Еврокомисията. Оттам препоръчват предприемане на комплексни мерки за стимулиране на заетостта, включително в областта на образованието и регионалното развитие, и преразглеждане на минималните осигурителни прагове, които се определят като твърде високи и стимулиращи сивата икономика в някои от секторите. Тежкият дефицит в пенсионната система и недостигът на средства в здравеопазването, където реформата е спряла, се сочат като основен риск пред фискалната стабилност.

България успя да намали броя на децата, напускащи рано училище, но много високият дял на слабите ученици при международни проучвания говори за структурен проблем с осигуряването на качеството на образование, пише още в документа. Липсват мерки за квалификация на учителите, има нужда от осъвременяване на учебните програми, националната система за оценяване е слаба, а отчетността - недостатъчна. В сферата на висшето образование делът на студентите расте, но университетите нямат достатъчно капацитет в областта на изследванията и иновациите.

Липсата на инвестиции в изследвания и иновации и ниската енергийна ефективност се определят като основна слабост на българската икономика. Инвестициите следва да се увеличат драстично, ако България иска да постигне нивата в Стратегия 2020, изтъкват анализаторите. Като структурен проблем в областта на енергийната ефективност се сочи административното регулиране на цените и липсата на реална либерализация на енергийния пазар. Въвеждането на целеви нива за пестене на енергия в публичните и индустриалните сгради е стъпка напред, но планът за повишаване на енергийната ефективност не е достатъчно амбициозен и голяма част от мерките се отлагат за след 2012 г.

Сред оценените като ефективни реформи на правителството са предприетите мерки за оптимизиране на работата на администрацията, но Еврокомисията счита, че тези усилия трябва да продължат и на ниво общини. На фона на орязаните разходи на общините и липсата на реална децентрализация местните управи трудно изпълняват все по-големите си отговорности. Разкритикувано е и изключването на общините от процеса на планиране на еврофондовете. За да се случат отчетените 91 мерки за облекчаване на административната тежест върху бизнеса, държавата трябва да инвестира в обучение на администрацията и отблизо да следи прилагането им. Еврокомисията изтъква, че не е ясно какъв точно ефект ще имат върху бизнеса тези мерки, защото задължителните предварителни оценки за въздействието на административните актове се отлагат за 2014 г.

31 май 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *