Един отслабен Европейски съюз би застрашил Балканите

Един отслабен Европейски съюз би застрашил Балканите

07 декември 2011  |   0 коментара

Източник: Медиапул.бг

Автор: Том Галахър*, в. "Ромъния либера"

*Том Галахър е британски политолог, автор на книгата "Загубеното десетилетие на Румъния: Миражът на европейската интеграция след 2000 г".

През последните 15 години ЕС се опита да убеди както света, така и себе си, че е напълно способен да донесе мир и просперитет на Балканите. Стимулира възстановяването на региона след годините на война или десетилетията на диктатура, предлагайки дори статут на пълноправен член на онези страни, които преглътнаха послушно предписаното им лекарство. Заради гибелния мениджмънт на финансово-икономическите си политики обаче ЕС стигна до момента да се превърне в най-голямата заплаха за региона от Чаушеску и Милошевич насам.

Положението е още по-тъжно, като се има предвид, че цялата Източна Европа имаше и продължава да има нужда от успешен регионален модел, върху който да базира стремежа си към повече или по-малко илюзорните стабилност и просперитет. Но в ЕС в наши дни виждаме един германски канцлер, който дърпа ушите на средиземноморските държави с болезнено подигравателен тон – за сравнение, подобна реторика от страна на високопоставен политик от САЩ по адрес на латиноамериканската или афро-американската общност без съмнение би ускорила края на политическата му кариера.

Мисията за насърчаване на етническата хармония изглежда обречена да тръгне по пътя на провала от момента, в който ЕС позволи с мълчаливо одобрение използването на подобен неуместен език. Не на последно място, настояването на френско-германската ос за десетилетия на строги икономии за периферията на ЕС с цел спасяването на ядрото му повдига, вероятно поне в Хърватия - настоящата кандидатка за присъединяване от Балканите, редица въпроси, свързани със собственото й бъдеще.

От 2005 г., от изтеглянето на американските мироопазващи войски от горещите зони на бивша Югославия в името на спасяването на мисията на САЩ в Ирак, ЕС остана основният мироопазващ фактор в Босна и Косово. Оттогава етническите сърби от двете страни ставаха не само все по-недоволни и гръмогласни, но и все по-войнствени. Още от времето на втория президентски мандат на Владимир Путин, Русия се противопоставяше ожесточено на каквато и да е независимост на Косово под опеката на ООН, а наскоро цар Путин ще си върне отново трона в Кремъл. Така ЕС ще може бързо да установи дали Путин възнамерява да се вслуша в онези съветници, които от известно време му обръщат внимание за възможностите на Балканите, въз основа на които Русия ще може бързо да си върне част от загубения престиж - разбира се, за сметка на един свръхразширен Запад, разтърсван от кризи и очевидно безпомощен пред тях.

Някои влиятелни политици в Сърбия, Босна и Черна гора дори вече започнаха да преоткриват призванието си към панславистката реторика. Като се има предвид, че досега препоръките на ЕС по отношение на борбата с корупцията ги дразнеха изключително много, те със сигурност биха се зарадвали изключително, ако най-накрая успеят да поставят на място морализаторите от Брюксел. Мило Джуканович от Черна гора, Томислав Николич от Сърбия и Милорад Додик от Босна очакват вероятно Русия да действа в бъдеще като контрасила на ЕС на Балканите - конфигурация, която може да доведе само до загуба, била тя и частична, на авторитета на ЕС в зоната.

В контекста на Балканите и блока на нововъзникващите пазари не трябва да се има предвид само Русия, но и Турция, чието влияние днес се разпростира в резултат на трансформациите, инициирани от анадолските капиталисти, от Близкия изток до Централна Азия. В момента е ясно, че премиерът Реджеп Тайип Ердоган иска да възстанови поне част от някогашната сфера на влияние на Турция на Балканите, предприемайки в този смисъл цяла културно-икономическа офанзива в региона.

През септември беше два дни в Македония, където показа загриженост за съдбата на 80-те хиляди етнически турци, които не са се възползвали от Охридския рамков договор, подписан преди едно десетилетие, след края на гражданската война. От гледна точка на турския външен министър Ахмет Давутоглу, някогашната обширна османска власт все пак е донесла на целия регион по-високо ниво на цивилизация и в никакъв случай не изоставане, в резултат на което намери за редно да се оплаче от учебниците в Косово, в които османското владичество уж било осмивано.

За Балканите дойде отсега нататък времето да се запитат сериозно дали случайно вниманието на ЕС в региона няма да се окаже в крайна степен също толкова кратко, колкото австрийската власт в Олтения в началото на 18-ти век. Като се има предвид паниката в цял свят при вида на катастрофалното управление на кризата от страна на лидерите на ЕС, подобен край никак не изглежда изключен.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *