Чия е тази държава?

Чия е тази държава?

27 септември 2011  |   0 коментара

Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов

Кой е виновен за случилото се в Катуница? Дни след бруталното убийство на един млад българин и последвалата го трагична смърт на негов приятел, също българин, никой не смее да нарече нещата с истинските им имена. Нищо странно за една страна, чиито политици се срамуват да използват името й, наричайки я "тази държава". Нищо странно за една страна, в която същите тези политици, и за съжаление и журналисти, наричат циганите роми, въпреки че дори те самите не се наричат така. Нищо странно за една държава, в която 133 години след освобождението й от турско робство е нормално българското мнозинство да бъде потискано, дискриминирано и наричано с прозвището "гяури". Нищо странно, защото свикнахме с всичко това и го приемаме за нормално. Както приемаме за нормално полицията да арестува протестиращи срещу циганската престъпност, които след това да представя като хулигани и маргинали, а същевременно да оставя тълпи от стотици цигани да се разхождат необезпокоявано по улиците на своите квартали, размахвайки ножове, брадви и крещейки "Смърт за българите". Затова няма какво да се чудим, че почнаха да ни обясняват всякакви глупости по медиите. Конфликтът не бил етнически, а социален, нямало убийство, а пътно-транспортен инцидент, и не можело да се говори за циганска престъпност, защото престъпността нямала етнос.

Тъй като всеки народ си заслужава съдбата, докато приемаме и вярваме на подобни обяснения, можем да бъдем сигурни, че ще продължават да ни изтребват, бавно и полека, докато или ни довършат, или ни прогонят. Защото в Катуница не се случи нищо ново. Подобни убийства в България се случват постоянно. От 20 години цели райони в страната ни са подложени на етническо прочистване от страна на циганите. Случаите на убити, изнасилени и ограбени възрастни българи по селата са хиляди. В малките населени места българите замръкват, незнаейки дали ще осъмнат. Доскоро това беше невидимо за мнозинството, защото се случваше далеч от големите градове. Сега вече такива неща стават и там. А всичко това се случва с бездействието и  мълчаливото съгласие на българската държава. Тази държава, уж наша, българска, която вместо да ни пази, се е превърнала в телохранител на нашите крадци и убийци.

Това е отговорът на въпроса в началото. За случилото се в Катуница са виновни всички политици, които през последните 20 години позволиха на циганите да се превърнат в недосегаема каста. Каста без задължения, но с много права и още повече привилегии. Привилегии да не плащат ток и вода, права да получават социални и майчински помощи. Каста, която започна да гледа на българското мнозинство като на свои роби. Роби, които ги издържат, хранят и лекуват. Докато за нас всичко е платено, за тях всичко е безплатно. Докато за пенсиите на нашите родители, баби и дядовци пари никога няма, за техните помощи и майчински бюджетът на държавата винаги отделя средства. Докато за българите законът се прилага с пълната му сила, за циганите той не важи. Срещу всичко това политиците ни искат от циганите само едно – да гласуват без претенции, за който си плати най-много, разбира се.

За изключително деликатния начин, по който нашите политици се отнасят към циганите, са особено показателни коментарите на главния секретар на МВР Калин Георгиев и на министър-председателя Бойко Борисов. Първият се похвали, че не били допуснати жертви, и се впусна в обяснения как човешкият живот бил висша ценност за полицията. Тъй като вече имаше две жертви, но от българите, очевидно за Георгиев висша ценност представлява само живота на циганите. Бойко Борисов пък обяви, че не бил доволен от главния секретар, защото изпуснал ситуацията с палежите. За убийствата – виновният бил хванат и толкоз.

Само че какво от това, като е хванат? Наказателният кодекс предвижда, в случай че бъде осъден, затвор от 10 до 20 години. Ако работи в затвора или бъде помилван, може да излезе само след няколко години. Ако въобще влезе, разбира се. Защото неговият началник циганинът Киро Рашков също е добре известен на полицията и от два дни криминалното му досие шества по всички медии, но си е на свобода и се радва необезпокояван на милионите си. Заради убийството на Ангел Петров главният прокурор Борис Велчев разпореди проверка на доходите на престъпника, но и за това можем да кажем "след дъжд качулка". И въобще, колко точно българи трябва да умрат, за да се размърда тази държава? На която ние, българите, странно защо казваме България, макар че вече много повече би й подхождало Цигания.

Случилото се в Катуница даде началото и на нещо ново. Българите вече не се страхуват и не се срамуват. Не се страхуват да се защитават и не се срамуват да казват какво мислят. Все още сме повече и все още можем да се пазим сами. Българите в Катуница го доказаха. А на протест българите в Пловдив на висок глас казаха това, което си мислят всички – циганите трябва да бъдат изселени от България. Как би станало, дали е възможно, това е друг въпрос. Междувременно се събуди и чувството ни за общност. Докато гледах новините с приятели един от нас не видя добре тълпата на екрана и запита "Това нашите ли са или циганите?" Да, в тези няколко дни всички българи станахме от едно село.

А междувременно войната продължава. Такива сблъсъци като тези в Катуница тепърва ще се увеличават и зачестяват. И не е лошо да си зададем въпроса кога ще се случи генералният сблъсък? Защото ако е сега, ще го спечелим, ако е след 10 години може би ще го спечелим, но ако е след 20 години, ще го загубим. Дотам ни докараха продажниците през последните 20 години – не да се питаме дали, а кога...

27 септември 2011

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *