България има нужда от своята голяма стратегия

България има нужда от своята голяма стратегия

06 април 2012  |   0 коментара

Текст от блога на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО-София

Вече над 20 години нашата държава и самите ние като нация нямаме ясни посока, цели, приоритети, които да следваме в своето съвместно съществуване. За известно време като крайна и стратегическа цел бе поставено членството в НАТО и Европейския съюз, като едва ли не на българската общественост бе представяно, че с приемането на страната в тези две многостранни организации идва и „краят на историята“ – нацията ще изправи гордо снага до богатите и силни западни държави, а проблемите ще се решат като с магическа пръчка.

Предполагам, че понастоящем за всички ни е ясно, че евроатлантическата интеграция има своите безспорни положителни стойности, но че ако ние като нация – не си направим равносметка и не изготвим съответната стратегия за постигането на важните за нас неща – няма кой друг да дойде и да ни подобри живота и обществената ситуация.

За момента българската политическа класа не може да даде отговор на двата най-важни въпроса, които ни определят като нация: „Кои сме ние и на къде отиваме?“. Под натиска на чуждестранни държавни и недържавни субекти българското минало се преиначава и вместо да се превръща в стабилен фундамент за бъдещето – ценният ни исторически и културен капитал се пренаписва, неглижира или се подлага на грабеж.

Същевременно в страната продължават споровете и деленията, свързани с отминали времена, които нямат значение за настоящето и бъдещето. Показателно е омаскаряването на служителите на някогашното външно разузнаване, докато политфункционерите, вземали погрешни и вредни решения, днес отново имат водещо място в обществената организация. Маргинални политически субекти се опитват да ни върнат във времената на разпадащата се социалистическа система, за да успеят да мобилизират поне частица от стария си електорат в опит за оцеляване.

Тук за пример може да се даде блеенето по темата за АЕЦ Белене, но явно за някои е по-добре след 10 години или да имаме режим на тока (предвид експлоатационния срок на жизненоважни мощности в държавата), или да внасяме електроенергия от Румъния и Турция – две съседки, които имат политическия интерес да използват тези доставки като твърда сила в отношенията си с България.

Вторият въпрос „На къде отиваме?“ не само няма своите отговори. Той не се задава. Стратегическата и доктринална безпътица на страната е плод на късогледото и некомпетентно управление на цяла плеяда от посредствени български политици, които имат видимо ограничение в мисловния процес и тежки дефицити на критично мислене. Всяка една нация, която няма ясни цели и план за бъдещето, която няма голяма стратегия, е обречена най-малкото да тъпче на едно място, без да се развива. Обществото има нужда от големи и високи цели, за осъществяването на които да се работи последователно, методично, от страна на всички политически партии. Няколко важни приоритета, които да се следват неотклонно независимо от смяната на властта.

Такива могат да бъдат справянето с демографската криза, активното насърчаване на дребното и средно предприемачество, реколонизацията на българската територия посредством привличането на българските общности зад граница, дългосрочното „оздравяване“ на тежко болната здравна система, инвестицията в образование, технологии и бизнес, в който България може да има сравнителни предимства, както и ред други теми, които заслужават дългосрочно внимание.

От време на време наблюдаваме комични декларативни напъни в тази посока, с тезиси и общи постулати, дословно преписани от наднационални институции или велики държави. И като резултат – нулеви реални действия и тонове похабена хартия.

И отново липсата на голяма мисия, която да обедини и вдъхнови българското общество…

7 април 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *