Битката при Бистришко бранище или победата за добрите момчета и момичета

Битката при Бистришко бранище или победата за добрите момчета и момичета

16 юли 2012  |   0 коментара

Източник: Блогът на председателя на МО на ВМРО Александър Йолов

На Витоша сега е спокойно. Слънцето не е скрито от пушек, белият дим не е обвил склоновете на планината. От небето вече не вали пепел. От време на време лъхва на изгоряло и е странно тихо, защото от птичките и пчеличките помен няма - те са се отдръпнали на далеч, подплашени от стихията на огъня. Мястото прилича на театър на бойни действия - обгоряла земя, тук-таме парцали, някоя друга забравена манерка, просеки, напомнящи окопи, и изоставени малки бентове, спомогнали при изпомпването на вода за гасенето.

Мисля, че никога няма да забравя този ден. Беше гореща вечер, в която почти никой не беше успял да се наспи. Всеки тръпнеше в очакване, подготвил екипировка и раница до вратата, чакащ момента, в който колата ще дойде да го вземе. Нищо претенциозно, бяхме се организирали няколко човека, буквално в последния момент, следейки ситуацията предимно в интернет - информационни агенции, но най-вече социалните мрежи, където информацията нямаше как да бъде спряна. Контрастът между картините и думите на политиците по националните медии и снимките и видеото, както и разказите и впечатленията на очевидците, разпространяващи се в свободното пространство, беше прекалено голям. Видимо отговорните фактори бяха изпуснали нещата от контрол, опитвайки се да залъжат обществото, че огънят е овладян и до следващата сутрин ще бъде изолиран и потушен. Нищо подобно. Дори и от моя балкон гъстият бял дим си личеше като монолитен стълб, свързващ някога зелената планина със синьото небе.

Някои от моите приятели вече се бяха качили като доброволци, но за тяхно неудоволствие не бяха включени в гасенето на пожара. Снабдени с държавни противопрахови маски и лопати, те били държани през цялото време настрана, вместо да бъдат включени на фронта срещу настъпващия огън. Голяма грешка, тъй като поради липсата на достатъчен човешки ресурс, стихията продължи да се разпространява и през този ден.

След като прочетох мненията на приятелите ми, споделих няколко актуални снимки и видео, убедително оборващи тезата на ресорните министри, че ситуацията е овладяна, и подготвих своята екипировка, хранителни припаси и вода. Легнах да спя и 2-3 часа по-късно вече се носехме през нощта с кола към Бистрица. Настъпващото утро завари планината обгърната от пожарища и гъст дим, коронована с инсигнии от огън, жар, пепел и прахови частици.

Паркирахме автомобила и се насочихме към доброволческия сборен пункт, където вече имаше и други хора, решили да помогнат за справянето с природната стихия. Изслушахме кратък инструктаж, получихме лопати, противопрахови маски, сандвичи, вода и кисело мляко и се самоорганизирахме в групи от по 10 души.

Към момента на нашето тръгване вече имаше около 300 души доброволци. Възникна възможност да бъдем дислоцирани на един от най-тежките фронтове, като без колебание нужните 60 доброволци веднага бяха намерени, а много други останаха разочаровани. Пратиха ни към центъра на Бистрица, където, натоварени на военни камиони, бяхме превозени към пътеката, водеща към Бистришко бранище. Когато пристигнахме, поехме нагоре заедно с група пожарникари, заедно с които щяхме да бъдем развърнати срещу настъпващия огън.

След около час и половина - два ходене достигнахме до нашите позиции. Вероятно такова е усещането по време на война. Слънцето и небето - прикрити от пушеци, приглушена светлина, пепелища, нечовешка жега, огромни дървета, които рухвайки със звуците на взривяващи се бомби. Ситуацията се усложняваше допълнително от силно пресечения терен, липсата на пясък или почва, малкото пожарникари, които имаше по периметъра.

Трябва да отбележа, че професионалните огнеборци бяха щастливи от факта, че можеха да разчитат на доброволческа подкрепа, защото и без това бяха прекалено малко и просто нямаше как да се справят без нас, въпреки кръжащите над главите ни хеликоптери.

Бързо установихме, че лопатите няма да ни свършат никаква работа. Просто нямаше както да копаем с тях по склон, изцяло покрит с морени и торф. За сметка на това в долината имаше река, но кой да се сети да ни съоръжи с кофи за вода вместо лопати. За щастие на всички един от доброволците беше дошъл подготвен с лична кофа и лопата и бързо успяхме да оформим индианска нишка до водата и с много, много усилия да овладеем нашия фронт.

На моменти ситуацията бе толкова отчайваща поради настъпващия огън, че събрахме всички налични шишета и включихме и тях в гасенето на пожара.

Междувременно установихме, че хеликоптерите няма как да помагат постоянно, тъй като вихрещият се дим можеше да ги свали на земята и често се случваше да правят заходи, без да могат да достигнат до местата, където да хвърлят водните запаси.

Въпреки че битката на нашия фронт беше спечелена, по другите тя продължаваше. Разделени на групи, ние се включихме и в гасенето на други места. Доброволци се спуснаха надолу и качиха помпи, маркучи, шлангове...

Момчета и момичета, а и доброволци на средна възраст - се бореха с огъня с лопати, шишета, клони със зелени листа по тях, хвърляха чакъл от реката. Отдавна всички бяха захвърлили напълно безсмислените противопрахови маски, повечето си бяха вързали влажни кърпи или тениски на лицата.

Група момчета успяха да преминат през горяща и димяща огнена пустош заедно с необходимото оборудване, за да се изпомпва вода от един речен вир и да се гаси с маркучи стихията. Не след дълго бавно започнаха да си проправят път водните струи. Направи ни впечатление, че и пожарникарите не бяха екипирани достатъчно добре от държавата - без маски и противогази, без надеждни раници и друга екипировка, те бяха буквално вътре в огъня и пушилката, докато се бореха с тях. Предполагам всеки ще си спомни за огнебореца с розовата чанта с русалки, вероятно на неговата дъщеря, който, влязъл в пламъците, неумолимо гасеше пожарището.

Денят бе наистина дълъг. Както и самите пожарникари казаха - приносът на доброволците беше огромен. Друг е въпросът, че политически отговорните лица се опитваха дни наред да прикрият фактите около горящата планина.

А именно - ситуацията дълго време беше извън контрол, изгоря и немалко зелена гора, държавата се оказа неподготвена да се справи сама, а в дъното на цялата история по всяка вероятност стои умишлен палеж на Бистришко бранище. Както показаха и снимките, появили се в интернет - пожарът възниква на няколко различни места едновременно, далеч от туристически пътеки или някакви човешки обекти. А преди няколко години "Витоша ски", отговорна за непоправими поражения върху природата и за явната развала на властта в този ресор, е поискала в местността Бистришко бранище да бъде построен микроязовир, който да бъде част от система за изкуствен сняг. Същевременно и цените на комуналните услуги като ток и вода се вдигнаха шоково, но някак си останаха на заден план, поради темата за горящата планина.

Може да ви звучи конспиративно, но някак си не мога да се отърва от чувството, че тези фактори са замесени в изгарянето на бранището и зелените гори наоколо.

И накрая - за финал - поздравления за всички момчета и момичета, мъже и жени, взели участие в гасенето на огнената стихия. Без тяхната всеотдайна и навременна помощ щетите щяха да бъдат още по-големи. Въпреки работната седмица, въпреки държавната пропаганда, която им казваше, че са излишни, въпреки многобройните трудности те бяха там и изпълниха дълга си на съвестни граждани, добри български патриоти и природозащитници. Те спечелиха своята битка.

16 юли 2012

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *