Антон Първанов: Водещо в поведението на македонските избиратели си остава националната гордост

Антон Първанов: Водещо в поведението на македонските избиратели си остава националната гордост

08 юни 2011  |   0 коментара

Източник: Всекиден.ком

Доц. д-р Антон Първанов е историк, специалист по Балканите. Работи в Института по балканистика към БАН, сътрудничи на Македонския институт у нас, преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, УНСС и в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи.

Доц. Първанов, изборите в Македония не доведоха до съществена промяна в разпределението на политическото пространство в страната. Какъв беше смисълът в провеждането им?

Опозицията в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония направи редица действия с оглед да предизвика някаква промяна, но до нея не се стигна. Това, което целеше опозицията, не се получи. А от друга страна, управляващите не получиха по-силен вот, който да ги направи по-уверени в досегашната им политика. Все пак резултатите от изборите показват, че по-голямата част от хората продължават да следват линията, която води ВМРО-ДПМНЕ. Това е линия на национализъм, линия на отстояване на някакви позиции, макар и не винаги по най-рационалния начин.

Сега по-важно е дали ВМРО-ДПМНЕ ще съумее да намери достатъчно сили и воля да продължи политиката, която водеше досега. А тя е твърде сложна и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. По отношение на външната политика остава неразрешен проблемът с европейската интеграция на страната, влизането в ЕС. Проблемът е свързан с името и с Гърция, чиято позиция остава непроменена вече почти 20 години.

Провелите се в различни европейски държави избори през последните две години – в контекста на финансовата криза – се оказаха не особено успешни за управляващите партии. В Македония не е така – като че ли избирателите продължават да гласуват водени от емоции, а не икономизират избора си.

Това е така. Политиката на ВМРО-ДПМНЕ е откровено националистическа и мобилизираща народа. В икономическо отношение Македония е зле, но това, което правеше досега правителството, беше все пак да дава достатъчно на хората с тези средства, които получава отвън, за да не предизвиква социални вълнения. Тази криза като че ли преминава в страни от Македония, а и тя самата няма толкова развита икономика, за да има блокиране на някакво съществено производство. Македония най-вече разчита на дотации отвън – помощите на международни икономически структури и това, което идва от т. нар. гастарбайтери. По тази причина икономическата криза не влияе върху поведението на избирателите. Водещото си остава националната гордост.

Повечето анализатори коментират, че отново албанците ще бъдат решаващият фактор в Македония. Съгласен ли сте?

Това, което става с албанците и техните политически фактори, е доста интересно. Утвърждават се фигурите, които излязоха начело след събитията през 2001 г. Според мен, става ясно, че албанските политически фактори и техните партии придобиват все по-голямо значение за стабилността на страната и за нейното поведение на международната сцена.

Дали те ще продължат досегашната си линия на поведение? Те периодично изострят тона към управляващите, като заплашват да оттеглят подкрепата си, ако проблемът с името не бъде решен, и после пак замлъкват.

Аз мисля, че сега албанците – тези, които отново ще бъдат съюзници на правителството – ще поставят по-остро въпроса да се намери компромис за името. Тъй като това до голяма степен определя и пътя на Македония към Европа, за албанците става все по-важно страната да получи европейска идентичност. Това ще укрепи и тяхното положение и ще даде възможност да се активизират усилията за приемането на другите албански държави в европейските структури, особено Косово. Смятам, че в близко време можем да очакваме ново придвижване на албанските искания в още по-твърд тон.

Като се имат предвид нагласите на македонските избиратели, няма ли да бъде равносилно на политическо самоубийство за ВМРО-ДПМНЕ постигане на компромис с Гърция по въпроса за името?

Да, това е така, но все някой трябва да поеме тази историческа отговорност, тъй като за всички е ясно, включително и за самите македонски лидери, че досегашната линия на поведение е без никаква перспектива. От друга страна, македонците правиха няколко пъти компромиси – в началото на 90-те години променяха Конституцията, после отново в началото на този век. Но всъщност тя е документ, който няма основополагаща стойност, а нещо, което се променя и по желанието на външни фактори.

Как оценявате вчерашните изявления на българския президент Георги Първанов в Словения, че географско определение към името Македония може да предизвика напрежение в България?

Външните съвети и пожелания едва ли биха могли да бъдат ефективни, тъй като за македонците и техните политически лидери това е въпрос на чест. За тях името е нещо, което крепи македонската идентичност и македонската държавност. Струва ми се, че това послание на българския президент, което той прави в края на своя мандат, е по-скоро пропагандно. Ако България имаше някакви сериозни намерения и позиции по този въпрос, би трябвало тя да ги е заявила досега. Едва ли би могло да се очаква, че и България ще се намеси в спора за името. Всички са наясно, че каквото и име да се сложи на Македония, то ще обезличи сегашната държавност и претенциите за съществуване на македонска нация. Все пак трябва да си представим, че Македония е в Европа и хората, които живеят там, имат свое минало, свои традиции, те са свързани с българското име, българската история, българския народ. Македония не е някаква държава в Африка, където има много племена и могат да се слагат някакви географски наименования за уточняване на картата. В случая проблемът е политически.

Тази предизборна кампания беше доста по-спокойна от предишната, когато се стигна до изблици на насилие и жертви. На финала обаче те бяха помрачени от ареста на политическа фигура – Любе Бошкоски беше задържан по подозрения в незаконно финансиране на партията му.

Първо, предишните пъти тези размирици винаги ставаха по причина на албанците и сред албанците. Те си уреждаха сметките помежду си. Сега нямаше такова нещо – албанците не бяха тези, които искаха някаква смяна или премерване на силите. Струва ми се, че арестът на Бошкоски е по-скоро политически. Може би той ще бъде свързан с исканията на Международния съд в Хага.

Мислите ли, че все пак може да се стигне до някаква изненада при сформиране на управляваща коалиция – албанците да решат да застанат зад СДСМ, който значително увеличи присъствието си в парламента?

Единият вариант – тъй като има такава вълна в Европа – е социалистите да продължат опортюнистките си действия и да не дадат възможност на новото-старо правителство на ВМРО-ДПМНЕ да започне нормално своята дейност. Още повече, че наистина сега СДСМ има повече представители в парламента. Другият вариант – който е типичен за Македония, е да се започнат интензивни разговори, при които да се стигне до нов формат на правителство, с евентуалното му разширяване с някои политически субекти, които не са основни играчи.

Възможно ли е Бранко Цървенковски и Никола Груевски да си стиснат ръцете и да направят широка коалиция?

Не мисля. И двамата като личности не са такива хора. Нито условията са такива, че да предизвикат такова единение и създаване на правителство на националното единство. Това стана през 2001 г. под натиск отвън. Едва ли сега ще се стигне до същото нещо.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *