Ахмет Давутоглу - външен министър на Турция

Ахмет Давутоглу - външен министър на Турция

14 април 2010  |   1 коментар

Давутоглу е професор. Роден е през 1959 г. Външен министър е от май 2009 г., но далеч преди това е основен съветник на премиера Реджеп Ердоган. Именно Давутоглу става главен преговарящ по конфликта в ивицата Газа в края на 2008 г. С това той засвидетелства ролята си на изключително активен дипломат. Разбирането му за външната политика на Турция е свързано със сериозно динамизиране и превръщане на Турция в незаобиколим фактор в световната политика. Свързват го с течението „неоосманизъм”, което пропагандира упражняване на турско външнополитическо влияние в страните, попадали някога в пределите на Османската империя.

 

 

Османска империя е идилия

Наскоро Давутоглу нашумя със скандалното си изказване в Сараево, на конференция за османското наследство. Давутоглу на практика похвали някогашното османско управление на Босна. Професорът дори си позволи стряскащ пример с османски военен и държавник от босненски произход, който, по думите на турския министър, щял да остане обикновен селянин, ако не бил еничарин (става дума за Мехмед Паша Соколович – потурчен херцеговски сърбин).
Наскоро в Сараево Давутоглу стъписа присъсътващите със заявлението си: “Желаем един нов балкански полуостров, който ще се основава на политическите ценности, на икономическата взаимозависимост, на сътрудничеството и на културната хармония. Всичко това е било осигурено в османските Балкани... Ние ще възродим това време, историята на османските Балкани е била успешна и сега трябва да възкресим полуострова. Ще направим Балканите, Кавказ, Близкия изток заедно с Турция, средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем”. „Турция има право и интерес да влияе в уреждането на отношенията на Балканите, Кавказ и Средния изток и да защити своето историческо наследство и собствената си сигурност”, казал още Давутоглу.
В интервю за „Нюзуик” Давутоглу заявява „Ние сме част от европейската история, но в същото време историята на двайсет държави може да бъде написана, само ако се ползват турските архиви. В Турция има повече босненци, отколкото в Босна, повече албанци, отколкото в Албания, също и кюрди и араби. Заради тези исторически връзки, всички тези страни имат опредлени очаквания от нас. Нашата история е част от тази на Европа, нашата култура е част от тази на Европа и нашата модернизация е паралелна на развитието на Европа. Нашето членство в НАТО и процесът на преговори с ЕС са наш стратегически приоритет. Но това не означава, че зарди тези силни връзки ние можем да пренебрегнем Близкия Изток, Азия, Централна Азия, Северна Африка или Африка”.
Така турският професор, на практика очертава зоните на външнополитически интерес на Турция. Естествено в „Нюзуик” следва въпрос за топлите отношения с Иран, които стъписват западните държави. В отговор Давутоглу говори за политика на „нулеви проблеми със съседите” и тук Давутоглу споменава Гърция, България, Грузия, забележете Русия и Румъния (може би в главата на професора Армения вече не съществува или пък устанпвяването на дипломатически отношения с арменците според турците е „окончателно решение на арменския въпрос”).

Турция поглежда на изток. И на юг
Тези думи на турския външен министър разбуниха духовете на Балканите и предизвикаха поредна вълна на анализи на новата турска външана политика в световната преса. Авторитетни издания като „Файненшъл таймс”, „Нюзуик”, „Фигаро” и др. дадоха ново поле на дискусията за противоречивите сигнали на турската дипломация. Освен имперските исторически алюзии, притеснително за западната преса е и турското „обръщане на изток”. Мнозина видяха знак при визита в Техеран на турския премиер Ердоган, който определи като "клюки" западните критики по адрес на иранската ядрена програма. Ердоган дори изяви желание Турция да съхранява ирански уран. В опита за посредничество в спора за Голанските възвишения пък Турция не постигна успех. Ердоган обвини Израел в “държавен тероризъм” и поиска изключване на Израел от ООН. Ердоган и Давутоглу който си навлякоха гнева на европейските държави, след като Турция си позволи да приеме печално известния судански президент, когато целият свят осъждаше военните престъпления в Дарфур. В същото време Турция осъжда израелски акции в Газа. В Турция беше поканен и Халид Мешал, ледер на Хамас в изгнание в Сирия.

Новите османци
Т. нар. нови отомани настояват за тесни икономически и политически връзки с някогашните османски земи – Балканите, Близкия изток и Кавказ. Религията е част от политическото влияние според това течение. Турският външен министър поддържа правото на страната си да влияе върху ислаямски страни. Турция се опитва да се утвърди като ключов политически актьор в Близкия Изток. Стреми се към влияние и подкрепа в страни като Египет и Сирия. Турция премахна визовия режим за сирийски граждани, а Давутоглу посети северен Ирак, населен предимно с кюрди, място считано доскоро в Турция като средище за терористи от ПКК. Случи се исторически пробив в отношенията си с Армения, двете страни установиха дипломатически отношения. Турция беше и домакин на срещата между управляващите в Пакистан и Афганистан, на която бе взето решението общи действия срещу талибаните.

Преоценка на кемализма?
Теоретичните постановки на новата турска външна политика са отразени в основния труд на Давутоглу, книгата „Стратегическа дълбочина“, излязла през 2001 г. и преведена на много езици. Изследването посочва, че Турция заема стратегическо място, което й позволява да стане световна сила. Давутоглу не разглежда Турция като държава на кръстопът, а като средищна държава, чието местоположение й осигурява очевидни предимства (дори пред сегашните свръхсили) по отношение на влиянието на три континента. Давутоглу е обвиняван в преоценка на кемализма. Заради стратегическите си анализи турският външен министър е наричан „турския Кисинджър”.

Ислямизъм или другата Турция
За разлика от досегашните външни министри на Турция, Давутоглу не произхожда от елита на големите градски центрове. Това важи и за сегашния президент Гюл и за премиера Ердоган Давутоглу е родом от Коня в Анадола, традиционен център на ислямизма и бастион на управляващата проислямистка партия.
Когато в края на осемдесетте Ахмет Давутоглу има възможност да продължи академичната си кариера в САЩ, той предпочита Ислямския университет в Малайзия. Днес той е един от най-обсъжданите политически фигури в света. Утре започва посещението му у нас.

Повече информация:
http://www.newsweek.com/id/224704/page/1,
http://www.newsweek.com/id/224713,
http://en.qantara.de/webcom/show_article.php/_c-476/_nr-1201/i.html,
http://www.europeanvoice.com/article/imported/neo-ottoman-minister/65445.aspx

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *