Акад. Марков: Политиците ни са слепи за заплахата от югоизток

Акад. Марков: Политиците ни са слепи за заплахата от югоизток

15 декември 2013  |   6 коментара

Българските политици просто не виждат заплахата, която се надига от югоизток. За какво си затварят очите нашите управници, когато фактите говорят? Как не разчетоха частното посещение на турски вицепремиер  в Плевен, при което той положи венец за „славната армия на Осман”? Или пък това, че в Кърджали дойде духов оркестър от Одрин и първото, което изсвири, бе маршът на Осман паша?

Какво се оправдаваме, че Турция заема второ място в българския експорт, а не връчихме нота като Сърбия за скандалното изказване на премиера Ердоган преди дни в Кешан? Има неща, които са над парите. Трябва да уважаваш себе с, за да те уважават другите.

Тези и други важни прозрения за заплахата от Турция, свързана с идеологията на неоосманизма, споделя в коментар за вестник „Труд” акад. Георги Марков. 

Целия материал можете да прочетете тук:

Тракия е и Солун, Комотини и Ксанти. Тя е и Делиорманът - Кърджали, Вардар. А ако отидем малко по-далеч, тя е Скопие, Прищина и Призрен, тя е и Сараево. Тракия е живият свидетел на нашата обща история с Европа. Тя представлява нашето минало в региона. Днес Тракия е в центъра на нашите балкански отношения заедно с Одрин, Текирдаг, Къркарели и, разбира се, Истанбул", каза турският премиер Реджеп Ердоган в град Кешан до гръцката граница преди дни. Речта му разбуни духовете на Балканите.

Имперското самочувствие в Република Турция дотолкова е прераснало в държавна политика, че премиерът Реджеп Ердоган обяви преди дни части от България, Гърция, Македония и Босна за турски.

Трябва обаче да се има предвид, че турското държавно ръководство е последователно в тази външна политика. Преди месец и половина Ердоган каза в Прищина: "Косово е Турция и Турция е Косово." Външният министър Ахмет Давутоглу още преди четири години обяви в Сараево, че трябва да бъде възстановено османо-турското геостратегическо пространство и влиянието на Турция в него.

В своя книга Ахмет Давутоглу обозначава ислямската дъга на Балканите, по която трябва да върви неоосманизмът. Започва се от Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Родопите, Западна и Източна Тракия.

Политиците трябва да си отворят очите за тази експанзия на съседката ни и да не вземат желаното за действително, защото от десет години в турската външна политика има една решаваща промяна. Турция скъса с наследството на Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, за когото модерна Турция няма нищо общо с Османската империя. Напротив - сегашните турски политици се опитват да възродят имперският синдром на една вече отдавна загинала империя, която не може да събужда добри спомени сред балканските народи.

През последните десет години Република Турция става все по-малка светска и кемалистка и все повече ислямистка. Самият Давутоглу пише в книгата си - какво означават някакви 90 години, та ние сме имали 600 години османска империя на три континента, ние сме били световна сила.

Да си спомним, че още преди петнадесет години някогашният президент Тургут Йозал заяви - това, което не може да постигнем отново с ятагана, ще го постигнем с икономиката.

Република Турция е икономическа регионална сила, която разполага със средствата и на политиката, и на религията и се намира в етап на експанзия. Ислямизмът е смесен с османизма и с мечтите по славната Османска империя. Самият Давутоглу заявява - ние сме османци, османските векове, това са златните векове на Балканите.

Не става въпрос за далечни исторически спомени и предупреждения, но когато се надига неоосманизмът, това, че един турски вицепремиер дойде на частно посещение и при Плевен положи венец за славната армия на Осман, това, че в Кърджали идва духов оркестър от Одрин и най-напред свири марша на Осман паша, за какво говори?! За какво си затварят очите нашите политици?

Преди време излезе една карта във в. "Хюриет", която включва в пределите на Турция Бургаска област и целите Родопи. Това бе по времето на служебното правителство. И когато тогавашният премиер Марин Райков каза, че случилото се не е по добросъседски, получи отговор, че "Хюриет" е частен вестник.

Аз тогава коментирах, че ако ние публикуваме картата от Лондонския договор за мир от 1913 г. - България до линията Мидия - Енос, те няма ли да ни връчат нота?! Видяхте как реагира сръбското правителство след изказването на Ердоган за Косово - веднага връчиха нота и извикаха посланика за обяснение.

А ние се оправдаваме с това, че Турция заема второ място в българския експорт и казваме - нека да си гледаме изгодната търговия и икономическите отношения. Но има неща, които са над парите - трябва първо да уважаваме себе си, за да ни уважават.

Българската политика трябва да бъде последователна, особено по отношение на Турция, която иска да влезе в Европейския съюз. Не може всеки външен министър да отива при Давутоглу и да му се кълне във вярност, че подкрепяме безусловно Анкара за Европейския съюз. Трябва да се каже, след като в Република Турция се засилват ислямизмът и неоосманизмът, такава държава няма място в Европейския съюз.

Трябва да се изработи национална стратегия за отношенията със съседите, особено с Турция, която вече се самоопределя за регионална икономическа и политическа сила. "Шишеджам" не е единствената голяма турска инвестиция у нас, купуват се земи чрез подставени фирми. Има и политически партии, свързани с Анкара. Аз се учудвам, че партията на Касим Дал, създадена по нареждане на Ердоган, се намира в Реформаторския блок.

Разбира се, това са тънките сметки на българските политици за гласовете на изселниците. Но те просто не виждат заплахата, която се надига от югоизток. Дори и само това, че чрез емигрантите пред нашите граници Анкара винаги ще ни държи в напрежение. Независимо от обещанията й да ги спре, ако получи безвизов режим. Дори и да се случи пак, ще ги пусне към нас след известно време. Защото това е въпрос на държавна политика.

 

Коментари

  • Vazrozdenets

    януари 20, 2014 в 8:41

    Turtsia nikoga ne tribva da se dopusne za chlen na Evropeiskia Soiuz, tia sie chisto aziatska dapzava i niama nishto obshto sas Evropeiskata kultura. Goliama greshka napraviha evropeiskite sili che dopusnaha Turtsia da ostane vav Evropa zaedno sas Tsarigrad prez balkanskata voina 1912 godina. Tsarigrad triabvashe da se obiavi za SFOBODEN GRAD.
    Bulgarskoto pravitelstvo triabva nezabavno da priznae Armenskia a sashto taka i Bulgarskia genotsid, ako pazbirase e na miastoto si da zashtiti natsionalnite interesi. Ako pak se colebae
    kakto obiknoveno pod surdinka, nishto ne ostava otsven da bude slaleno po voliata narodna, za prodazni pravitelsfa niama miasto vaf nashia parlament.
    Nikakvo bezuslovno clenstvo i za Sarbia docato ne varne izconno bulgarskite Zapadni Pokrainini i ne si istegli udbashkite structuri ot Makedonia, kato prekrati namesata im vaf vatreshnite raboti, Sarbia e tazi koiato nasazda anti-bulgarskata omraza. Gospodin Prezident i Parvi Ministar, slushaite ce vaf bulgarskata pogovorka i ne vkarvaite srabskia valk vav Evropeiskata koshara! BULGARIA NAD FSICHKO!

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *