90 години от героичния подвиг и смъртта на Мара Бунева

90 години от героичния подвиг и смъртта на Мара Бунева

12 януари 2018  |   0 коментара

автор: Мартин Георгиевски, Национален младежки комитет на ВМРО

Тази година се навършват 90 години от героичния подвиг и смъртта на българската героиня, революционерка на ВМРО – Мара Бунева, останала известна в българската история като атентаторката на ВМРО, която убива сръбския главен прокурор Прелич във Вардарска Македония по време на Кралство Югославия.

Велимир Прелич е отговорен за скопския студентски процес срещу българските студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). По негова заповед те са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

Мара Бунева е родена през 1901 г. в град Тетово в семейството на Никола и Ана Буневи. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена. Борис Бунев е също български революционер и член на ВМРО.

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от Българската армия Иван Хранков.

Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 г. Мара Бунева се връща в Тетово при семейството си, а през декември същата година се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейството Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

През същата 1927 г. се провежда и скопският студентски процес срещу българските студенти, дейци на ММТРО. Обвиненията са, че са терористи, шпиони, чужди агенти на ВМРО и България, че се занимават с антидържавна дейност срещу Кралство Югославия, заради българското си национално самосъзнание, заради борбата за българщината и противодействие на сръбската асимилаторска политика във Вардарска Македония. Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.

По време на процеса обвиняемите са подложени на мъчения, жестоки изтезания, стягане на главите, чупене на ръцете, заравяне живи и т.н.

Димитър Нецев разказва пред съда:

Бях отведен в жандармерийската казарма при капитан Посич... След като началникът узна, че не ще кажа каквото иска, начена да ме удря с пестници по корема. На следния ден в 2 и половина часа след обяд... взеха някакво желязно оръдие в ръка и почнаха да ми стягат с него главата... След това бях отнесен на местността Газибаба. Хвърлиха ме в един гроб и ме затрупаха със земя. Молих стражарите да не ме изтезават. Това накара един стражар да рипне при мене и да ме бие с приклада на пушката. След всичко това трябваше да призная каквото искаха и подписах...“

Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди:

  • Димитър Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
  • Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови.
  • Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Емануил Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.

Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения.

По време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“

Възмутена от скопския студентски процес, обвиненията срещу българските родолюбиви студенти, мъченията, изтезанията върху тях, както и последвалите тежки осъдителни присъди през месец декември 1927 г., Мара Бунева предприема действие срещу най-отговорния и виновен за тези злодеяния – главния прокурор Велимир Прелич.

На 13 януари 1928 г. в Скопие на кея на река Вардар Мара Бунева с пистолет разстрелва Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си!“. Героинята умира на следващия ден, 14 януари, от раните си, но атентатът е успешен, тъй като Прелич умира в болница три дни по-късно. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.

Мара Бунева е символ на борческия дух на българите от Македония. Символ на българщината. Нейното искрено, силно и голямо родолюбие и нейният героичен подвиг, нейната саможертва за свободата на българите от Македония и човешките правдини я превръщат в безсмъртна героиня.

Мара Бунева е вечна! Тя живее в сърцето на всеки родолюбив българин. Мара Бунева е пример за това на какво е готов един човек, който неизмерно обича Отечеството си.

В нейна памет всяка година родолюбиви българи от Македония и България се събират и поднасят цветя на нейното лобно място на кея на Вардар. И тази година ние от ВМРО ще отдадем почит на нашата героиня.

Героите не умират! Мара Бунева и нейният подвиг са вечни! Вечна ѝ памет и слава!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *