24 май в Босилеградско, Западни български покрайнини

24 май в Босилеградско, Западни български покрайнини

01 юни 2010  |   0 коментара

24-ти май е сред най-значимите и най- българските празници в календара ни.Следователно заслужава да бъде отбелязан повече от тържествено. За съжаление у нас мнозина възприемат Денят на българската писменост като поредния неработен делничен ден.

Не и в Босилеград, диамантът в короната на българщината, намиращ се извън установените граници на България.Там местните хора дишат празника и го очакват с нетърпение.За българите в Босилеград този ден е наистина свят.

Как е възможно това? Възможно е, и нашите сънародници там го доказаха за пореден път.

Ние, група членове и симпатизанти на ВМРО в София, се организирахме и отидохме да празнуваме заедно с босилеградчани.

Спазвайки традицията, всички се събрахме в църквата " Св. Троица" в село Извор- много местни, ние, гостите от София , хора от цялата област.Огромната божа обител почти се напълни, а софийският хор" Планинарска песен" окончателно обедини присъстващите с изпълненията си на вечни български песни.
Разбира се, провокации от страна на сръбската машина не подминаха и тази година светлия ден.

24 май в Босилеградско, Западни български покрайниниБяхме неприятно изненадани от информацията, че, за времето, в което свещеник ще служи на български в черквата, сръбският митрополит е пожелал той да проведе служба. Така вероятно се е надявал да обрече на провал българския празник, или най- малкото да понижи приповдигнатото настроение на българската общност.Това обаче не му се удаде и се наложи да предаде ключа за църквата на своя колега.

В Извор прекарахме часове, изпълнени с веселие, песни, хора и снимки. Най- ухажвани на празника бяха учениците, на които подарихме книжки и дискове с български филми. За българската паралелка имаше специален подарък- дългоочакваните от тях тълковни речници на родния език.

След тържеството в Извор показахме градчето на онези от групата, които за първи път го посещаваха.Една от забележителностите се оказа....знаме.Но не какво да е, а мъчно извоюваното да се вее на административната сграда знаме на българското малцинство.

24 май в Босилеградско, Западни български покрайниниБългарското знаме стана повод да се изпълним с възторг, то бе и причина сръбската полиция да изпита недоволство. Посещението на групата ни в босилеградската църква и снимките, които си направихме, разпънали националния флаг, накараха полицаите да ни обвинят в нарушение и да изземат данните на някои от нас. Но дори тези негативни прояви не бяха в състояние да помрачат празника ни. Оказахме се желани гости в едно прекрасно българско семейство, където ни припомниха какво означава гостоприемство.

На тръгване фотоапаратите ни постоянно снимаха, за да уловят още един момент от преползотворния ден. Обективите на посетилите за първи път Босилеград често се спираха на табелата в КИЦ-" Който дойде веднъж, винаги се връща". Сигурна съм,че ще се върнат...

Автор: Адриана Димитрова, секретар на Младежката организация на ВМРО - София

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *