140 години от възстановяването на българската държавност

140 години от възстановяването на българската държавност

03 март 2018  |   0 коментара

Статия на Мартин Георгиевски, член на Националния младежки комитет на ВМРО - БНД

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано (селище, намиращо се в непосредствена близост до Цариград, днес квартал на Истанбул) е подписан Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) и урежда възстановяването на българската държава след петвековно турско робство. Затова датата 3 март е Национален празник на Република България, известен като „Ден на Освобождението“ от османско иго. Дали е подходящо наименованието „Ден на освобождението“ е спорно, защото няколко месеца след това е подписано друго поразително за България споразумение – Берлинският договор, който разпокъсва нашето Отечество. По-голяма част от българите на Балканите, живeeщи на българското етническо землище, остават роби. Но едно е безспорно – на 3 март 1878 г. e възстановена българската държавност. На територията на освободените земи, Мизия и Шопско, е създадена третата българска държава, като васално на Османската империя: Княжество България.

След 500 години турско робство българите отново имат своя държава, която въпреки че формално е васална на Истанбул, тя по същество е свободна. Тракия остава в рамките на Османската империя като автономна провинция „Източна Румелия“, а в най-лошо положение е Македония, която остава поробена. Добруджа е предадена на Румъния, а Поморавието на Сърбия. Така „освобождението“ е само частично. Свободата в някои български земи идва по-късно, в някои я има само временно, като например в Македония (1915-1918; 1941-1944), а в някои земи никога не идва.

През 1885 г. е извършено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и така в рамките на Османската империя българската държава удвоява територията си, разширявайки се на юг. На 22 септември 1908 г. е провъзгласена независимостта на България от Османската империя. Няколко години по-късно България ще започне да води освободителни войни в Македония: Балканската война (1912), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915-1918). Тези войни, както и последната, Втората световна война (1941-1944), са войни за национално освобождение и обединение на българския народ в единна българска държава от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море.

За съжаление освен освобождението на Пиринската част на Македония и нейното присъединяване към Майка България през 1912 г., както и мирното предаване на Южна Добруджа от страна на Румъния на България през 1940 г., нашата държава не успява да освободи окончателно българите в останалите извън България земи, да освободи изконните български земи и да извърши дълго желаното и дълго очаквано от много поколения българи национално обединение.

След Втората световна война България е под съветска окупация и в страната се установява престъпният, античовешки и антибългарски комунистически режим. Управлението на страната поема БКП (Българска комунистическа партия) и нашата родина практически се превръща в съветска република под управлението на Москва. След демократичните промени през 1989 г. България отново е свободна, демократична и модерна българска държава.

Днес, 140 години след възстановяването на българската държавност, 110 години след независимостта и 29 години след падането на комунизма, нашата Родина е просперираща, както никога преди, в най-добро международно положение на Балканите, в Европа и света, от когато и да било в съвременната ни история. Затова трябва да се гордеем, че сме българи, да се гордеем с нашата богата и славна история, с успехите на нацията ни в миналото, както и с успехите, които като нация имаме днес.

Потомци сме на храбри, родолюбиви и славни предци. Синове и дъщери сме на една земя прекрасна, на едно юнашко племе. Нашият народ е един от най-древните в Европа и в света, ние сме изградили немалка част в основите на европейската и световна цивилизация, много сме дали на този наш континент и свят, на другите народи и държави. Българската държава край Дунава е една от най-старите в света и никога не е променяла името си –  винаги се е наричала България. Тогавашните стари народи днес ги няма, днешните – тогава не ги е имало. Но един народ е оцелял и е запазил своето име и родова памет през толкова векове, въпреки византийското владичество и 500-годишно турско робство – ние, българите!

Днес България е свободна, демократична, стабилна, съвременна държава, член на Европейския съюз и НАТО. Част сме от семейството на свободните, демократични, най-напреднали и най-развити държави в света. Тази година, на 1 януари, за първи път поехме Председателството на Съвета на ЕС. България след толкова много години, десетилетия, днес е лидер на Балканите. Да, 140 години след възстановяването на нашата държавност, нашата държава е регионална и балканска сила, лидер в тази част на Европа. Защото ние сме в положение и имаме възможността да налагаме нашите интереси на Балканите и в Европа. Защото днес България е сериозен играч в балканската и европейска (гео)политика.

При съвременните условия и обстоятелства, в днешния свят, всички българи заедно трябва усилено да работим за съхранението на нашата идентичност, език, история, култура, традиции, ценности, обичаи. Да съхраним нашия български дух, но и да възродим българщината. Новото възраждане е необходимо така, както е било и в онези времена преди създаването на съвременната българска държава.

Днес националното обединение не е и няма как да бъде присъединяване на територии. То е възможно само чрез едно ново съвременно духовно обединение преди всичко между българите в самата България, между българите по света, а разбира се и между тези, останали извън съвременните граници на Република България – в изконните български земи.

В днешно време като нация трябва да работим за осигуряване на човешките и гражданските права на българите зад граница, на останалите в българските земи извън България, за да живеят свободно като българи и свободно да изразяват своята българска идентичност. Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница, да им помогнем да дойдат в България – тук да учат, работят, живеят, създадат семейства и всички българи заедно да работим за още по-добра, по-просперираща и по-успешна България.

Нашият национален интерес трябва да бъде българите и България преди и над всичко! Съхраняване на българското, духовно и национално единство за българите в Мизия, Тракия, Македония и по света и ново съвременно българско възраждане. Всичко това зависи от нас, от българите. Това е каузата, дейността, смисълът, житейската мисия и цел на нас, родолюбивите българи. Само ние, родолюбивите, активни, национално и обществено отговорни българи, можем да направим промяната и да осигурим на нашия народ, на нашата държава и на нашите деца и бъдещи поколения светло бъдеще и духовно и национално обединена и възродена България! Бъди и ти един от нас!

България над всичко!

На всички братя и сестри, българи и българки, в България и по света:

Честита 140-годишнина от възстановяването на българската държавност!

Честит 3 март – национален празник на Република България!

Да живее България!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *