Ще отворим български училища и в Албания

Ще отворим български училища и в Албания

04 септември 2017  |   1 коментар

Интервю на Антония Кюмюрджиева с Петър Харалампиев за в. „Стандарт

Петър Харалампиев оглави Държавната агенция за българите в чужбина през май. Преди това от декември 2014 г. той беше заместник областен управител на област София. Бил е също изпълнителен директор и член на управителния съвет на фондация „Българе“. Харалампиев е лидер на национално движение „БГ патриот“, което е част от коалицията „Обединени патриоти“.

- Господин Харалампиев, ясно ли е колко българи живеят в чужбина постоянно?

- Реално извън пределите на страната постоянно или по 5-6 месеца в годината живеят повече българи отколкото в България. Сънародниците ни в чужбина са няколко групи. Едните са от традиционните български общности в Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, Косово, Албания, Северна Гърция и техните деца от смесени бракове. Следващите българи са емигрантите, които вече са създали и поколение. Като цяло по света лицата с българско гражданство са между 2 700 000 – 3 500 000, като под милион и половина живеят в държавите от ЕС. В Европа най-много са сънародниците ни в Германия, където те са около 250 000 по официални, но неточни данни за 2015 г., с устойчива тенденция на силно нарастване. Следващата по численост българска общност е в Испания – приблизително около 160 000 с тенденция на намаляване през последните години. Реално обаче те са много повече. Не е ясен и броят на българските общности в Украйна и Молдова. Според много остаряла официална статистика са 300 000, но реално те са поне два пъти повече, като отчитаме съзнанието и корените. В момента има над 1000 организации на българите в целия свят, свързани със запазване на културата и идентичността.

- Като най-голямо доказателство за запазено българско самосъзнание на сънародниците ни в чужбина се смята наличието на училища, където децата да учат майчиния си език. Къде и колко български училища има зад граница?

- Към 350 български съботно-неделни училища в чужбина получават държавно финансиране по Постановление № 334 от 11 декември 2011 г. и национална програма „Роден език и култура зад граница“. По наша информация между една четвърт и една пета български училища още не попадат в това финансиране. ДАБЧ ги подпомага с учебни помагала, книжки. Към 250 български съботно-неделни училища са основани на територията на Европа и към 100 в останалите части на света. В Европа най-голям е броят на учебните звена в Украйна – към 60, Испания – към 50, Великобритания – към 40 и Германия – над 20. Извън европейските държави най-голям е броят на неделните ни училища в САЩ – към 60 и Канада – 10. В българските съботно-неделни училища се обучават към 25 000 деца.

- А къде освен в неделните училища може да се изучава български навън?

- Освен в българските неделни училища обучение по български език за децата на нашите сънародници се провежда и в рамките на държавната образователна система в Украйна, Молдова, Румъния и Сърбия, като броят на държавните училища е общо 94. Към общата численост на образователните структури с включено обучение по български език следва да се прибавят също българските държавни училища в Братислава и Прага.

В момента се подготвя откриването на нови училища в Албания. Това са традиционно историческа българска общност – това не са мигранти. Полагаме неимоверни усилия да се признае българското малцинство в Голо Бърдо, Гора, Корча и Девол. Там имаме компактна маса българско население – християни и мюсюлмани, които много активно се борят за правата си и за изучаване на българския език.

- Още когато встъпихте в длъжност предложихте българчетата в чужбина да се явяват на матура по родния език, след което тя да бъде призната. Как се възприема идеята?

- Идеята се възприема положително от Министерство на образованието, парламента и евродепутатите, намира добър прием и в Президентство. Това обаче е много дълъг и сложен процес, който от една страна зависи от различните законодателства в различните държави и ще се случва постепенно. В САЩ, например, в отделни щати българският език е признат. С него може да се кандидатства за следваща степен на образование. Вече има такъв прецедент. Така че процесът активно е започнал, но ни чака още много работа.

- Според вицепремиера Валери Симеонов туристическият сезон по морето беше спасен с кадри от Украйна и Молдова. Предимно българи ли дойдоха да работят у нас?

- Тази година още със самото ми встъпване в длъжност, с общи усилия и най-вече благодарение на голямата активност на ресорния вицепремиер Валери Симеонов бе дадена възможност на около 6000 българи от Украйна и Молдова да започнат работа в сферата на туризма и услугите. Нашите сънародници от тези бивши съветски републики обаче вече намират своето поприще и в производството и селското стопанство у нас. Много от тях работят в община Гурково, има и в община Раковски. Това е най-новата тенденция.

- Доволни ли са работодателите им?

- Невероятно доволни. Оказва се, че българите, особено от Украйна и Молдова, са много добре квалифицирани, отговорни и работливи.

- А имате ли впечатление от самите работещи дали са удовлетворени от условията и заплащането?

- Да, защото някои от тях намират след това втора работа. Интересното е, че много от тях желаят да останат в България, да продължат образованието си. Това е много добра тенденция, която се надяваме да се запази.

В същото време и все повече българи от Македония намират препитание в сферата на медицината и услугите у нас. Голямото предимство за българите от Украйна, Молдова и Македония е, че те не срещат езикова бариера. Те говорят на автентичен, прекрасен, чист български говор. В същото време сънародниците ни зад граница са образовани и квалифицирани.
Повечето от тях знаят и английски, освен руски и румънски (молдовски). Направо са полиглоти!

- Колко молби за българско гражданство има подадени от началото на годината?

- Приетите заявления в ДАБЧ за удостоверяване на български произход от 2 януари до 30 август 2017 г. са 10 470. Издадените удостоверения са 14 206. Най-много заявления са приети от сънародници от Македония – 6 738 (издадените удостоверения са 9 686), Украйна – 1 396 (1863), Сърбия – 809 (1115), Молдова – 646 (816).

Издадени удостоверения за кандидатстване за българско гражданство са 6 890, за постоянно пребиваване – 4 474, а за продължително пребиваване – 2 842.

Коментари

  • Бъзпожденеца

    септември 12, 2017 в 4:31

    Големият родолюбец, македонски българин, Г-н Младенов от Торонто – Канада, сложи пръста направо в болезнената рана като написа: Врѣеме е дапишемъ двойка и на момчето, което е шевъ на агенцията на не избитѣ българи отъ БКП. Това момче по страницата на ВМРО въ България каза, че ще бѫдътъ отваряни български училища по Албания, но не ни каза дали ще бѫдътъ отварени училища по Македония, кѫдето болшинството отъ гражданитѣ на републиката сѫ българи. Ще говоримъ и пишемъ за български гяури!
    Напълно съм съгласен с неговото изказване, и нещо повече, такива училища би трябвало да се отворят и по днешната Беломорска Македония и Тракия за да компесираме с скоро откритите гръцки училища по Черноморието и по каракачанските селища.
    Няма за какво да се претисняваме за тази справедлива кауза, самите Европейски цсености изискват това да е задължително спазване на основните права за изучаване на езика и културата за всички малцинства живеещи в страните на Европейцкия Съюз.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *