Ходжите в Родопите загубиха битката за имената

Ходжите в Родопите загубиха битката за имената

25 януари 2014  |   1 коментар

Ходжите в Родопите загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Хората там се чувстват българи и смятат, че не името определя религията. И дават поне по 100-200 лева за смяна на турско-арабските си имена.

Обясненията са няколко – в Европа се злоупотребява с българите, носещи арабски имена, ислямофобията в България, която се засилва, и недалновидната политика на държавата спрямо населението на Родопите от век насам. Но процесът е факт и изглежда необратим...

Целия текст, публикуван във вестник „24 часа”, можете да прочетете тук:

Името освен входен билет за отвъдното в Родопите, вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име.

Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена.

Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български
имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията.
Отказват му да го впишат Румен с мотив, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената.

Стигнал до Върховния съд и вече се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица. “Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Марлборото, вместо с Илиян или Исеин. Правят го, защото не знаят кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин. Все пак не той си е избирал името, а родителите му, които не искат български имена в къщата си”, казват местни.

“Близо 80% от делата с искане за смяна на имената са от турско-арабско на българско. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските имена”, казва председателят на съда в Мадан Динко Хаджиев.

Сходна е ситуацията в другите съдилища в Смолянска област. Най-често аргументите са, че с посочените нови имена са известни сред близки и приятели, че се чувстват по-добре и че им предстои излизане в чужбина, казва съдията.

Адвокати коментират, че младите срещат затруднения да се реализират на трудовата борса в Западна Европа и особено в Гърция. Ако те са с арабски имена, често се злоупотребява с тях, не им плащат, предават ги на емигрантските служби.

“Съдът уважава правото на всеки български гражданин, гарантирано му от конституцията, затова молбите им са разгледани и удовлетворени”, казва Хаджиев. 
През м.г. делата са били 39, но години наред са били поне 3 пъти повече. Според магистратите делата започнали да намаляват, понеже повечето хора вече са си върнали българските имена.

В с. Върбина 400 души са си сменили имената по административен или съдебен път. То е известно с многото предприемачи и гурбетчии. “Еуфорията отмина, кръщават новородените с български имена, никой вече не им пречи. Младите не искат децата им да имат разправии след известно време”, казва кметът на едно от големите смолянски села Явор Говедаров.

Таксата за смяна на име е 15 лв. В повечето случаи желаещите се явяват и с адвокат, на когото също се заплаща, и сумата отива към 100-200 лв. Със сменените вече имена следва подмяна и на всички лични документи, така че сметката набъбва още.

“Детето ми иска да учи в полицейската академия, как да кандидатства като Ешреф?Затова решихме да отидем в съда и да го преименуваме на Красимир”, казва майка на 12-класник в Мадан.

А тя от Саниха станала Силвия. Родителите , които живеят на село, не знаят, че тя и внучето им вече не са с турско-арабски имена. Тя се притеснява да бъде снимана със сина си, защото родителите  ще научат. Според Силвия много семейства имат подобен проблем.

“Бях Северин, преименували са ме на Сейхан и си върнах първото име - Северин. Не се притеснявам от нищо”, казва 30-годишен мъж от миньорския град. Хората от околните села сега нарочно измислят имена на децата си хем да не са класически български, хем да не са турско-арабски.

Така из селата вече има малчугани, които се казват Силвестър, Робърт, Памела, Аниса. Слагат се имена и на всякакви герои от книги и сериали - като Рич, Кевин, Танер, Ромео.
Рудоземският имам Хайри Шерифов е в централната джамия от 2007 г. Завършил е теология в Медина, Саудитска Арабия, а преди това ислямското училище в Момчилград.

Според 37-годишния духовник ислямът имал по-скоро пожелателни и препоръчителни насоки какво да е името на човек, но истинският мюсюлманин трябва да носи име, характерно за религията му. Шерифов твърди, че тези, които си сменят имената с български, се огъват.

“Щом това, че се казваш Исеин, ти пречи да работиш в Гърция, Аллах вижда и би ти помогнал да си намериш работа с това име в Швейцария или Турция например”, казва Шерифов. Той не приема отказа на негови колеги да погребват мюсюлмани, които не носят турско-арабски имена.

Обяснението на Шерифов за смяната на арабските имена с български е ислямофобията у нас, която набирала скорост. Колегата му от Мадан Шефкет Мурад твърди, че неговите дъщери учели във ВУЗ с турско-арабските си имена и не са имали проблеми нито с преподавателите, нито със състудентите си.

Според Мурад драмата на част от младото поколение в района се дължи на недалновидната политика на държавата спрямо местното население от век насам.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *