Регионална конференция в Брезник по повод 100 години от Ньойския договор

Регионална конференция в Брезник по повод 100 години от Ньойския договор

17 юни 2019  |   0 коментара

Обществен съвет „Сто години Ньойски договор“ от София и Народно читалище „Просвещение 1870“ от Брезник съвместно със „Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство“ и „Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите“ на 14 юни в читалището в Брезник проведоха  Регионална конференция „Ньойският диктат и съдбата на хората от двете страни на Сръбско-българската граница (1919-2019)“.

След откриването и поднасянето на приветствия от председателя на Съюза на възпитаниците на военните на НВУ, ШЗО и РВГ о.з. ст. лейтенант Атанас Илев и раздаването на почетни грамоти на заслужили за военно-патриотична дейност доклади поднесоха проф. доктор на историческите науки Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН, Иван Николов от КИЦ „Босилеград“, Людмила Зидарова от Македонския научен институт, проф. д-р Надя Манолова от Софийски университет и др.

В паузата между двете заседания бе открита фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“

След края на заседанието бе приета Декларация от организаторите и участниците в конференцията, която ще бъде връчена на официалните институции.

ДЕКЛАРАЦИЯ

от Обществения съвет „Сто години Ньойски договор“

и участниците в Регионалната конференция

„Ньойският диктат и съдбата на хората от двете страни на

сръбско-българската граница (1919-2019)“

 

На 27 ноември 2019 г. ще се изпълнят 100 години от подписването на Ньойския договор, с който за България завърши Първата световна война. По форма той представляваше диктат, а в същността си беше жестока саморазправа с българския народ и стремежите му за национално обединение. Вместо да намери справедливо решение на противоречията между европейските народи, довели до кръвопролитната война, Парижката „мирна“ конференция се превърна в пиршество на победителите, в което правото на силата възтържествува над силата на правото. Начертаните тогава в парижкото предградие Ньой граници безжалостно разсякоха българското национално землище, българският народ беше натоварен с непосилни репарации, а българската държава - окована със сурови клаузи. В Западните покрайнини граничната бразда не раздели само един народ, тя раздели села, семейства и роднини, като отвори живи рани в сърцата и душите на хората от двете страни на сръбско-българската граница, които са живи и до днес.

Ньойският диктат обаче не целеше само да отслаби България и българите, той имаше за цел да ги унижи морално и да им вмени чувство за вина. Неслучайно датата, на която бе подписан, умишлено съвпадна с Деня на победите - бойният празник на Българската армия, прославящ нейния последен победен ден в Сръбско-българаската война от 1885 г. (15/27 ноември). Със същата реваншистка цел тогава беше създадена и легендата за „българските насилия“ в Поморавието, която се превърна в сръбска държавна стратегия, политика и пропаганда, насочена срещу България, от която обаче най-много страдаха българите в Западните покрайнини.

Вместо да се укроти и затихне с времето в последните години тази политика се възражда с нова сила в Р Сърбия. Във връзка с честванията на 100-годишината на Първата световна война тя се превърна в трайна антибългарска кампания, увенчана с канонизирането през 2017 г. от Архиерейския събор на Сръбската православна църква на т. нар. „Сурдулишки мъченици“. Днес в Р Сърбия се печатат и разпространяват книги, в които със задна дата и с фалшиви факти не само се клеветят и злепоставят България и българите, но и се полагат основите за бъдещи териториални претенции с измислици за сръбско население в Трънския и Брезнишкия край. И това се прави във време, когато Р Сърбия заявява желание за евроинтеграция и търси подкрепата на България.

Като имаме предвид всичко това, а също и изнесените в Регионалната конференция в Брезник нови исторически свидетелства и съвременни факти, членовете на Обществения съвет и участниците в конференцията апелираме към българските държавници и политици да не дават безусловна подкрепа за евроатлантическата интеграция на Р Сърбия, а да настояват за незабавно преустановяване на антибългарската кампания. Като член на НАТО от 2004 г. и на Европейския съюз от 2007 г. и като фактор на мира и стабилността на Балканите, България в лицето на нейните държавни и политически лидери не само е в състояние, но и е длъжна да направи това.  С настоящата декларация се обръщаме и към българския народ с апел за подкрепа и солидарност с българите от Западните покрайнини в духа на нашия национален девиз „Съединението прави силата“!

Гр. Брезник, 14 юни 2019 г.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *