Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част IV-та „Заключение“

Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част IV-та „Заключение“

20 август 2019  |   0 коментара

Горещо препоръчвам на всеки да посети изброените от мен места (виж част I, част II и част III от пътеписа). Ще напомня, че именно от Охрид произхождат и славни българи от историята на Третата българска държава, като генералите от Българската армия Климент Бояджиев, Кръстю Златарев, Александър Протогеров, възрожденците Григор и Кирил Пърличеви, Кузман Шапкарев и още много други видни личности.

Този път в Македония имах следния разговор с охридчанин, на когото като казвам, че сме българи и аз съм от София, и там местните шопи ползваме думите „ако де“, той отговаря :

Всички сме българи. Майка ми е от Босилеград. А аз като млад обичах да ходя много в България на море, в ММЦ.

В Битоля като ни чуха на влизане в музея, че говорим на български ни пуснаха без да плащаме входна такса и ни казаха: „Одете, видете го бугарскиот камен на вториот кат.“

Натъжаващият момент - българските земи, умишлено държани по-бедни в северозападна Гърция, зверски асимилирани - дотолкова, че дори днес на много места да можем да нелепи крайпътни надписи на гръцки „Македония е гръцка!“, придружени с рисувани части от гръцкото знаме.

Но се усеща макар и малка надежда, че все още е жива българщината тук, навлизайки в селата и разговаряйки известно време с местните, да успеем да се разговорим, макар и трудно, но на архаичен български език от времето преди погърчването, в следосманския период по тези ширини.

Селата, които може да прочетем на картата с автентичните им български имена, Смърдеш, Желево, Шестово, Лехово, Клисура, Зелениче, Баница (няколко), Калиница, Мандалево, Топчиево, Текелиево, Хърсово и много други, прекръстени веднага след установяване на гръцка власт, но имащи свои близнаци по имена и днес в България.

Градовете Костур, Кукуш, Лерин, Воден, Сяр, Енидже Вардар и др. ,в които са действали едни от най-силните дейци и чети на Организацията срещу османското, а после и гръцко робство, поради много будното местно българско население.

И днес въпреки всичко българският дух тук е доловим. Посетете тези места. Отидете при единственият оцелял – камбанарията в Баница, намерете българското знаме, което оставихме и го развейте, на пук на развалините. Пак ще се върнем! Отново и отново ще го правим!

Мизия, Тракия, Македония!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *