Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част I-ва „Проломът Матка и Охрид“

Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част I-ва „Проломът Матка и Охрид“

07 август 2019  |   0 коментара

автор: Цветан Александров, младежка организация на ВМРО – София

И тази година софийската младежка организация на ВМРО – БНД реши да се включи в честването на Илинден в с. Смилево, съчетавайки с повода една обиколка на исторически места в Македония и Беломорска Тракия. Изминахме над 1200 километра.

Решихме да съчетаем полезното с приятното и така първа спирка по маршрута ни бе проломът Матка на 17 км югозападно от град Скопие. Намира се на река Треска или както е старото българско име - Голема река. В дефилето ѝ има изкуствено езеро, образувано от бетонената стена на построения през 1938 г. ВЕЦ. В района има много старинни манастири и църкви, скални и една подводна пещера.

След обиколката из природата на Матка се отправихме към старата българска столица Охрид, където прекарахме 2 дни. Добре познатият град не спира да ни привлича към себе си и да ни подтиква всеки път да го обикаляме и да му се наслаждаваме сякаш никога не сме били тук. Може би причината е, че е в пределите на друга държава или просто защото този град е пропит с историята на българския род.

Както знаем, той е населен със славяни през VI век, през VIII в. влиза в пределите на България, а в края на X в. и началото на XI в. става столица на Първата българска държава по времето на управлението на Цар Самуил. Тогава старото име Лихнида изчезва и се смята, че днешното произлиза от думите на царя, който при гледката на градската панорама възкликнал „Ох, рид“. По времето на Златния век Климент Охридски е изпратен да учителства в града, където по-късно става епископ и заедно с Наум Преславски основава Охридската книжовна школа, която впоследствие става столицата на българската книжнина. Именно тогава Охрид се превръща в един от най-развитите и известни средновековни, културни центрове в Европа. През втората половина на X в. седалището на Българската патриаршия се премества в Охрид, където остава и през последващото Византийско владичество, понижена в Охридска архиепископия. Такава и отново там продължава да бъде и по време на Турското робство.

По време на църковните борби овладяната от гърци Цариградска патриаршия успява да издейства от османската власт закриването на архиепископията и понижена в ранг да я присъедини към себе си през 1767 г. След протести на местното население, на което гръцкото духовно водачество се опитва да пречи да се черкува и учи на български, и след усилени действия на българските представители в Цариград, които се застъпват пред Високата порта за идеята да се възвърнат привилегиите на Охридската архиепископия едва през 1874 г. е назначен митрополит от Българската екзархия.

Самуиловата крепост е мястото в града, където може да почувстваме тази величествена дори и в слабите си моменти история. От там цар Самуил и по-късно Иван Владислав са управлявали България.

Църквата „Света София“ е била седалищният храм на Българската патриаршия и Охридската архиепископия, изградена по заповед на Цар Борис I Михаил върху основите на митрополитска катедрала от VI век, основно преустроена за коронацията на Цар Самуил, през Османското робство превърната в джамия. Днес отново е православен храм.

Едно от най-интересните места в исторически план в Охрид е хълмът (и архитектурен резерват) Плаошник, където от 1999 г. се провеждат археологически разкопки и е открит старият античен град Лихнида. Там отново по поръчение на царя покръстител и по инициатива на Св. Климент Охридски върху основите на раннохристиянска базилика е построено едно от най-старите и популярни български светилища – манастирски комплекс с църквата „Св. Климент и Пантелеймон“. Това е мястото, където светията по поръчението на българския княз до 893 г. обучил почти 3500 свещеници, а впоследствие Свети Наум продължил делото му. Народното вярване, че мощите на Климент Охридски са положени в нея след смъртта му през 916 г., се оправдава при разкопки от 1943 г., когато се открива гробницата му. След превземането на тези земи от османците на мястото ѝ е построена Имарет джамия, а духовниците за затворени в кладенеца в близост до нея, оставени да умрат бавно и мъчително от глад и жажда. След разчистване останките от ислямския храм през 2001-2002 г. манастирската църква е отново възстановена и мощите на съградителя ѝ са върнати на старото място.

Следващият важен храм е „Света Богородица Привлепта“, който получава името „Свети Климент“ в османския си период, след като става новото място на вечен покой за мощите на светията. В същия период се превръща и в седалище на Охридската архиепископия (до закриването ѝ през 1767 г.) и на Охридската митрополия. Манастирските конаци и патриаршеският дворец изгарят през 1862 г. и така до днес оцелява единствено църквата.

Църквата „Свети Йоан Канео“, в която легендата гласи, че се е венчал цар Иван Асен II, може да се види днес във вида, в който е възстановена от местните българи през 1850 г.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *