Първият бунт срещу сръбското робство в Македония

Първият бунт срещу сръбското робство в Македония

16 юни 2018  |   0 коментара

автор: Николай Гергинов, председател на Младежката организация на ВМРО - Бобошево

Тази седмица се навършват 105 години от първия въоръжен опит на българското население във Вардарска Македония за недопускане на сръбско управление. Тази годишнина ни дава повод да си припомним героичното Тиквешко въстание от 1913 г.

През пролетта на 1913 г. отношенията между балканските страни са обтегнати. Сърбия, окупирала Вардарска Македония, започва да се държи като господар на тази земя. Сръбските медии отразяват влизането на сръбската войска в Македония като процес на освобождение на тази, населена с „прави сърби“, територия. Договорът с България от 1912 г. се омаловажава и Сърбия иска неговото преразглеждане.

Деградират и отношенията с Гърция, която отказва да се изтегли от населения с българи Солун. Появяват се и проблеми с Румъния, която си присвоява успеха на балканските войни с нейния неутралитет и иска компенсации.

В България Иван Евст. Гешов подава оставка и на 1 юни се сформира правителство начело с крайния русофил Стоян Данев, който се надява на подкрепата на Руската империя.

В този сложен момент, противно на очакванията на новото българско правителство, Русия започва да подкрепя сръбските претенции за Македония.

Така на 16 юни, в следствие на високото напрежение между балканските държави, цар Фердинанд дава заповед на II и IV армия да започнат настъпление срещу сърби и гърци с цел да ги изтласкат от Македония. Заповедта обаче е дадена без знанието на правителството. Когато министър-председателят Стоян Данев научава, той нарежда (без да има това правомощие) да се спре атаката. Втора и четвърта армия прекратяват настъплението, но това е дългоочакваният от сърби и гърци повод. Започва Междусъюзническата война, а България е представена пред света като агресор.

IV армия, в чийто състав влизат 15-те дружини на Македоно-Одринското опълчение, заема позиции при Калиманци, спирайки сръбските и черногорските войски.

Македонските българи не гледат безучастно действията на българската армия срещу сърби и гърци. Напрежението във Вардарска Македония расте още по време на първата Балканска война, особено когато сръбският комендант на Кавадарци заявява, че „българското управление се ликвидира“ и той лично се заема с управлението на града.

Тогава българското общинско ръководство и дейци на ВМОРО изпращат изложение до главното командване на българската армия, с което искат българското правителство да се застъпи за правата на българите в Тиквешко.

От своя страна ВМОРО изпраща члена на ЦК Петър Чаулев в Кавадарци, за да се срещне с най-видните българи в града. На това събрание Чаулев заявява, че „това, което става тук, сърбите го правят в цяла Македония“.

При това положение дейците на ВМОРО в Кавадарци решават, че първото въстание срещу сръбските окупатори ще избухне именно в Тиквешко.

Започва подготовка на въстанието. Възложено е на Димитър Лазаров и Михаил Шкатров да обиколят организационната мрежа и да подготвят въстанически чети. Централният комитет на ВМОРО решава да възобнови дейността си този път срещу сръбския окупатор. На 26 май 1913 г. ЦК на ВМОРО уведомява околийското ръководство на Кавадарци, че към Тиквешко се придвижват четите на Петър Чаулев, Милан Гюрлуков, Васил Чекаларов, Марко Иванов и Христо Чернопеев.

След като получават окръжното от ЦК на ВМОРО, дейците на околийското ръководство свикват тайно събрание в село Беганище, на което е одобрен план за въстание и е избран въстанически щаб.

На 13 юни 1913 г. въстаническият щаб прави второ събрание в село Ваташа, на което се решава когато българската армия тръгне от Щип, Радовиш и Струмица, въстанието да започне.

 Но сръбските войски на 15 юни откриват четата на Димитър Лазаров в село Ваташа и въстанието избухва. Сръбската армия напада Неготино, но е прогонена от хората на ВМОРО. През следващите дни дейци на ВМОРО водят ожесточени сражения със сръбската армия и четите на „Черната ръка“. За три дни сърбите са разбити и принудени да отстъпят. Кавадарци е освободен от въстаниците. Провежда се събрание на цялото гражданство, на което събрание е избрано временно българско правителство с дванадесет дейци на ВМОРО от града и околията. Започва изграждането и на отбранителни позиции.

Срещу въстаниците Сърбия изпраща тридесет хилядна войска, която започва масово да опожарява български села. В продължение на една седмица сърбите се опитват да изтласкат въстаниците, но без успех. В същото време българската армия е на петнадесет километра от избухналото въстание. Христо Чернопеев апелира към българското главно командване да изпрати помощ на въстаниците, но от там нареждат четите на ВМОРО да се изтеглят. Въстаниците не се подчиняват и решават да продължат да се бият.

 Сърбите обаче навлизат в Кавадарци, разграбват и опожаряват гарда. Цялото население на града и околните села е прогонено в планината. На 27 юни въстаническият щаб решава невъоръженото население да се върне по домовете си. Това, обаче, е последвано от масови арести и убийства на мирни българи.

Равносметката показва, че убитите въстанали българи са над 600 души, а арестуваните след края на въстанието са повече от 2700 души.

Така завършва първият, организиран от ВМОРО, бунт срещу сръбското робство в Македония.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *