Преходът унищожи БДЖ

Преходът унищожи БДЖ

28 юни 2014  |   0 коментара

Анализ на Цветан Александров, служител на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”. Авторът разказва за съдбата на гара „Подуяне – разпределителна“ като символ на участта на железниците в годините на прехода.

Строежът гара „Подуяне – разпределителна“ е започнал през 1942 г., като от начало са построени 7 коловоза, по които са развозвали материалите за строеж на сградите на гърбицата, спирателните позиции и моста на река Слатинска.

Частично за композиране на влаковете гарата започва да работи през 1944 г. През 1945 г. са построени коловозите и от 10-ти до 15-ти, а на следващата година 16-ти, 17-ти, 18-ти от разпределителния парк са пуснати в експлоатация спирателните позиции.

Създадена е І-ва маневра, разкомпозираща пристигащите влакове, която работи с два локомотива 48-ма серия. Допълнително са построени приемни коловози в източния район за ІІ-ра маневра. През 1966 г. се подменя старата спирателна позиция с нови модерни. Постепенно се построяват отправните паркове, направена е компресорна инсталация за проба на влаковете, монтирани са маневрени светофори и парните маневрени локомотиви са заменени с дизелов. От 1973 г. започва строителството по етапи от реконструкцията на гарата, което включва удължаване на коловозите, увеличаване на коловозното развитие до 71-ви коловоз, монтиране на ел. централизация и нова осигурителна техника към съседните гари и др.

Гара „Подуяне – разпределителна“ обслужва товарни влакове по линиите, 1-ва (Калотина-Свиленград), 2-ра (София-Варна), 3-та (Илиянци-Варна-фериботна), 5-та (София-Кулата) и 6-та (Волуяк-Гюешево) и предавателни маневри за отделните гари в жп възел София. Гара Подуяне-разпределителна се намира на пресечната точка на IV, VIII и X общоевропейски транспортен коридор. Обслужва част от големите индустриални клонове на София.

В края на 2011 г. ДП НКЖИ решава идната 2012 г. гара Подуяне-разпределителна да бъде закрита. При закриването ѝ се спира работата на гърбичните съоръжения, като започва разоборудването и демонтажът им. Закриват се и се демонтират също линиите от 1-ви до 15-ти коловоз в разпределителния парк.

По-голямата част от устройствата на гарата и светофарите са демонтирани, а коловозите са превърнати в гаражни и са запълнени с бракувани вагони. Хладилното депо, което се намира в гарата, се разграбва всеки ден от циганите, от гетото на кв. „Христо Ботев“, сградите за разбити и ограбени, като от стените дори е извадена цялата електрическа инсталация. ЖП работниците, които работят все още по демонтирането на съоръженията и разоборудването на гара „Подуяне – разпределителна“, се пазят задължително от полицаи, заради мургавите ни „събратя“, които ги дебнат, докато работят.

Това е съдбата на най-голямата разпределителна гара на Балканския полуостров, която е непрекъснато развивана и уголемявана, за да достигне размерите - дължина 5 км и 71 коловоза, няколко коловозни парка и депа. За постоянния растеж на гара „Подуяне – разпределителна“ през годините 1942-1989 г. държавата е наливала милиарди, които са създавали много работни места и страшно много работа в интерес на железницата - възвращаемостта в българската икономика е била огромна.

Днес в резултат на недалновидната и лобистка политика на унищожение на БДЖ, започнала в периода на т. нар. „преход“, се осакатява бъдещето на родната железница, както и изгледите за създаване на транспортен център между Европа и Азия тук в България за изключително печелившите и удобни интермодални превози, чийто гръбнак да е българската железница.

Гара „Подуяне – разпределителна“ можеше да стане важна част от този център. През периода 2014-2019 г. на оперативна програма транспорт на ЕС отново развиването на железопътния транспорт в общността е с предимство. Така бе и по времето на програмния период 2007-2013 г.

Уви, българската държава отново ще се ослушва и ще предпочете предизборния, евтин асфалт, който пак ще бъде положен с пъти по-висока цена и с отчайващо ниско качество.

Някой ден, когато начело на държавата има отговорни управници и родната железница отново започне да се развива, ще бъдат нужни отново години работа и милиарди левове, за да се изгради това, което веднъж бе направено, но разрушено от безродниците!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *