Патриотите от ВМРО: „Би би си“ като слон в стъкларски магазин

Патриотите от ВМРО: „Би би си“ като слон в стъкларски магазин

28 февруари 2019  |   0 коментара

Гръцкият посланик в Лондон протестирал срещу статия на „Би би си“, която говори за „македонско малцинство“ в Гърция. Въпросната, впрочем, статия наистина е пълна с откровени неистини от типа на това, че имало някаква отделна македонска идентичност още през деветнайсети век. Или че българите били посрещнати като освободители от Метаксас, но после бързо станало ясно, че и те не са изходът. Неизвестният автор е подходил изключително повърхностно към темата.

Срамно е за уважавана световна медия като „Би би си“ да подменя историята, а и настоящето. Да, славянско малцинство в Гърция има; да, асимилация има; да, така не се прави. Но е абсурдно да претендираш да си обективна медия и да не знаеш, че поне до средата на двайсетия век „македонско“ и „българско“ са на практика общопризнати синоними, каквито днес са, например, „косовар“ и „албанец“. Политическата идентичност „македонец“ поне до Втората световна война, а и много след това, въобще не е в конфликт с етническата идентичност „българин“.

В статията се говори, че приравняването на македонци и българи било грешка. Всъщност, по този начин „Би би си“ неволно подкрепя вековната асимилаторска теза на Атина, която постоянно открива славяногласни елини, говори за езици от групата на южнославянските и пр., само и само да не използва думата „български“. Същата Атина, която навремето подписа спогодби с България за размяна на население, а днес в договора си със Скопие отново се мъчи хитро да прехвърля горещия картоф на историческите спорове между София и Скопие. Политиката на Атина винаги е била опит да бъдат скарани София и Скопие, т.е. сред българите да има интрига. Тази политика от десетилетия среща съюзници и в други малки и големи столици.

Днес София показва по-добрата политика. Ние, Патриотите от ВМРО, продължаваме да смятаме, че българският подход към темата е много по-правилен. За разлика от Атина ние не искаме да позволим проблемите от миналото да създават напрежение. Напротив, общото ни минало с различни балкански народи ни позволява да се сближаваме, не да се караме. И вече показахме чудесен пример с нашите братя от Скопие – с които имаме една история. За нас Македония не е северна или южна, а е преди всичко братска!   

Заради всичко това въпросната статия е изключително нескопосана провокация, която разбираемо среща реакция - макар и несправедлива от човешка гледна точка – от страна на Гърция. Тя ще ядоса и София. Ще възпали стари процеси и в Скопие. „Би би си“ са действали като слон в стъкларски магазин по една изключително чувствителна тема. Впрочем, Великобритания и ред други велики сили често са действали в нашия регион именно така. 

И днес в Костурско, Леринско, Воденско, Ениджевардарско, Солунско, Сярско можете да се разберете с местните на чист български език. Местните хора не правят разлика между названията „български“ и „македонски“. Поне до петдесетте години на миналия век в Южна Македония (днес в пределите на Гърция) се издава литература на езикова норма, която се различава минимално от книжовната норма в София – главно по предлози и съюзи като „во“ и „со“ и членуването „от“. И няма почти нищо общо с изкуствената норма, налагана от Скопие. Една от най-прочутите народни певици на България (вечна ѝ памет!) е от Костурско, Беломорска Македония – Любка Рондова. Половин днешна Южна България има корени от онзи край, включително и доскорошния президент Росен Плевнелиев – чиято фамилия идва от село Плевня, прекръстено от гърците на Петруса. Големи български интелектуалци като поета Атанас Далчев, например, са родом от Солун и района. От тази част на Македония са и видните дейци на ВМРО революционери, борили се за свобода и обединение на отечеството, като Гоце Делчев, Апостол войвода и стотици други. Огромна част от интелектуалния елит на България и Македония е възпитан в Солунската българска мъжка гимназия. И така нататък, и така нататък.

В опита да изпишат вежди, „Би би си“ са изболи очи. За съжаление, много западни медии пишат за Балканите именно така. Това е още една сигнална лампа, която напомня лицемерието на онези либералстващи среди у нас, които са склонни да превръщат западната преса в някакъв кумир.   

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *