Патриотите внесоха проект за декларация на българския парламент по повод 100 г. от Ньойския договор

29 ноември 2019  |   0 коментара

Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България да приеме декларация по повод 100-годишнината от Ньойския договор. Това поискаха народните представители от Обединени патриоти.

На пресконференция в парламента те обявиха внасянето по надлежния ред на документа в деловодството на НС. 

Пред журналистите народните представители от Обединени патриоти Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Мария Цветкова, Милен Михов, Александър Сиди, Калин Поповски и Красимир Богданов обясниха за последствията за България от Ньойския диктат и подчертаха на важността да бъде отбелязана 100-годишнината от подписването му с декларация.

Проектът за текст на декларацията бе представен от доц. Милен Михов:

 

                ДО

          ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА  

          НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

           Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

 

 

         УВАЖАЕМА  ГОСПОЖО  ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

         На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от ПОДНС внасяме проект за декларация  във връзка със стогодишнината от подписването на Ньойския договор  с мотиви към него.

         Молим проектът за декларация да бъде предоставен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

 

 

ВНОСИТЕЛИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Проект!

 

 

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

 

във връзка със стогодишнината от подписването на Ньойския договор

На 27 ноември година се навършват точно 100 години от деня, в който през 1919 г. в парижкото предградие Ньой България е принудена да подпише договор, още тогава с право наричан от съвременниците диктат. Диктат, който маркира и Втората национална катастрофа за страната ни. Българският национален въпрос, българският национален идеал не само не е решен, а преминава във фаза, при която неговото осъществяване става изключително трудно.

              Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Загубени са и освободените през войната и населени с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби са наложени репарации в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка, което представлява около 22% от националното ни богатство по оценка от преди войните. България трябва да компенсира съседните страни – Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с голямо количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Наложени са ограничения върху  въоръжените сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни мерки.

              Най-унизителното за България и най-големият позор за т.нар. миротворци не е във всички тези загуби, а в начина, по който налагат клаузите на договора. При очертаването на границите те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища … Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци.

              Това е ярка илюстрация, че цялата Версайска система от договори с победените страни е не само фактически край на Първата световна война, а и предвестник на Втората. Всъщност, точно за това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и участието на България на страната на Тристранния пакт две десетилетия по-късно. Не за да бъдат завоювани чужди територии, а за да бъде обединено българското етническо землище.

              Ньойският договор се оказва най-пагубната „спогодба“ в българската история след Освобождението. Води до Втора национална катастрофа със своите политически, икономически и демографски последици и неслучайно в цялата страна още преди подписването се организират протестни шествия. Той до днес буди справедливото възмущение на всички българи.

              Сто години по-късно ние, народните представители от четиридесет и четвъртото Народно събрание, заявяваме осъзнаването на своя дълг да се грижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън Отечеството си. Да гарантираме опазването на тяхното национално самосъзнание и човешки права. Българската държава и нейните институции следва да отстояват това без излишни емоции, без реваншизъм, следвайки последователно националните интереси и принципите, върху които е изградена Обединена Европа.

ВНОСИТЕЛИ:

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *