Панде Ефтимов бе удостоен посмъртно с орден „Стара планина“

Панде Ефтимов бе удостоен посмъртно с орден „Стара планина“

09 ноември 2018  |   0 коментара

Посмъртно Панде Ефтимов бе удостоен с орден „Стара планина“ втора степен. Отличието бе връчено от държавния глава Румен Радев на сина на Панде Ефтимов – Наум, по време на тържествена церемония в Гербова зала.

Съгласно указ на президента Румен Радев посмъртно се награждава Панде Сотиров Ефтимов с орден „Стара планина“ втора степен за изключително големите му заслуги за популяризиране на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхраняване на българщината в Република Македония. Указът е издаден в София на 21 юни 2018 г.

Кой е Панде Ефтимов?

Панде Ефтимов,  напълно основателно определян като Патриарх на българщината в Македония, е роден 15 март 1932 г. в село Претор, на брега на Преспанското езеро, тогава в Кралство Югославия. Той е внук на революционера от ВМОРО Панде Суджов, който е убит от сърбите. Висшето си образование Панде Ефтимов завършва във Филологическия факултет на Скопския университет. Тогава започва неговата патриотична дейност. За първи път е арестуван на 21 години. Заподозрян е в писане на стихове с „подозрително съдържание”. Освобождават го, но скоро след това отново е арестуван с обвинението, че работи против обществения ред в Титова Югославия. Осъден е на 4 години затвор и изпратен в мина Плачковица. Поради кризата за педагози в Македония е освободен предсрочно, и е назначен за учител в село Стрежево, Битолско. След казармата печели конкурс в Радио „Скопие”. За трети път е арестуван на 17 април 1972 г. Следствието продължава 9 месеца. Обвиняват го в македонски национализъм и че иска отделянето на Македония от Югославия и присъединяването ѝ към България. В документите на обвинението е записано „българофилство”, а за подобно обвинение се предвижда смъртна присъда. Спасява го активната публична защита в западния печат, но все пак получава присъда от година и половина затвор. Този път е изпратен в затвора „Идризово” край Скопие, а след освобождаването му са му отнети всички граждански права. Тайните служби се страхуват от неговата дейност, въпреки, че в продължение на 20 години е с отнети лични документи. Получава ги обратно през 1992 г., когато Македония е обявена за независима държава. След завръщането от затвора синовете му не го познали, отраснали без него!

Пандевци, дядо и внук, са свързани със спасяването на важни за българското културно-историческо наследство в Македония писмени паметници. И ако през 1916 г. дядото Панде Суджов участва като войник в пренасянето на плочата със Самуиловия надпис от църквата на с. Герман, Преспанско, в Щаба на българската армия в Кюстендил, то четири десетилетия  по-късно, през 1956 г., внукът Панде Ефтимов заснема и спасява от унищожение друга каменна плоча с уникален за историята надпис. С риск на живота си той изпраща снимката в България, където учените откриват, че става дума за надпис от епохата на българския цар Иван Владислав. В този текст, известен като „Битолски надпис”, категорично и автентично се доказва българският характер на семейството на цар Самуил. И до днес този артефакт е сред най-силните аргументи на българската наука против манипулирането и фалшифицирането на историческите извори в угода на съвременния македонизъм.

Пак през този период П. Ефтимов спасява от унищожение училищния архив в с. Лера, Битолско, където е назначен за учител. Успява да съхрани и да предаде значителна част от него на български изследовател. Той опазва от забрава и множество фолклорни материали, които записва по време на теренни експедиции. Чрез тези важни елементи на историческата памет – език и фолклор, се откриват по-стари пластове на българската традиционна култура в Р Македония. Част от записаните песенни текстове на народни песни са посветени на участието на България в Първата световна война на Македонския фронт.

Не на последно място П. Ефтимов е горещ популяризатор на българската военна история. В множество обществени и научни форуми, както и пред медии, вкл. в Р България, той публично отстоява историческата истина за войните през 1912–1918 и 1941–1944 г., водени в името на българския национален идеал. На него се дължи възстановяването на паметта за сражения, както и на български военни гробища, намиращи се в пределите на Р Македония.

Панде Ефтимов почина на 13 август 2017 г. във Военна болница в София, където бе на няколкомесечно лечение. Коварната болест го повали тъкмо когато той се радваше, че най-после отношенията между Р България и Р Македония имат шанс да се подобрят. Три дни по-късно бе погребан на гробищата „Бутел” в Скопие.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *