Откриха паметник на Ботевия четник Георги Комитчето

Откриха паметник на Ботевия четник Георги Комитчето

16 април 2018  |   0 коментара

Паметник, посветен на Ботевия четник Георги Комитчето, беше открит в местността Комитската локва край с. Чирен, общ. Враца. Патриотичната идея е на местните жители Иван Иванов, Александър Джандарски, Аспарух Мицев, които с лични средства изграждат и поставят паметния знак. Подкрепа оказва и кметът на Чирен Диян Дамянов. Плочата беше осветена от отец Цветан в присъствието на народния представител Красимир Богданов, кмета на Чирен, инициаторите на проекта и поклонници на родолюбивата идея.

На това място през месец май на бунтовната 1876 г. загива младият революционер Георги, останал известен като Комитчето. За него се знае малко и то предимно от запазената народна песен, пята в миналото в с. Чирен. Четник в Ботевата дружина, той участва в боевете на Милин камък на 18 май (ст. с.), където е ранен. След боя успява да се добере до Чирен, но скоро е заловен от пристигналия във Враца след унищожаването на Батак и Панагюрище аскер, предвождан от Кел Хасан паша. На път за града, озверелите турци отсекли главата на Георги. Трупът му захвърлили в една падина и го затрупали с камъни и пръст, а главата набучили на кол и я разнасяли из улиците за сплашване на българите. По-късно главата му е намерена и съхранена от възрастна жена от селото. Мястото, където загива героят, остава известно като Комитската локва.

За тези страшни събития припомни Александър Джандарски, рецитирайки трогателните думи от народната песен:

ПЕСЕН ЗА ГЕОРГИ КОМИТЧЕТО

Ходил е Георги, скитал е,

не знае къде да иде.

Най-подир Георги наскитал

при Величко Балканджи.

Величко Георги посрещнал

и си е Георги запитал:

- Откъде си, младо момче?

Георги на Величко думаше:

- Ако си, братко, българин,

при тебе ще са изкажа.

Я съм, братко, останал

от четата на Ботева.

В крака съм, братко, ранен

от черкезки куршуми.

Величко му рана превързва

и си Георги преоблича.

Крил се е Георги, крил се е

във Гьошовите шумаци,

във Шушункьовите ливади.

Денем се Георги криеше,

нощем Георги излизаше.

Величко му хлебец даваше.

Крил се е Георги, крил се е

около две-три седмици.

Най-подир Георги решава

във село Чирен да иде.

Величко си му думаше:

- Недей във Чирен да ходиш,

че тамо турци минават,

тебе ще да си заловат

и ще те, Георги, погубат.

Георги Величко не слуша,

та си във Чирен отиде

на Савовата кръчмица

и шише вино поръчва.

Тамо си Георги издава

некой си Въло Котларо

на Ибовите синове.

Турци му дрехи събличат:

отдоле - дрехи комитски,

комитски, дрехи юнашки.

Черни му върви развиле,

опак му ръце вързале

и са го турци питале:

- Къде е твойта дружина?

А Георги нищо не казва.

Край село Георги извеле.

Турчин на Георги думаше:

- Наведи глава, пезевенк!

И си с ятаган замахва,

руса му глава отсича,

само гръкляна остава.

Въло си ножа извади

и му гръкляна пререза.

***

Мамин Георги загубен,

мамин млад и зелен,

мамина руса главица,

мамини очи шарени,

мамина коса къдрава,

мамини ръце вързани,

мамина глава отрезана.

Твоята мила майчица,

за тебе нищо не знае,

че ти си тука загинал!

Тя  не е така мислила,

кога е тебе кърмила.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *