Остаряваме бързо и заедно

Остаряваме бързо и заедно

14 юни 2018  |   0 коментара

Една четвърт от българите са над 65 години

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, за в. „Труд

Нужно е международно сътрудничество в демографската политика

Демографската политика често е обект на ограничително тълкуване, като в повечето случаи се свежда до раждаемост и застаряване. Тя е по същество отчетна дейност, която очертава тенденциите и ги анализира във времеви план. Процесите, които определят нивата на раждаемост и активност на застаряващото население, са свързани с промените, които настъпват в обществените отношения под влиянието на индустриалните отношения и на цивилизационния модел като цяло.

Някои от промените следва да се определят като позитивни, въпреки възможните им негативни последици върху раждаемостта. Това важи за равенството между половете и пълноценната интеграция на жените на пазара на труда по отношение на кариерните възможности, възнаграждението и т.н. Все по-голямата мобилност на труда в съвремието също създава повече възможности за развитие, но ограничава традиционната прогнозируемост на семействеността. Важен фактор в тази посока е способността на човешкия капитал да се развива с необходимия интензитет, за да се приспособява успешно към технологичния прогрес, иновациите, професиите на бъдещето и др. Като се добави и фактът, че тези процеси се развиват в рамките на глобална конкуренция, се налага изводът, че са необходими регулаторни инструменти, надхвърлящи националния аспект.

Трансграничните сътрудничества и експертни мрежи са предмет на засилено развитие, защото способстват за по-добра координация на регионално и наднационално ниво. Демографската политика отразява влиянието на секторните политики върху структурата на населението. В зависимост от пропорционалното разпределение може да се определят предизвикателствата пред функционирането на основните системи на всяко общество: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионна и др.

Влошаването на демографските показатели, като например намаляването и застаряването на населението, засилват натиска върху икономиката на страната и подтискат предприемаческата дейност, но в същото време могат да стимулират инвестициите в човешки капитал и развитието на иновациите.

Очаква се намаляване и застаряване на работната сила, както и количеството и качеството на труда. Това със сигурност ще наложи промени в образователната система, професионалните компетенции и адаптивността на хората към новите условия.

България е изправена пред необходимостта да провежда активна и последователна интегрирана демографска политика, чиято основна цел е забавяне на темповете на намаляване на населението, повишаване на качеството на човешките ресурси, подобряване на благосъстоянието на населението и смекчаване на негативното въздействие на промените.

Най-отчетлив проблем е застаряването на населението и прогресивното нарастване с всяка изминала година на процентния дял на хората над 60-годишна възраст.

България е единствената държава в света, в цялата човешка история, в която при един от двата пола (женският) най-голямата кохорта население вече е в пенсионна възраст – от 60 до 64 години.

От демографска гледна точка в момента България е изправена пред два сериозни проблема – постоянната емиграция на млади хора, както и драстичните дисбаланси между регионите в страната.

Изключително сериозен проблем е постоянният отлив на младо и активно население. По последни данни на ООН България е на четвърто място в света по темпове на застаряване на населението. Съществуват области, където делът на населението на 65 и повече години доближава и дори надхвърля 25% или една четвърт от цялото население.

От 2017 г. дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“ в Министерството на труда и социалната политика започна разработването на регионални демографски политики, съобразени със спецификите на регионите, социално-икономическата действителност, етнопсихологията на населението и традициите.

Регионалните демографски политики ще отчитат спецификите на отделните региони, например – брой на деца в риск, възрастни хора, хора с увреждания, етнорелигиозен състав на населението, репродуктивни и миграционни нагласи на мъжете и жените в активна възраст.

Необходимо е да се предприемат комплексни мерки в областта на демографската политика. При тяхната реализация трябва да участват както държавата, така и местните областни и общински администрации и разбира се, местният бизнес.

Преките последици от неблагоприятната демографска ситуация върху бизнеса се виждат вече в острата липса на професионално подготвени кадри и качествена работна ръка.

Важно е да почерпим опит от развитите европейски страни, където също се наблюдава процес на застаряване и се провеждат политики за ангажиране и използване на уменията на хората в пенсионна възраст. Крайно необходимо и наложително е да се засили трансграничното сътрудничество в преодоляването на неблагоприятните демографски тенденции.

През последните две десетилетия това сътрудничество се утвърждава като ключов инструмент за развитието на граничните региони не само в Европейския съюз, а и в целия свят. През периодите 2000-2006 г. и 2007-2013 г. то се изразява в трансфер на знания и иновации, укрепване на регионалната идентичност, повишаването на институционалния капацитет, здравеопазването, образованието, заетостта и мобилността на работната сила и гражданската защита.

Междурегионалното сътрудничество дава възможност на регионите да обменят опит и добри практики. То създава възможности да се предотврати релокацията на човешки капитал в трети държави, обезлюдяването на регионите и увеличаването на безработицата.

През последните няколко години България се наложи не само като отговорен партньор в балканския регион, но и като решаващ фактор за развитието на добросъседските отношения в Югоизточна Европа.

Всички държави от нашия регион се намират в демографска криза и се сблъскват с подобни проблеми – емиграция на млади хора, висока смъртност и застаряване на населението. Това важи дори и за Албания, която имаше позитивно демографско развитие в последните десет години.

Ето защо се нуждаем от съвместни мерки и политики, от трансгранично сътрудничество между балканските държави за решаването на тези проблеми. Трябва да насочим нашите усилия към развитието и насърчаването на сътрудничество в областта на туризма, културното и природно наследство, общата ни история.

Първите крачки в тази насока вече са реално направени. През 2016 г. по време на Българското председателство е приета съвместна декларация на министрите на труда и социалните политики на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. В края на миналата година в София беше проведена регионална експертна среща на тема: „Посрещане на демографските предизвикателства в страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа“.

На експертната среща бяха обсъдени демографските предизвикателства, създаване на Транснационална демографска експертна мрежа, както и беше обменен опит между страните-участнички. В срещата се включиха официални представители на Регионалния офис на Фонда за население на ООН (ФНООН) за Източна Европа и Централна Азия, които подкрепиха инициативата на Министерството на труда и социалната политика и изразиха желание за по-активно и по-тясно сътрудничество в областта на демографската политика чрез подписване на Меморандум, който вече е факт.

България стана център на демографските политики в Югоизточна Европа. Устойчивата подкрепа на българските инициативи в областта на демографското развитие, не само се отразява благоприятно върху нейния международен имидж и авторитет, но и способства за надграждането на ползотворно сътрудничество.

Създаването на Транснационална демографска експертна мрежа подпомага обмяната на опит при прилагането на различни мерки и политики, целящи да се повиши качеството на човешкия капитал, да се създадат условия за социална и трудова реализация на младежите, да се насърчи активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията.

Сред целите на проекта е и да бъде постигнато по-ефективно регулиране на миграционните потоци, да бъдат изграждани и поддържани зони и градове за устойчиво развитие и приобщаващ растеж.

Подкрепяме инициативи, свързани със създаване на качествени работни места и повишаване на равнището на заетост на всички граждани, намаляване на бедността, повишаване жизнения стандарт.

Изграждането и поддържането на транснационална мрежа от експерти ще стимулира развитието на трудовите пазари и мобилността на работната сила. А създаването на междудържавен механизъм за мониторинг на миграционните процеси и демографските тенденции е осъществимо чрез трансфер на знания и „ноу-хау“, както и чрез изграждане на интернет-платформа за споделяне на знания. Всичко това създава добра основа за политическо съгласие и добро сътрудничество.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *