Организации на българи в Сърбия протестират срещу кмета на Босилеград

Организации на българи в Сърбия протестират срещу кмета на Босилеград

23 ноември 2015  |   1 коментар

Демократичният съюз на българите в Босилеград (ДСБ) и Културно-информационният център на българското малцинство (КИЦ) проведоха протестен митинг под надслов „Стоп на управлението на Владимир Захариев“.

Целите на протеста бяха да се обърне внимание върху катастрофалните социално-икономически, демографски и политически резултати от 14-годишното кметуване на Владимир Захариев, застрашаващи живота на населението в общината. Организаторите на протеста се обявиха за създаване на широка коалиция от граждани, партии, бизнесмени и сдружения, които на предстоящите местни избори през май 2016 г., да предложат нова визия за развитие на общината и да променят местната власт.

С тази цел ДСБ не излезе с партийни знамена, за да покаже, че всички трябва да жертват партийните си интереси в името на обединението за спасяването на общината.

В същото време кметът Владимир Захариев не позволи на местното радио да излъчи обява за протеста, а няколко дни преди провеждането му из града се разпространяваха слухове, че щели да пристигнат 200 души от България, които да предизвикат улични безредици, уведомяват в прессъобщение от ДСБ и КИЦ.

Ето какво казват още организаторите на протеста в изявлението си:

И накрая, за да измести фокуса от протеста, да обвини ДСБ в съглашателство със сръбските партии и да разбие опитите за създаване на коалиция срещу него, Владимир Захариев с характерния за него интригантски маниер, в същия час и на само стотина крачки разстояние, обяви откриване на паметна плоча на Емануил Попдимитров върху сградата на общината. Полицията не направи нищо, за да предотврати провеждането на два митинга по едно и също време и на едно и също място. През цялото време тя снимаше и охраняваше само митинга на ДСБ.

За откриването на плочата под строй бяха изведени учениците, учителите и преподавателите от гимназията и основното училище, както и многобройните служители на общинските органи и институции, които се финансират от общинския бюджет. Повечето от тия, които бяха изкарани да стоят там, не знаеха нищо нито за Емануил Попдимитров, нито за това, което правеше кмета.

По този начин Владимир Захариев злоупотреби с името и паметта на Емануил Попдимитров от една страна, за да се защити от опозиционната вълна, която се надига срещу него, а от друга - да използва паметната плоча на великия българин като чадър за защита от редицата наказателни производства, образувани срещу него за финансови нарушения и злоупотреби с власт, повдигнати от сръбското правосъдие.

Имайки предвид, че Владимир Захариев не разреши възстановяването на паметниците на българските офицери в Босилеградското гробище и не преименува на името на Емануил Попдимитров нито едно училище или улица в Босилеград, откриването на паметната плоча по същество е отчаян ход на всяка цена да запази властта си. И като кмет, и като представител на сръбска националистическа партия, и като председател на Националния съвет на българското малцинство, Владимир Захариев 14 години не направи нищо за обучението на български език и за това младите да научат кой е Емануил Попдимитров. Това обаче не му попречи да се скрие зад него, когато властта му е застрашена.

Паметната плоча на Емануил Попдимитров бе поставена по един примитивен начин, с подръчни средства на входа на общината. Емануил Попдимитров е поет, учител, преподавател и университетски професор и заслужава почит и уважение. Мястото на плочата не е на общината, а в училищата при учениците, учителите и преподавателите. Освен това паметната плоча, дарение от земляческо дружество „Памет“ от Козлодуй, е прикрепена с ръждясали болтове и гайка от продупчена стара монета! Какво искаше да каже с това? Може би, че за него и неговите шефове Емануил Попдимитров не струва и пукната пара?!

Независимо от това Владимир Захариев показа, че внимателно следи и краде идеите на КИЦ „Босилеград“ за издигането на Емануил Попдимитров във водеща личност на българите в Западните покрайнини. Тази идея се роди на научната конференция, която се проведе на 23 октомври т.г. в КИЦ-а, по повод 130 години от рождението му. Въпреки това ние изразяваме учудване как Владимир Захариев от краен великосръбски националист „израсна“ в почитател на Емануил Попдимитров – символ на борбата за освобождението на Западните покрайнини от Кралство Югославия и присъединяването им към Майка България?! ДСБ ще продължи много внимателно да следи развитието му на този план и същевременно ще запази крайно критична позиция за катастрофалните му управленски провали на местно равнище, които накараха повечето млади да напуснат родния си град, обричайки го на запустение. Все пак поставянето на една паметна плоча, особено ако се прави със спекулативно-политически цели, е много по-лесно от управлението на икономически най-изостаналата община в Сърбия и решаването на нейните многобройни натрупани проблеми.

ДСБ ще си направи изводи и от поведението на отскоро създадената в Босилеград опозиционна Сръбска прогресивна партия на премиера Александър Вучич. Тази партия бе формирана главно от бивши членове на сръбските партии, които навремето загубиха изборите от Владимир Захариев и практически го доведоха на власт. Въпреки че те сега претендират да свалят Владимир Захариев от власт, явно не са си направили изводи от предишните грешки и вероятно повече разчитат на подкрепа от Белград, отколкото на демократичен политически диалог за създаване на широка обществена коалиция и нова управленска програма за възстановяването на Босилеград.

Босилеград има нужда не само от сменяването на Владимир Захариев с някой друг, а от сменяване на начина, по който се избират и сменяват институциите и от начина, по който функционира обществото. ДСБ счита, че опозицията не бива да се изолира и да отказва диалог, защото с това не отслабва, а напротив - укрепва позициите на управлението на Владимир Захариев. Партиите, които претендират да участват на изборите и да управляват Босилеград, трябва сериозно да помислят дали са готови да поемат отговорността за още един провал на изборите и пълната катастрофа, която ще последва след това.

От гледна точка на присъствие протестният митинг не успя – дойдоха само петнайсетина човека. Но той си струваше. ДСБ отправи своите послания и накара и Владимир Захариев и опозицията да застанат пред гражданите с истинският си морален и политически профил. Социалното изтощеното население на Босилеград няма нужда от подобни политикантски упражнения а от ясна и точна политическа програма за спасението на общината. Само тогава ще спечели тяхното доверие.

Коментари

  • Бъзрожденеца

    ноември 25, 2015 в 2:09

    Крайно време е българската държава да застави Сърбия, чрез международен съд да върне незаконо отнетите изконни български западни земи.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *