Обединени патриоти изготвиха Закон за личния фалит. Целта е да се сложи край на фигурата „доживотен длъжник“

Обединени патриоти изготвиха Закон за личния фалит. Целта е да се сложи край на фигурата „доживотен длъжник“

21 май 2020  |   0 коментара

България е сред малкото държави в ЕС, която няма законодателна защита при задлъжнялост на физически лица

Според представения законопрокт за защита на физическите лица при неплатежеспособност (за повече от три месеца) защита може да получи длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи. За да бъде поставено физическото лице под закрила, законопроектът изисква кумулативното наличие на две предпоставки – неплатежоспособност и добросъвестност.

Лицата, поставени под защита ще бъдат вписвани в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията.

Проектът има за цел да защити правата и интересите на физическите лица, изпаднали в състоянието на неплатежоспособност, като създаде възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. Това ще доведе до прекратяване на съществуващото в Република България положение на „доживотна задълженост” на длъжници – физически лица, които нито могат да удовлетворят кредиторите си, нито да се освободят от съществуващата обвързаност с тях. Въведеното със законопроекта бързо и ефективно производство цели да се постигне справедливо пълно или частично удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като се гарантират  правата на всички правни субекти, участващи в него.

С предлагания законопроект за защита при неплатежоспособност на физическите лица се цели транспонирането на Директивата ЕС 2019/1023 в българското законодателство, като следва да се отбележи, че Република България е от малкото държави в света, която няма действащ нормативен акт, уреждащ тази материя. Неговата изключителна важност и актуалност се мотивират и с непредвидимите последици, които ще настъпят след приключването на пандемията, предизвикана от коронавируса COVID-19 и въведеното с решение на Народното събрание извънредно положение в Република България.

Предвижда се законът да се прилага за физически лица, които са български граждани, както и чужденци, постоянно пребиваващи на територията на Република България, като са изключени едноличните търговци, съдружниците и акционери в търговски дружества.

Законопроектът беше представен от заместник председателя на ВМРО и съпредседател на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов и от секретаря на групата Християн Митев. Те подчертаха, че законът ще бъде представен за разглеждане на всички парламентарни групи, на министерство на правосъдието и за обществено обсъждане.

Ето и целия текст на законопроекта:

           ДО

           ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА  

           НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

           Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

         На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от ПОДНС внасяме проект на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към ПОДНС.

         Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

  ВНОСИТЕЛИ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!                                                                                 

                                                                                        ЗАКОН

ЗА ЗАЩИТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ

ЛИЦА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Глава I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 

Раздел първи

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА ЗАКОНА.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ 

Предмет 

Чл.1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на добросъвестните физически лица, намиращи се в неплатежоспособност.

Цел 

Чл.2. Целта на закона е да защити правата и интересите на физическите лица за преодоляване състоянието на неплатежоспособност, създаване на възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. 

Принципи 

Чл. 3. (1) Защитата на физическите лица, намиращи се в състояние на неплатежоспособност се предоставя при спазване на следните принципи:

  1. публичност;
  2. добросъвестност;
  3. зачитане на правото на труд и достоен живот;
  4. баланс между интересите на длъжника и кредиторите;
  5. бързина, предвидимост, достъпност и ефективност на производството;
  6. право на участие на всички кредитори в производството, независимо от вида и произхода на вземанията им.

(2) В производството по защита съдът може служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото.

Приложно поле    

Чл. 4. (1) Законът се прилага за физически лица, които са „местно лице“ по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Законът не се прилага за еднолични търговци и за лицата по чл. 609, 610 и 611, ал. 1 и 2 от Търговския закон. 

Раздел втори

ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗАЩИТА

Неплатежоспособност

Чл. 5. (1) Защита по този закон може да получи физическо лице, което е изпаднало в неплатежоспособност и е в неизпълнение на свои парични задължения или парични задължения на трети лица, които са обезпечени от него и то отговаря солидарно с тях.

(2) Неплатежоспособността по ал. 1 е налице, когато физическото лице не е в състояние в продължение на най-малко три месеца да изпълни едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати.

(3) Защита може да получи длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи.

(4) Под закрила съдът може да постави и длъжник, задълженията на който надхвърлят размера по ал. 3, ако неплатежоспособността произтича от непреодолима сила и интересите на кредиторите му налагат това.

(5)  Производство по този закон може да се открие и за съпрузите, които се намират в законов режим на общност, ако те поискат това изрично с обща молба. В този случай всеки от съпрузите може да упражнява и правата на съпруга си след откриване на производството.

 (6) Производство по този закон може да бъде открито и при неплатежоспособност на недееспособно физическо лице по искане на неговия настойник или със съгласие на попечителя му.

Добросъвестност

Чл. 6. (1) Защита при неплатежоспособност може да поиска длъжник, който е добросъвестен.

(2) Длъжникът е недобросъвестен по този закон ако:

1. е предизвикал неплатежоспособността със свои умишлени действия, представляващи престъпления или административни нарушения, което е установено с влязъл в сила акт по надлежния ред;

2. е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако е реабилитиран;

3. задълженията му са за обезщетение на вреди от непозволено увреждане;

4. не е получавал доход по трудово или друго правоотношение през три от последните пет години преди започване на производството, освен ако има обективни причини за това;

5. е укрил свое имущество или не е изпълнил задължение в хода на производството по този закон, с което е създал пречки за удовлетворяване на кредиторите;

6. в период от три години преди подаване на молбата за откриване на производството, но след поемане на задълженията, длъжникът се е разпоредил със свое имущество чрез безвъзмездни сделки в полза на трети лица или чрез възмездни сделки, сключени с лицата по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;

7. е получил защита по този закон в последните пет години.

(3) Съдът е длъжен по време на цялото производството да следи служебно за добросъвестността на длъжника.

 (4) В случай, че обстоятелство по ал. 2 се установи във висящото производство, същото се прекратява от съда. Когато обстоятелство по ал. 2 е установено след предоставяне на исканата от длъжника защита, се прилага чл. 29. 

Регистър

          Чл. 7. (1) Лицата, за които е открито и водено производство по реда на този закон и свързаните с тях обстоятелства, се вписват в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията.

(2) Регистърът на физическите лица в неплатежоспособност е електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване по реда на този закон, и актовете, обявени по реда на този закон.

(3) В регистъра по ал.1 се обявяват и вписват:

  1. 1.      датата на подаване на молба за откриване на производство по неплатежоспособност на физическо лице;
  2. 2.      налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника;
  3. 3.      определението за откриване на производството по неплатежоспособност и уведомление до кредиторите за откритото производство;
  4. 4.      окончателният опис на имуществото на длъжника по чл. 16;
  5. 5.      решението за поставяне на длъжника под защита поради неплатежоспособност;
  6. 6.      списък на кредиторите с приети от съда вземания по чл. 20;
  7. 7.      назначаването и промените в надзорния орган по чл.22;
  8. 8.      други обстоятелства и актове, подлежащи на вписване по силата на този закон.

(4) Съдът е длъжен да изпрати в съответното териториално подразделение на Агенцията по вписванията препис от актовете и документите, подлежащи на обявяване или вписване  най-късно до края на работния ден следващ деня на постановяването или получаването им.

(5) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения от него се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на правосъдието.

(6) Редът за водене и съхраняване на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Действие на вписването 

Чл. 8. Третите лица се смятат за уведомени за обявените в регистъра обстоятелства от момента на вписването им.

Глава II

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Раздел първи

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО 

Искане за защита

Чл. 9. (1) Производството за защита се открива по искане на физическото лице, което е изпаднало в неплатежоспособност.

 (2) Искането е в писмена форма и съдържа:

  1. 1.  посочване на съда;
  2. 2.  трите имена на подателя, единен граждански номер и настоящият адрес за призоваване;
  3. 3.  общо описание на задълженията по вид, размер и основание, както и кредиторите по тях;
    1. 4.        искане за предоставяне на защита на длъжника поради неплатежоспособност.

(3) Към искането се прилагат декларацията по чл.12, ал.1 и документите по чл.12, ал.2. Когато искането се подава чрез пълномощник се прилага изрично пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя.  

Компетентен съд

Чл. 10. (1) Искането за защита по чл.9 се подава до районния съд по настоящия адрес на длъжника.

 (2) Промяната на настоящия адрес на длъжника в хода на производството не променя местната подсъдност.

Освобождаване от държавни такси. Правна помощ.

          Чл. 11. (1) В производството по защита при неплатежоспособност длъжникът е освободен от заплащането на държавни такси.

(2)  Длъжникът има право на безплатна правна помощ при условията и по реда на Закона за правната помощ.

(3) При прекратяване на делото поради недобросъвестност на длъжника, му се възлагат всички разноски, направени в производството. 

Декларация 

Чл. 12. (1) Длъжникът прилага декларация с нотариално заверен подпис по образец, утвърден от министъра на правосъдието. Тя съдържа информация относно следните обстоятелства:

  1. 1.              притежаваните от него недвижими вещи и тяхната данъчна оценка, моторни превозни средства и застрахователната им стойност, други движими вещи, парични средства в брой и банкови сметки, вземания, участия в търговски дружества, ценни книги, интелектуална собственост – патенти, търговски марки, полезни модели, авторски и сродни права;
  2. 2.              получените през последните три години доходи от трудови и граждански договори, издръжка, дивиденти, тантиеми, наеми и аренди, ренти, продажба или отстъпване на права върху обекти на интелектуална собственост, доходи от продажба на движими и недвижими вещи, включително предмети на изкуството и антикварни ценности, доходи от дейност като земеделски производител, доходи от упражняване на свободна професия или занаят, както и други доходи, които са част от имуществото на длъжника;
  3. 3.              кредиторите на длъжника, с посочване на седалището, постоянния или настоящия им адрес, вида на вземанията, размера им и направените обезпечения, както и кредиторите на трети лица,  задълженията, на които са обезпечени лично или реално от него;
  4. 4.              длъжниците на длъжника, с посочване на седалището, постоянния или настоящия им адрес, вида на вземанията, размера им и направените обезпечения;
  5. 5.              когато е налице законов режим на общност -  недвижимите и движими вещи, представляващи общи имущества на съпрузите;
  6. 6.              несеквестируемите вещи и доходи по параграф 1, т.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на този закон;
  7. 7.              правата и задълженията за издръжка, установени с влязло в сила съдебно решение;
  8. 8.              заведените от длъжника и образуваните срещу него дела с материален интерес и изпълнителни производства;
  9. 9.              извършените разпоредителни сделки с имущество на обща стойност над 15 минимални работни заплати за последните три години преди подаване на молбата за защита;
  10. 10.          наличие на предходни решения за поставяне под защита при неплатежоспособност.

(2) Не подлежат на деклариране движими вещи на стойност по-малка от половината минимална работна заплата. Това правило не се прилага за съставни вещи с обща стойност, надхвърляща този размер.

(3) Длъжникът прилага заверени преписи от притежаваните от него документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1.

(4) В случай, че в хода на производството съдът установи, че декларацията по ал.1 е с невярно съдържание, той прекратява производството и уведомява прокурора. Когато това обстоятелство се установи след предоставяне на исканата защита се прилага чл. 29.

Допълване на декларацията

          Чл. 13. До приключване на съдебното производство, длъжникът има право да допълва декларацията по предходната разпоредба, ако е пропуснал да обяви имущества или доходи, или други подлежащи на деклариране обстоятелства. 

Раздел втори

ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА

Проверка на молбата за откриване на производството

Чл. 14. (1) Ако искането е подадено до ненадлежен съд, той я изпраща до надлежния съд. Съдът, на който делото е изпратено, може да повдигне спор за подсъдност по правилата на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Съдът проверява редовността на искането. Ако установи нередовности, той оставя искането без движение, уведомява длъжника като му дава указания за отстраняване на нередовностите в седемдневен срок и го информира за възможността по чл.11, ал.2 да ползва безплатна правна помощ. Ако длъжникът не отстрани нередовностите в срок, съдът връща молбата.

(3) Ако след проверката по ал. 2, съдът намери молбата за редовна, той открива производството за защита при неплатежоспособност с определение и уведомява Агенцията по вписванията за обстоятелствата по чл. 7, ал. 3, т. 1- 3.

(4) Определението по ал.3 не подлежи на обжалване, освен в хипотезата на чл.15, ал.2.

Предварителни обезпечителни мерки 

Чл. 15. (1) С определението за откриване на производството съдът може да допусне предварителни обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданско процесуалния кодекс с цел запазване на имуществото на длъжника. Налагането на мерките се осъществява по Глава тридесет и пета от Гражданско процесуалния кодекс.

(2) Определението по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва с частна жалба от длъжника в седемдневен срок, който тече от връчването му. 

Опис на имуществото на длъжника 

Чл. 16.  (1) С определението за откриване на производството съдът възлага на държавен съдебен изпълнител изготвянето на проект за опис на имуществото на длъжника.

(2) Проектът на опис се изготвя в едноседмичен срок от възлагането, като се прилагат съответно правилата на чл.557 от Гражданско процесуалния кодекс.

(3) В описа по ал.1 се включват:

  1. 1.  движими и недвижими вещи на длъжника;
  2. 2.  вещни права на длъжника върху чужди вещи;
  3. 3.  налични парични средства на длъжника;
  4. 4.  парични и непарични вземания на длъжника;
  5. 5.  други имуществени права на длъжника, включително дялове и акции в търговски дружества, права върху интелектуална собственост и права върху съвкупности;
  6. 6.  доходите по чл.12, ал.1, т.2.

(4) Описът съдържа и информация за:

  1. парични и непарични задължения на длъжника към датата на подаване на искането за откриване на производството и данни за идентификация на кредитора, включително и задължения на трети лица, за които длъжникът отговаря;
  2. три имена или наименование и адрес или седалище на лицата, които претендират вземания от длъжника, но които длъжникът оспорва;
  3. учредени обезпечения върху имуществото на длъжника и три имена или наименование и адрес или седалище на кредитора;
  4. задължения на длъжника за издръжка, установени със съдебно решение;
  5. три имена, дата и място на раждане на членовете на семейството;
  6. висящи съдебни и арбитражни производства, по които длъжникът е страна;
  7. сделки на разпореждане с вещи или права на длъжника за последните три години.

 (5) Съдът одобрява изготвения проект на опис с определение и го обявява в регистъра по чл. 7 в тридневен срок от одобряването.

(6)  В случай, че се установи ново обстоятелство по ал. 3 или 4, съдът възобновява производството по опис.  В тази хипотеза съдът одобрява описа с решението по чл. 19.

(7) Държавният съдебен изпълнител, изготвил одобрения проект за опис, извършва действията по Глава пета от този закон.

Уведомяване на кредиторите 

          Чл.17. (1) В седемдневен срок от обявяване на описа по чл. 16 съдът уведомява кредиторите, посочени в него за започналото производство, като ги информира за възможността да дадат писмено становище по искането на длъжника в седемдневен срок.

 (2) Не се допуска предявяване на искове за оспорване на вземанията на кредитори по ал. 1 от други кредитори до постановяване на решението от съда. 

Разглеждане на молбата

Чл.18. Съдът разглежда искането за защита при неплатежоспособност в закрито заседание и се произнася с решение в едномесечен  срок от подаването й. Решението се обявява в регистъра

Раздел трети

РЕШЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Постановяване на решение

          Чл. 19. Когато констатира, че са налице предпоставките по този закон, съдът постановява решението, с което:

  1. 1.              обявява че е налице неплатежоспособност по отношение на длъжника, който е добросъвестен;
  2. 2.              поставя длъжника под защита и определя несеквестируемите му имущество и доходи;
  3. 3.              назначава длъжника за пазач на декларираното в декларацията и описа имущество;
  4. 4.  одобрява списък на кредиторите с приети от съда вземания и се разпорежда за откриване на специална банкова сметка на името на длъжника;

5. назначава надзорен орган в хипотезата на чл.22.

Списък на кредиторите с приети от съда вземания

Чл.20. (1) С решението за защита при неплатежоспособност, съдът одобрява списък на кредиторите с приети вземания въз основа на първоначално декларираните данни и установените такива в хода на производството по този закон и включени в описа. Списъкът се обявява в регистъра.

(2) В едномесечен срок от обявяване на решението за поставяне под защита всеки кредитор със съдебно установено вземане може да поиска допълване на решението с искане да бъде включен в списъка. Допълненото решение също се обявява в регистъра. 

Специална сметка на длъжника

Чл. 21. (1) С решението по чл.19, съдът се разпорежда за откриване на сметка на името на длъжника в определена от него банка, като й изпраща препис от решението.

(2) В сметката по ал. 1 се внасят паричните средства, надвишаващи несеквестируемите доходи и предназначени за удовлетворяване на кредиторите. Вземанията по сметката се запорират по реда на изпълнителното производство, като длъжникът няма право да се разпорежда с тях.

(3) Кредиторите на длъжника се удовлетворяват от постъпилите средства в сметката по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите.

(4) След изтичане на петгодишния срок от влизане в сила на решението за защита средствата по сметката, които не са запорирани, остават на разположение на длъжника. 

Надзорен орган

Чл. 22. (1) С решението по чл.19, съдът може служебно или по искане на кредитора да го назначи за надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на защитата или за по-кратък срок.

(2) Когато кредиторите са повече от един, съдът може да определи съвет на кредиторите, състоящ се от два до пет члена.

(3) Изменения в надзорния орган по ал. 1 или 2 се извършва с решение на съда, поставил длъжника под защита. Назначаването и измененията на надзорния орган се вписват в регистъра по чл. 7.

(4) Надзорният орган подпомага и контролира действията на защитения длъжник по управление на имуществото и доходите му. Той има следните права и задължения:

  1. 1.              да получава информация за всички сделки по разпореждане с имуществото на длъжника.
  2. 2.              да иска справка за доходите, получени от длъжника за период от шест месеца.
  3. 3.              да информира останалите кредитори от списъка за всяка настъпила промяна в имуществото и доходите на длъжника.
  4. 4.              да съдейства за спазването на реда за осребряване на имуществото на поставения под защита длъжник и за справедливото му разпределение между всички кредитори по реда установен в Гражданския процесуален кодекс. 

Обжалване и влизане в сила на решението

Чл. 23. (1) Решението, с което молбата се уважава, може да бъде обжалвано пред окръжния съд в едноседмичен срок от длъжника и кредиторите само в частта относно несеквестируемото имущество и доходи и списъка на кредиторите. Решението на окръжния съд е окончателно.

(2) Влязлото в сила решение има действие по отношение на всички лица. 

Отхвърляне на молбата 

          Чл. 24. (1) Съдът отхвърля молбата за защита по това производство, когато установи, че длъжникът не е неплатежоспособен или е недобросъвестен.

          (2) Решението, с което молбата се отхвърля, може да се обжалва от длъжника по реда на чл. 538 от Гражданския процесуален кодекс.

Глава III

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО 

Непосредствено действие 

Чл.25. (1) С влизане на решението за защита при неплатежоспособност в сила се спират:

  1. висящите изпълнителни производства срещу длъжника с изключение на тези за издръжка, за вреди от непозволено увреждане, за финансови начети, както и за предаване на вещ, която длъжникът е бил осъден да върне на собственика й;
  2. висящите искови производства срещу длъжника, освен ако се отнасят за вземания, включени в описа, които се прекратяват;
  3. висящите обезпечителни производства за налагане на мерки и обезпечения по предявен или бъдещ иск.

(2) Прекратява се начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството и се прекъсва  давността за вземанията на кредиторите от списъка с приети вземания. 

Изискуемост на задълженията

Чл. 26. (1) Всички имуществени задължения на длъжника стават изискуеми от влизане в сила на решението за защита при неплатежоспособност.

(2) За задължения за предаване на движими вещи се прилага чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазване на обезпеченията

          Чл. 27. (1) Кредитор, чиито вземания са обезпечени преди датата на обявяване на решението за защита с ипотека или залог, запазва обезпеченията си. Несеквестируемостта на веща или правото не може да се противопостави на ипотекарния, съответно на заложния кредитор.

          (2) Запазват се правото на задържане на кредитора, както и всички други привилегии по чл.136 от Закона за задълженията и договорите.

          (3) Кредитор, който има насрещно задължение по отношение на длъжника може да извърши прихващане. Ако двете насрещни вземания са нееднородни се прилага чл.26, ал.2. 

Публични вземания  

          Чл. 28.  Актовете за установяване на публични вземания, които не са връчени преди поставянето на длъжника под защита при неплатежоспособност, се обявяват в регистъра от съответния компетентен орган.     

Отмяна на решението

          Чл. 29. (1) В  тримесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от влизане в сила на решението за защита при неплатежоспособност, всеки от кредиторите и прокурорът могат да предявят иск за отмяна на решението на основанията по чл. 5 и чл. 6, ал. 1, както и когато длъжникът е декларирал невярно обстоятелство по чл. 12, ал.1, т. 1 и 2.

          (2) В тримесечен  срок от узнаването, но не по-късно от пет години от влизане на решението в сила, всеки от кредиторите и прокурорът могат да предявят иск за отмяна на решението, ако длъжникът не е декларирал имущества по чл. 33, ал. 1, или се е разпоредил с декларирано или подлежащо на деклариране имущество в нарушение на предвидения в този закон ред.

          (3) Исковете по ал. 1 и ал. 2 се предявяват пред съда, постановил решението по защитата.

          (4) При отмяна на решението, длъжникът отговаря за причинените вреди, а последиците от защитата се заличават от момента на отмяната.

Глава IV

ПРОМЕНИ В ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИЦЕТО, ПОСТАВЕНО ПОД ЗАЩИТА 

Ограничения в правата

          Чл. 30. (1) Длъжник, който е получил защита, няма право за срок от пет години от влизане на решението в сила:

1. да участва в учредяването на търговски дружества, както и да бъде съдружник, акционер или търговски представител в такива;

2. да бъде управител, както и да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

          (2) Ако лицето, което е било поставено под защита, започне дейност в срока по ал.1 като едноличен търговец, земеделски производител, занаятчия или упражняващ свободна професия, е длъжно да обяви това обстоятелство в регистъра, както и да го съобщава на лицата, с които договоря. 

Забрана за разпореждане и изменения на правоотношенията 

Чл. 31.  (1) Длъжникът не може да се разпорежда с имуществата по чл. 16, ал.3 и чл. 33, ал.1 и тези, които са възбранени или запорирани в срок от пет години от подаване на искането за защита, освен в предвидените в закона случаи.

(2) Длъжникът не може да договаря във вреда на кредиторите изменения в правоотношенията, които засягат имущества по предходната алинея до изтичане на пет години от подаване на молбата по защита.

          (3) Длъжникът не може да признава искове и да се отказва или оттегля предявени искове, нито да прави спогодби по дела, които засягат имущества по ал. 1.

          (4) Длъжникът е длъжен да пази имуществото по чл. 16, ал. 3 и по чл. 33, ал.1 с грижата на добър стопанин.

Приемане на наследство от длъжника

Чл. 32. При откриване на наследство след влизане на решението за защита в сила, длъжникът задължително го приема по опис. 

Новопридобити имущества и доходи

          Чл. 33.  (1) Когато длъжникът придобие имущество, надвишаващо несеквестируемото, същото служи единствено за удовлетворяване на кредиторите.

          (2) Той е длъжен да декларира имуществата по ал. 1 пред съда в 14-дневен срок от придобиването им. Декларацията се обявява в регистъра.

(3) При нужда от лечение или при настъпване на друго непредвидено обстоятелство от извънреден характер, по искане на длъжника съдът може да му разреши да извърши разход на стойност над несеквестируемия минимум от средства. Длъжникът представя пред съда писмени доказателства за направените от него въз основа на разрешението от съда разходи.

Упражняване на имуществените права на длъжника

          Чл. 34. (1) Всеки кредитор, може да упражни имуществените права на длъжника при бездействие от негова страна, за своя сметка, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от личната преценка на длъжника по реда на чл.134 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Всеки кредитор може да развали договор, по който длъжникът е изправна страна по чл.87 от Закона за задълженията и договорите.

          (3) Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. Съдът се произнася с определение по искането, което се публикува в регистъра.

          (4) Всеки кредитор може да встъпи в дела, свързани с упражняване на имуществените права на длъжника, образувани по иск на последния.

Предявяване на отменителни искове

          Чл. 35. Всеки кредитор може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, които го увреждат, по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Исковата молба се обявява в регистъра. Останалите кредитори могат да встъпят в делото в едномесечен срок от обявяването.

Глава V

ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО. 

Ред за осребряване

          Чл. 36. (1) Имуществото на длъжника се осребрява по реда на изпълнителното производство, уредено в Част пета на Гражданския процесуален кодекс. Държавният съдебен изпълнител по чл. 16, ал.7 уведомява кредиторите за започналото изпълнение чрез публикуване на съобщение в регистъра.

          (2) Съдебният изпълнител следи за несеквестируемите имущества и доходи и няма право да насочва изпълнение срещу такива, включени в одобрения от съда опис. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо по реда на чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Паричните суми, получени от осребряването на имуществото на длъжника се внасят в сметката по чл. 21.

Глава VI

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Погасяване на задълженията

Чл. 37. (1) След изтичането на пет години от влизане в сила на решението за защита всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са  възникнали преди този момент и не са отсрочени или разсрочени, се погасяват.

(2) Погасяват се и всички задължения, които са породени от факти, настъпили преди влизането в сила на решението за защита, но правните последици, от които са възникнали след него.

(3) Не се погасяват задълженията на трети лица, обезпечени от длъжника, задълженията за издръжка и гледане, както и задължения за обезщетяване на настъпили вреди от непозволено увреждане или от престъпления, извършени от длъжника. 

Глава VII

ЗАЛИЧАВАНЕ ОТ РЕГИСТЪРА

Служебно заличаване 

          Чл. 38. (1) След изтичане на пет години от влизане в сила на решението за защита, длъжникът и всички обявени и вписани съдебни актове и документи, свързани с производството за защита, се заличават от регистъра.

(2) Информацията за обстоятелства по ал.1 се съхранява по ред, определен в наредбата по чл. 7, ал. 6 и може да се предоставя на лицата, които имат правен интерес от това.

Предсрочно заличаване

          Чл. 39. (1) Длъжник, който е удовлетворил кредиторите си преди изтичане на срока по чл. 38, както и когато задълженията му са били погасени на друго, предвидено в закона основание може да бъде заличен предсрочно от регистъра, като се заличават и всички обявени и вписани съдебни актове и документи, свързани с производството за защита.

          (2) Заличаването се извършва по молба на длъжника, придружена с декларации с нотариално заверен подпис от всичките му кредитори, включени в списъка по чл.20, че задълженията му към тях са погасени.

          (3) Ако някой кредитор откаже да удостовери погасяването на вземането си, длъжникът може да го установи по исков ред.

(4) Всички предвидени в този закон ограничения в правата на длъжника, отпадат от момента на заличаването му от регистъра.

Глава VIII

ПОВТОРНО ИСКАНЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Повторно искане за защита

Чл. 40. Длъжник, който е получил защита при неплатежоспособност, може да иска откриването на ново производство ако са изтекли не по-малко от пет години от приключване на предходното.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Несеквестируеми вещи“ са движимите и недвижими вещи, предвидени в чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и:

  1. единственото моторно превозно средство, лична собственост на длъжника или в законов режим на общност, ако застрахователната му стойност е до пет минимални работни заплати;
  2. вещите, предназначени за компенсиране на дефицита му, когато е лице с увреждания.

2. „Несеквестируем доход” е доходът, предвиден в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс.

 

3. „Членове на семейството” са съпругът и ненавършилите пълнолетие деца, с които длъжникът живее в едно домакинство, лицето, с което живее съпружески без да има сключен брак, както и лицата по чл.135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 1. Производството по този закон се прилага и когато задълженията на длъжника са възникнали преди влизането му в сила, но са налице предпоставките по чл. 5 и 6. 

§2. Министерски съвет в тримесечен срок от влизане на закона в сила приема Тарифата по чл. 7, ал. 5 по предложение на министъра на правосъдието.

§3. Министърът на правосъдието издава наредба за воденето на регистъра по чл. 7 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

§4. Министърът на правосъдието утвърждава образеца на декларацията по чл.12, ал.1 в едномесечен срок от влизане на закона в сила.

§5. Законът влиза в сила от 01.01.2021 г.

ВНОСИТЕЛИ:

МОТИВИ

към проекта на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност

На 26 юни 2019 година в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикувана Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), като държавите – членки имат срок до 17 юли 2021 година да съобразят законодателствата си с нея.

В директивата се приема, че физическите лица, които самостоятелно и независимо упражняват търговска или друга стопанска дейност, занаят или професия, подобно на търговските дружества също са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност. Такава опасност съществува и за физическите лица, които не извършват самостоятелно никаква стопанска дейност – те също могат да изпаднат в неплатежоспособност и да се превърнат във „вечни длъжници”. Директивата задължава държавите-членки да уредят във вътрешното си законодателство процедура за опрощаване на задълженията на физическите лица, упражняващи търговска или друга стопанска дейност, както и свободна професия или занаят. По-специално да се предвиди пълно погасяване на задълженията им след изтичане на определен период от време, както и да се предвиди срок  за забраните за осъществяване на дейност, когато са поставени под защита. Погасяването на  задълженията трябва да  бъде предвидено независимо от уредената в националните законодателства процедура - както при  производства, включващи план за погасяване, така и при такива, предвиждащи осребряване на  активите на длъжника или при  комбинация от  двете.  Държавите - членки могат свободно да избират из между тези алтернативни процедури, водещи до удовлетворяване интересите на кредиторите на поставения под защита длъжник.

Член 1, § 4 от Директивата урежда възможността държавите-членки да разширят прилагането на производствата, така че да се обхванат и неплатежоспособните физически лица, които не са предприемачи и препоръчва в най-кратки срокове да започнат да  прилагат разпоредбите й относно опрощаване на задължения и по отношение на тях. По този начин ще се постигне уеднаквяване в националните законодателства и ще бъдат по-пълно защитени както интересите на големите международни компании, които  най-често са кредитори, така и на техните дребни длъжници.

С предлагания законопроект за защита при неплатежоспособност на физическите лица се цели транспонирането на Директивата ЕС 2019/1023 в българското законодателство, като следва да се отбележи, че Република България е от малкото държави в света, която няма действащ нормативен акт, уреждащ тази материя. Неговата изключителна важност и актуалност се мотивират и с непредвидимите последици, които ще настъпят след приключването на пандемията, предизвикана от коронавируса COVID-19 и въведеното с решение на Народното събрание извънредно положение в Република България. При всички случаи броят на физическите лица в Република България, които ще се нуждаят от защита при неплатежоспособност ще бъде неимоверно по-голям, отколкото в настоящия момент.

Проектът за закон за защита при неплатежоспособност на физическите лица има за цел да защити правата и интересите на физическите лица, изпаднали в състоянието на неплатежоспособност, като създаде възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. Това ще доведе до прекратяване на съществуващото в Република България положение на „доживотна задълженост” на длъжници – физически лица, които нито могат да удовлетворят кредиторите си, нито да се освободят от съществуващата обвързаност с тях. Въведеното със законопроекта бързо и ефективно производство цели да се постигне справедливо пълно или частично удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като се гарантират  правата на всички правни субекти, участващи в него.

Законопроектът предвижда създаването на пълна правна рамка с механизми за защита, правила и условия за тяхното прилагане, когато е възникнала невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на длъжници - физически лица и в двете хипотези, предвидени в Директивата - както когато са осъществявали търговска или друга стопанска дейност, така и когато не са извършвали такава. Предвижда се законът да се прилага за физически лица, които са български граждани, както и чужденци, постоянно пребиваващи на територията на Република България, като са изключени едноличните търговци, съдружниците и акционери в търговски дружества. Предлага се те да имат възможност в производството за защита при неплатежоспособност да ползват безплатна правна помощ по Закона за правната помощ, както и да бъдат освободени от заплащане на държавни такси.

За да бъде поставено физическото лице под закрила, законопроектът изисква кумулативното наличие на две предпоставки – неплатежоспособност и добросъвестност. Неплатежоспособността ще е налице, когато лицето е в трайно неизпълнение на едно или повече свои изискуеми парични задължения на стойност не по-малка от пет минимални работни заплати. Въведен е принципът, че общият размер на задълженията има максимална граница от 200 000 лева, като съдът може да постави под защита и длъжник, чието задължение надхвърля този размер, когато неплатежоспособността е настъпила по обективни причини и интересите на неговите кредитори обуславят поставянето му под защита. Принципно е и положението, че цялото имущество и бъдещите доходи на длъжника в петгодишен период с изключение на несеквестируемите вещи и доходи служат за удовлетворяване на неговите кредитори. Освен дееспособно неплатежоспособно физическо лице може да бъде предоставена защита, както и на недееспособни лица, така и на неплатежоспособни съпрузи, намиращи се в законов режим на общност. Защита при неплатежоспособност може да поиска само длъжник, който е добросъвестен, като подробно са уредени хипотезите, при които тази предпоставка няма да е налице. Съдът е задължен да следи служебно за добросъвестността на длъжника по време на цялото производство, като ако това се установи недобросъвестност той го прекратява.

В предложения законопроект производството по защита на физическите лица при неплатежоспособност е уредено като охранително производство. Като основни принципи са изведени публичността, бързината, предвидимостта, достъпността и ефективността му. Водещо значение има служебното начало – съдът може да извършва служебно всички действия по хода на делото с цел то да бъде приключено и да бъде постановено решение в едномесечен срок от искането на защита. Родово компетентен да разгледа молбата за защита при неплатежоспособност е районният съд по настоящ адрес на длъжника, като родовата подсъдност не се променя при евентуална промяна на настоящия адрес във висящия процес. По този начин се обезпечава посочената по-горе достъпност и бързина на производството.

Със законопроекта се предвижда създаването на Регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписвания. Той представлява електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване по реда на този закон, като за неговото водене се издава наредба от министъра на правосъдието.

С подаване на искането за защита е необходимо длъжникът да представи декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието. В нея се съдържат обстоятелства, свързани с имущественото състояние на длъжника, въз основа на която съдът възлага на държавен съдебен изпълнител изготвянето на проект за опис. Предвидена е възможност декларацията да бъде допълвана в рамките на производството от длъжника или по искане на кредиторите му. Окончателният опис на имуществото на длъжника се одобрява от съда. Държавният съдебен изпълнител, изготвил одобрения проект за опис, извършва действията по осребряване на имуществото по реда на изпълнителното производство, уредено в Част пета на Гражданския процесуален кодекс.

При уважаване на искането за защита съдът постановява решение, с което поставя длъжникът под защита като определя несеквестируемото му имущество, одобрява списък на кредиторите с приетите от съда вземания и се разпорежда за откриване на специална банкова сметка на длъжника. Служебно или по искане на кредиторите съдът може да назначи надзорен орган и определя състава му. По този начин се дава възможност за активно участие на кредиторите в производството да упражняват контрол върху действията на длъжника след получаване на защита, тъй като те са най-заинтересовани с оглед удовлетворяване на вземанията им.

Решението може да бъде отменено на две групи основания - когато се установи, че длъжникът е бил недобросъвестен, декларирал е невярно обстоятелство или когато не е неизпълнил свои задължения след поставянето му под защита, с което е увредил кредиторите си.

С влизане на решението в сила се спират всички висящи изпълнителни и искови производства срещу длъжника по принцип,  както и обезпечителни такива за налагане на мерки и обезпечения по предявен или бъдещ иск. Прекратява се начисляване на лихви и неустойки и се прекъсва давността на всички вземания на кредитори от одобрения от съда списък. Със законопроекта се регламентира принципното положение всички имуществени задължения на длъжника да станат изискуеми, като се запазват съществуващите обезпечения на кредиторите.

С оглед постигането целите на закона се предлагат ограничения в правата на длъжника за срока на предоставената защита относно участието му в търговски дружества като се допуска той да извършва търговска дейност само като едноличен търговец, земеделски производител, занаятчия или упражняващ свободна професия. Въвежда се забрана за разпореждане с имуществата и изменения в правоотношенията, в които той се намира, увреждащи кредиторите му. Законопроектът предвижда задължително приемане на наследство по опис от длъжника, както и задължения да декларира всяко новопридобито имущество, надвишаващо несеквестируемото, което служи единствено за удовлетворяване на кредиторите му. Всички кредитори могат да упражняват правата по чл. 134 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, да извършват прихващане, както и да развалят договори, по които длъжникът е изправна страна. 

За постигане на пълно съответствие с Директивата е въведено принципното положение, че след изтичане на пет години от влизането на решението в сила всички необезпечени имуществени задължения се погасяват. Предвидени са изключения от този принцип относно задълженията на трети лица, обезпечени от длъжника, задълженията за издръжка и гледане, както и за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане или престъпления, извършени от длъжника. Ако длъжникът удовлетвори кредиторите си преди изтичане на петгодишния срок или всички негови задължения са погасени, той може да поиска предсрочно заличаване от регистъра.

С цел избягване на злоупотреби се предвижда възможност за нова защита от длъжник, получил такава по този закон да се търси не по-рано от пет години след предходната. 

ВНОСИТЕЛИ:

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

на проект на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност 

I.       Основания за законодателната инициатива

Проектът на закон има за цел да се уредят изключително важни обществени отношения, които до настоящия момент не са били правно регламентирани в българското обективно право. Това са отношенията, свързани със защитата на добросъвестните физически лица, изпаднали в състояние на неплатежоспособност и оставащи длъжници до края на живота си. Интересът на техните кредитори при действащото законодателство също остава неудовлетворен, защото те не получават нито пълно, нито дори частично изпълнение от неплатежоспособния длъжник. Република България е от малкото държава в Европейския съюз и в света, които нямат нормативна уредба на тази материя. От друга страна публикуваната на 26 юни 2019 година  Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 задължава държавите – членки в срок до 17 юли 2021 година да съобразят законодателствата си с нея.

Досегашните законодателни инициативи да бъде уредена тази материя не са довели дори до частична регламентация на национално ниво. Възникналата от началото на 2020 година пандемия, причинена от коронавирус COVID-19 и довела до обявяване на извънредно положение е сериозен аргумент, обосноваващ тази законодателна инициатива с оглед на непредвидимото увеличение на лицата, които ще изпаднат в състояние на неплатежоспособност и на неудовлетворените им кредитори.

II.      Заинтересовани групи

Приемането на законопроекта ще засегне изключително широк кръг от лица, участващи в стопанския и граждански оборот. Пряко въздействие проектът би имал по отношение на всички правни субекти, притежаващи качествата „кредитор“ и „длъжник“ по правоотношения, възникнали от различни юридически факти, но с неизпълнени задължения на добросъвестни длъжници с недостатъчно имущества за удовлетворяване на кредиторите им. Осъществяването на производството при точното спазване на правилата, предвидени в този закон е в интерес на двете страни по правоотношението. От една страна кредиторът ще получи пълно или частично удовлетворение на своето вземане, а от друга – длъжникът ще се освободи от своята обвързаност с кредитора. Преодоляване състоянието на неплатежоспособност на физическите лица ще доведе до създаване на възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност което е една от основните цели на закона.

След преустановяване на действието на Закона за извънредното положение всички икономически анализи сочат, че с оглед на увеличаващата се безработица и възникналите изключителни затруднения в дейността на лицата, осъществяващи дейности като земеделски производители, занаятчии, упражняващи свободни професии, броят на неплатежоспособните длъжници и неудовлетворените им кредитори ще бъде многократно увеличен.

III.    Анализ на разходи и ползи

Проектът на закон ще доведе до ползи за цялото общество и най-вече за добросъвестните физически лица, изпаднали в неплатежоспособност и с „перспективата” да имат качеството „длъжници” до края на живота си, както и на техните кредитори.

Друга съществена полза се състои във възможността длъжникът – физическо лице, което ще се ползва от защитата на този законопроект да не заплаща разходите по охранителното производство, които във всички останали случаи се поемат от молителя по него. Тъй като производството за поставяне под защита е охранително по своя характер, то следва да се проведе в бърз порядък, което не би следвало да доведе до допълнителни финансови затруднения и прекомерно завишени държавни разходи по неговото осъществяване. Те следва да са в рамките на разумните такива.

Необходимите разходи при реализиране на резултатите от законодателната инициатива са свързани със създаването на нов регистър в Агенцията по вписванията, административна поддръжка и обслужване на който ще представляват съществена част от тях. От друга страна постъпващите такси от услугите, свързани с регистъра ще са само част от планираните икономически ползи.

IV.     Административна тежест и структурни промени

Приемането на законопроекта няма да окаже влияние на административната тежест. С него не се планират административни промени, като закриване, сливане  или създаване на нови административни структури. Предвижда се създаване на особен регистър към Агенцията по вписванията, който обаче не предполага обособяване на ново структурно звено в рамките на администриращата го институция. Той следва да е публичен, като справки и удостоверения ще се правят при заплащане на определените за това държавни такси.

V.      Въздействие върху нормативната база

В законопроекта се предвиждат изменения в съществуващата нормативна база, без да е необходимо да се правят промени в съответните нормативни актове. Такива са правилата, предвиждащи правните последици при поставянето на длъжника под защита поради неплатежоспособност – автоматичното спиране на висящи искови, изпълнителни и обезпечителни производства срещу него, прекратяването на начисляването на лихви и неустойки върху задълженията на длъжника, установени в рамките на производството, прекъсване давността за вземания на кредиторите от списъка с приети вземания, както и изискуемостта на всички изискуеми имуществени задължения на длъжника. Ограниченията в правоспособността на длъжника, както и задължителното приемане по опис на открито в негова полза наследство, настъпват по силата на този закон без да е необходимо да се правят допълнителни промени в съответните нормативни актове. Разширява се обхвата на несеквестируемите вещи, определени в чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс без да се налага съответна промяна, тъй като действието на разпоредбата е само относно отношения, включващи се в предмета му.

Относно приемането на нови подзаконови нормативни актове  законопроектът предвижда само приемане на наредба от министъра на правосъдието за водене на регистъра на физическите лица в неплатежоспособност и образец на декларация по чл.12, както и тарифа, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието за справки и удостоверения от регистъра. 

ВНОСИТЕЛИ:

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *